Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Придобиване на умениеКак се „складира в паметта“ информацията, която поддържа интуицията? Определени типове интуиция се придобиват много бързо. От своите предци ние сме наследили великолепната способност да се учим кога трябва да се страхуваме. Всъщност едно преживяване често е достатъчно, за да се установи дългосрочно отвращение и страх. Мнозина от нас имат дълбок спомен за едно-единствено съмнително ястие, който продължава да ни кара да усещаме неясна неохота да посетим отново определен ресторант. Всички се напрягаме, когато се приближим до място, на което се е случило неприятно събитие, дори когато няма основание да очакваме, че то ще се случи пак. За мен едно такова място е рампата, водеща към летището на Сан Франциско, където преди години един шофьор започна да ме следва посред пътя ми от автострадата, свали прозореца си и започна да ме обсипва с ругатни. Никога не разбрах кое бе породило неговата омраза, но си спомням гласа му винаги, когато стигна до това място по пътя си към летището. Споменът ми за случката на летището е съзнателен и напълно обяснява емоцията, която го придружава. В много случаи обаче може да се чувстваме неспокойни на някое определено място или когато някой използва определен идиом или фраза, без да имаме съзнателен спомен за събитието, отключващо това безпокойство. В знаенето постфактум наричаме това безпокойство интуиция, ако то бъде последвано от лошо преживяване. Този начин на емоционално учене е тясно свързан с онова, което се случва в прочутите експерименти на Павлов за условния рефлекс, при които кучетата се научават да разпознават звука на звънеца като сигнал, че храната идва. Онова, което научават кучетата на Павлов, може да се нарече заучена надежда. Заучени страхове се придобиват дори още по-лесно. На страх можем да се научим – доста лесно всъщност – и по-скоро чрез думи, отколкото чрез опит. Пожарникарят, който има „шесто чувство“ за опасността, определено е имал много поводи да обсъжда и да мисли за типовете пожари, в които не е участвал, и да репетира наум какви подсказки може да има и как би трябвало да реагира. Както си спомням от опит, един млад командир на взвод, който нямаше боен опит, се напрягаше, докато водеше войниците си през тясна клисура, защото бе научен да идентифицира терена като благоприятстващ нападението от засада. За обучението е необходима малка репетиция. Емоционалното учене може да е бързо, но за развитието на онова, което смятаме за „експертиза“, обикновено е нужно дълго време. Придобиването на експертиза в комплексни задачи, като например шахматът на високо ниво, професионалният баскетбол или борбата с пожари е сложно и бавно, защото експертизата в определена сфера не е едно-единствено умение, а е по-скоро голям сбор от миниумения. Шахматът е добър пример. Играчът експерт може да разбере една комплексна позиция с бегъл поглед, но за развитието на това ниво на способности са необходими години. Изследвания на гросмайстори показват, че за да постигнат най-високите нива на постижения, са нужни поне 10 000 часа236 всеотдайна практика (около 6 години игра на шах по 5 часа дневно). През тези часове на интензивна концентрация сериозният шахматист се запознава с хиляди конфигурации, всяка от които се състои от разположение на свързани фигури, които могат да се заплашват или защитават една друга. Да се научиш да играеш шах на високо ниво може да се сравни с научаването да четеш. Първокласникът работи здраво по разпознаването на отделните букви и съчетаването им в срички и думи, но добрият възрастен читател възприема цели изречения. Читателят експерт е придобил и способността да съчетава познати елементи в нови модели и може бързо да „разпознае“ и правилно да произнесе дума, която никога досега не е виждал. В шахмата повтарящите се модели на взаимодействащите си фигури играят ролята на букви, а една позиция представлява дълга дума или изречение. Опитният читател, който вижда за пръв път началния куплет от стихотворението „Джаберуоки“ на Луис Карол, ще е способен да прочете го с перфектен ритъм и интонация, а и не без удоволствие: Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите; съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси.237 Придобиването на експертно знание в шахмата е по-трудно и по-бавно от научаването на четенето, защото в „азбуката“ на шахмата има много повече букви и защото „думите“ се състоят от много букви. След хиляди часове практика обаче гросмайсторите са способни да прочетат една шахматна ситуация с бегъл поглед. Малкото ходове, които им идват наум, са почти винаги силни и понякога креативни. Те могат да се справят с „дума“, която никога не са срещали, и могат да намерят нов начин, по който да интерпретират някоя позната „дума“. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|