Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Оценяване на верносттаВ края на нашето пътешествие Гари Клайн и аз постигнахме съгласие по един принципен отговор на първоначалния ни въпрос: кога можем да вярваме на един опитен професионалист, който твърди, че интуицията му казва това? Нашият извод беше, че в повечето случаи е възможно да направим разлика между интуициите, които е вероятно да са верни, и интуициите, които е вероятно да са лъжливи. Когато оценявате дали едно произведение на изкуството е истинско, или фалшиво, обикновено ще сторите по-добре, ако се фокусирате върху неговия произход, отколкото ако разглеждате произведението само по себе си. Същото е и при останалите оценки. Ако средата е достатъчно регулярна и ако оценяващият е имал шанса да изучи нейните регулярности, асоциативната машина ще разпознае ситуациите и ще генерира бързи и точни предсказания и решения. Можете да се доверите на интуициите на човека, ако тези условия са изпълнени. За беда асоциативната памет генерира и субективно неустоими интуиции, които са грешни. Всеки, който е наблюдавал прогреса в шахмата на талантлив младок, знае добре, че цялото умение не става перфектно изведнъж и че по пътя към съвършенството с голяма самоувереност се извършват и някои грешки. Когато оценявате експертна интуиция, винаги е необходимо да вземете под внимание дали съществува адекватна възможност за научаване на подсказките дори в регулярна среда. В по-малко регулярна среда или в такава с ниска вярност се събужда евристиката на оценката. Система 1 често е способна да произведе бързи отговори на трудни въпроси чрез подмяна, създавайки свързаност там, където такава не съществува. Въпросът, на който се отговаря, не е онзи, който е бил зададен, обаче отговорът се произвежда бързо и може да бъде достатъчно правдоподобен, за да премине през немарливия и снизходителен преглед на Система 2. Например може да искате да прогнозирате търговското бъдеще на дадена компания и да вярвате, че оценявате него, докато всъщност оценката ви се води от впечатленията ви за енергичността и компетентността на настоящите ѝ изпълнителни директори. Тъй като подмяната се извършва автоматично, често наистина не знаете какъв е произходът на дадена оценка, която вие (вашата Система 2) одобрявате и приемате. Ако е единствената, която ви идва наум, тя може да е субективно неразличима от верните оценки, които правите с експертна увереност. Ето защо субективната увереност не е добра диагностика за точност: оценките, които отговарят на грешен въпрос, също могат да се правят със силна увереност. Може би ще попитате: защо Гари Клайн и аз не стигнахме непосредствено до идеята за оценяването на експертната интуиция чрез оценяване регулярността на средата и историята на учене на експерта – най-често оставящи настрана увереността на експерта? И какъв мислехме, че може да бъде отговорът? Това са добри въпроси, защото контурите на решението бяха очевидни от самото начало. Знаехме от самото начало, че командирите на пожарните и педиатричните сестри ще се окажат от едната страна на границата, при верните интуиции, и че специалностите, изследвани от Мийл, ще бъдат от другата, заедно с подбиращите акции и ерудитите. Трудно е да реконструирам кое беше онова, което ни отне години, онова, за което бяха необходими дълги часове дискусии, безкрайни обмени на чернови и стотици имейли, обсъждащи думите, и как неведнъж бяхме готови да се откажем. Но така се случва винаги, когато даден проект завърши поносимо добре: щом разбереш главния извод, всичко ти се струва очевидно. Както намеква заглавието на нашата статия, Клайн и аз имахме по-малко несъгласия, отколкото бяхме очаквали, и приехме общи решения на почти всички важни проблеми, които изникнаха. Обаче ние открихме също така, че първоначалните ни различия бяха и нещо повече от интелектуално несъгласие. Ние имахме различни нагласи, емоции и вкусове и те се промениха забележително слабо през годините. Това личи най-силно във фактите, които намираме за забавни и интересни. Клайн продължава да трепва, когато спомена думата деформация, и продължава да се радва на историите, в които алгоритмите или формалните процедури водят до очевидно абсурдни решения. Аз съм склонен да разглеждам редките провали на алгоритмите като възможности да ги подобрим. От друга страна, аз намирам повече удоволствие от Клайн в заслуженото възмездие на арогантни експерти, които твърдят, че имат интуитивни способности в ситуации с нулева вярност. В дългосрочен план обаче обстоятелството, че постигнахме интелектуално съгласие в такава степен е определено по-важно, отколкото това, че трайните ни емоционални различия се запазиха. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|