Цели на проект постигнати на 2 Фаза

Първа Секция: Ключови дейности предприети в подкрепа на разработването на професионалните стандарти

В следствие на работата и изслудванията по време на Фаза 1, и по-специално изучаването на добрите практики в разработката и прилагането на СПК и сравнителния анализ на моделите и стандартите за ПК в България и страните-членки на ЕС, проектният екип от български и интернационални експерти подготвиха примерни предложения за осъвременяване на рамковите изисквания за разработване на СПК в България.

.

Програмата на конференцията се представя в Приложение 1. Пълният списък на българските и международни участници – в Приложение 2.

• 
  От Европейските системи за ПОО се очаква да осигуряват умения и работа за бъдещето, отговарящи бързо и гъвкаво на промените на трудовия паза и допринасящи за националното икономическо развитие
  
• 
  Те трябва, също така, да предлагат по-големи и по-добри възможности за ниско квалифицираните работници, за които има риск да бъдат отхвърлени от обществото, тъй като работата, предлагана за хора с начално образование все повече намалява.
  
• 
  Поради това структурите за разработването на СПК се променят в много европейски страни
  
• 
  Страните-членки на ЕС се стремят към подобряване на стандартите, методологията, качеството на преподаването от страна на учителите, и основните умения на учениците, както и уменията им в областта на информационните и комуникационни технологии
  
• 
  Системите на ПОО са все повече основани на компетенциите, насочени към резултатите от ученето и отговарящи на изискванията на индустрията; въвеждат се нови работи и профили на квалификации; и се изграждат по-системни връзки между ПОО и работните места.
  
• 
  Работи се също така, в посока на повишаване привлекателността и социалния статус на ПОО, като се премахват границите между средното образование и ПОО, и между ПОО и висшето образование, така че учениците да могат безпрепятствено да се придвижват в тези системи, и ученето през целия живот да стане реалност
  
• 
  Повечето европейски страни, които все още нямат национални и/или секторни квалификационни рамки ги разработват като се съобразяват с Европейската квалификационна рамка, за да дадат на своите граждани паспорт с възможности за работа из цяла Европа и извън нея.
  

Describing Trends in Standards Development in Europe, Magda Kirsch and the Team drew attention to notable trends for:

• 
  Подобряване на диалога с трудовия пазар и по-тясно сътрудничество с индустрията, в изготвянето на стандарти, обновяването им, прилагането и оценката, сертификатите и контрола на качеството
  
• 
  Стандартите да са опростени и отразени според резултатите от ученето, като се повишава прозрачността и сравнимостта на квалификациите, и се поставя ударение на компетенциите, изисквани за различни степени на квалификация и се дава възможност за модуларност и частични квалификации
  

• 
  По-голям акцент върху осигуряването на качество, и построяването на средства за измерване/ оценка в самите стандарти
  
• 
  По-добро напътствие за кариерно развитие за студентите и по-голяма гъвкавост в моделите на предостяваното обучение
  

• 
  Придаване на по-голямо значение на нуждата и учениците и учителите в ПОО да разполагат с работни места за стаж при работодатели, като им се предлага обучение по проект и на работни места.
  

Представяне на Пътеките за кариерно развитие и тяхната връзка с разработването на стандартите за ПОО бе направено от Питър Давит и Филип Ланд, които осветлиха и промените в направлението Информационни и комуникационни технологии (ИКТ), представляващи 40 % от ръста на производителността в ЕС, ИКТ също така подкрепя развитието, нововъдеденията и ПОО във всички други направления, и улеснява кариерното развитие и намирането на работа като предлага на учениците много търсени умения. ИКТ е добър пример за една област на заетост, при която: предварителните академични постижения не са приоритет, понеже способностите и придобитите умения са по-важни; кариерното развитие зависи от продължаващото обучене; и има добри възможности за привличане и интегриране на повечето маргинализирани в обществото. Примерът на Ирландия беше цитиран, за да покаже как националната рамка на квалификациите може да приспособи ИКТ квалификациите от най-различна степен, позволявайки подвижност вътре в сектора; и как работодателите могат да бъдат тясно свързани в разработването, обновяването и сертифицирането на стандартите, давайки на квалификациите ясна икономическа и образователна стойност.

Освен това, международните експерти Магда Кирш и Ив Бернар представиха Стандартите за квалификация в перспективата на националната и европейската квалификационни рамки, като привлякоха вниманието към последиците за европейските страни от предстоящето въвеждане на Европейската квалификационна рамка (ЕКР). ЕКР и нейните 8 нива, описани в Приложение 3. Както обясниха експертите, ЕКР е всъщност механизъм за превод на сравними квалификации в различните европейски страни.

Тя се изготвя, за да се улесни прозрачността, сравнимостта, кредитния трансфер и взаимното признаване на квалификации, и е изцяло основана на учебните резултати. Те са описани като поредица от знания и умения и/или компетенции, които човек придобива и/или може да покаже след завършването на учебния процес; или изложения на това, какво ученикът се очаква да знае, разбира и/или може да прави в края на учебния период. Квалификацията е постигната, когато компетентна институция определи, че ученикът е достигнал определен стандарт; и специфичният стандарт от учебни резултати се потвърждава от средствата за оценка на процеса или успешното завършване на курса на обучение и/или стажа. Националната квалификационна рамка е единственото описание на национално ниво на образователната система, което е международно разбираемо, и чрез което всички квалификации и други учебни постижения могат да бъдат описани и свързани помежду си, в един последователен начин, който определя взаимоотношенията между тях. НКР трябва да указва ясни съгласувани на национално ниво цели, и изрично да се свързва с академичните стандарти и с институционалните/националните системи за осигуряване на качество.

Най-добрите европейски практики поставят в основата на СПК оценяването на нуждите на работодателите. Нуждите на българските работодатели в 8 района, включително и София се оценяват в паралелен проект на ЕС, ръководен от GOPA. Луис Кър и Милчо Димитров, които ръководят Компонент за оценка на нуждите, описаха техните изследвания. Те са:

• 
  България има сложни официални системи за социален диалог, но какво се случва в реалния живот има малка връзка с тях
  
• 
  На практика, неофициалния диалог се осъществява, понякога много ефективно – но понеже той не е систематичен или последователен, има склонност към накъсаност, зависи от отделните личности и от състоянието на взаимоотношенията им с други хора
  
• 
  На местно ниво, проектът на GOPA установява, че понякога работодателите не се включват на практика
  
• 
  Също така, макар че потокът на информация върви доста добре по посока от периферията към центъра, относително малко информация се връща обратно, а до местните работодатели - никаква
  
• 
  Структурата НАПОО се ръководи най-вече от образованието, а най-добрите европейски практики показват, че е добре да бъде ръководена от индустрията.Това може да обясни недостатъчното ангажиране на индустрията и липсата на социален диалог, в сравнение с европейските модели, например, Дания.
  

Експертите от GOPA акцентират обаче, че независимо от двата успоредни проекта на ЕС, България създава възможности, придвижващи системата на ПОО от основана на предлагането към ръководеща се от търсенето; да окуражава всички страни да работят съвместно заедно; и да разработват стандарти и учебни планове, които са наистина въз основа на нуждите на индустрията. Те предлагат по-големи усилия в областта на привличане на работодателите в направленията (селско стопанство, например) в които много малки и/или фамилни и други трудно разделими колективи; покана към работодателите да коментират държавните изпити; включването им за непосредствена оценка на нуждите на пазара и в изготвянето на професионалните профили и стандарти.

Целите на проекта са:

• 
  Да положи основата за осъвременяване на рамковите изисквания, като се позове на вече изготвения сравнителен анализ
  
• 
  Да се изгради рамка, която да е съгласувана с рамките на страните-членки на ЕС, по отношение на обхвата и съдържанието на всеки стандарт
  
• 
  Да се разработят и обноват 80 Стандарта за професионална квалификация в петте направления
  

Ръководителят на проекта, др. Клауд Бай- Юн, обобщи специфични въпроси, които екипът на проекта трябва да обсъди, сред които:

• 
  Дали текущата законова уредба осигурява основа за ефективно провеждане на обучението?
  
• 
  Дали методологията, използвана в момента в България е подходяща?
  
• 
  Дали рамката на изискванията – документът, който е в сила по-настоящем в България, е подходящ за целта?
  
• 
  Възможно ли е да бъде препоръчан процес на опростяване?
  

По отношение на законовата рамка, екипът на проекта смята, че законите са ясни и не се нуждаят от изменения; а информацията, която се съдържа в законите осигурява основа за предлажената структура на квалификациите.

• 
  Да се върви към единен стандарт и `Професионален профил` за широките професии или групи заетост, а не да се отделят стандартите/профилите за всяка една специалност, квалификация и степен. Разликите между специалностите или нивата могат да се посочат в общия текст
  
• 
  На първата страница, да се разграничи по-ясно названието на заетостта и квалификацията, която ще бъде придобита; прибавяне на превод на английски на названието, за да се улесни международното й разбиране; указване на степента на квалификацията и в българската и в ЕКР
  
• 
  Да се изброяват `професионални и лични компетенции`, по-скоро, а не `професионални и лични качества`
  

• 
  Да се обединят секциите `целите на обучението` и `учебното съдържание`
  
• 
  Съсредоточаване върху специфичните компетенции и учебни резултати и в описанията на целите на обучението и съдържанието и в секцията за оценка и сертификати
  
• 
  Отправки в различни секции, но особено в Оценка и сертификати, към показаните компетенции по време на работния стаж по проекти или работни места
  
• 
  Признаването в Оценка и сертификати, на различната важност, отдавана съответно на теорията, практиката, проектите и стажа, която обикновено се променя при различните професии и степени на квалификация
  
• 
  Опростяване на описанието на всеки стандарт
  

Александра Ножарова, Отдел за информация и усъвършенстване на учителите

Румяна Костадинова, МОН

Светла Петкова, МТСП

Елка Димитрова

Елка Николова, МОН

Ханс Вегелаар

Георги Брашнаров

Ивелин Спефанов, Нов Български Университет (български експерт)

Николай Рашев, Българска асоциация на софтуеърните компании

Нона Минева

Пламен Вушев, Bulgarian Web Association

Снежанка Георгиева

Стефка Василева Ихтиманска

Проф.Васил Метев, физик

Филип Давит, FIT Ltd. Ирландия (Международен експерт , предцедател)

Питър Ланд, FIT Ltd. Ирландия (Международен експерт)
Бе постигнат консенсус, че опростената рамка с предложените промени ще улесни осъвременяването на съществуващите стандарти, а също и разработването на нови стандарти в бъдеще и влизането им в сила. Това е съществено за направлението Електроника и автоматизация, при което търсенето на умения се променя много бързо. Всички присъстващи се съгласиха, също така, че при разработването на нови стандарти, както и при оценяването и осигуряването на качество е добре да се използва методът основан на учебните резултати. Бяха изразени някои съображения относно инфраструктурата и обучението на учителите: предложи се, че ресурсите не са достатъчни, за да се осигурят необходимите средства за практика в училище. Обаче, всички се обединиха в мнението, че тези трудности не бива да влияят на разработването на нужните Държавни образователни стандарти. Участниците признаха, че ще има много предизвикателства пред осигуряващите ПОО в България, тъй като българската система в ПОО е ангажирана с разрастващата се икономика, но бе изразена надежда, че в бъдеще подкрепата, оказвана от Европейския социален фонд ще помогне да се преодолеят тези предизвикателства навреме.
Второто заседание на работната група бе проведено и в присъствието на двамат представители на индустрията за Инфрмационни технологии в България. Това значи, че бе спазен тристранния модел, използван от НАПОО за разработка на стандарти - стратези, очертаващи политиката, участници в ПОО и частен сектор, поне що се отнася до това направление. Всички присъстващи, обаче, се съгласиха, че поставянето на Информационните технологии в направление Електроника и автоматизация е безполезно, поради големите различия между тези индустрии. Бе предложено от представителите на частния сектор да се образува нова област посветена само на Информационните технологии, което би било много силно послание към представителите на частния сектор, че ПОО предлага приложимо и практично, насочено към потребностите на трудовия пазар обучение, което е жизнено важно за заетостта. Това на свой ред ще насърчи работните взаимоотношения между частния сектор и предлагащите обучение. Участниците бяха единодушни, че новата област наречена Информационни технологии ще бъде създадена, със свой собствен списък на професионални стандарти за разработване, или в сектора Електроника или като отделен шести сектор.

Имаше съгласие относно това, че Електроника и автоматизацията са добер представени в съществуващите 9 професионални профила и съответните им стандарти за различните степени. Работната група предложи да запази в тази област следните стандарти от първоначалния списък в Приложение 6.

523010    Техник комуникационни системи  3 Степен

523040    Монтьор на електронна техника   2 Степен

523080    Монтьор по автоматизация  2 Степен

Техник на електронна техника   3 Степен

Техник по автоматизация  3 Степен

523090    Програмист    2 Степен и 3 Степен

523050    Техник на компютърни системи  3 Степен и 4 Степен

345100    Компютърен оператор    1 Степен

1. 
   Мрежови и системен администратор
   
2. 
   Техник по поддръжка на компютри (друга възможност –да се добавят степени към “Монтьор на компютърни системи”)
   
3. 
   Програмист
   
4. 
   Графичен дизайнер и Графичен юзер на Интерфейсна технология
   
5. 
   Компютърна архитектура
   
6. 
   Мулти медия и Аудиовизуален дизайн
   
7. 
   Дизайн база данни и Управление
   
8. 
   Проектен мениджмънт: Системи от ИТ за Бизнес Администрация
   

Участниците се съгласиха, че с тези допълнителни области на образованието и обучението системата на ПОО за ИТ ще бъде надеждна и прогресивна, отговаряща на пазарните нужди. Специфичните професионални профили и сътоветните степени на предложените нови стандарти все още имат нужда от по-нататъшна разработка и трябва да бъдат и трябва да се преработят според нуждите за ясни и структурирани кариерни пътеки и възможности. Не се смята, че всички високи нива трябва да са достъпни в системата на ПОО, но когато се обсъждаха прибавените към списъка квалификации, работната група разглеждаше системата на ПОО в широк контекст, включващ официалното образование, образованието за възрастни, втори шанс и усъвършенстване на уменията на работното място.

Проф. Др. Николай Симеонов, ХимикоТехнологичен и металургичен университет, София (Предцедател, български експерт)

Ив Бернар (международен експерт)

Пенка Николова, НАПОО (rapporteur)

Александър Кирилов Кънев, (Вицепрезидент на Конфедерацията на независимите профсъюзи в българската федерация на независимите миьорски профсюзи)

Бонка Христова, МОН

Динко Овчаров, BATEC, Българска асоциация по текстил и облекло

Елена Манова, Директор, Професионална гимназия « Асен Златаров », Пазарджик

Лилия Абаджиева

Живка Младенова, зам.директор, Професионална гимназия по екология и биотехнологии

Жулиета Ценкова

Красимир Билев, Директор, Професионална гимназия по екология и биотехнологии

Найден Найденов, Секретар на българския съюз на химиците

Проф.Никола Шойлев

Соня Павлова, Учител

Ваня Коконова, Главен инспектор от РИО Перник

Ваня Ангелова

Виолета Касарова

Работната група по химични продукти бе голяма, включваше представители на НАПОО, МОН, МТСП, индустрията (асоциации), профсъюзите, директори на училища, инспекторати, учители и университетски преподаватели. Всички участници участваха много активно в обсъжданията.

Групата напълно подкрепи предложенията за разработване на опростени стандарти, които могат лесно да се прилагат за съответните нужди на индустрията, като по този начин се допринася за водена от пазара ПОО система, както се изисква от ЕС. Участниците се съгласиха, че професиите трябва да се опишат широко и определено с оглед на учебните резултати. Това означава, че каквато е практиката в другите европейски страни, квалификационните профили или Държавните образователни изисквания (ДОИ) трябва да са широки и не ограничени до едно умение.

Конкретен пример за това е че ДОИ за химик технолог трябва да стане основа за образование и обучение на хората в поредица от сектори, като например, силикатна индустрия, производство на хартия, стъкло, полимери и керамика, и др. Действителните специалности се практикуват в индустрията и във фирмите когато човек започне работа. ПОО трябва да даде на учениците широки и солидни компетенции, учения и способности, които да могат да се прилагат по един гъвкав начин в различна среда. Твърде силна или твърде ранна специализация ограничава гъвкавостта и приспособяемостта на ученика / работника. С по общи и широки ДОИ, придобитите компетенции и умения, могат да бъдат лесно прехвърлени в друга работна среда.

По отношение на оценката и сертификатите, групата одобри идеята за интегриран изпит при оценяването. Това ще окуражи съсредоточаването върху учебните резултати, тъй като ученикът трябва да покаже, че компетенциите (знания, умения, и широки компетенции) са били придобити. Подходът на интегрираните компетенции също така има влияние върху педагогическите методи, използвани в учебния процес, при обучението на учителите и за инфраструктурата в училищата от ПОО. Все пак, групата очаква интегрираният изпит да придава различна важност на теорията и на практиката на различни нива; важността, отдавана на практическата част да бъде по-голяма на 2 степен отколкото на 3, където теорията е по-важна.

• 
  35 / 544030: Оператор в минната индустрия
  
• 
  36 / 544030: Сондажен техник
  
• 
  37 / 544040: Сондьор
  
• 
  38 / 544050: Маркшайдер
  
• 
  48 / 542030: Оператор в текстилната индустрия
  

• 
  Лаборант: степени 2 и 3
  

Работната група съгласува следните ДОИ за разработване:

• 
  Химик технолог : степен 3
  
• 
  Химик оператор: степен 2
  
• 
  Биотехнолог: степен 2 и 3
  
• 
  еколог / техник по околната среда или специалист: степен 3;
  

И следните ДОИ за обновяване:

• 
  Лабораторен техник: степен 2 и 3.
  

Работната група изрази съгласието си, че щом бъдат разработени ДОИ от одобрения списък, СПК ще могат да отговарят на потребностите на химичната индустрия и ще допринасят за по-голямата гъвкавост и мобилност на работната сила. Бе отбелязано бе разработването на по-широки ДОИ ще окаже влияние на учебния план: професионалните училища и други обучителни центрове във фирми, например, също ще трябва да се приспособят. Членовете на робтната група подчетаха също така, че ако работната сила трябва да достигне необходими по-високи степени на познания, умения и компетенции, по-добра материална база и инфраструктура трябва да са на разположение. В момента оборудването е доста често остаряло, още от 60-те години на миналия век, и не може да посрещне изискванията към обучението през 21 век.

Работната група се надява да продължи срещите си през следващите месеци, да осъществи по-нататъшни дискусии и да разработи подобрени, широки ДОИ по примера на добри модели от Европа.

Илиана Танева, МОН

Жулиета Славчева, НАПОО

Др. Йочка Анастасова (български екперт)

Люк Индестийдж (международен експерт, прдцедател)

Маргарита Драганова, Директор, Техническа професионална гимназия “Стамен Панчев”, Ботевград

Мария Младенова, Директор, Професионална гимназия, София

Мариана Ангелова, учител

Росица Симеонова
Групата одобри предложенията на екипа на проекта за ревизиране на рамката на ДОИ и методологията. Бе предложено също, рамката да отразява трансфера на кредити и входните нива за възрастни, както и признаването на предварителния опит или неформални знания. И двата аспекта ще са важни в Европейската КР.

Групата отбеляза, че текущият проект ще направи предложения за стандарти, но единствено българските власти ще могат да ги финализират. Смята се, че тристранните комисии е добре да ръководят тази фаза.

Групата подкрепи опростените, широки и по-лесно приложими ДОИ, които не повтарят ключовите компетенции, основни за сектора. Групата предложи ДОИ да бъдат между 5 и 10 страници, включително и критериите за оценка на учебните резултати. Имаше предложение, обаче, степените на някои български квалификации да се понижат, за да пасват с ЕКР и да отговарят по-добре на нуждите на индустрията.

По отношение на първоначалния списък на професионални стандарти в сектора (виж приложение 6), групата предложи:

• 
  Да се махне №.29 (544010 Минен техник)
  
• 
  Да се прибави № 48, първоначално сложен в химическия сектор (542030 Оператор в текстилната индустрия).
  

Групата одобри степените от първоначалния списък, но изрази мнение, английските названия на някои от заетостите имат нужда от редакция.

• 
  за професиите в хранителновкусовата промишленост, качеството, хигиената и изискванията към сигурността на храните трябва да бъдат посочени в ДОИ
  
• 
  По-нататъшно обсъждане е нужно за начина, по който фирмите ще спонсорират обучението и обновяването на уменията на своите работници
  

Румен Драганов, (национален експерт, предцедател)

Красимира Христова-Брозиг, НАПОО

Магдалена Станулова, МОН

Магда Кирш (международен експерт)

Каролин Макреди (екип на проекта, NARIC)

Ася Велева Гарибова, зам.директор, Професионална гимназия по туризъм “Алеко Константинов”, Плевен

Емилия Сребринова, Българска стопанска камара

Христо Величков, секретар-координатор, Столичен съвет по туризъм

Нели Мавродиева

Огнян Луканов

Радка Стаменова, Директор, Професионална гимназия по международен бизнес и мениджмънт

Станимир Станков

Валери Петров

Васил Гъдев, Директор, Професионална гимназия по туризъм, София

Работната група отбеляза, че туристическата индустрия е сектор, който ще има голяма полза от опростяването на стандартите и от по-широк обсег квалификации, базирани на компетенции. Хора без официални квалификации много често се наемат в туризма: групата силно препоръча основаването на центрове, където хората с предварителен опит могат да сверят квалификациите си на основата на стандартите. Така те ще могат да получат официално признание на ученията и компетенциите си, постигнати в друг учебен процес или по месторабота. Това не само повишава ангажирането на хората, но също така им дава възможности за мобилност вътре в направлението.

• 
  преодоляване на недостига на умения
  
• 
  извеждане на работниците с придобити компетенции и опит за много по-късо време, отколкото е необходимо, за да се обучат хора нови за сектора без никакъв опит
  
• 
  получаване на най-доброто от придобитите умения
  
• 
  валидиране на практическите умения на вече работещите и на по-възрастните работници
  
• 
  установяване къде е необходимо обучение и обновяване на уменията във фирмите, така че разходите за обучението да са добре разпределени
  
• 
  Работната група установи също така че туристическата индустрия може да предложи работа на млади хора в по-неблагоприятни условия с относително ниско ниво на образование. Групата поради това се опита да подосигури че 1 квалификационна степен ще се предлага в официалното образование. Групата се опита да осигури наличието на 1 степен на квалификация в колкото е възможно повече професии, за да даде възможност на младите хора да стъпят на първото стъпало на кариерната стълбица и да се изкачват нагоре по своя път.
  
• 
  Групата дискутира и върху оценяването и наредбите за сертификати, които дабъдат преразгледани така че в рамките на политиката на МОН и законовите уредби на националните изпити, да се отдаде дължимата тежест на успешното използване на практически компетенции в работната среда. Ще бъдат проведени и по-нататъшни дискусии с МОН и НАПОО, за да се постигне това.
  

Новият списък е:

3 степен – ДВ да бъде обновена ;2 степен – ДВ да бъде разработена

2 степен –да бъде обновена

74. "Планински водач" - трета степен на професионална квалификация – МОН, 3 степен да бъде обсъдена и ако е необходимо обновена.

76. "Работник в заведенията за хранене и развлечения" - първа степен на професионална квалификация – утвърден от УС, да бъде обсъдена и ако е необходимо обновена

проф. Д-р Николай Тодоров, Тракийски университет, Факултет по селско стопанство (национален експерт, предцедател)

Дагмар Унзиър (международен експерт)

Маргарита Гатева, МОН

Цонка Петрова, МЗГ

Десислава Манолова, Учител, Професионална гимназия “Христо Ботев”

Евгени Вантов, Учител, Професионална гимназия по селско стопанство, Кнежа

Христофор Русанов

Камелия Пешева, Учител, Професионална гимназия по строителство и архитектура, София

Катя Метанова, директор, Професионална гимназия по лесовъдство, Велинград

Любка Антова, Конфедерация на независимите профсъюзи, лесовъдство и дървообработване

Правда Трифонова, Учител, Професионална гимназия по винарство и лозарство, Плевен

Цанка Димова, Учител, Професионална гимназия of Agriculture, Sofia

Цвета Денева, зам.директор, Професионална гимназия, Пазарджик

Василка Димова, Професионална гимназия, Пазарджик
Работната група изрази съгласието си, че предложенията на екипа по проекта за опростяване на методологията и рамката на стандартите ще бъде полезно в направлението на Селското стопанство, ще спести време и ще повиши ефективността и прозрачността.

Групата изрази единомислие, че направлението Селско стопанство, както и Туризма ще има полза от това да има значителен брой стандарти от 1 и 2 степен, които предлагат възможности за младите хора с по-ниска степен на образование да тръгнат по кариерни пътеки. Беше предложено, че ще бъде особено полезно да се предлагат модулни квалификации, които да са стъпала за напредък към по-високи нива, и улесняват бъдещо въвеждане на кредитната система. Някои съмнения бяха изразени по отношение на това дали текущите регулации позволяват стандартизация по модели, но се изрази и надежда, че при по-нататъшни дискусии с НАПОО и МОН ще намерят начини да разрешат тези проблеми.

Тези дискусии могат да станат част от по-широко обсъждане в Групата и с представители на направленията, НАПОО и Министерствата, за да се придвижат техните предложения.
Работната група изрази единомислието си по отношение на следния списък стандарти за разработване или осъвременяване в Селското стопанство, лесовъдството и рибовъдството:
Нови стандарти за разработване (построени върху съществуващите, където е възможно) са:

1. 
   Фермер, 1, 2 и 3 степен
   
2. 
   Животновъд, 1 и 2 степен, с специалности в говедовъдство, овцевъдство, коневъдство, свиневъдство, птицевъдство, пчеларство, зайцевъдство и бубарство.
   
3. 
   Рибовъд, 1, 2 и 3 степен
   
4. 
   Работник/Техник – в озеленяването, растениевъдството и дизайна, 1, 2 и 3 степен
   
5. 
   Работник/Техник в градинарството/цветарството – да се обсъдят степените
   
6. 
   Техник по промишлен риболов и аквакултури
   
7. 
   Техник - механик
   
8. 
   Техник растениевъд.
   

Техник - Животновъд 3 степен, специалност говедовъдство

Техник - Животновъд 3 степен, специалност овцевъдство

Техник - Животновъд 3 степен, специалност свиневъдство

Техник - Животновъд 3 степен, специалност птицевъдство
Следните ДОИ се нуждаят от разработване, усъвършенстване или поставяне в нов формат:

1. Лесовъд – да има степени 1 - 3

2. 621020 Техник в лозаровинарството 3 степен

3. 621070 Техник на селскостопанска техника 3 степен

4. 621080 Монтьор на селскостопанска техника 2 степен

5. 623030 Механизатор на горска техника, 2 степен

7. 621030 Растениевъд, 1 и 2 степен

Магдалена Станулова, в своята презентация, увери екипа на проекта в пълната подкрепа на МОН на всички фази на проекта. Осъзнавайки, че всички професии могат да спечелят от подобряването на стандартите и обновяването им, тя каза, че Министерството приветства преминаването към стандарти и квалификации основани на резултатите от ученето, което ще ангажира и работодателите, най-вероятно. Макар винаги да е било трудно за националната система да бъде на ниво на всички промени в професиите и работите, тя приветства помощта на интернационалния екип на проекта в определянето на компетенциите, от които българските работници се нуждаят, за да могат да излязат на европейския пазар на труда, и че реформата и стимула, които ще произлязат от препоръките на проекта ще имат принос системата на професионалното образование и обучение в България.

В резюме, дейностите от фаза 2 и консултациите с ключовите партньори вече са довели до съгласувани пътища за напредък в подобряването и разработката на:

• 
  Методология за СПК;
  
• 
  Рамка на стандартите, съсредоточена върху опростяването и подобряването на стандартите;
  
• 
  Да се повиши отзивчивостта на системата от СПК по отношение на промените на трудовия пазар и нуждите на работодателите; и
  
• 
  Съдействие, оказвано за осигуряване на поддържане на най-добрите европейски практики в ПОО в България, сега и в бъдеще. Това също ще помогне да стане ПОО достъпно за повечето български граждани в неравностойно положение.