Мисията на българите Генезис Част I петър Дънов – Учителя
Изтегляне 1.33 Mb.
|
Жива, разумна светлина „Аз съм скрил истините за бъдещите хора.” Науката на ХХ век имаше велика мисия – да запознае човечеството с един по-висок свят – света на светлината, един по-висок живот – живота на светлината. Това е света, в чиито по-високи измерения човечеството се подготвя да навлезе през новия космичен цикъл. Механистичната наука за светлината се оживи от Божественото учение, изнесено в България. Това учение идва да подпомогне разкриването и изявата на вътрешните инициативни и творчески сили на човека, да повдигне съзнанието, мирогледа и идеала му, да го освободи. Дошло е време Божественото учение да се приеме и приложи от българския народ. Това е учението за божествената разумна единна Реалност - същина на съзнанието и светлината, която оживява и одухотворява многоизмерните пространства в организма на Всемира. Божественото учение е неизменно в своите принципи през всички времена и епохи. То прозира и в свещеното знание на древността и в притчите на Христа. Днес то предстои да се приложи в целия спектър на живота, в цялата си дълбочина и многообразност, за да облагороди, обедини, възкреси и издигне в нови измерения човечеството. „Бог е светлина – Той е най-възвишения светъл цвят, който включва всички други цветове, а всички други цветове са видоизменение на божествената светлина.” „Любовта е съвършената светлина.” "Духът Божи, това е светлината на света." „Енергия - това е разумното Начало, което работи. Сила – това е интензивността, с която разумността се проявява. Материя – това е формата, чрез която силата и енергията се проявяват.” "Когато истината действа в човека, лицето му става светло, защото истината е синтез на всички лъчи на светлината." „Живеете ли в светлината, в Истината, никой не може да ви изцапа и да ви направи зло.” „Светлината е външната страна на мисълта, а виделината – вътрешната. Бог е виделината на света.” „Думата виделина означава знание. Думата светлина означава проявения Бог. Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване.” Човек може да опита виделината, да я приеме съзнателно в себе си. Тя е сила, която прави съзнанието способно за логически връзки, интуицията – за интуитивни връзки, живота – за органични връзки. Виделината е здраве, непрекъснатост, цялост. Болестта е прекъснатост, свят на светлини и сенки. Като мисли как да лекува болестта си, човек повече се свързва с нея, повече й робува. Господ е виделината, съвършенството, здравето. Мисли за Божественото като виделина, като съвършено здраве и ще си здрав. На Изток наричат виделината „sattva” – вечна радост. Да мисли човек за виделината, да обича виделината, да живее във виделината, значи да се преобрази. Такива са светлите хора. Те са образ на божествените светли глъбини. „Зад светлината е скрит Бог. Без светлината ние не можем да видим Бога.” „Божественото излъчва светлина и радост. Влезе ли в човека, тази радост се изявява като интелигентност. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.” „Разумният живот ражда светлина, която е толкова по-ярка и мека, колкото е по-голяма разумността.” „Добрите хора, които имат смисъл в живота си са светещи.” „С придобиването на знание се излъчва светлина.” „Като размишлява, човек излъчва светлина.” „Любовта ражда живота, а животът ражда светлината. Любовта оживява и просветлява човека.” „Светлината е подтик към знание, а знанието – подтик към свобода.” „Интелектуалните общества и огнища привличат умствената енергия от природата и излъчват изобилна светлина.” „Който извира изобилна светлина, той живее в свят на красота и щастие.” „Всяко качество и добродетел се формира от светлинна материя с определени трептения. Всичко се съдържа в светлината.” „Деветте блаженства са девет метода за придобиване на божествената светлина, която повдига ума, сърцето и душата.” „Без радост няма светлина и топлина. Нашата радост е слънчево време за околните.” „Като помислиш за светлината, която те заобикаля, ставаш радостен.” „Животът на светлината е радост, а животът на виделината – веселие. Виделината е без сенки, смърт, преходност, несъвършенство.” „Несъвършенството е свят на светлини и сенки. Съвършенството е свят на виделината.” „Пожелавам ви да придобиете изобилна вътрешна светлина, с която да разрешите проблемите си и да влезете в щастието. Животът, Любовта, Христос, Бог - всичко е светлина.” „Невъзможно е мислите, чувствата и желанията на човека да не се отразят на организма му. Колкото по-низши са те, толкова по-тъмен, по черен е цветът на лицето. Черният цвят показва, че човек е навлязъл дълбоко в гъстата материя. Колкото по-дълбоко е навлязъл в гъстата материя, толкова по-голямо е отклонението му от правия път. ... Колкото повече се подобряваше живота на хората, толкова и цветът на лицето ставаше по-светъл, докато се създаде бялата раса. След нея ще дойде шестата раса, която ще има светли лица. Днес бялата раса работи усилено за създаване на типове от шестата раса.” „Да проповядваш на хората, това значи да дадеш възможност на Бога да се прояви като светлина и топлина, да освети пътя на хората и да ги стопли.” „Вие трябва да имате силни гърбове, всичко да понесете. Ще дойде ден, когато хората ще искат да дойдат при вас и да чуят поне две-три думи от вас. Ще жадуват за малко светлинка.” „Що е светлина? – Тя е емблема на великата, възвишена човешка мисъл. Следователно, само възвишеното, благородното, чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне на светлина. И ние също трябва да станем светлина. Който не може да отиде при Бога, той е направен от вода и въздух. Щом може да отиде при Бога, той е направен от светлина. Какво ще стане с нас? – Най-после ще влезете в безсмъртието на слънчевите лъчи. Като дойдете до това положение, няма да мислите какво е мнението на хората за вас, но ще гледате да дадете добри плодове. Човек е плод на великото дърво на живота, затова всеки ден трябва да облагородява своите мисли и чувства, като храна на своя живот. Това се доказва на опит.”
Дето има светлина, има знание, а пък дето има знание, има друг подтик - подтик към простор и свобода." [83] „Мислите растат при специфична светлина, като посятите зърна. Ако можете да възприемете тази енергия, тогава се раждат възвишените мисли в човека.” „За ония, които виждат, всичко в живата природа е светлина. Всчки предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората не са нищо друго, освет светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, великият принцип на живота е, който е проявил светлината, а светлината от своя страна е произвела всички живи форми в природата. Тя е най-великия творец в творческата й работа. И затова е казано: „Бог е светлина”. Бог сам по себе си не е светлина, но произвежда светлина и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълна светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. В тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят. Светлината, това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живота на природата. Под думата „пробуждане” ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Степента на развитие на всички същества зависи от количеството и качеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се отличава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. Ето защо, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумност по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество е по-сияйна и по-интензивна, по-мека и по-нежна, по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност. Всички светли тела, които виждаме в пространството, са живи, разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Светлината на Слънцето също така е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлина.” „Без съзнанието като светлина нищо не се постига. Живите същества се отличават едно от друго по степента на своята светлина. Колкото на по-долно стъпало е едно същество, толкова по-малка е светлината на теговото съзнание. Щом дойдем до човека, там тази светлина е голяма. По тази светлина ще познаете гения и светията от обикновения човек. ... Когато съзнанието потъмнее, човек може да извърши най-големи престъпления. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да извърши най-големи добрини. Той е човек с добродетели.” „Много адепти, които живеят в по-високи планински върхове, минават без лампи. От техните мозъци излиза светлина, която осветява пътя им. Щом напрегнат мисълта си, от мозъка им веднага излиза светлина; престанат ли да мислят интензивно и лампата угасва.” "Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща на светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това! - Човекът, когото сте срещнали ви обича и без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, дето е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си." [190, с. 53-54] "Желая всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. ... Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлината. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на царството Божие. ... Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светилна и на топлина, за да се учиш и да любиш. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса." [190, с. 59-60]
Като четете всички писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее, човек вижда ясно нещата, той познава хората и ги обича.” „Каквото е Слънцето за физическия свят, такова представлява божествената светлина за съзнанието на човека. Щом тази светлина проникне в човешкото съзнание, нещата стават ясни за него и той вижда всичко.” „Опитайте Господа, както се опитват слънчевите лъчи.” „Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? – То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи.” „За да придобие истинското, т.е. слънчевото учение, човек трябва да потърси онзи Учител, Който може да го научи да превръша лошото в добро и горчивото в сладко. В слънчевото учение се забелязват два процеса: разлагане на светлината и усилване на светлината. За да се създадат всички камъни, растения, животни и хора, светлината трябва да се разложи на съставните си елементи. От съчетанието на тези елементи зависи устойчивостта или неустойчивостта на телата. Неустойчивите тела ферментират, а устойчивите се запазват за вечни времена. Цветовете с различна гъстота също така променят състоянието на телата, особено на живите. ... И думите, с които си служим, също така имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система.” „Въодушевявайте се от Слънцето. Псалмопеецът казва: „На ранина Господи ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря.” Този стих изнася в поетична форма момента, когато животът иде, т.е. когато иде специалната за всички същества светлина. В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща слънчевата енергия по цялата Земя. Освен това в Слънцето има и специални трансформатори, за всеки човек на Земята, чрез които тронсформатори всеки човек възприема специално изпратената до него светлина и енергия. У всеки човек има по един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. ... вие трябва да възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели.”
Зад светлината е скрит Бог.” „Ако в продължение на една година посрещате изгрева на Слънцето, това е условие за гениалност.” „Когато слънцето ви говори, слушайте го. За предпочитане е него да слушате, отколкото кой и да е философ или учен. Това, което виждате, когато слънцето грее, това, което ви дава то и това, което усещате от слънчевата светлина и топлина, то е истинското знание. Всичко друго е механично пособие или превозно средство. Важно е да дойде приятелят ви при вас да поговорите, да разберете, че ви обича и мисли за вас.” „Бъдещето е на Любовта. Когато очакваме Божественото, трябва да бъдем като цветята, които очакват слънцето.” „Когато човек започне да мисли за първия лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Може да ви събуди само онзи, който ви обича.” „Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е по-голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно.” „Както се греем на слънцето, така трябва да живеем в Божествената Любов”. „Заблуждение е, че си запалил огън, на който всички хора се греят. Бог е запалил голям огън – Слънцето, от който излизат всички огньове. На него се грейте.” „Любовта на Христа отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Като почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли.” „Каквото е отношението на Христовата душа към човеците, такова е отношението на въздуха, водата, светлината и топлината към растенията. Христос трябва да полее почвата на нашия живот, да я озари със своята светлина и топлина, за да възкръсне Божественото.” „Светлината внася стремеж, а топлината движение; светлината определя посоката и целта, а топлината дава сила за реализиране на целта; светлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира. Словото, т.е. семето в живота е Христос.” „Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза новия човек, готов за нова работа и нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любящ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи.” „Спасението няма да дойде нито от водата, нито от въздуха, нито от земята. Спасението иде от Слънцето на живота, носител на светлина и топлина. Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата. Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили. Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между надеждата, вярата и любовта. Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи съзнателно върху себе си.” „От съприкосновението на положителната слънчева енергия и отрицателната земна енергия се произвежда живота на Земята. Този посредник, който съединява и трансформира тезе две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат Дух.” „Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: една от тях приготвя енергиите; втората ги акумулира (събира) и трансформира, а третата ги препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си и вътрешна, която я преработва и превръща в жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата външна зачатъчна обвивка на зародиша се нарича ектодерма; средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от Централното Слънце на нашата видима Вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната й способност за положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност. Всяко небесно тяло приема енергиите с отрицателния си полюс и ги изпраща чрез положителния. По-голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от Централното Слънце, се консумира от нашето Слънце и сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникнат в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се използва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космичното пространство и от там по определени пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги изпраща към Централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм. Един час преди изгрев, лъчите, които се пречупват в атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце за подобряване на мозъчната нервна система; при изгрев слънце – за уякване на дихателната система; а от 9 до 12 часа – за уякване на стомаха. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Ние хората на Земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона на растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се връща пак към Слънцето. Някои учени поддържат, че тази енергия движи Земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготвят се, а като се усили тя, те се разлистват, разцъфват и най-после завръзват. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е добре, когато видим растенията да напъпват и цъфват, в човешката душа да се зароди една вътрешна радост, че наближава деня на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние, за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от Централното Слънце. Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. Енергията, която Земята взема от Слънцето може да се сравни с артериалната кръв, а тая, която изпраща към Слънцето, може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ралята на сърце, а още по-добре играе тази роля Централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се връщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.” "На Слънцето живеят същества, които имат отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветяват земята. Съвременните учени казват, че на слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива, като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на светлината, която за тях е една среда, каквато за нас е въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура." „Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от Слънцето. Душите слизат на Земята сутрин рано, с изгрева на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи понятието за душата се слива с понятието за светлината. ... Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е направен, е тъмнина.” "Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат. Следователно, светлината, която съществува сега в света е резултат на една излишна енергия, която не е употребена за умствена деятелност и затова ние се ползваме от тази светлина. Значи, че космическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина." "Има известна енергия, която слиза от Слънцето. Тя е невидима. Като дойде тази енергия на Земята, женският принцип превръща тази енергия и се ражда светлината. Светлината се е родила от жената на Земята. От Слънцето чрез мъжа е дошла енергията. А на Земята се проявява светлината чрез жената. И у вас е същия закон. Чрез вашия мозък, чрез вашата глава енергията ще дойде. А пък чрез слънчевия възел, тази енергия се превръща в топлина и животът почва да функционира. Въпросът е правилно да се възприема божествената енергия на любовта и правилно да се предаде на всички същества." "... от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.” "Истинската светлина е в човешкия мозък, а не вън от него. Светлината иде само отгоре. Който възприеме божествения живот в себе си, той започва да свети като слънцето." "Ако вие имате висша светлина, само тя е реална. Ако отразявате външна светлина, щом престане, ще я изгубите, ако светлината пък е във вас, вие всякога ще я запазите. Като дойде някаква светлина във вашия рефлектор отвън, още повече се радвайте, тя ще усири вашата светлина.” "Светлината събужда човешката мисъл и я прави светла, ясна." "Да вижда човек, това е вътрешен импулс на съзнанието. Много от съвременните хора гледат, но не виждат." „... слепият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десет молионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се разкрива широк свят с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и шестстотин милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги големи като Библията и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това означава, че на човека предстои още много да мисли и да учи.” „Страшна е физическата слепота, но по-строшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината за тези промени, той се блъска в себе си като затворена птичка и се осакатява.” „Щом е дошъл на Земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо и в духовно и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях.” "Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората." "Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствания, които са родени от светлината трябва да имат качествата на този принцип - на своя прародител." "За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, а всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо, за ония, които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят е само едно отражение на виделината. Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлина. Степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават."
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|