Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация

98
Целите, както и съответните проблеми, са йерархично подредени:

Постигането на стратегическите цели въздейства върху системата на отношения между централната и местните власти, като съдейства за тяхната промяна;

Специфичните цели – приоритетите, са насочени към постигане на резултати в определени сфери, чрез решение на проблемите-следствия;

Оперативните цели са конкретни мерки, чието изпълнение води, по обратен ред, до постигане на специфичните и стратегическите цели и в края на краищата, до формиране на онази среда, на онова бъдещо състояние, формулирано във Визията.
Така например, в рамките на административната децентрализация, решението на основния проблем (ограничената сфера на местни компетенции), поради небалансираното вертикално разпределение на функции и правомощия (проблем-причина) се търси чрез реализация на стратегическата цел, насочена към прехвърляне на правомощия и функции от централните към местните власти. Това ще се постигне чрез няколко приоритета, предвиждащи: предоставяне на нови общински услуги в сектор „Сигурност“ и коопериране на общините за предоставяне на общи услуги; повишаване на общинските правомощия в сферата на общинското образование и чрез преобразуване на делегирани услуги в местни; повишаване правомощията на кметствата и общинските заведения за услуги.
Гражданите не могат да контролират действията на местните представители, основно поради липса на осъзнати интереси на населението, живееещо на определена територия.
Повечето, ако не всички, граждански организации в България са изградени на секторен, а не на териториален принцип. Затова основната цел – граждански контрол върху действията на местните представители, ще се постигне чрез: стимулиране създаването на такива структури, които активно да се включат в процеса на формулиране, приемане, изпълнение и контрола на местните политики. Засилването на хоризонталните връзки, за сметка на йерархическата субординация, ще се постигне и чрез разширяване участието на общински структури при вземане на решения, засягащи техните интереси, както и чрез търсене на ефективни механизми за равноправно участие на местните власти при разработване на нормативната база на местното самоуправление.Досегашната практика показва, че „споразуменията“ не винаги водят до сътрудничество.
Регионите от ниво 2 на държавите-членки на ЕС са основните териториални единици, чрез които се провежда европейската кохезионна политика. В България се подхожда формално, както при определяне на техните граници, така и при тяхното управление. Като резултат от това, основната отговорност - да се разработи регионален план за развитие, се реализира чрез

99 еднотипни анализи, унифицирани цели и приоритети и териториално необвързани секторни мерки.
Тази стратегическа цел също е насочена към засилване на хоризонталните връзки между заинтересованите страни на регионално ниво. Това предполага, първо, създаване на публична институция на това равнище, укрепване на нейния капацитет и предоставяне на реални правомощия, които да позволят провеждане на координирана политика за развитие на съответните региони. Третият приоритет - проучване възможностите за създаване на второ ниво на местно самоуправление, цели да даде отговори за необходимостта от неговото създаване, обхват на предоставяните услуги и приходоизточници.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: