Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Кратък обзор на сюжетаВзаимодействието между двете системи е темата, която се разглежда непрекъснато в книгата. Ред е да направя кратък обзор на сюжета. В историята, която ще ви разкажа, са активни и Система 1, и Система 2, когато сме будни. Система 1 действа автоматично, а Система 2 е в нормалния случай в един удобен стил на бавно усилие, при който се ангажира само частица от нейния капацитет. Система 1 непрестанно генерира внушения за Система 2: впечатления, интуиции, намерения и чувства. Ако бъдат одобрени от Система 2, впечатленията и интуициите се превръщат в убеждения, а импулсите се превръщат в съзнателни действия. Когато всичко върви гладко, както е през по-голямата част от времето, Система 2 приема внушенията на Система 1, като ги модифицира малко или никак. По принцип вярваме на впечатленията си и действаме на базата на желанията си и това е чудесно – обикновено. Когато Система 1 се сблъска с трудност, тя се обажда на Система 2, за да получи в подкрепа по-подробна и специфична преработка, която може да реши проблема на момента. Система 2 се мобилизира, когато възникне въпрос, на който Система 1 не предлага отговор, както вероятно се е случило, когато сте се изправили пред задачата по умножение на 17 х 24. Също така можете да почувствате прилив на осъзнато внимание винаги когато бъдете изненадани. Система 2 се активира, когато се открие събитие, което нарушава модела на света, съхраняван от Система 1. На този свят лампите не скачат, котките не лаят и горилите не прекосяват баскетболни игрища. Експериментът с горилата демонстрира, че е необходимо известно внимание, за да бъде открит изненадващият стимул. Тогава изненадата активира и насочва вниманието ви: ще се ококорите и ще поровите в паметта си за история, която дава смисъл на изненадващото събитие. Система 2 е натоварена и със задачата да наблюдава непрекъснато нашето собствено поведение – с контрола, който ни кара да сме любезни, когато сме гневни, и бдителни, когато шофираме нощем. Система 2 се мобилизира и усилията ѝ се увеличават, когато открие, че ще се направи грешка. Спомнете си някой случай, когато почти сте щели да издрънкате обидна забележка, и обърнете внимание колко трудно сте успели да се контролирате. В обобщение: по-голямата част от онова, което вие (вашата Система 2) мислите и правите, се поражда във вашата Система 1, но Система 2 взема надмощие, когато нещата станат трудни, и в нормалния случай тя има последната дума. Разделението на труда между Система 1 и Система 2 е високо ефикасно: то свежда до минимум усилието и оптимизира работата. Този ред работи добре през повечето време, защото Система 1 е по принцип много добра в онова, което прави: нейните модели на познати ситуации са точни, краткосрочните ѝ предсказания обикновено също са точни, а първоначалните ѝ реакции спрямо предизвикателства са бързи и по принцип уместни. Система 1 обаче е склонна да прави деформации, системни грешки при определени обстоятелства. Както ще видим, понякога тя отговаря на по-лесни въпроси, отколкото на онзи, който е бил зададен, и има слабо разбиране за логиката и статистиката. Друго ограничение на Система 1 е, че тя не може да бъде изключена. Ако ви покажат на екран дума на език, който знаете, ще я прочетете – освен ако вниманието ви не е напълно фокусирано върху нещо друго.14 Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|