Мисията на българите Генезис Част I петър Дънов – Учителя

Красотата зависи от това какво ядем във физическия, чувствен и умствен свят и как го възприемаме. Тя зависи също от финото равновесие между ума и сърцето, което внася интимни, възвишени сили в организма.

Понеже регулират храносмилането и чрез него хармонията между ума и сърцето, българите като "харни" деца на Божественото, са призвани да внесат в човечеството знанието за красотата, да дадат образец за красота, като израз на висша хармония.

Българите ще внесат своя импулс в славянството и в новото човечество чрез науката за храненето - за възприемането на Божието Слово. Защото правилното възприемане на това Слово укрепва волевите сили в човека, които регулират ума и сърцето, светлината и топлината, електричеството и магнетизма в организма му и по този начин го поставят в условия на хармония, благоденствие и щастие.

[Разумният живот, с. 207]

Христос казва: "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството божие." С други думи казано: Ако не станете красиви, ако не станете чисти и светли, няма да влезете в Царството Божие. Който прилага Божиите закони, той става красив и всеки го обича. За какво може да обичате човека? - За неговия светъл ум и за неговото чисто сърце." [9, с. 22-23]

Светенето на външния живот се нарича светлина, а на вътрешния - виделина. Следователно, има външна красота на формите и вътрешна красота - на съдържанието. Когато тия две лъчения са хармонично съчетани, човек е истински красив и любим. Светлината, която излиза от такъв човек е мека, фина, скромна, ненатраплива. При все това тя има необикновена вдъхновяваща сила. Има една светлина, при която очите светят като котешки. Тя заслепява и хипнотезира с красотата на своя блясък. Това е светлината на Люцифер, на изкушението.

Следователно, има два вида светлина и красота - зад едната се крие змийската отрова, а зад другата - райски плодове.
"Тя (красотата б.с.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.

Красотата е идеал за човека. Той се стреми към красивото в света, като към свой идеал." [120, с. 121]

Едно възвишено същество е скромно, смирено, а бляскавата натрапливата красота - надменна. В Божествената красота има нещо фино, невинно, чисто. Зад бляскавата красота често се крие един многобагрен хамелеон, който затваря пеперудата в чашката си и я изяжда.

Механичното се отнася към духовното както горчивото към сладкото. Красотата подслажда живота на хората, внася в тях свещен трепет, вдъхновение, динамизъм. Тази красота на Новата Ева трябва да въздигнем сега в живота, защото тя единствена внася преврат в умовете, сърцата и душите - да обичат, да посветят живота си на висшето.

В красотата е Бог.

Ето защо чрез красотата човек идва до Бога, до любовта!

В това отношение изкуството има свещена задача.

Красотата предшества Любовта. Тя подготвя човечеството да я приеме." [134, с. 233-234]
"Няма по-хубаво нещо от красотата в света. Свържете се с Бога и ще бъдете красиви. ...

Който иска естествена козметика, нека се свърже с Великия принцип на живота; нека води духовен живот. Той ще има красиво, привлекателно лице, с подвижни, пластични мускули. Това лице е толкова подвижно, че изразява и най-тънките чувствания и преживявания на човешката душа. Приятно е да видите такова красиво лице, на което да се отразява целия живот на една отворена, широка душа, освободена от всякакви хитрини и задни мисли." [118, с. 183]

Животните имат хубави тела, но не глави - лице нямат. Трябва да имаме образци за красотата. Има една променчива и една непроменчива физиология." [110, с. 284]

Щом е така, нека призовем Божественото да събере красотата и на физическото поле, и в изкуството, и в идеите, и да запали душите на хората да обичат, да творят, да проявят неизчерпаемите възможности и богатства на Божествения свят.

Откъде идва светлината на красотата? - От света на мир, радост, разумност и любов. Този свят твори фините черти на хармонията и красотата.
"Красотата е израз на човешката разумност. В живота красотата е лечебна сила, магическа сила." [65]
"Казвам: зад красотата седи истината. Красивият носи в себе си образа на истината. Следователно, ако истината е във вас и вие ще бъдете красиви." [Мнозина казвах, с. 68.69]
"Любовта прави човека красив." [7, с. 280]
"Колкото пъти да срещнете красотата, израз на любовта, спрете се пред нея, не я отминавайте."

[98, с. 122]

[Мнозина казваха, с. 207]

Да бъде човечеството задружно семейство от братя и сестри, това е велика идея. Обаче най-великите неща се постигат с най-прости методи. Нека си спомним за дългите вълни на грозотата и късите вълни на красотата. Към необятните простори на новия живот, на новата култура се стига през тия къси вълни на скромността и смирението. Те не са друго, освен тесния път, по който човек се смалява и стопява на вода, за да мине през всички сита, и така освободен от всички примеси на злото, да влезе в света на красотата - Божествения свят.

Днес Божественият свят извършва мобилизация на красотата. Най-добрите, най-изобилните, най-хубавите ще се съберат да пуснат този фин ток. Лошите хора ще преритат малко, докато станат млади, хубави, добри. Който не понесе този фин ток, ще остане за далечни времена, за друга епоха. Обаче, като премине този ток през човечеството, доброто ще вземе ръководството в ръцете си и на земята ще се въдвори едно общество на красотата, на прекрасното. Това е последното сражение, което светлината и красотата дават на мрака и грозотата преди да изгрее Слънцето на Великата Любов. От лъчите на това Слънце душите ще узреят и светът ще се изпълни със сладките плодове на новата култура.

[83, с. 47]

Днес Божественото съюзява красотата и доброто и ги мобилизира за последно сражение с всичко користно, грозно, гнило. И тази красота е зазоряването преди да дойде Великият Господ на светлините, Великата Космична Любов, от която извира безсмъртния живот.

Това е централната Реалност, Битието, Духът, истинската същност на душите – Възлюбеният в глъбините им.

Битието е дъното в океана на светлината, океана на живота. То е централната невъобразима и непознаваема Реалност. Въпреки, че не може да се определи, Битието може да се преживее. То се долавя като дълбоко безмълвие, спокойствие и безвремие. Това спокойствие е най-финото, най-интензивното, което се преживява като вътрешно изобилие, екстаз, нирвана. От това изобилие човешката душа трепти от стремежа да помогне на съществата, потънали в този свят на смъртта, да ги издигне в своята светлина.

Достигне ли да разбере и живее в централната реалност, душата напуска съзнанието на егото – отделността. Тя вече не се отъждествява с този свят на его-ума, свят на формите, на разделеността. Тя има такива високи вибрации, в които илюзията на формите се стопява и човек вижда всичко като кондензирана, многобагрена светлина, кондензирана енергия, кондензиран Дух, приковано в кръста на двойствеността Битие.

Душата пак наблюдава външния свят, но не се отъждествява с него. Тя наблюдава безпристрастно, без да се отъждествява, както физическото тяло, дадено й, за да работи на тази планета, така и телата на другите същества. За нея тези тела не са нищо повече от оборудване – средство за проява. Но понеже в своите високи вибрации душата е нещо свещено, и тези форми са свещени – храм на Битието, на Великия Дух, на Бога – Централната Реалност.

Това е състояние на Битие, това е свобода, това е вездесъщност. Само в това поле на изобилие, на Битие, човек е мощен да придобие безупречност, съвършенство, да превърне всяко свое проявление в чудо, в благодат, да се пожертва и да отиде да послужи на света като брат на страдащите.

Защото само онзи, който се жертва, може да събуди любовта на душите. Жертвата е единствено приоритет на светлината, на Великия Дух, на Битието, на Бога.

Новият космичен цикъл идва да ни научи да живеем в Битието, в Централната Реалност, където минало, настояще и бъдеще присъстват заедно.

И тогава ние извеждаме такъв закон: Кришна, Буда, Христос, това са състояние на съзнание, а не личности. Будността е състояние на присъствие в централната Реалност на безвременното сега, на пълния потенциал на съществата.

Под „Бог” се разбира „Богатият”, т.е. именно тази централна Реалност на изобилието, съзнанието на пълнота – това, което атлантите са наричали Нагуалът, Великият Дух. „И Духът заведе Исуса...”

Ако, като малки частички в тази Реалност и Съзнание на пълнота, в този необятен, жив, разумен, космичен организъм, в който живеем, бихме се помолили да ни отдели внимание, да насочи ресурси и условия към нас, като негови клетки, най-добрата ни молба би била такава:

„Велико Свещено Начало, Татко наш,

Пробуди ни и повдигни ни, да влезем да живеем в Твоето Присъствие,

В светлината и енергията на Будността.”

Това значи да влезем в богатството и изобилието на Безпределното, Безвременното, неизменно Новото.

Колкото повече издигаме съзнанието си от двойствения свят на мрака и преходността към централната, единна Реалност на Битие, толкова повече енергията, светлината – будността в нас нараства, толкова повече ние сме способни да проявим пълния си инициативно-творчески потенциал, да станем изобилни извори на ценности, блага, новаторски проявления – да извършим велики дела за благото на ближните и за прослава на Божественото, неограничено Цяло.

Как да разбираме това? – С изфинването на светлинните вълни, вместимостта на светлината за енергия и информация нараства. Нараства също активността, качеството, дълбочината и дълготрайността на нейните въздействия.

В този смисъл, вълните на „чистата светлина” не са друго, освен смущения, съпротивления, механични ограничения за органичното Цяло. Те са съответни степени на частното его-съзнание.

Чистата светлина – виделината – е съзнание на душата, на Духа, на Битието, свободно от его-вълни.

Това е съзнание на интуитивни прозрения и озарения, свободни от механичните спекулации, хипотези, предположения и твърдения на его-ума.

Фината светлина, която сияе около това съзнание е недоловима за външните очи, но видима за вътрешното пинеално око. Тя е мека, сияйна, възхитително неизразима, безпространствена. Тя е външна обвивка на съзнанието и живота – към нея трябва да се стремим, за да се издигнем до чистото съзнание и чистото, будно състояние на Битие.

Трудно се късат връзките с его-ума, създал екстензивната представа за външния, предметен свят на всички илюзии и съблазни, за да се домогнем до този хиляди пъти по-реален, неизказано нежен и красив свят на вътрешната светлина, красота и пълнота.

Но когато на тази планета дойдат дни на незапомнени страдания, погледът на човека ще се обърне навътре, към красотата, пълнотата и изобилието на живота.

Тогава, като няма помощ отникъде, хората ще извикат към великия Христос и помощта ще дойде отвътре – ще се пробуди техния пълен инициативно-творчески потенциал и те ще се съзнаят не като тела, мъже, жени, но като души – нетленни и свободни космични същества.

Христос е вътре в нас под формата на това будно, светло, единно съзнание. Той е тук и ни очаква да се пробудим, да Го проявим. Щом се пробудим за това съзнание на присъствие, на будност, на пълнота, ние сме вече в Царството на Христа, в Единното, в Любовта. Това пробуждане ще бъде ден на велика светлина, енергия, вдъхновение и проявления в живота ни.

И единствено това единно съзнание на велика Любов към всичко живо ще ни спаси от този затвор на мрака и смъртта, ще ни издигне във вечната виделина на Битието – ще ни заведе при Христа, който се е наел да разреши наболелите въпроси на човечеството.

Исус е Човешкият Син, а Христос е Духът, който слиза като еманация на Непроявеното Абсолютно.

Който човек и който народ се свърже с Христа, прояви Го и Му послужи, велико бъдеще го очаква.

„Но мнозина последни ще бъдат първи.”

Това е вечно новото Божествено учение, което се даде в съвременна форма за новия цикъл и за новата, светла раса на единното човечество.

Сега будните държавници, учители, творци, виртуози в изкуството, възвишени души в културата, майстори във всяко дело, да го вземат от ръцете на религиозните доктринери и да го приложат – да дадат пример на народа. Народът съм аз, народът си ти, народът е Божественото у човека. Онзи народ, който приложи и предаде на другите народи това Учение, той завинаги ще остави свещено чувство на признателност и преклонение в паметта на човечеството.

Този народ с право може да се нарече „бал-хар-ски” – който влиза да живее във великата хармония, в „харното” красиво и добро Битие на Вечността.

Като прие в Школата си своите ученици Адам и Ева, Великият Дух им преподаде първия урок за двете дървета в райската градина на душата. През едното дърво се влиза в Небето, в Битието, в Рая, а през другото се излиза от там. Тези две дървета са Христос и Луцифер.

Христос е Дървото на живота – централната, неизменна Реалност на чистотата. Девизът на един йог е „без примес!” – това е централната реалност на Нирвана.

Луцифер е дървото за познаване на добро и зло – двойственият свят на примесите, преходността, разделността, механичните привнесени елементи.

Трептенето е един примес, една шупла – отклонение от централната чистота.

И сега, понеже сме паднали в този свят на крайна нечистота, раздвоеност, безсъдържателност, свят без основа, подобен на тресавище, в което непрестанно потъваме, остава ни само едно спасение: Навътре към чистото, светлото, свободното, възвишеното, душевното.

Щом сгреша, веднага ме изпъждат навън. Колкото пъти сгреша, все ме изпъждат от рая в света – царството на Луцифер.

Като е тъй, ще бъда безупречен, да живея в чистия и светъл свят на душата, на чистотата – на съвършенството.

Иначе потъвам непрестанно в бездънната тиня, докато дойде едно място, от което няма излизане.

В онзи, който е затънал в най-голяма мръсотия, трепти един единствен копнеж – да смени вибрацията си, името си и да се назове „Чистота!” Той търси своята нова опорна точка, своето ново начало.

Тогава нека да се обърне и да се свърже с великата сила на Христа, която е проникнала цялата Земя и сега е насочила пълната си мощ да очисти и спаси човечеството. Да призове от дъното на душата си тази Сила на чистотата и да каже:

„Господи, превърни ме на високопланинска светлина, на високопланински чист въздух, на високопланинска изворна вода, на висок планински връх. Аз искам да се издигна в този фин свят на чистотата и да се завърна при моите красиви, възвишени приятели, които от хилядолетия съм напуснал.

Издигни ме, Велика Любов, от този свят на мрака във великата светлина на Чистотата. Запали ме, Любов, и очисти ме.

Аз искам да ти послужа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила – с цялото си чисто и свещено естество.

Очисти ме и запали ме, Господи, да обичам!”

Щом си паднал до дъното и си осъзнал положението си, затвора, в който си окован, придобил си вече божествения импулс нагоре, мощен си да вдигнеш оръжието си и да гръмнеш срещу своите изкушения, срещу своя порок – да строшиш чашата с отрова.

Тогава Божественото ще се смили над тебе, ще те помилва и ще ти даде да посееш божественото семенце, наречено „Възкресение”. През малкото време, което ти остава до първия лъч на Великата Космична Пролет, поливай и наглеждай това семенце-дума, да вникнеш във вибрациите на всяка сричка и буква.

Твоята Любов ще извърши чудеса. За месеци, дни, часове или минути това семенце ще поникне, израсте, цъфне и даде плод. Под лъчите на твоята Любов този ароматен плод ще се налее, натежи и узрее, и ти ще опиташ сладостта на Възкресението - ще се издигнеш в друго измерение на живота.

Сега българите трябва да приложат цялата си воля, цялата си вътрешна мощ, натрупана от хилядолетия, за да извършат динамично тази трансформация и като божествени маги на Любовта да помогнат за освобождението, просветлението и единението на човечеството.

Сега е последната свещена минута, преди да ни огрее първият лъч от Великата Космична Пролет, първият лъч от свещената космична Любов на Всемира.

Започва вече последното Велико Космическо Сражение между силите на мрака и силите на светлината.

В това решително сражение Невидимият свят насочва мисълта си към българите, укрепва тяхната воля, мобилизира тяхната решимост и им казва:

„Дръжте крепостта! Ние идваме на помощ!”