Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Средата на умениетоКлайн и аз бързо открихме, че сме на едно мнение по природата на интуитивното умение и начина, по който се придобива то. Необходимо беше да постигнем съгласие по нашия ключов въпрос: кога можем да вярваме на един самоуверен професионалист, който твърди, че интуицията му казва това? Заключихме, че несъгласието ни се дължеше отчасти на факта, че имахме предвид различни експерти. Клайн беше прекарал повече време с командири на пожарни, клинични сестри и други професионалисти, които имат реална експертиза. Аз бях прекарал повече време в мислене за клиницисти, хора, подбиращи акции, и политолози, опитващи се да правят незащитими дългосрочни прогнози. Не бе изненадващо, че неговата нагласа бе доверие и уважение; моята бе скепсис. Той беше по-склонен да се довери на експертите, които претендират, че интуицията им говори, защото, както ми каза, истинските експерти съзнават границите на своето знание. Аз твърдях, че има много псевдоексперти, които нямат представа, че не знаят какво правят (илюзия за вярност), и че като обща предразположеност субективната самоувереност е обикновено прекалено висока и често пъти неинформативна. По-горе обясних увереността на хората в дадено вярване с. две свързани впечатления: когнитивната лекота и свързаността. Ние сме уверени, когато историята, която си разказваме, ни идва лесно на ума, без противоречия и без сценарий, който да ѝ съперничи. Но лекотата и свързаността не гарантират, че вярването, поддържано с увереност, е вярно. Асоциативната машина работи за потискане на съмнението и за събуждане на представи и информация, които са съвместими с доминиращата в момента история. Един ум, който следва ОКВЕВКЕ, постига твърде лесно висока увереност, като игнорира онова, което не знае. Следователно не е изненадващо, че мнозина от нас са склонни да имат силна увереност в необосновани интуиции. Клайн и аз бяхме съгласни относно един важен принцип: увереността, която хората изпитват в своите интуиции, не е надежден водач към тяхната вярност. С други думи, не вярвайте на никого – включително и на себе си, – който ви казва колко много би трябвало да вярвате на неговата оценка. Ако на субективната увереност не може да се разчита, как тогава можем да оценим вероятната вярност на една интуитивна оценка? Кога оценките отразяват вярна експертиза? И кога изразяват илюзия за вярност? Отговорът идва от две основни условия за придобиването на умение: среда, която е достатъчно регулярна, за да бъде предсказуема; възможност за изучаване на тези регулярности посредством продължителна практика. Когато са изпълнени и двете условия, има вероятност интуициите да бъдат вещи. Шахматът е краен пример за регулярна среда, но бриджът и покерът също предлагат твърди статистически регулярности, които могат да поддържат умението. Лекарите, сестрите, спортистите и пожарникарите също се изправят пред комплексни, но по принцип системни ситуации. Точните интуиции, които описва Гари Клайн, се дължат на много верни подсказки, които Система 1 на експерта се е научила да използва дори ако неговата Система 2 не се е научила да назовава. За разлика от тях подбиращите акции и политолозите, които правят дългосрочни прогнози, оперират в среда с нулева вярност. Техните провали отразяват базисната непредсказуемост на събитията, които те се опитват да предскажат. Някои среди са по-лоши от ирегулярните. Робин Хогарт описва „порочни“ среди, в които е вероятно професионалистите да научат грешни уроци от опита. Той заема от Луис Томас примера за един лекар от началото на двадесети век, който често имал интуиции за пациентите си, които щели да развият тифоид. За беда той тествал предчувствието си чрез палпиране езика на пациента, а не измивал ръцете си между отделните пациенти. Когато пациент след пациент се разболявали, лекарят започнал да развива чувство на клинична непогрешимост. Неговите предсказания били верни – но не защото упражнявал професионална интуиция! Клиницистите на Мийлне са били неспособни и техният провал не се е дължал на липса на талант. Постиженията им са били слаби, защото са им били възложени задачи, които нямат просто решение. Трудното положение на клиницистите е било по-малко крайно от средата на дългосрочното политическо прогнозиране, която има ниска вярност, но те са оперирали в ситуации с ниска вярност, които не са им позволявали висока точност. Знаем, че е така, защото и най-добрите статистически алгоритми, макар да са по-точни от съдиите човеци, никога не са били много точни. Всъщност изследванията на Мийл и неговите последователи никога не произвеждат безспорна демонстрация – случай, в който клиницистите напълно да пропускат подсказка с висока валидност, която се открива от алгоритъма. Един краен провал от този вид е невероятен, защото човешкото учене е в нормалния случай ефикасно. Ако съществува силно предсказваща подсказка, хората наблюдатели ще я открият, щом им е дадена сносната възможност да го направят. Статистическите алгоритми силно превъзхождат хората в шумни среди поради две причини: за тях е по-вероятно, отколкото за хората, които правят оценките, да открият подсказките със слаба валидност и е много по-вероятно да запазят умерено ниво на точност, като използват подобни подсказки последователно. Неправилно е да обвиняваме някого, че се е провалил в прогнозата си в един непредсказуем свят. Обаче изглежда справедливо да обвиняваме професионалистите за това, че те вярват, че могат да успеят в една невъзможна задача. Претенциите за верни интуиции в една непредсказуема ситуация са в най-добрия случай самоизмама, а понякога и нещо по-лошо. При липсата на верни подсказки интуитивните „попадения“ се дължат или на късмет, или на лъжи. Ако това заключение ви се струва изненадващо, то вие продължавате да питаете трайната вяра, че интуицията е магия. Спомнете си правилото: при липсата на стабилни регулярности в средата на интуицията не може да се вярва. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|