ПО ТЕМАТА ЗА СИСТЕМА 1 И СИСТЕМА 2
Той бе впечатлен, но някои от впечатленията му бяха илюзорни.
Това беше реакция сто процента на Система 1 – реагира на заплахата още преди да я бе разпознала.
Това ти го казва твоята Система 1. Успокой се и остави Система 2 да поеме контрола.
Глава 2
Внимание и усилие19
Ако се случи невероятното и тази книга бъде екранизирана, Система 2 ще играе поддържаща роля – ще бъде второстепенният герой, който си мисли, че е главният. Определяща черта на Система 2 в тази история е, че нейните операции се извършват с усилие, а една от главните ѝ характерни черти е мързелът, неохотата ѝ да вложи повече усилие, отколкото е точно необходимо. В резултат мислите и действията, които Система 2 вярва, че е избрала, често се ръководят от фигурата в центъра на историята – от Система 1. Има обаче жизнено важни задачи, които може да изпълнява само Система 2, тъй като те изискват усилие и актове на самоконтрол, в които интуициите и импулсите на Система 1 се преодоляват.
Умственото усилие
Ако желаете да изпитате работата на Система 2 с най-голяма интензивност, следващото по-долу упражнение ще ви помогне; то ще ви доведе до границите на вашите когнитивни способности за пет секунди. Най-напред измислете няколко поредици от по 4 цифри, всичките различни, и запишете всяка поредица в отделен картон. Сложете на бюрото си един празен картон. Задачата, която ще изпълните, се нарича „Прибави 1“. Ето как се прави:
Започнете да тактувате с постоянен ритъм (или – още по-добре – настройте един метроном с 1 такт/сек.). Махнете празния картон и кажете на глас четирите поредици. Почакайте два такта, после кажете една поредица, в която увеличавате всяка първоначална цифра с 1. Ако цифрите на картона са 5294, верният отговор е 6305. Важно е да запазвате ритъма.
Малко са хората, които могат да се справят с повече от четири цифри в задачата „Прибави 1“, но ако обичате предизвикателствата, опитайте задачата „Прибави 3".
Ако искате да знаете какво прави тялото ви, докато умът ви работи здраво, поставете две купчини книги на стабилна маса, поставете върху едната видеокамера и опрете брадичката си на другата, пуснете камерата и гледайте в нея, докато работите по задачите „Прибави 1“ или „Прибави 3“. По-късно ще откриете в променящите се размери на зениците ви надеждно свидетелство за това колко усилено сте работили.
Моята лична история със задачата „Прибави 1“ е дълга. В началото на кариерата си прекарах една година в Мичиганския университет като посетител на лаборатория, която изучаваше хипнозата. Докато търсех полезна тема за изследване, открих една статия в „Сайънтифик Америкън“, в която психологът Екхард Хес описваше зениците на очите20 като прозорец към душата. Наскоро я прочетох отново и отново я намерих за вдъхновяваща. Тя започва с разказа на Хес за това, че неговата съпруга забелязала, че зениците му се разширявали, когато разглеждал красиви снимки на природата, и свършва с две поразителни снимки на една и съща хубава жена. На едната тя изглежда по-привлекателна, отколкото на другата. Единствената разлика между снимките е, че зениците на очите са разширени на привлекателната снимка и свити на другата. Хес пише и за беладоната, разширяващото зениците вещество, което било използвано като козметично средство в миналото, и за купувачите по пазарите, които носят тъмни очила, за да скрият от търговците нивото на интереса си към съответната стока.
Едно от откритията на Хес привлече особено силно вниманието ми. Той беше забелязал, че зениците са чувствителни показатели на умственото усилие – те се разширяват значително, когато хората умножават двуцифрени числа, и ако задачите са трудни, се разширяват повече, отколкото ако са лесни. Неговите наблюдения показваха, че реакцията на умственото усилие е различна от емоционалната възбуда. Трудът на Хес не беше особено свързан с хипнозата, но аз заключих, че в идеята за видим показател на умственото усилие се съдържа изследователски потенциал. Един докторант в лабораторията, Джаксън Бийти, споделяше моя ентусиазъм и се заловихме за работа.
Бийти и аз направихме обстановка, приличаща на оптически кабинет. Участникът в експеримента опираше брадичката и челото си на специални опори и гледаше в камера, като същевременно слушаше предварително записана информация и отговаряше на въпроси на фона на записани тактове на метроном. Тактовете задействаха просветване на инфрачервена светлина на всяка секунда, като в резултат се създаваше картина, която можеше да бъде заснета. В края на всяка експериментална сесия получавахме филм, прожектирахме снимките върху екран и се хващахме да работим с линеал. Този метод беше чудесен за млади и нетърпеливи изследователи: узнавахме резултатите си почти моментално и те винаги ни съобщаваха една ясна история.
Бийти и аз се фокусирахме върху задачи с тактуване, като например „Прибави 1", при които знаехме точно за какво мисли субектът21 във всеки момент. Записвахме поредици от цифри на фона на тактовете на метронома и инструктирахме субекта да повтаря или да променя цифрите една по една, като запазва ритъма. Скоро открихме, че размерът на зениците варира всяка секунда, отразявайки променените изисквания. Формата на реакцията беше обърнато V. Както сте изпитали сами, ако сте се опитали да изпълните задачите „Прибави 1“ или „Прибави 3“, усилието се увеличава с всяка нова цифра, която чувате, стига до един почти непоносим пик, когато се заемете да променяте дадена поредица цифри по време и непосредствено след паузата, и постепенно намалява, когато „разтоварвате“ краткосрочната си памет. Данните на зениците съответстваха точно на субективното преживяване: по-дългите поредици определено пораждаха по-големи разширения, задачата за промяна на поредиците увеличаваше усилието, а пикът на размера на зениците съвпадаше с максималното усилие. Задачата „Прибави 1“, при която имаше четирицифрени поредици, причиняваше по-голямо разширение, отколкото задачата да се запомнят и възпроизведат непосредствено седем цифри. Задачата „Прибави 3“, която е много по-трудна, изисква най-много усилия от всички, които някога съм наблюдавал. През първите 5 секунди зениците се разширяват с около 50% от първоначалния им размер, а пулсът се ускорява22 с около 7 удара в минута. Това е най-голямото усилие, с което могат да работят хората – те се отказват, ако се поиска по-голямо прибавяне. Когато излагахме нашите субекти на повече цифри, отколкото те можеха да запомнят, зениците им спираха да се разширяват или всъщност се свиваха.
Работихме няколко месеца в един просторен приземен апартамент, в който устроихме система, която проектираше изображение на зениците на субекта върху екран в коридора; освен това можехме и да чуваме какво се случва в лабораторията. Диаметърът на проектираната зеница беше около един фут; наблюдението как тя се разширява и свива, когато участникът работи, бе невероятна гледка, направо атракция за посетителите в лабораторията ни. Самите ние се забавлявахме и впечатлявахме и гостите си със способността си да предсказваме кога участникът ще се откаже от работата си по задачата. По време на умножение наум зениците нормално се разширяваха и размерът им се уголемяваше в рамките на няколко секунди. Те оставаха такива дотогава, докато индивидът продължаваше да работи по задачата; свиваха се непосредствено щом той намереше решението или се откажеше. Когато наблюдавахме в коридора, понякога изненадвахме както притежателя на зениците, така и гостите си, като питахме: „Защо спряхте да работите точно сега?“ Отговорът отвътре често гласеше: „Как разбрахте това?“ на което отвръщахме: „Имаме прозорец към душата ви.“
Неформалните наблюдения, които направихме от коридора, понякога бяха толкова богати на информация, колкото официалните експерименти. Направих значително откритие, когато случайно наблюдавах зеницата на една жена по време на пауза между две задачи. Тя продължаваше да опира брадичката си на опората, така че можех да видя изображението на окото ѝ , докато водеше рутинен разговор с експериментатора. За моя изненада видях, че зеницата оставаше малка и не се разширяваше значително, когато тя говореше и слушаше. За разлика от задачите, които изследвахме, светският разговор очевидно изискваше слабо или никакво усилие – не повече от запомнянето на две или три цифри. Това бе момент на „еврика!": осъзнах, че задачите, които бяхме избрали за изследването, изискваха изключителни усилия. В главата ми се появи една представа: умственият живот – днес бих го нарекъл живота на Система 2 – се води нормално с темпа на приятна разходка, прекъсвана понякога от епизоди на бавен тръс и в редки случаи от неистов спринт. Упражненията „Прибави 1“ и „Прибави 3“ са спринтове, а неформалното бъбрене е разходка.
Открихме, че когато са заети с умствен спринт, хората могат да станат практически слепи. Авторите на „Невидимата горила“ бяха направили горилата „невидима“, като поддържаха наблюдателите много заети с броенето на пасовете. Ние съобщихме за един по-скоро недраматичен пример на слепота по време на „Прибави 1“ Нашите субекти бяха изложени на серия бързо минаващи пред тях букви23, докато работеха. Бяхме им казали да отдадат приоритет на изпълнението на задачата, но освен това ги помолихме да съобщят в края на задачата с цифрите дали по време на опита по някое време не се е появила буквата К. Главното откритие бе, че способността за откриване и съобщаване на буквата се променяше в хода на десетте секунди на упражнението. Наблюдателите почти никога не пропускаха К-то, което им се показваше в началото или близо до края на задачата „Прибави 1“, но пропускаха целта почти в половината от случаите, когато умственото усилие бе в своя пик, макар че имахме снимки на широко отворените им очи, гледащи право в нея. Провалите в откриването ѝ следваха същия модел на обърнато V, както разширяващата се зеница. Сходството ни вдъхна увереност: зеницата бе добра мярка за физическата възбуда, придружаваща умственото усилие, и бихме могли да продължим напред и да я използваме, за да разберем как работи умът.
Твърде сходно с електромера24, монтиран извън къщата или апартамента ни, зениците предлагат показател на реалното равнище, на което се използва умствената ни енергия. Аналогията е още по-силна. Начинът, по който използваме електричеството зависи от това какво ще изберем да правим, дали да запалим лампа или да си препечем филийка хляб. Когато включим лампа или тостер, уредът изтегля енергията, която му е необходима, но не повече. По подобен начин и ние решаваме какво да правим, но притежаваме ограничен контрол над усилието си да правим съответното нещо. Да предположим, че ви покажат четири цифри, например 9462, и ви кажат, че животът ви зависи от това да ги запомните за 10 секунди. Колкото и да искате да запазите живота си, вие не можете да упражните толкова усилие за тази задача, колкото тогава, когато бихте били принудени да вложите за изпълнението на задачата „Прибави 3“ със същите цифри.
Както Система 2, така и електрическите вериги в дома ви имат ограничен капацитет, но реагират различно на заплахата от претоварване. Прекъсвачът изключва, когато търсенето на ток е прекомерно, и в резултат всички уреди в тази електрическа верига изведнъж спират да работят. За разлика от това реакцията спрямо умствено претоварване е селективна и точна: Система 2 защитава най-важната дейност, така че тя получава вниманието, от което се нуждае; на останалите задачи се отпуска секунда по секунда „излишният капацитет“. В нашата версия на експеримента с горилата инструктирахме участниците да отдадат приоритет на задачата с цифрите. Знаем, че те изпълняваха тази инструкция, защото моментът на появата на визуалната цел не оказваше влияние върху главната задача. Ако критичната буква се показваше в момента с най-високо натоварване, субектите просто не я виждаха. Когато задачата не бе много натоварваща, резултатът по откриването ѝ беше по-добър.
Сложното отпускане на внимание се е развило в хода на дълга еволюция. Ориентирането и бързото реагиране на най-сериозните заплахи или на най-обещаващите възможности е подобрявало шанса за оцеляване. И тази способност със сигурност не се ограничава само до човека. Дори у съвременните човешки същества Система 1 надделява в критични ситуации и дава пълен приоритет на действията, свързани със самозащитата. Представете си, че карате кола, която неочаквано започва да се пързаля по голям участък с разлят бензин. Ще откриете, че сте реагирали на опасността още преди да сте я осъзнали напълно.
Бийти и аз работихме заедно само една година, но сътрудничеството ни има огромно въздействие върху по-нататъшните ни кариери. Той стана водещ авторитет в „когнитивната пийпълметрия“, а аз написах книга, озаглавена „Внимание и усилие“, която се базираше на голяма част от онова, което бяхме узнали заедно, и на още едно изследване, което проведох в „Харвард" през следващата година. Научихме много за работещия ум – който сега наричам Система 2 – от измерването на зеници в широк спектър от задачи.
Когато човек добие вещина в дадена задача, потребността от енергия за нейното изпълнение намалява. Изследвания на мозъка25 показват, че моделът на активността, свързана с определено действие, се променя, когато се увеличи вещината, и се включват по-малко зони от мозъка. Талантът има подобни ефекти. Високо интелигентните индивиди се нуждаят от по-малко усилие26, за да решат същите проблеми, както показват както размерът на зеницата, така и мозъчната активност. За когнитивното, както и за физическото напрежение важи „законът за най-малкото усилие“.27 Този закон гласи, че ако има няколко начина да се постигне една и съща цел, хората клонят към линията на действие, която изисква най-малко усилие. В икономиката на действието усилието е разход, а придобиването на вещина се ръководи от баланса на ползите и разходите.28 Мързелът е дълбоко вкоренен в нашата природа.
Задачите, които изследвахме, варираха значително във въздействията им върху зеницата. В изходната точка нашите субекти бяха будни, съзнателни и готови да се заемат със задачата – може би на по-високо ниво на възбуда и когнитивна готовност от обичайното. Когато запомняха една или две цифри или се научаваха да асоциират определена дума с определена цифра (3 – врата), това със сигурност въздействаше върху моментната им възбуда над тази изходна точка, но въздействията бяха минимални, само 5% от увеличението на диаметъра на зеницата, свързано с „Прибави 3“. Една задача, която изискваше да се направи разлика между височината на два тона, предизвикваше значително по-големи разширения. Скорошно изследване показа, че когато потискаш склонността си да четеш объркващи думи29 (като на фигура 2 от предишната глава), това също поражда умерено усилие. Задачите за краткосрочно запомняне на шест или седем цифри изискваха повече усилие. Както можете да изпитате сами, изискването да запомниш и да кажеш на висок глас телефонния си номер или рождения ден на съпруга/съпругата си също изисква кратко, но значително усилие, тъй като е необходимо да помниш цялата поредица, когато организираш отговора. Умножението наум на двуцифрени числа и задачата „Прибави 3“ са близо до лимита на човешкото постижение.
Кое прави някои когнитивни операции по-натоварващи и изискващи повече усилие от други? Какъв резултат трябва да получим във „валутата“ на вниманието? Какво може да направи Система 2, което Система 1 не може? Сега имаме временни отговори на тези въпроси.
Нужно е усилие, за да задържим в паметта си едновременно няколко идеи, които изискват отделни действия или които трябва да се съчетаят съгласно някакво правило – например да си повторим списъка с покупки, когато влизаме в супермаркета, да направим избор между рибата и телешкото в ресторанта или да съчетаем изненадващ резултат от изследване с информацията, че извадката е малка. Система 2 е единствената, която може да спазва правила, да сравнява обекти по няколко признака и да прави обмислени избори между възможности. Автоматичната Система 1 не притежава тези способности. Система 1 открива прости връзки („всички те си приличат“, „синът е много по-висок от бащата“) и е блестяща в интегрирането на информация за едно нещо, но тя не може да се справя с много различни теми наведнъж, нито пък е веща в употребата на чисто статистическа информация. Система 1 ще открие, че един човек, описван като „кротка и порядъчна душа, обича реда и си пада по подробностите“, отговаря на карикатурния библиотекар, но съчетаването на тази интуиция със знанието за малкия брой библиотекари е задача, която може да изпълни само Система 2 – ако Система 2 знае как да го направи, което е вярно за малко хора.
Изключително важна способност на Система 2 е, че тя усвоява „комплекти от задачи“: тя може да програмира паметта да се подчинява на инструкция, която отхвърля реакциите по навик. Разгледайте следния пример: пребройте всички появи на буквата ф на тази страница. Това не е задача, която сте изпълнявали някога по-рано, и няма да ви се стори естествена, но вашата Система 2 може да се справи с нея. Ще положите усилие, за да се настроите за това упражнение, и усилие, за да го изпълните, макар че със сигурност ще станете по-добри с практиката. Психолозите използват израза „изпълнителен контрол“, с който описват усвояването и завършването до край на комплекти от задачи, а невролозите идентифицираха главните зони в мозъка, които обслужват изпълнителната функция. Една от тези зони участва винаги, когато трябва да се реши някакъв конфликт. Друга е префронталната зона на мозъка, област, която е значително по-развита при човека, отколкото при останалите примати, и която се намесва в операциите, които свързваме с интелигентността.30
Сега си представете, че в края на страницата получавате друга инструкция: да преброите всички запетаи в следващата страница. Това ще ви бъде по-трудно, защото ще трябва да преодолеете наскоро придобитата склонност да фокусирате вниманието си върху буквата ф. Едно от забележителните открития на когнитивните психолози от последните десетилетия е, че превключването от една задача към друга изисква усилие, особено когато човек е притиснат от времето.31 Необходимостта да превключиш бързо е една от причините, поради които „Прибави 3“ и умножението наум са толкова трудни. За да изпълниш задачата „Прибави 3", трябва да държиш в работната си памет32 няколко цифри, като свързваш всяка с определена операция: някои цифри чакат да бъдат трансформирани, една е в процес на трансформиране, а други, вече трансформирани, ги помниш, за да ги съобщиш. Хората, които се справят добре с тези тестове, показват тенденцията да се справят добре на тестовете за обща интелигентност.33 Но способността да контролираш вниманието си не е просто мярка на интелигентността; измерванията на ефикасността в контрола на вниманието предсказват постиженията на контрольорите на въздушния трафик и пилотите от израелските военновъздушни сили34 отвъд ефектите на интелигентността.
Напрежението заради краткото време е друг механизъм на усилието. Когато изпълнявате упражнението „Прибави 3“, притеснението се налага отчасти от метронома и отчасти от натоварването на паметта. Подобно на жонгльор, премятащ няколко топки, и вие не можете да си позволите да се забавите; степента, с която материалът се разпада в паметта, ви налага бърз темп, подтиквайки ви да освежавате и да повтаряте информацията, преди да сте я изгубили. Всяка задача, която изисква от вас да помните няколко идеи едновременно, има същия характер на бързане. Ако нямате късмета да притежавате възприемчива работна памет, може да сте принудени да работите неприятно усилено. Повечето усилени форми на бавно мислене са такива, които изискват от вас да мислите бързо.
Когато сте изпълнявали задачата „Прибави 3“, със сигурност сте наблюдавали колко необичайно е за вашия ум да работи толкова усилено. Дори ако помислите за прехраната си, малко от умствените задачи, с които сте заети в хода на един работен ден, са толкова натоварващи, колкото е „Прибави 3“, или дори толкова натоварващи, колкото е запомнянето на шест цифри, така че да си ги спомните непосредствено. В нормалния случай избягваме умственото претоварване, като разделяме задачите си на многобройни лесни стъпки, като поверяваме междинните резултати на дългосрочната си памет или на хартията, вместо на лесно претоварващата се работна памет. За дългите разстояния си отделяме повече време, а умствения ни живот протича в съответствие със закона за най-малкото усилие.
Сподели с приятели: |
