България се характеризира с богато биологично разнообразие, голяма част от което е защитено чрез създаването на защитени територии и защитени зони от Натура 2000 мрежата.
Изградената мрежа от защитени територии е предназначена за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Съгласно Закона за защитените територии, в зависимост от целта и режимът им на управление защитените територии се разделят на шест категории: резерват; национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В СИР се намират около 8% от защитените територии в България.
Чрез Закона за биологичното разнообразие, който наред с другото регламентира и изграждането на националната екологична мрежа от защитени зони, се прилагат двете директиви от природозащитното законодателство на Европейския съюз: Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици (Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Площта на защитените зони в СИР е 57,1% от територията му.
По-подробна информация за намиращите се на територията на СИР защитени територии и защитени зони е представена в т. 2.1.5.3 на настоящата екологична оценка.
3.3Територии, свързани с опазване на културното наследство
Териториите, които може да се очаква, че ще бъдат повлияни от плана са преди всичко териториите с НКЦ в неразвита качествено експозиционна среда:
-
Урбанизирани територии с историческо напластяване на НКЦ от различни епохи;
-
Експозиционната среда на всички видове НКЦ, вкл. градските исторически паркове и градини;
-
Линейните урбанизирани структури с КИН – поречни и крайречни зони в историческа среда, исторически булеварди и озеленени старинни улични пространства с улични декоративни каменни чешми;
-
Обособени урбанистични комплекси със специфична историческа и мемориална среда – манастири, църковни комплекси, стари гробища, мемориални монументални композиции, музейни комплекси, етнографски музеи, еко-музеи и археологически музеи на открито в паркова среда.
4Съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2014 г. – 2020 г., включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие
В настоящата точка на екологичната оценка е направено допълнително проучване, с цел изясняване на главните екологични проблеми и тенденции в страната, направен е преглед и тълкуване на съществуващите екологични данни и информация.
4.1Въздух и климатични фактори
В Североизточния район контрола на качеството на атмосферния въздух се извършва в пунктовете – Добрич, Шумен, Варна - АИС Батак, Варна - Ян Палах, Девня – Изворите. Според тримесечните Бюлетини на Агенцията по околна среда, от последното тримесечие на 2011 г. до третото тримесечие на 2012 г. включително са установени следните проблеми по отношение на качеството на атмосферния въздух (КАВ):
-
В Добрич, Шумен и Варна замърсяването с ФПЧ10 е над пределно допустимото с над 35 дни в годината над пределно допустимата концентрация. ФПЧ2,5 се измерва само във Варна, където средната годишна стойност не е над пределно допустимата.
-
Във Варна има отделни дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон, но не е надхвърлен допустимият им брой през годината. Пак там има отделни дни с превишаване на средната часова норма за азотен диоксид. По отношение на останалите контролирани замърсители, не са установени нарушения на законовите изисквания.
Високото ниво на ФПЧ10 е характерно за отоплителния период. Основна причина за констатираният проблем със съдържанието на фини прахови частици под 10 микрона в Добрич, Шумен Търговище и Варна е използването на фосилни горива за битово отопление в комбинация с неблагоприятните метеорологични условия през зимния период. Не малък фактор е и състоянието на уличната инфраструктура и деградиралите градски площи. Всички тези проблеми са отчетени в плановете за управление и подобряване на качеството на атмосферния въздух, изготвени от съответните общини.
Във всички градове в процеса на развитието им, в резултат на неправилни урбанистични решения, има зони с влошени микроклиматични условия. Този проблем ще може да се омекоти и за в бъдеще да не се допускат подобни грешки с помощта на реализацията на предвидените в регионалния план за развитие цели и приоритети.
4.2Води 4.2.1Повърхностни води
Най-общо проблемите, въздействащи върху водите в Черноморския и Дунавския басейнов район, които влизат в границите на СИР, са свързани със замърсяване от нерегламентирани зауствания на непречистени води от селища, мандри, предприятия, недобро поддържане на язовирите и речното корито, неподдържане на лагуните от свинефермите, изграденост на голям брой малки язовири, довело до недостиг на вода за екосистемите под тях и особено остарялата водоснабдителна и канализационна мрежи. Тези проблеми до голяма степен са причинени от различни икономически дейности, но има и такива, които са в резултат от естествени природни процеси (наводнения, ерозия, и др.), последствията от които все още не са отстранени в някои речни корита, което освен екологични последици, води и до стопански - като например подприщване на пътни съоръжения.
Идентифицирани са следните екологични проблеми, които могат да се класифицират в няколко групи:
Регулиране на оттока и прехвърляне на води
-
Липса на съвременна методика за определянето на минимално допустим отток, който трябва да остане в реката под съоръженията, отнемащи или задържащи води от повърхностните водни тела с оглед опазването на интегритета на речните екосистеми. Тази необходимост е в пълна хармония с една от основните цели на интегрираното управление на водните ресурси (вж. чл.чл. 2 и 116 от Закона за водите), а също и с основните постановки в Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕС, където изрично се отбелязва, че "качеството и количеството на водните ресурси, заедно с физическата структура на водната среда, във всички случаи следва да бъдат достатъчни, за да опазват и поддържат добро екологично състояние и функциониране на водната среда, а също така да посрещат нуждите от вода за местообитанията на влажните зони и наземните екосистеми”;
-
Наличният естествен отток в реките е лимитиран и в месеците на маловодие те пресъхват. За пресъхването на реките спомага и задържането на водите в значителния брой язовири и отнемането на вода чрез водохващанията. Обикновено под тези съоръжения реките пресъхват твърде често през летните месеци;
-
Съществуват прагове и бентове, които са в лошо състояние или без рибни проходи, което е пречка за свободната миграция на рибната фауна;
-
Не навсякъде е осигурено добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (преобладаващо язовирните стени са насипни и изискват поддръжка и контрол, водовземните съоръжения, дигите и пр.);
-
В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.
Водоснабдяване и разход на природни ресурси
-
Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити. Загубите на питейни води са следствие от силно амортизираните водоснабдителни мрежи. Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.), са въведени в експлоатация преди 1980 г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл;
-
Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди. Селата на собствени водоизточници страдат от режим на водата в случаите, когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване;
-
За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и пр.;
-
Недостатъчната регулираност на оттока, тъй като голямата част от водния обем изтича през пълноводните периоди;
-
Питейната вода предимно се хлорира. Липсва достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води;
-
В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.
Напояване
-
Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);
-
Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения;
-
Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).
Проблеми, свързани с качеството на водите:
-
Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа. Все още има селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;
-
Непречистени отпадъчни води се заустват в повърхностните водни тела;
-
Не всички производства са съоръжени с ЛПСОВ, а и на много места не са в добро състояние за да пречистват ефективно;
-
Заустване на отпадъчни води от селищни колектори и от производствени предприятия ;
-
Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро, амортизирани са и допускат течове;
-
Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела/обекти;
-
Неподдържане на речните легла, поради което части от речните корита са превърнати в нерегламентирани сметища за битови отпадъци или в обработваеми терени (включително и в границите на заливаемите тераси на реките );
-
Недобро подържане на микроязовирите като цяло и особено земно-насипните стени;
-
Неподдържане на лагуните от свинекомплексите;
-
Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);
-
Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;
-
Състоянието на черноморските крайбрежни води по показателя амониев азот, продължават да надвишават пределно допустимите концентрации във всички пунктове за наблюдение, което говори за продължаващо замърсяване от непречистени битови води.
4.2.2Подземни води
Най-значим проблем, свързан с подземните води е антропогенното въздействие върху химичното и количественото и им състояние, произтичащо от:
-
точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;
-
дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;
-
състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.
Сподели с приятели: |
