Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите

10. ПРИЛОЖЕНИЯ

БАН Българска академия на науките

ЕО Екологична оценка

ИБЕИ Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания

МОСВ Министерство на околната среда и водите

НПО Неправителствена организация

НСБР Национален съвет за биологично разнообразие

ОВОС Оценка на въздействието върху околната среда

ОС Оценка за съвместимост

РИОСВ Регионална инспекция по околната среда и водите

IUCN Световен съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature)

SO Хербариум на Биологически факултет, СУ “Св. Кл. Охридски”

SOA Хербариум на Аграрния университет, Пловдив

SOM Хербариум на ИБЕИ – БАН

Глухарчевидна жълтица (Leontodon saxatilis Lam.)

Глухарчевидна жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) – месец август, фаза на цъфтеж и образуване на плодове

Глухарчевидна жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) – приосновна листна розетка

Общ изглед на местообитанието на Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) в защитена местност “Глухарчевидна жълтица”, землище на гр. Вършец

Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) е един от целевите видове, обект на проекта “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растенията в България, чрез прилагане на модела на растителните микрорезервати”, финансиран от програмата на ЕС за околна среда Life+. Целта на този проект е да бъдат опазени уникални видове от българската флора, чиито популации се намират извън съществуващите защитени територии и са изложени на голям риск от унищожаване.

2.1. Да се установи динамиката на популацията.

2.2. Да се запази сегашният размер и състояние на популацията.

2.3. Да се запази сегашното състояние на местообитанието.

2.4. Да се установяват своевременно заплахите за популацията и да се предприемат адекватни мерки за тяхното минимизиране.

3. Обща информация за вида

Leontodon saxatilis (сем. Asteraceae) е многогодишно нежлезисто влакнесто тревисто растение; власинките 2- или 3-делни, разположени на къси стълбчета. Стъблата високи 5–20 cm, неразклонени. Листата дълги 20–150 mm, широки 3–10 mm, обратноланцетни, целокрайни или пересто врязани, клиновидностеснени в дръжка. Кошничките единични. Обвивните листчета дълги 6–9 mm, с тъмнокафяв ципест ръб, почти голи. Крайните езичести цветове със сивкаво-виолетова надлъжна ивица по външната си повърхност. Плодосемките от два типа – външните с къса хвърчилка от люспи, вътрешните с носче и хвърчилка от четинки. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.

Природозащитен статут: Застрашен (EN) на национално ниво (Vladimirov 2009).

Разпространение в България: флористични райони Предбалкан (Западен), Стара планина (Западна, Средна), на около 400–800 m надм. в. Установен за флората на България през 2002 г. (Dimitrova & al., 2005).

Местообитания на вида: – край коларски пътища и в участъци с по-разредена тревиста растителност в сенокосни ливади и пасища.

Общо разпространение: Западна, Централна и Южна Европа, Северозападна Африка.

Основни заплахи за вида: Потенциални заплахи за вида са промяна на начина на ползване на земите (в момента територията на защитената местност е с начин на трайно ползване “естествена ливада”) и битово замърсяване поради близост на находището до ромската махала на гр. Вършец.

4. Показатели за мониторинг

За мониторинга на вида се използва Формуляр за мониторинг на висши растения на ИАОС, който е допълнен с Допълнителен формуляр, изготвен от експертите в проекта специално за вида. По-долу са изброени само показателите от Допълнителния формуляр.
4.1. Отчетни единици

• 
  индивиди.
  

4.2.1. Окомерна оценка за състоянието на популацията.

4.2.2. Видими нарушения в местообитанието.

4.2.3. Заплахи за популацията.

4.3. Свързани с постоянните площадки за мониторинг

4.3.1. Брой на цъфтящите индивиди от Leontodon saxatilis във всяка площадка за мониторинг.

4.3.2. Брой на нецъфтящите индивиди от Leontodon saxatilis във всяка площадка за мониторинг.

4.3.3. Максимална височина на надземните части на най-високите 3 цъфтящи индивида в площадката.

4.3.4. Брой на кошничките на всеки от трите най-високи цъфтящи индивида.

4.3.5. Фотография на всяка постоянна площадка за мониторинг (винаги от една и съща изходна точка).

4.3.6. Фитоценологично описание на всяка площадка за мониторинг.

5. Описание на методите на мониторинг

За попълването на Формуляра за мониторинг на висши растения на ИАОС се използва издадената към него методика. По-долу са посочени указания само за показателите от Допълнителния формуляр.

5.1. Място за извършване на мониторинга: популацията на Leontodon saxatilis на територията на защитена местност “Глухарчевидна жълтица в землището на гр. Вършец”.

5.2. Вид и брой площадки за мониторнг: 2 броя площадки за мониторинг, с размер 4 × 4 m [43.204450°N, 23.300520°E; 43.204664°N, 23.300923°E].

5.3. Време на мониторинга: по време на цъфтежа, в периода 10–20 юли за всички показатели.

5.3.1. ежегодно – за показатели 4.2.1. – 4.2.3., 4.3.1. – 4.3.5.

5.3.1. през 2 години (на всяка трета година) – за параметър 4.3.6.

5.4. Допълнителни указания към някои показатели

• 
  към показател 4.2.1. – отчита се видимото състояние на индивидите, като наличие на увредени индивиди, гъбни заболявания, нападение от насекоми-вредители и т.н.
  
• 
  към показател 4.2.3. – заплахите се отбелязват при всяко посещение от приложен списък (към полевия формуляр);
  
• 
  към показател 4.3.5. – изходните точки за фотографиране на площадките за мониторинг се определят през първата година на мониторинга и остават постоянни за следващите години;
  
• 
  към показател 4.3.6. – фитоценологичните описания се извършват от специалист – ботаник по методиката на Braun-Blanquet;