Ранният опит, който е формирал вижданията на Клайн за интуицията, е много по-различен от моя. Моето мислене бе формирано от наблюдението ми за илюзията за вярност у мен самия и от четенето на демонстрациите на Пол Мийл за ниското качество на клиничното предсказание. Възгледите на Клайн обаче са се формирали от неговите ранни изследвания на командири пожарникари (лидерите на противопожарни екипи). Той ги придружавал, когато се борели с пожари, и по-късно интервюирал лидера за това какво си е мислел, когато е вземал решенията си. Както разказва Клайн в съвместната ни статия, той и неговите сътрудници изучавахме как командирите съумяват да вземат добри решения, без да сравняват различни възможности. Първоначалната ни хипотеза беше, че командирите би трябвало да ограничават своя анализ до само една двойка възможности, но се оказа, че тази хипотеза е невярна. Всъщност командирите обикновено генерираха само една-единствена опция и тя им бе достатъчна. Те можеха да черпят от репертоара модели, които бяха натрупали за повече от едно десетилетие както реален, така и истински опит, за да идентифицират една приемлива опция, която разглеждаха първа. Оценяваха тази опция, като мислено си представяха дали тя би работила в ситуацията, в която се намираха... Ако действията, които обмисляха, им изглеждаха уместни, те ги реализираха. Ако имаха недостатъци, ги променяха. Ако не можеха лесно да ги променят, се насочваха към следващата най-приемлива опция и преминаваха през цялата процедура, докато не откриеха приемлив ход на действия. Клайн развива това описание в теория за вземането на решения, която нарича модел на зареденото с разпознаване решение (ЗРР), който се прилага към пожарникари, но описва и експертизата в други сфери, включително шахмата. Процесът включва както Система 1, така и Система 2. През първата фаза посредством автоматична функция на асоциативната памет – Система 1 – на човека му идва наум един временен план. Следващата фаза е съзнателен процес, в който планът мислено се симулира, за да се провери дали ще работи – операция на Система 2. Моделът за интуитивното вземане на решение като разпознаване на схема развива идеи, застъпвани преди известно време от Хърбърт Саймън, може би единствения учен, който е признат и буди възхищение като герой,233 и който е базисна фигура за всички съперничещи си кланове и племена в изучаването на вземането на решения. Цитирах дефиницията на Хърбърт Саймън за интуицията в увода, но ще е полезно да я повторя и тук: „Ситуацията предоставя знак; този знак дава на експерта информацията, складирана в паметта му, а информацията му осигурява отговора. Интуицията не е нищо повече и нищо по-малко от разпознаване.“234 Това силно твърдение редуцира привидната магия на интуицията до всекидневния ни паметов опит. Ние се възхищаваме на историята за пожарникаря, който внезапно е усетил порив да избяга от горящата къща точно преди тя да рухне, защото пожарникарят интуитивно знае за опасността, „без да знае как знае“.235 Обаче и ние не знаем как така мигновено знаем, че даден човек, когото виждаме да влиза в стаята, е нашият приятел Питър. Поуката от забележката на Саймън е, че мистерията на знаенето без знание не е отличителна черта на интуицията; тя е норма на умствения живот.