Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите


Състояние на (суб)популациите, собственост и ползване на земите



страница4/10
Дата23.12.2016
Размер0.74 Mb.
#11433
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4.5. Състояние на (суб)популациите, собственост и ползване на земите


4.5.1. Находища на вида в Западен Предбалкан (при гр. Вършец и с. Спанчевци, общ. Вършец, обл. Монтана)

Находищата на вида са на 400–500 m надм. в., на заравнен до слабо наклонен терен (1–2°) със северозападно изложение при гр. Вършец и на заравнен до слабо наклонен терен (5–10°) с източно до югоизточно изложение при с. Спанчевци. Глухарчевидната жълтица се развива върху варовикова скална основа, но дебелата почвена покривка изолира до известна степен въздействието на скалната основа. Почвите са средномощни до мощни, сухи до умереновлажни, отцедливи, леко песъчливи. Климатът е умерено континентален. Средната годишна температура е около 10°С. Средномесечните януарски температури се колебят в интервала –1,5 до –2,5°С, а юлските 21–23°С. Валежите са с типичен умерено континентален режим – с максимум в периода май – юни и минимум през февруари. Годишната сума на валежите е 700–800 mm. Средната продължителност на периода с температура над 10°С е около 200 денонощия (Тишков и др. 1989).

  • Описание на растителните съобщества, в които се среща вида

Глухарчевидната жълтица влиза в състава на ксеромезофилна тревна растителност, развиваща се върху варовикова скална основа. Растителните съобщества са затворени до полуотворени с общо проективно покритие на растителността 80–90%. Средната височина на тревостоя е около 60 см. Доминантен вид е садината (Chrysopogon gryllus). Растителността се отнася към съюз Chrysopogono-Danthonion calycinae Kojic 1957, разред Festucetalia valesiacae Br.-Bl. & Tüxen 1943 от клас Festuco-Brometea Br.-Bl. & R. Tx. in Br.-Bl. 1949.

Съпътстващи видове на Leontodon saxatilis в тези находища са: Achillea millefolium, Agrostis capillaris, Anthoxanthum odoratum, Carex hirta, Centaurium erythraea, Chrysopogon gryllus, Dorycnium herbaceum, Festuca valesiaca, Filipendula vulgaris, Galium verum, Gratiola officinalis, Hieracium bauhini, Hieracium hoppeanum, Hypochoeris radicata, Leontodon hispidus, Lotus corniculatus, Plantago lanceolata, Potentilla erecta, Prunella laciniata, Prunella vulgaris, Sanguisorba minor, Sieglingia decumbens, Stachys officinalis, Trifolium arvense, T. campestre, T. montanum, T. pratense и др.



  • Площ на находището

Суб-популацията на вида при гр. Вършец е разположена на площ от около 1.5 ха. Общата площ на територията, която е предложена за защитена е 0,8 ha. Суб-пулацията на вида при с. Спанчевци е разположена на площ от около 15 ha, но е с по-малка плътност от тази при гр. Вършец.

  • GPS координати на находището

При гр. Вършец:

Централна точка на находището: N4790181, E199467

Източна точка на находището: N4790185, E199529

Западна точка на находището: N4790174, E199403

Северна точка на находището: N4790244, E199488

Южна точка на находището: N4790116, E199452

Централна точка на предложената защитена територия: N4790181, E199467

При с. Спанчевци:

Централна точка на находището: N4789373, E193337



По принцип популациите на Глухарчевидната жълтица у нас са малочислени, състоящи се от няколко десетки до няколкостотин индивида, разположени на малки групи. Популацията на вида при гр. Вършец е с численост около 100–150 индивида, докато тази при с. Спанчевци – около 100 индивида.

  • Плътност

Суб-популацията на Глухарчевидната жълтица при гр. Вършец е с плътност от 0,01 индивида/m2, докато тази при с. Спанчевци – около 0,0007 индивида/m2. Пространственото разположение на индивидите е неравномерно, в малки групи.

Суб-популациите на вида са с малка численост, но независимо от това има условия за устойчивото им съществуване. Видът е зависим от поддържане на известен режим на нарушеност на субстрата и растителната покривка, тъй като там конкуренцията с другите видове в тревното съобщество е значително по-малка. В този смисъл се насърчава умерена паша в ливадните съобщества след косенето.

  • Собственост на земите в природните местообитания на вида

Основната част от популацията на вида се намира в землището на гр. Вършец, община Вършец, област Монтана. Собствеността на земите е „Стопанисвана от общината“ и „Частна“ и е с начин на трайно ползване „Естествена ливада” и „Пасище, мера”. Местообитанието е под пасищен и сенокосен режим. По-малочислена е популацията на вида при с. Спанчевци. Там собствеността на земите в находището е „Частна“ и „Стопанисвана от общината“ и е с начин на трайно ползване „Използвана естествена ливада“ и „Изоставена орна земя поради маломерност“.

  • Собственост на земите и режим на ползване в района около находището

Собствеността на земите в съседните територии на находището при гр. Вършец е „Частна“ и „Общинска публична“. Земите са с начин на трайно ползване „Естествена ливада”, „Пасище, мера”, „Полски път” и „Полска култура”. Земите около находището при с. Спанчевци са „Частна“, „Стопанисвана от общината“, „Общинска публична“, „Държавна публична“ и „Държавна частна“. Земите са с начин на трайно ползване „Пасище, мера”, „Ниви”, „Път IV клас” и „Дървопроизводителна горска площ”.

4.5.2. Находища на вида в Западна Стара планина (гр. Годеч и при с. Шума, общ. Годеч, обл. Софийска)

  • Условия на средата

Находищата на вида са на 690–700 m надм. в., на заравнен терен в гр. Годеч и на 700–750 m надм. в., на заравнен до слабо наклонен терен (до 3–4°) с различно изложение при с. Шума. Почвите са средномощни до мощни, сухи до умереновлажни, отцедливи, леко песъчливи. Климатът е умерено континентален. Средната годишна температура е около 10°С. Средномесечните януарски температури се колебят в интервала –2 до –5°С, а средните юлски температури са в интервала 18–20°С. В затворените котловини има условия за проявата на типични инверсни състояния. Валежите са с типичен умерено континентален режим – с максимум в периода май – юни и минимум през февруари. Годишната сума на валежите е 550–600 mm (Георгиев 1991).

  • Описание на растителните съобщества, в които се среща вида

Глухарчевидната жълтица влиза в състава на ксерофилна до ксеромезофилна тревна растителност. Растителните съобщества са полуотворени, с общо проективно покритие на растителността 50–80%. Средната височина на тревостоя е около 30–40 см.

В гр. Годеч видът се среща в изкуствено създадени тревни площи в центъра на града, където липсва естествена растителна покривка. Основните съпътстващи видове са култивари на Lolium perenne, култивари на Festuca spp. (от тревни смеси), Anagalis arvensis, Cirsium arvense, Leontodon hispidus, Plantago major, Taraxacum sect. Ruderalia и др.

Съпътстващи видове на Leontodon saxatilis в находището при с. Шума са: Achillea millefolium, Agrostis capillaris, Bromus mollis, Carex hirta, Cichorium intybus, Cirsium ligulare, Cynodon dactylon, Cynosurus cristatus, Deschampsia caespitosa, Hypochoeris radicata, Lolium perenne, Lotus corniculatus, Mentha pulegium, Plantago lanceolata, Potentilla reptans, Taraxacum sp., Verbena officinalis и др.


  • Площ на находището

Суб-популацията на вида в гр. Годеч е разположена на площ от около 0,95 ha, а тази при с. Шума е разположена на площ от около 1,82 ha.

  • GPS координати на находището

В гр. Годеч:

Централна точка на находището: N4764588, E666879



При с. Шума:

Централна точка на находището: N4761868, E670924



  • Численост на индивидите

Суб-популацията на вида в гр. Годеч е с численост около 100 индивида, докато тази при с. Шума – около 800–1000 индивида.

  • Плътност

Суб-популацията на Глухарчевидната жълтица в гр. Годеч е с плътност от 0,01% индивида/m2, докато тази при с. Шума – около 0,03 индивида/m2. Пространственото разположение на индивидите е силно неравномерно, в групи с различна големина, съсредоточавайки се в местата с най-отворена растителна покривка.

  • Бележки за цялостното състояние на популацията и тенденции

Суб-популациите на вида са с малка численост и площ, но независимо от това има условия за устойчивото им съществуване. Тъй като видът е зависим от поддържане на режим на нарушеност на субстрата и растителната покривка, многократното косене през вегетационния сезон или паша с умерена до силна интензивност подпомагат оцеляването на вида.

  • Собственост на земите в природните местообитания на вида

В гр. Годеч собствеността на земите е „Съсобственост“ и е с начин на трайно ползване „Жилищна територия”. Тревната покривка се коси неколкократно през вегетационния сезон във връзка с поддържане на градските тревни площи. При с. Шума собствеността на земите в находището е „Общинска частна“, „Общинска публична“, „Частна“ и „Стопанисвана от общината“ и са с начин на трайно ползване „Естествена ливада“, „Нива“, „Пасище, мера“, „Полски път“, „Гори в земеделски земи“ и „Канал“. В местообитанието се пашува, като пашата е с умерена до висока интензивност.

  • Собственост на земите и режим на ползване в района около находището

Собствеността на земите в съседните територии на находището в гр. Годеч е „Съсобственост“. Земите са с начин на трайно ползване „Жилищна територия”. Земите около находището при с. Шума са „Общинска частна“, „Общинска публична“, „Частна“ и „Стопанисвана от общината“. Земите са с начин на трайно ползване „Естествена ливада“, „Нива“, „Пасище, мера“, „Полски път“, „Гори в земеделски земи“ и „Канал“.
4.5.3. Находище на вида в Средна Стара планина (гр. Калофер, общ. Карлово, обл. Пловдив)

  • Условия на средата

Находището на вида е на около 600 m надм. в., на заравнен до слабо наклонен терен (до 1–2°) с различно изложение. Глухарчевидната жълтица се развива в градските тревни площи, между тротоарните плочки и в пукнатини на асфалтовата покривка по улиците. Почвите са средномощни в тревните площи до плитки или почти липсващи по тротоарите и улиците, сухи до умереновлажни, отцедливи, обикновено песъчливи. Климатичните условия са сходни с тези в останалите находища на вида в страната. Климатът е умерено-континентален, със средногодишна температура на въздуха 10–11°С, средна януарска температура 0 до –1°С и средна юлска температура 20–21°С. Продължителността на периода с активна вегетационна температура (над 10°С) е около 200 денонощия. Средните годишни валежи са около 600–650 mm, с майско-юнски максимум и януарско-февруарски минимум (Пенчев и др. 1989; Георгиев 1991; Йорданова и др. 2002).

  • Описание на растителните съобщества, в които се среща вида

Растителните съобщества, в които се среща Глухарчевидната жълтица, са изцяло изкуствени, с проективно покритие около 60–80% в тревните площи, до под 10% по тротоарите и улиците. Средната височина на тревостоя е около 15–25 cm.

Съпътстващи видове на Leontodon saxatilis са: Berteroa incana, Chondrilla juncea, Cichorium intybus, Crepis foetida, Erigeron annuus, E. canadensis, Lactuca serriola, Leontodon autumnalis, Lolium perenne, Lotus corniculatus, Plantago lanceolata, Poa angustifolia, Rumex acetosella, Trifolium repens и др.



  • Площ на находището

Популацията на вида е разположена на площ от около 8,86 hа.

  • GPS координати на находището

Централна точка на находището: N4719707, E334057

  • Численост на индивидите

Популацията на вида в гр. Калофер е с численост от около 50–60 индивида.

  • Плътност

Популацията е с плътност от 0,0007 индивида/m2. Пространственото разположение на индивидите е силно неравномерно, в малки групи или представено с единични растения.

  • Бележки за цялостното състояние на популацията и тенденции

Популацията на вида в Калофер е с много малка численост. Видът не бе намерен в тревни съобщества около града, независимо от неколкократните търсения. Поради наличието на подходящ субстрат в града и много добрите приспособления (наличие на хвърчилка при вътрешните семена в кошничката) за разпространение на семената, вероятно популацията ще продължи да съществува, въпреки ниската численост.

  • Собственост на земите в природните местообитания на вида

Собствеността на земите е „Съсобственост“ и е с начин на трайно ползване „Жилищна територия”.

  • Собственост на земите и режим на ползване в района около находището

Собствеността на земите в съседните територии на находището е „Съсобственост“. Земите са с начин на трайно ползване „Жилищна територия”.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница