Няма да се опитвам да реша това, докато шофирам. Това е задача, която изисква умствено усилие!
Тук работи законът за най-малкото усилие. Той ще мисли толкова малко, колкото е възможно.
Тя не забрави за срещата. Беше напълно фокусирана върху нещо друго, когато говореше за срещата, и просто не те чу.
Онова, което ми дойде бързо на ума, беше интуиция от Система 1. Ще трябва да започна отначало и съзнателно да поровя в паметта си.
Глава 3
Мързеливият контрольор
Всяка година прекарвам по няколко месеца в Бъркли и едно от големите ми удоволствия там е всекидневната ми разходка от четири мили по маркиран път през хълмовете, откъдето се разкриват чудесни гледки към залива на Сан Франциско. Обикновено се придържам към определения си навик и съм научил доста много за усилието да постъпвам така. Открих определена скорост, около 17 минути на миля, която усещам като разходка. Определено упражнявам физическо усилие и изгарям повече калории при тази скорост, отколкото ако седях на стол с облегалка, но не изпитвам преумора, конфликт и нужда да се насилвам. Освен това мога да мисля и работя, докато вървя с това темпо. Всъщност подозирам, че леката физическа възбуда от разходката може би прелива в по-голяма умствена будност.
Система 2 също си има естествена скорост. Изразходвате известна умствена енергия в случайни мисли и в наблюдаване какво става около вас дори когато умът ви не прави нищо особено, но тук напрежението е малко. Ако не се намирате в ситуация, която ви прави необикновено внимателни или самосъзнателни, наблюдаването на това какво се случва около вас или вътре в главата ви изисква малко усилие. Взимате многобройни малки решения, когато карате колата си, попивате известна информация, когато четете вестника, и изпълнявате рутинната обмяна на закачки със съпругата/съпруга си или с колега, и всичко това става с малко усилие и без напрежение. Вие сте точно като разходката.
В нормалния случай е лесно и всъщност доста приятно да се разхождаш и в същото време да мислиш, но в крайностите тези дейности, изглежда, се конкурират за ограничените ресурси на Система 2. Можете да потвърдите това твърдение чрез един прост експеримент. Докато се разхождате приятно с приятел, го помолете да умножи наум колко прави 23 х 78 и да го направи незабавно. Почти сигурен съм, че той ще спре да върви. Що се отнася до мен, мога да мисля, докато се разхождам, но не мога да се ангажирам с умствена работа, която предполага силно натоварване на краткосрочната памет. Ако трябва да изградя сложен аргумент и съм притиснат от времето, по-скоро бих се справил, но бих предпочел да съм седнал, а не да стоя прав. Разбира се, не всяко бавно мислене изисква тази форма на силна концентрация и усилено изчисляване – аз измътих най-добрите мисли на живота си по време на мързеливи разходки с Амос.
Ускоряването на моята скорост на разхождане напълно променя усещането ми за разходката, тъй като преходът към по-бърз вървеж води до остро влошаване на способността ми да мисля свързано. Когато увелича скоростта, вниманието ми се насочва с нарастваща честота към усещането на ходенето и към съзнателното поддържане на по-бързия темп. Способността ми да доведа хода на мисълта си до заключение съответно намалява. При най-високата скорост, която мога да поддържам на хълмовете, около 14 минути на миля, вече дори не мога да мисля за нещо друго. Освен физическото усилие да придвижвам бързо тялото си по пътя, умственото ми усилие за самоконтрол трябва да устои на порива да забави темпа. Самоконтролът и съзнателното мислене очевидно черпят от един и същ ограничен бюджет на усилия.
Освен това при повечето от нас през повечето време запазването на свързания ход на мисълта и извънредното ангажиране с усилено мислене изисква самоконтрол. Макар че не съм провеждал системно изследване, подозирам, че честото превключване към различни задачи и ускорената умствена работа не са вътрешно приятни и че хората ги избягват, когато е възможно. Ето как законът на най-малкото усилие става закон. Дори когато не сме притиснати от времето, запазването на свързан ход на мисълта изисква дисциплина. Един наблюдател, броящ колко пъти си поглеждам имейла или тършувам в хладилника в течение на един час писане, основателно би могъл да заключи, че поривът ми е да избягам и да заключи, че за да не прекъсвам писането се нуждая от повече самоконтрол, отколкото мога да събера.
За щастие когнитивната работа невинаги е отблъскваща и понякога хората изразходват значителни усилия в продължителни периоди от време, без да им е необходимо да упражняват сила на волята. Психологът Михали Чиксентмихали е изследвал повече от всеки друг това състояние на внимаване без усилие и названието, което предложи за него, „поток“, стана част от езика. Хората, които са били в такъв поток, го описват като „състояние на концентрация без усилие, което е толкова дълбоко, че загубват чувството си за време, за себе си, за проблемите си", и техните описания на радостта в това състояние са толкова покоряващи, че Чиксентмихали го определя като „оптимално преживяване“.35 Много дейности, от рисуването до карането на мотоциклет, могат да предизвикат подобно чувство – и знам от щастливи автори, че дори писането на книга често е такова оптимално преживяване. Потокът разграничава ясно двете форми на усилие: концентрацията върху задачата и съзнателния контрол над вниманието. Карането на мотор със 150 мили в час и играта на шах в състезание определено изискват много усилие. В състояние на потопеност в поток обаче запазването на фокусирано внимание върху тези поглъщащи дейности не изисква упражняване на самоконтрол, поради което свободните ресурси могат да бъдат насочени към настоящата задача.
