Мисленето
Пренебрегване на конкуренцията
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Пренебрегване на конкуренциятаИзкусително е да обясним оптимизма на предприемачите със самозалъгването, обаче емоцията е само част от историята. Когнитивните деформации играят важна роля, и най-вече характерната за Система 1 черта ОКВЕВКЕ. Фокусираме се върху своята цел, закотвяме се за своя план и пренебрегваме релевантните базови пропорции, излагайки се на самозаблудата в планирането. Фокусираме се върху онова, което ние искаме и можем да направим, игнорирайки плановете и уменията на другите. Както в обясняването на миналото, така и в прогнозирането на бъдещето се фокусираме върху каузалната роля на уменията и пренебрегваме ролята на шанса. Следователно сме склонни към една илюзия за контрол. Фокусираме се върху онова, което знаем, и пренебрегваме онова, което не знаем, което ни прави прекалено самоуверени в убежденията ни. Наблюдението, че „90% от шофьорите смятат, че са по-добри от средното“, е добре известно психологическо откритие. То стана част от културата и често се посочва като пръв пример за един по-общ ефект за собствени способности над средното. Интерпретацията на това откритие обаче се промени през последните години. Така от самовъзвеличаване явлението се превърна в когнитивна деформация.261 Разгледайте следните два въпроса: Добър шофьор ли сте? По-добър от средното ли сте като шофьор? Първият въпрос е лесен и отговорът ви идва лесно: повечето шофьори казват „да“. Вторият въпрос е много по-труден и повечето респонденти не могат да му отговорят сериозно и вярно, защото той изисква оценка на средното качество на шофьорите. На този етап от книгата не е изненадващо, че хората отговарят на един труден въпрос, като дават отговор на друг по-лесен. Данните за когнитивната интерпретация на ефекта за собствените способности над средното са, че когато на хората се зададе задача, която те намират за трудна (за мнозина от нас такава би могъл да е въпросът: „По-добър ли сте от средното в започването на разговори с непознати?“), те лесно оценяват себе си под средното. Последицата е, че хората са склонни да бъдат прекалено големи оптимисти за относителната си позиция във всяка дейност, в която се справят относително добре. Имал съм няколко повода да задавам на основатели и участници в иновативни начинаещи компании следния въпрос: до каква степен резултатът от вашите усилия ще зависи от онова, което вършите във вашата фирма? Това очевидно е лесен въпрос; отговорът идва бързо и в моята малка извадка никога не му отговарят по-малко от 80%. Дори когато не са сигурни, че ще имат успех, тези самоуверени хора мислят, че тяхната съдба е почти изцяло в собствените им ръце. Те със сигурност грешат: резултатът на една начинаеща фирма зависи колкото от собствените ѝ усилия, толкова и от постиженията на нейните конкуренти и от промените на пазара. Обаче ОКВЕВКЕ играе своята роля и предприемачите, естествено, се фокусират върху онова, което знаят най-добре – своите планове и действия и най-непосредствените заплахи и възможности, като например наличието на фондове. Те знаят по-малко за своите конкуренти и следователно намират за естествено да си представят едно бъдеще, в което конкуренцията играе малка роля. Колин Камерър и Дан Ловало, които създадоха концепцията за пренебрегването на конкуренцията, я илюстрират с цитат от тогавашния председател на „Дисни Студиос“. На въпроса защо по едно и също време се пускат толкова много скъпи филми с големи бюджети (като например „Денят в памет на загиналите във войните“ и „Денят на независимостта“), той отговаря: Хюбрис. Дързост. Когато си помислиш за своя собствен бизнес, ти си мислиш: „Имам добър отдел по сюжетите, имам добър отдел по маркетинга, трябва да се заемем и да направим този филм.“ И не мислиш, че всички останали си мислят същото. В определен уикенд в една година пускаш пет филма и със сигурност няма да ги гледат достатъчно хора. Откровеният отговор се позовава на дързостта, но не показва никаква арогантност, никакво надуване, че човекът превъзхожда конкурентните студиа. Конкуренцията просто не е част от решението, в което на един труден въпрос отново се отговаря с по-лесен. Въпросът, който се задава, е следният: като се има предвид какво ще направят другите, колко хора ще гледат нашия филм? Въпросът, който изпълнителните директори на студиото имат предвид, е по-прост и се отнася до знанието, което им е най-достъпно: имаме ли добър филм и добра организация, която да го предложи на пазара? Познатите ни процеси на ОКВЕВКЕ и на подмяната, характерни за Система 1, произвеждат както пренебрегване на конкуренцията, така и ефекта за собствени способности над средното. Последица от пренебрегването на конкуренцията е свръхпостъплението: на пазара постъпват повече конкуренти, отколкото пазарът може да поддържа с печалба, така че средният им резултат е загуба.262 Резултатът е разочароващ за типичния новопостъпващ на пазара, но ефектът върху икономиката като цяло спокойно би могъл да е положителен. Всъщност Джовани Доси и Дан Ловало наричат предприемаческите фирми, които се провалят, но дават сигнал за нови пазари на по-квалифицираните конкуренти, „оптимисти мъченици“ – полезни за икономиката, но вредни за своите инвеститори. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|