Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите


Данни за отглеждане на вида в контролирани условия



страница5/10
Дата23.12.2016
Размер0.74 Mb.
#11433
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4.6. Данни за отглеждане на вида в контролирани условия


Видът не се отглежда при контролирани условия.

5. ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ

5.1. Неподлежащи на управление фактори

5.1.1. Популационно-биологични фактори


Популациите на Глухарчевидната жълтица са малочислени, обикновено на малка площ, което ги прави уязвими на случайни фактори.

5.1.2. Конкуренция от страна на други видове


Глухарчевидната жълтица е уязвима към конкуренцията на други тревисти видове, най-вече многогодишни туфести житни треви, напр. садината (Chrysopogon gryllus), валезийската власатка (Festuca valesiaca), обикновената полевица (Agrostic capillaris). Подобни конкурентни отношения са най-силно проявени в находищата при гр. Вършец и при с. Спанчевци. Настъплението на храсти в местообитанията е потенциална заплаха при преустановяване на сегашните режими на сенокосно и пасищно ползване на тревните съобщества, но засега тази заплаха не е проявена.

5.1.3. Климатични промени – уязвимост на вида


Един от основните естествени фактори, оказващи влияние върху състоянието на популацията на вида е влажността на субстрата. Глухарчевидната жълтица е част от ксеромезофилни тервни съобщества, отнасящи се към съюз Chrysopogono-Danthonion calycinae. Продължителното засушаването на климата ще окаже негативно влияние върху популацията на Глухарчевидната жълтица и ще доведе до изместване на ксеромезофилната тревна растителност от ксеротермна такава. Промяната на типа тревна растителност води със себе си реалната заплаха от изместване на Глухарчевидната жълтица от конкурентни видове.

5.1.4. Съществени социално-икономически промени


Съществени заплахи и лимитиращи фактори в резултат на социално-икономически промени за момента не се наблюдават.

5.2. Подлежащи на управление фактори

5.2.1. Влошаване и разрушаване на местообитания


За момента не се наблюдават процеси на физическо унищожаване на местообитанията на вида. Потенциална заплаха е обрастването с храсти поради преустановяване на пашата и коситбата.

5.2.2. Пряко унищожаване


При проведените теренни наблюдения не беше констатирано пряко унищожаване на индивиди на Глухарчевидната жълтица. Пряко унищожаване на индивиди на вида може да се получи при опожаряване на терените.

5.2.3. Причинени от човешка дейност


Основните антропогенни фактори, оказващи влияние върху състоянието на популацията на Глухарчевидната жълтица са пашата, коситбата, битовото замърсяване и опожаряването на терените. Замърсяването с битови отпадъци води до влошаване на местообитанията и е наблюдавано в изолирани случаи в или близо до находищата при гр. Вършец и при с. Шума. Опожаряването през вегетационния сезон оказва негативно влияние върху популацията, тъй като индивидите на Глухарчевидната жълтица изгарят, а заедно с тях и образуваните плодосемки. Промяната в режима на ползване е ключовият фактор, който би имал най-негативни последици за състоянието на популациите. Глухарчевидната жълтица се развива най-добре при ежегодно косене и последващо пасищно ползване на терените или при умерена до силна паша. Преустановяването на пасищния и сенокосния режим на ползване би довело до сгъстяване на тревната покривка от по-конкурентноспособни многогодишни туфести житни видове, а по-късно и до настъпление на храстова и дървесна растителност, което в крайна сметка ще доведе до изчезването на вида.

5.2.4. Въздействие на социално икономически фактори от управляем характер


Реализирането на инвестиционни намерения в находищата е потенциална заплаха, която може да причини необратими негативни последици както за вида, така и за неговите местообитания. Съществува потенциална опасност ливадите да бъдат разорани и превърнати в земеделски култури, при което популациите на вида ще бъдат унищожени.

5.2.5. Инвазивни чужди видове


За момента не се наблюдава конкурентен натиск от инвазивни видове върху популацията на Глухарчевидната жълтица.

5.2.6. Случайни фактори


До момента не са констатирани случайни фактори, оказващи негативно влияние върху популацията на Глухарчевидната жълтица.

6. ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ

6.1. Опазване на местообитанията


  • За опазване на находището на вида при гр. Вършец е обявена защитена местност “Глухарчевидна жълтица”, землище на гр. Вършец, общ. Вършец, със Заповед № РД-643 от 14 август 2012 г. на Министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр. 75/2012 г.);

  • Находището на вида при гр. Вършец се намира извън, но непосредствено до границите на защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие BG0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 661/2007 г. на Министерския съвет (обн. ДВ бр. 85/2007 г.), изменена с Решение № 811/2010 г. на Министерския съвет (обн. ДВ бр. 96/2010 г.).

6.2. Преки природозащитни мерки, изследователски мерки и мониторинг


  • Видът е оценен като Застрашен (EN) на национално ниво и е включен във второто издание на Червена книга на Република България, т. 1. Растения и гъби;

  • Обявена е защитена местност за опазване на едно от находищата на вида;

  • Изготвен е дългосрочен (10-годишен) план за мониторинг на част от популациите на Глухарчевидната жълтица (Приложено);

  • Изготвен е настоящият План за действие за опазване на вида.

6.3. Повишаване осведомеността за вида и необходимостта от опазването му


  • Проведени са информационни срещи с местните власти с цел информирането им за консервационната значимост на вида и необходимостта от опазването му;

  • Поставено е табло в центъра на гр. Вършец с информация за вида и защитената местност;

  • Подготвен е и ще бъде разпространен плакат за целевите видове по проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати” на територията на РИОСВ – Монтана;

  • Отпечатана е и ще бъде разпространена научно-популярна книга: Пеев, Д. и др. 2013. Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати (Life08/NAT/BG/000279). ИБЕИ – БАН & МОСВ, 54 с., на български и английски език, която съдържа информация и за Глухарчевидната жълтица.

  • Предоставена е информация за вида на интернет-страницата на проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати” – www.bulplantnet-bg.s-kay.com.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница