УВОД 2.1. Основание за разработване на плана

2. УВОД

2.1. Основание за разработване на плана

Основание за разработването на План за действие за опазването на Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) е неблагоприятното състояние на популациите на вида в България.

Законова и нормативна основа за настоящия План за действие са:

• 
  чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, обн. ДВ бр. 77 от 9 Август 2002 г.
  
• 
  Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005–2010 г., където сред мерките и подходите за постигане на целите на плана, към поддържащите и възстановителните мерки е предвидено: “Разработване и изпълнение на планове за действие за редки и застрашени видове растения и животни”.
  
• 
  Наредба №5 от 01.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове във връзка с чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие, обн. ДВ бр. 73 от 19.08.2003 г.
  
• 
  Задание от Министъра на околната среда и водите за разработване на План за действие за Глухарчевидната жълтица, който е един от целевите видове по проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати” (BulPlantNet – Life08NAT/BG/000279) по програмата на Европейския съюз за околна среда Life+. Концепцията за растителните резервати е разработена и приложена за първи път в област Валенсия, Испания, през 90-те години на XX в. Съгласно тази концепция, растителните микрорезервати са малки защитени територии – обикновено с размер до 20 ha, обявени за опазването на богата и уникална флора или на застрашени от изчезване видове растения. В микрорезерватите видовете и местообитанията са трайно защитени и се управляват въз основа на дългосрочен мониторинг, провеждане на поддържащи и възстановителни дейности в местообитанията, запазване на генетичен материал в условия ex situ, повишаване на познанията и обществената ангажираност в природозащитните дейности. Микрорезерватите действат като отделни единици от цяла мрежа, създадена за покриване на една или повече популации от избраните застрашени таксони, за да се гарантира дългосрочното им наблюдение и развитието на експериментални дейности по опазването им.
  

2.2. Процес на разработване на плана

Възложител на Плана за действие е Министерството на околната среда и водите.

Изпълнител на заданието е екип от учени от отдел “Растително и гъбно разнообразие и ресурси” към Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН.

Автори на плана са:

Владимир Владимиров, ИБЕИ – БАН, e-mail: vladimir_dv@abv.bg

Николай Велев, ИБЕИ – БАН, e-mail: nikolay.velev@abv.bg

Планът е подготвен в резултат на проведени собствени наблюдения и изследвания на авторския колектив в периода 2005-2013 г., като е обобщена и анализирана съществуващата информация от всички основни литературни източници за българската флора, имащи отношение към вида (Dimitrova & al. 2005; Vladimirov & Dimitrova 2009; Владимиров, Димитрова 2011; Vladimirov & Petrova 2010; Bancheva & al. 2012), и колекциите в българските хербариуми (SO, SOA, SOM). В процеса на обработката и анализирането на събраната информация са извършени консултации с експерти от МОСВ и РИОСВ – Монтана, представители на община Вършец, както и с експерти, разработвали планове за действие за други растителни видове. В гр. Вършец бе проведено заседание на Комисия за обсъждане на заплахите и ограничителните режими в предложената за обявяване защитена местност за опазването на едно от находищата на вида край гр. Вършец.

Изготвянето на Плана за действие премина през следните етапи на работа:

А. Разработване на проект на плана за действие:

1. 
   Събиране и анализ на наличната информация за вида и местообитанията му по литературни и хербарни данни и инвентаризация на находищата – 2010 г.
   
2. 
   Провеждане на работни срещи с представители на РИОСВ – Монтана и други заинтересовани страни за запознаване с целите и задачите на проект BulPlantNet и необходимостта от разработване на план за действие за вида – 2010 г.
   
3. 
   Теренни проучвания върху състоянието на популацията и местообитанията, определяне на заплахите, обработка и анализ на информацията – 2010–2013 г.
   
4. 
   Подготовка на първи вариант на плана за действие – 2013 г.
   
5. 
   Вътрешни обсъждания и консултации с експерти от РИОСВ – Монтана – 2013 г.
   
6. 
   Допълване на информацията – 2013 г.
   

Б. Изготвяне на окончателния вариант на плана за действие:

1. 
   Внасяне на окончателния проект на план за действие в МОСВ – 2014 г.
   
2. 
   Разглеждане на проекта на план за действие от Националния съвет за биологично разнообразие – 2014 г.
   
3. 
   Корекции и допълнения след обсъждането в НСБР – 2014 г.
   
4. 
   Утвърждаване на плана от Министъра на околната среда и водите – 2014 г.
   

2.3. Цел на плана за действие

Целта на плана за действие е да се подобри неблагоприятния природозащитен статус на Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) в България, като се създадат предпоставки за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на вида в страната.

3. ПРИРОДОЗАЩИТЕН И ЗАКОНОВ СТАТУС

3.1. Природозащитен статус

• 
  Застрашен вид [EN B1ab(iii)+2ab(iii)] съгласно Червения списък на папратовите и семенните растения в България (Vladimirov & Dimitrova 2009).
  
• 
  Включен в Червена книга на Република България, т. 1. Растения и гъби (Владимиров, Димитрова 2011; http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/)
  

Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Nature -> Biodiversity -> Protected specie -> Action Plans -> AP PLANTS -> PD2015
Biodiversity -> Проекто-план за действие за разпростряно (Алпийско) плюскавиче
Biodiversity -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед: / … г. На министъра на околната среда
PD2015 -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: