Някои регулярности в средата са по-лесни за откриване и прилагане от други. Спомнете си как сте развили стила си да използвате спирачките на колата си. Когато сте овладявали умението да вземате завоите, постепенно сте се научили кога да отпускате педала на газта и кога и как да използвате спирачките. Завоите са различни и вариабилността, която изпитвате, докато се учите, осигурява готовността ви да натискате спирачките в точния момент и с точната сила при всеки завой, който срещате. Условията при ученето на това умение са идеални, защото получавате непосредствена и недвусмислена обратна връзка във всеки момент, когато завивате: мека награда при едно приятно завиване или меко наказание при известни затруднения в боравенето с колата, ако натиснете спирачките или прекалено силно, или недостатъчно силно. Ситуациите, пред които се изправя един пристанищен пилот, маневриращ с големи кораби, са не по-малко регулярни, но е много по-трудно това умение да се придобие само с опит заради дългото забавяне между действията и техните забележими резултати. Дали професионалистите имат шанс да развият интуитивна експертиза, зависи в голяма степен от качеството и скоростта на обратната връзка, както и от достатъчния брой възможности за практика. Експертизата не е едно отделно умение; тя е сбор от умения и един и същ професионалист може да е голям експерт в някои от задачите от неговата област, докато си остава новак в други. Когато шахматистите станат експерти, те са „видели всичко“ (или почти всичко), но шахът е изключение в това отношение. Хирурзите могат да са много по-вещи в някои операции, отколкото в други. По-нататък: някои аспекти от задачите на който и да е професионалист са много по-лесни от други. Психотерапевтите имат много възможности да наблюдават непосредствените реакции на пациентите спрямо онова, което им казват. Обратната връзка им дава възможност да развият интуитивното умение да намират думите и тона, който ще успокои гнева, ще насърчи увереността или ще фокусира вниманието на пациента. От друга страна, терапевтите нямат шанса да идентифицират кой общ терапевтичен подход е най-подходящ за различните пациенти. Обратната връзка, която получават от дългосрочните резултати от лечението на пациентите, е оскъдна, забавена или (обикновено) несъществуваща, а и във всеки случай твърде неясна, за да подкрепя ученето от опита. От медицинските специалности анестезиолозите се ползват с добра обратна връзка, защото ефектите от техните действия е вероятно бързо да станат очевидни. За разлика от тях рентгенолозите получават малко информация за точността на диагнозите, които поставят, и за патологиите, които не успяват да открият. Следователно анестезиолозите са в по-добро положение, що се отнася до развитието на полезни интуитивни умения. Ако един анестезиолог каже: „Имам чувството, че нещо не е наред", всички в операционната зала би трябвало да са готови за спешни действия. Тук отново, както в случая със субективната увереност, експертите може да не съзнават границите на своята експертност. Един опитен психотерапевт знае, че е вещ в разбирането на това какво става в ума на пациента и че има добри интуиции какво ще каже пациентът по-нататък. За него е изкушаващо да заключи, че може и да разбере предварително как ще се чувства пациентът през следващата година, но това заключение не е също толкова оправдано. Краткосрочното предусещане и дългосрочното прогнозиране са различни задачи и терапевтът има адекватната възможност да се научи на едното, но не и на другото. По подобен начин и един финансов експерт може да има умения в много аспекти от търгуването, но не и в подбирането на акции, а експертът по Средния Изток може да знае много неща, но не и бъдещето. Клиничният психолог, подбиращият акции и ерудитът наистина имат интуитивни умения в някои от своите задачи, но не са се научили да идентифицират ситуациите и задачите, в които интуицията ще ги измами. Неразбраните граници на професионалното умение ни помагат да обясним защо експертите често са прекалено самоуверени.