Част първа
ДВЕТЕ СИСТЕМИ
Глава 1
Героите на историята
За да наблюдавате ума си в автоматичен начин на действие, хвърлете поглед на долната снимка.
Щом погледнете лицето на жената, опитът ви гладко съчетава онова, което нормално наричаме виждане и интуитивно мислене. Също толкова уверено и бързо, както виждате, че косата на жената е тъмна, вие разбирате, че тя е гневна. Нещо повече, онова, което виждате, го отнасяте до бъдещето. Чувствате, че тази жена се готви да каже някои много неприятни думи, вероятно на висок и остър глас. Предчувствието какво се готви да направи тя идва в ума ви автоматично и без усилие. Нямате намерение да оценявате нейното настроение или да предугадите какво може да направи тя и реакцията ви спрямо снимката не съдържа чувството за нещо, което правите. То просто ви се случва. Това е пример за бързо мислене.
Сега разгледайте следната задача:
17 x 24
Моментално сте разбрали, че това е задача за умножение, и вероятно сте разбрали, че можете да я решите с хартия и молив, а и без тях. Също така сте имали някакво неясно интуитивно знание за диапазона на възможните резултати. Бързо бихте разбрали, че нито 12 609, нито 123 са приемливи решения. Ако обаче не отделите известно време на задачата, не бихте били сигурни, че отговорът е 568. Точно решение не ви е дошло на ума и сте почувствали, че бихте могли да изберете дали да се заемете с пресмятането, или не. Ако още не сте го направили, би трябвало да се опитате да решите задачата по умножение сега, като изпълните поне част от нея.
Като сте изпълнили последователните стъпки, вие сте изпитали бавното мислене. Първо сте си припомнили когнитивната програма за умножаване, която сте научили в училище, после сте я изпълнили. Извършването на смятането е било известно усилие. Усетили сте бремето на носенето на много материал в паметта, тъй като ви е било необходимо да проследите къде сте и какво възнамерявате да направите, докато запомняте непосредствения резултат. Процесът е бил умствен труд: съзнателен, изпълнен с усилие и методичен – прототип на бавното мислене. Смятането е било събитие не само във вашия ум; участвало е и тялото ви. Мускулите ви са се напрегнали, кръвното ви налягане се е покачило и пулсът ви се е ускорил. Ако някой би се вгледал в очите ви, докато се борехте със задачата, щеше да види, че зениците ви са се разширили. Зениците ви са се свили в нормалните си размери веднага щом сте приключили труда си – когато сте намерили отговора (който, между другото, е 408) или когато сте се отказали.
Двете системи
В продължение на няколко десетилетия психолозите проявяваха силен интерес към двата начина на мислене, които илюстрирах със снимката на гневната жена и със задачата за умножение.
Те предлагат много наименования,12 с които да ги обозначаваме. Аз приемам понятията, предложени най-напред от психолозите Кийт Станович и Ричард Уест, и ще наричам двете системи в ума Система 1 и Система 2.
Система 1 оперира автоматично и бързо, с малко усилие или изобщо без никакво усилие и без чувство за съзнателен контрол.
Система 2 обръща внимание на изпълнените с усилие умствени дейности, които го изискват, включително сложните изчисления.
Операциите на Система 2 често се свързват със субективното преживяване за действие,13 избор и концентрация.
Обозначенията „Система 1" и „Система 2“ се използват широко в психологията, но аз ги прилагам още по-широко в тази книга, която можете да четете като психодрама с двама герои.
Когато мислим за себе си, ние се идентифицираме със Система 2, със съзнателното, разсъждаващото Аз, което има вярвания, прави избори и решава за какво да мисли и какво да прави. Макар че Система 2 вярва, че е там, където е действието, деятел е автоматичната Система 1. Описвам Система 1 като пораждаща без усилие впечатления и чувства, които са главни източници на експлицитните вярвания и съзнателните избори на Система 2. Автоматичните операции на Система 1 генерират удивително сложни модели от идеи, но само по-бавната Система 2 може да изгражда мисли в подредени последователности от стъпки. Описвам и обстоятелствата, при които Система 2 взема превес, преодолявайки свободно действащите импулси и асоциации на Система 1. Можете да си представяте двете системи като деятели със свои лични способности, ограничения и функции.
Ето някои примери за автоматичните действия, отнасящи се към Система 1, подредени най-общо по сложност:
Открийте, че един обект е по-отдалечен от друг.
Ориентирайте се към източника на внезапен звук.
Довършете израза „хляб и...“.
Направете „гримаса на погнуса“, когато ви покажат ужасна картина.
Открийте враждебността в някой глас.
Отговорете на въпроса 2 + 2 = ?
Прочетете думите на големи билбордове.
Карайте кола на празно шосе.
Открийте силен ход в шаха (ако сте майстор в играта на шах).
Разберете прости изречения.
Разберете, че „кротка и порядъчна душа със страст към подробностите“ отговаря на стереотипа за една професия.
Всички тези умствени събития спадат към примера с гневната жена – те стават автоматично и изискват малко или никакво усилие. Способностите на Система 1 включват вродени умения, които споделяме с останалите животни. Родени сме подготвени да възприемаме света около нас, да разпознаваме обекти, да насочваме вниманието си, да избягваме загуби и да се страхуваме от паяци. Други умствени дейности стават бързи и автоматични благодарение на продължителната практика. Система 1 се е научила да прави асоциации между представи (столицата на Франция?); научила се е и на умения, като например четенето и разбирането на нюанси в социалните ситуации. Някои умения, като например откриването на силни шахматни ходове, се придобиват само от експерти, специализирани в съответната област. Други са широко разпространени. Откриването на приликата в портрет на дадена личност със стереотипа за професия изисква широко познаване на езика и културата, което повечето от нас притежават. Познанието е складирано в паметта ни и се достига без намерение и без усилие.
Някои от умствените действия в списъка са напълно несъзнателни. Не можете да се въздържите да не разбирате прости изречения на собствения си език или да не се обърнете в посоката на силен неочакван звук, нито можете да си попречите да знаете, че 2 + 2 = 4, или да не мислите за Париж, когато се спомене столицата на Франция. Други дейности, като например дъвченето, са податливи на съзнателен контрол, но нормално протичат на автопилот. Контролът на вниманието е общ за двете системи. В нормалния случай ориентирането към силен звук е несъзнателно действие на Система 1, което незабавно мобилизира съзнателното внимание на Система 2. Може да сте способни да устоите и да не се обърнете към източника на звук и обиден коментар на шумно парти, но дори ако главата ви не се движи, вниманието ви в началото се насочва натам поне за малко. Вниманието ви обаче може да се отклони от нежелания фокус, главно като преднамерено се фокусирате върху друг обект.
Твърде разнообразните операции на Система 2 имат една обща характерна черта: те изискват внимание и се разстройват, когато вниманието се отклони. Ето някои примери:
Пригответе се да дадете с изстрел знак за началото на състезание.
Фокусирайте вниманието си върху клоуните в цирка.
Фокусирайте се върху гласа на определена личност в шумна и препълнена с хора стая.
Потърсете жена с бяла коса.
Поровете в паметта си, за да идентифицирате изненадващ звук.
Поддържайте по-голяма скорост на ходене от естествената за вас.
Наблюдавайте особеностите на вашето поведение в определена социална ситуация.
Пребройте колко пъти се появява буквата а в дадена страница от текст.
Кажете на някого телефонния си номер.
Паркирайте на тясно място (за повечето хора с изключение на момчетата за паркиране).
Сравнете две перални по общата им стойност.
Попълнете данъчна декларация.
Проверете верността на сложен логически аргумент.
Във всички тези ситуации е необходимо да насочите вниманието си и ще ги изпълните не толкова добре или изобщо няма да ги изпълните, ако не сте готови или ако вниманието ви не е съответно насочено. Система 2 притежава известна способност да променя начина, по който работи Система 1, чрез програмиране на нормално автоматичните функции на вниманието и паметта. Когато например чакате роднина на пълна с хора гара, можете съзнателно да се накарате да търсите белокоса жена или брадат мъж, и по този начин вероятността да откриете роднината си от разстояние ще се увеличи. Можете да настроите паметта си да търси столици, които започват с Н, или за френски екзистенциалистки романи. А когато наемате кола на лондонското летище „Хийтроу“, служителят вероятно ще ви напомни, че „тук караме от лявата страна на пътя“. Във всички тези случаи ви карат да направите нещо, което не се случва естествено, и ще откриете, че последователното спазване на дадена насока изисква непрестанно упражняване на поне известно усилие.
Често използваният израз „обърни внимание“ (на англ. буквално „плати внимание“) е уместен: разполагаш с ограничен бюджет от внимание, което можеш да отпуснеш на дейностите си, и ако се опиташ да превишиш бюджета си, ще се провалиш. Признак на изпълняваните с усилие дейности е, че те си пречат една на друга, поради което е трудно или невъзможно да изпълняваме няколко наведнъж. Не можете да сметнете колко прави 17 х 24, докато правите ляв завой при голям трафик, и определено не бива да се опитвате. Можете да правите няколко неща наведнъж, но само ако са лесни и не изискват усилие. Вероятно ще сте с безопасност, ако разговаряте с пътник, докато карате по празна магистрала, и много родители са открили, вероятно с известно чувство на вина, че могат да четат приказка на детето си, докато си мислят за нещо друго.
Всеки човек има известно съзнание за ограничения капацитет на вниманието и нашето социално поведение е снизходително към тези ограничения. Когато например водач на кола изпреварва камион на тесен път, възрастните пътници напълно разумно спират да говорят. Знаят, че не е хубаво да отвличат вниманието на шофьора, и освен това подозират, че той е временно глух и няма да чуе какво казват.
Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си „Невидимата горила“. Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни. Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи. Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечена като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди. Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно. Задачата по преброяването — и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, – е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1, но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул. Авторите отбелязват, че най-забележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея не я е имало – те не могат да си представят да пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно нашите умове: ние можем да бъдем слепи за очевидното, а и слепи за слепотата си.
Сподели с приятели: |
