В светлината както на прогнозата, базирана на поглед отвън, така и на бъдещия резултат първоначалните оценки, които направихме онзи петък следобед, изглеждат почти измамни. Това не бива да ни изненадва: прекалено оптимистичните прогнози за резултата на проектите се срещат навсякъде. Амос и аз измислихме понятието заблуда в планирането,242 за да опишем плановете и прогнозите, които
са нереалистично близки до сценариите за най-добрия случай;
могат да се подобрят след справка със статистиката за подобни случаи.
Примерите на заблуди в планирането изобилстват в практиката на хора, правителства и бизнес. Списъкът с ужасни истории е безкраен.
През юли 1997 г. предложеният проект за строеж на нова сграда на шотландския парламент243 в Единбург оценява строежа на 40 милиона лири. Към юни 1999 г. бюджетът за сградата е 109 милиона лири. Към април 2000 г. законодателите определят за „капак върху разходите“ 195 милиона лири. Към ноември 2001 г. изискват оценка на „финалната цена“, която се определя на 241 милиона лири. Тази финална цена нараства двукратно през 2002 г., като в края на годината възлиза на 294,6 милиона лири. Тя се увеличава още три пъти през 2003 г., достигайки 375,8 милиона лири към месец юни. Сградата е завършена през 2004 г. при крайна цена от приблизително 431 милиона лири.
Изследване, проведено през 2005 г., проучва железопътните проекти, предприети в целия свят между 1969 г. и 1998 г. В повече от 90% от случаите броят на предвидените пътници, които ще ползват железницата, е надценен. Макар че за този по-малък брой пътници се публикува много информация, прогнозите не се подобряват след тези тридесет години; средно взето, планиращите надценяват броя пътници, които ще ползват новия жп транспорт, със 106%, а преразходите са средно 45%. След като се натрупват повече данни, експертите не започват да разчитат повече на тях.244
През 2002 г. изследване на американски домакинства,245 които са ремонтирали кухните си, открива, че средно взето, те са очаквали работата да струва 18 658 долара; фактически са платили средно 38 769 долара.
Оптимизмът на планиращите и на вземащите решения не е единствената причина за преразходите. Доставчиците на услугата ремонт на кухни и на защитни системи охотно признават (макар и не пред своите клиенти), че рутинно печелят най-много от допълненията към първоначалния план. Провалите в прогнозите в тези случаи отразяват неспособността на клиентите да си представят колко много ще ескалират техните желания с времето. Накрая те плащат много повече от онова, което биха платили, ако си бяха направили реалистичен план и се бяха придържали към него. Грешките в първоначалния бюджет невинаги са невинни. Авторите на нереалистични планове често се водят от желанието да получат одобрение на плана си – било от началниците си, било от клиента – и се опират на знанието, че проектите рядко се зарязват незавършени просто заради увеличената цена или време на завършване.246 В подобни случаи най-голямата отговорност за избягване на заблудата при планирането носят вземащите решението, които одобряват плана. Ако не разберат потребността от поглед отвън, те извършват самозаблуда в планирането.