Мисленето
Интелигентност, контрол, рационалност
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
- Навигация на страницата:
- ПО ТЕМАТА ЗА КОНТРОЛА
Интелигентност, контрол, рационалностИзследователите са прилагали различни методи, за да изследват връзката между мисленето и самоконтрола. Някои я изучават, като задават въпроса за корелацията между тях: ако хората се класифицираха по техния самоконтрол и по когнитивната им пригодност, дали индивидите биха заемали сходни позиции и в двете класификации? В един от най-прочутите експерименти в историята на психологията Уолтър Мишел и неговите студенти поставят четиригодишни деца пред жестока дилема.47 Те трябва да избират между малка награда (една бисквита „Орео“), която биха могли да имат по всяко време, и по-голяма награда (две бисквити), за която трябва да чакат 15 минути при трудни условия. Трябва да останат сами в стаята и да гледат бюро, на което има два предмета: една-едничка бисквита и звънец, на който могат да звъннат по всяко време, за да повикат експериментатора и да получат едната бисквита. Ето как се описва експериментът: „В стаята нямаше никакви играчки, книги, картини или други потенциално отвличащи вниманието предмети. Експериментаторът излизаше от стаята и се връщаше след 15 минути или ако детето беше позвънило, ако беше изяло наградата, ако се беше изправило или ако беше показало някакви признаци на изтощение.“48 Децата биват наблюдавани през затъмнено огледало и филмът, който показва тяхното поведение, докато чакат, винаги кара публиката да избухне в силен смях. Около половината деца успяват да извършат подвига да чакат 15 минути, главно като отклоняват вниманието си от изкусителната награда. След десет или петнадесет години между тези, които са устояли на изкушението, и онези, които не са, се е отворила огромна пропаст. Устоялите имат по-високи показатели на изпълнителен контрол в когнитивни задачи и най-вече притежават способността ефикасно да пренасочват вниманието си. Като млади възрастни за тях е по-малко вероятно да приемат наркотици. Появява се значителна разлика в интелектуалната пригодност: децата, които са показвали повече самоконтрол като четиригодишни, имат значително по-високи оценки на тестове за интелигентност.49 Екип изследователи от Университета на Орегон изследва връзката между когнитивния контрол и интелигентността по няколко начина, включително като се опитва да повиши интелигентността чрез подобряване контрола над вниманието. По време на 40-минутни сеанси те дават деца на възраст от четири до шест години да играят на различни компютърни игри, специално измислени така, че да изискват внимание и контрол. В едно от упражненията децата използват джойстик, за да направляват котка и да я придвижат към някоя тревиста зона, избягвайки калната. Тревистите зони постепенно се свиват, а калната се разширява, изисквайки все по-точен контрол. Тестващите откриват, че тренирането на вниманието не само подобрява изпълнителния контрол; точките им в невербални тестове на интелигентността също се повишават и подобрението се запазва в продължение на няколко месеца.50 Друго изследване, проведено от същата група, идентифицира специфични гени, които участват в контрола над вниманието, показва, че родителските техники също влияят върху тази способност и демонстрира тясна връзка между способността на децата да контролират своето внимание и тяхната способност да контролират емоциите си. Шейн Фредерик създаде Теста за когнитивна рефлексия, който се състои от една задача за бухалка и топка и още два въпроса, избрани затова, защото също внушават интуитивен отговор, който е както привлекателен, така и грешен (въпросите са показани в глава 5). Той продължи да изследва характерните черти на студентите, които показват много лош успех на този тест – надзорната функция на Система 2 е слаба при тези хора, – и откри, че те са склонни да отговарят на въпросите с първата представа, която им дойде на ума, и нямат охота да влагат усилието, необходимо за проверка на техните интуиции. Индивидите, които безкритично следват интуициите си относно задачите, са и склонни да приемат други внушения от Система 1. По-специално те са импулсивни, нетърпеливи и обичат да получават непосредствено удовлетворение. Например 63% от интуитивните респонденти казват, че предпочитат да получат 3400 долара този месец, отколкото 3800 долара през следващия. Само 37% от онези, които решават правилно и трите задачи, имат същото късогледо предпочитание към получаването на по-малката сума моментално. Когато им бъде зададен въпросът колко ще платят, за да получат с бърза доставка поръчана от тях книга, събралите малко точки на Теста за когнитивна рефлексия са склонни да платят два пъти повече, отколкото хората с много точки. Откритията на Фредерик внушават, че героите на нашата психодрама имат различни „личности“. Система 1 е импулсивна и интуитивна; Система 2 е способна да разсъждава и е предпазлива, но поне при някои хора тя е и мързелива. Откриваме съответните различия и сред индивидите: някои хора приличат повече на своята Система 2; други са по-близки до своята Система 1. Този прост тест се очертава като един от по-добрите инструменти за прогнозиране на мързеливо мислене. Кийт Станович и неговият дългогодишен сътрудник Ричард Уест първи въведоха понятията Система 1 и Система 2 (сега те предпочитат да говорят за процеси Тип 1 и Тип 2). Станович и неговите колеги изследваха в продължение на десетилетия различията сред индивидите при видовете задачи, разгледани в настоящата книга. По най-различни начини те си задаваха един и същ основен въпрос: кое прави някои хора по-податливи от други на деформации в преценката? Станович публикува изводите си в книга, озаглавена „Рационалността и рефлективният ум“. Тя предлага смел и задълбочен подход към темите на настоящата глава. Станович разграничава ясно две части в Система 2 – всъщност разликата между тях е толкова голяма, че той ги нарича отделни „умове“. Единият от тези умове (той го нарича алгоритмичен) се занимава с бавното мислене и изискващото усилие изчисляване. Някои хора са по-добри от други в тези задачи за интелекта – това са индивидите, които се справят блестящо на тестовете за интелигентност и които са способни да превключват от една задача към друга бързо и ефикасно. Станович обаче твърди, че високата интелигентност не осигурява на хората имунитет срещу деформации. Съществува още една способност, която той нарича рационалност. Концепцията на Станович за рационалната личност е сходна с моето по-горно описание на „ангажираните“ личности. Същността на неговите аргументи е, че е необходимо да се прави разлика между рационалност и интелигентност. Според него повърхностното, или „мързеливото“, мислене е недостатък на рефлективния ум, то е дефект на рационалността. Това е интересна и провокираща мислене идея. В нейна подкрепа Станович и неговите колеги откриват, че въпросът за бухалката и топката и други подобни задачи са донякъде по-добри индикатори за нашата податливост на когнитивни грешки, отколкото конвенционалните измервания на интелигентността,51 като например тестовете IQ. Времето ще покаже дали разликата между интелигентността и рационалността може да доведе до нови открития. ПО ТЕМАТА ЗА КОНТРОЛАИзтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|