Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
Изтегляне 0.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВИДА В СТРАНАТА
- 4.2. Биология на вида
- 4.3. Разпространение
- 4.4. Екология на вида
3.2. Законов статусВидът няма никакъв законов статус съгласно националните, европейските и световните природозащитни нормативни документи. Едно от местообитанията на вида у нас е включено в списъка на Приложение I на Директива 92/43/ЕИО и Приложение I на Закона за биологичното разнообразие, е именно „6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia)”. 4. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВИДА В СТРАНАТА4.1. Таксономия и номенклатура
Leontodon saxatilis Lam., Fl. Franç. 2 (1779) 115 – Глухарчевидна жълтица Синоними: Hyoseris taraxacoides Vill., Prosp. Hist. Pl. Dauphiné 33 (1779). Leontodon taraxacoides (Vill.) Mérat in Ann. Sci. Nat. (Paris) 22 (1831) 108. Глухарчевидната жълтица принадлежи към сем. Сложноцветни (Asteraceae) подсем. Езичестоцветни (subfam. Cichorioideae).
Многогодишно тревисто растение с 2-3-делни власинки, разположени на къси стълбчета. Стъблата високи 5–20 cm, неразклонени. Листата дълги 20–150 mm, широки 3–10 mm, обратноланцетни, пересто врязани до почти целокрайни, клиновидностеснени в дръжка. Кошничките единични. Обвивните листчета дълги 6–9 mm, с тъмнокафяв ципест ръб, почти голи. Крайните езичести цветове със сивкаво-виолетова надлъжна ивица по външната си повърхност. Плодосемките от два типа – външните с къса хвърчилка от люспи, вътрешните с носче и хвърчилка от четинки. Цъфти VI–VII (VIII), плодоноси VII–VIII. Насекомооопрашвано растение. Размножава се със семена.
Род Жълтица (Leontodon L.) е представен със 7 вида в българската флора. Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis) се отличава от останалите видове по следната комбинация от белези: наличие на 2- или 3-делни власинки на къси стълбчета, обвивни листчета на кошничката с тъмнокафяв ципест ръб и наличие на плодосемки от два типа – външни с къса хвърчилка от люспи и вътрешните с носче и хвърчилка от четинки. 4.2. Биология на вида
Многогодишно тревисто растение.
Хемикриптофит според класификационната схема на Raunkiaer (Raunkiaer 1934; Begon & al. 2006), тъй като възобновителните пъпки се образуват на земната повърхност.
Самонесъвместими, кръстосано-опрашващи се растения (Brändel 2007). Вероятно насекомо-опрашващи се.
Глухарчевидната жълтица няма специално стопанско значение. Тя е част от състава на ксеромезофилни тревни съобщества, които се използват пасищно и сенокосно.
От българската популация на Глухарчевидната жълтица е установено хромозомно число 2n = 2x = 8 (Dimitrova & al. 2005). 4.3. Разпространение
Географският ареал на Глухарчевидната жълтица обхваща Западна, Централна и Южна Европа, Северозападна Африка (Greuter 2006). Видът е пренесен и подивял (неофит) в Австралия и Северна Америка (Bogler 2006; Brändel 2007).
Флористични райони: Предбалкан [Западен – при гр. Вършец (SOM 157870, 157871) и с. Спанчевци (SOM 159059–159061, 157868, 157869)], Стара планина [Западна – гр. Годеч (SOM 165848) и при с. Шума; Средна – гр. Калофер (SOM 168721)] (Dimitrova & al. 2005; Vladimirov & Petrova 2010; Bancheva & al. 2012). Установен като нов вид за флората на България през 2002 г. (Dimitrova & al. 2005). 4.4. Екология на вида
Глухарчевидната жълтица расте в сухи до умерено сухи пасища и сенокосни ливади, както и в създадени от човека местообитания (тревни площи в паркове, по тротоари, улици, алеи). Местообитанията са в добро състояние по отношение изискванията на вида, с умерен до интензивен режим на ползване, благоприятстващ запазването на Глухарчевидната жълтица.
В България Глухарчевидната жълтица се среща на 400–800 м н. в. Терените са заравнени или с лек наклон, до 5–10° и различно изложение, но с предпочитания към южни и източни изложения. Видът не показва предпочитания към определена скална основа у нас. Почвите са средномощни до мощни. Расте по сухи до умереновлажни, добре отцедливи, варовикови до леко кисели, песъчливи почви. Може да понася периодично преовлажняване на почвата. Находищата на вида са в райони с умерено континентален климат. Средната годишна температура е около 10°С. Средномесечните януарски температури се колебят в интервала –1,4 до –2,4°С, а средномесечните юлски – в интервала 21–23°С. Разпределението на валежите е с типично умерено континентален режим – с максимум в периода май – юни и минимум през февруари. Годишната сума на валежите е между 700 и 800 мм. В рамките на Предбалкана са възможни валежи с интензивен и пороен характер (Тишков и др. 1989; Георгиев 1991).
Глухарчевидната жълтица расте в затворени до полуотворени, полуестествени ксеромезофилни тревни растителни съобщества, както и в създадени от човека тревни площи (паркове, тротоари, селищни алеи). Видът показва ясни предпочитания към отворените участъци и към тези с частично нарушен субстрат и растителна покривка, с по-разредена и по-ниска тревна растителност. Общото проективно покритие на растителността варира между 60 и 90%. Средната височина на тревостоя е 15–60 см. Доминантни видове в тревните съобщества, в които се среща Глухарчевидната жълтица, са садината (Chrysopogon gryllus), многогодишният райграс (Lolium perenne), обикновената полевица (Agrostis capillaris), троскотът (Cynodon dactylon). Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Nature -> Biodiversity -> Protected specie -> Action Plans -> AP PLANTS -> PD2015 Biodiversity -> Проекто-план за действие за разпростряно (Алпийско) плюскавиче Biodiversity -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед: / … г. На министъра на околната среда PD2015 -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|