Предложих ви да си представяте двете системи като деятели вътре в ума със свои индивидуални личности, способности и ограничения. Често използвам изречения, в които системите са подлог, като например „Система 2 изчислява продукти“.
Употребата на подобен език се смята за грях в професионалните среди, сред които се движа, защото сякаш обяснява мислите и действията на човека с мислите и действията на малки човечета17 вътре в главата му. Граматически разглеждано, изречението за Система 2 прилича на изречението „Икономът краде дребни суми“. Колегите ми биха посочили, че действието на иконома действително обяснява липсата на сумите, и правилно биха задали въпроса дали изречението за Система 2 обяснява как се изчисляват продукти. Отговорът ми е, че краткото изречение в деятелен залог, което приписва изчислението на Система 2, има за цел да даде описание, а не обяснение. То е смислено само заради онова, което вече знаете за Система 2. То е съкращение на следното: „Умствената аритметика е волева дейност, която изисква усилие, не бива да се изпълнява, когато човек прави ляв завой, и се свързва с разширени зеници и ускорен пулс.“
По подобен начин и твърдението, че „шофирането на магистрала при рутинни условия се предоставя на Система 1“, означава, че управлението на кола при завой е автоматично и почти без усилие. Освен това то означава, че един опитен шофьор може да кара на празна магистрала, докато води разговор. Най-сетне, „Система 2 предпазва Джеймс да не реагира глупашки на обида“ означава, че Джеймс би бил много по-агресивен в реакцията си, ако способността му за усилен контрол беше нарушена (например ако е пиян).
Система 1 и Система 2 са толкова централни в историята, която разказвам в тази книга, че е необходимо да подчертая съвсем ясно, че те са измислени герои. Система 1 и Система 2 не са системи в стандартния смисъл – те не са същности, които имат взаимодействащи си аспекти или части. И не съществува някаква част в мозъка, която било едната, било другата система би наричала свой дом. С основание можете да ме попитате: какъв е смисълът да се въвеждат измислени герои с грозни имена в една сериозна книга? Отговорът е, че героите са полезни заради някои чудатости на нашите умове, на вашите и на моя. Едно изречение се разбира по-лесно, ако описва онова, което един деятел (Система 2) прави, отколкото ако описва какво е дадено нещо, какви свойства притежава то. С други думи, „Система 2“ е по-добър подлог за едно изречение, отколкото „умствената аритметика“. Умът — и особено Система 1, – изглежда, има особена склонност да изгражда и интерпретира истории за активни деятели, които имат личности, навици и способности. Бързо си формирате лошо мнение за крадящия иконом, очаквате от него лошо поведение и ще го помните за известно време. Надявам се на същото и що се отнася до моя език за системите.
Защо да ги наричаме Система 1 и Система 2, а не с по-описателните изрази „автоматична система“ и „система на усилията“? Причината е проста: изразът „автоматична система“ е по-дълъг от „Система 1“ и следователно заема повече място в работната ви памет.18 Това е от значение, тъй като всичко, което се случва в работната ви памет, намалява способността ви да мислите. Би трябвало да третирате „Система 1“ и „Система 2“ като прякори, като Боб и Джо, означаващи герои, които ще опознаете в хода на книгата. Измислените системи ми помагат да мисля по-лесно за оценката и избора и ще помогнат и на вас да разберете по-лесно онова, което казвам.
Сподели с приятели: |