Мисленето
Заетата и изтощената система 2
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Заетата и изтощената система 2Сега твърдението, че както самоконтролът, така и когнитивното усилие са форми на умствен труд, е добре доказано. Няколко психологически изследвания показаха, че хора, които са изправени едновременно пред натоварваща когнитивна задача и пред изкушение, е по-вероятно да отстъпят пред изкушението. Представете си, че ви помолят да запомните списък от седем цифри за една или две минути. Казват ви, че запомнянето на цифрите е вашият главен приоритет. Докато вниманието ви е фокусирано върху цифрите, ви предлагат да избирате между два десерта: греховно вкусна шоколадова торта и строга плодова салата. Данните подсказват, че е по-вероятно да изберете изкусителната шоколадова торта, когато умът ви е натоварен с цифрите. Система 1 има повече влияние върху поведението, когато Система 2 е заета, и обича сладките работи.36 Освен това хората, които са когнитивно заети,37 е по-вероятно да правят егоистични избори и да правят повърхностни оценки в социални ситуации. Запомнянето и повтарянето на цифрите разхлабва хватката на Система 2 върху поведението, но, естествено, когнитивното натоварване не е единствената причина за отслабен самоконтрол. Няколко питиета имат същия ефект, както и една безсънна нощ. Самоконтролът на хората „чучулиги“ намалява нощем; обратното важи за „совите“. Прекалено големият интерес колко добре се справя даден човек със задача понякога подрива изпълнението му, защото краткосрочната му памет се натоварва с излишни тревожни мисли.38 Изводът е очевиден: самоконтролът изисква внимание и усилие. Другояче казано, контролирането на мислите и поведенията е една от задачите, които изпълнява Система 2. Серия изненадващи експерименти, проведени от психолога Рой Бомайстър и неговите колеги, показват убедително, че всички варианти на съзнателно усилие – когнитивното, емоционалното и физическото – черпят поне частично от общ източник на умствена енергия. Техните експерименти включват по-скоро последователни, отколкото едновременни задачи. Групата на Бомайстър нееднократно открива, че едно усилие на волята или самоконтрола е уморително; ако човек трябва да се насили да направи нещо, е по-малко готов или по-малко способен да упражни самоконтрол, когато се появи следващото предизвикателство. Този феномен се нарича „изтощение на егото“. В една типична демонстрация участниците, които са инструктирани да потиснат емоционалната си реакция спрямо емоционално натоварен филм, по-късно се справят зле на тест за физическа издръжливост – колко дълго могат да стискат здраво динамометър въпреки растящото чувство на неудобство. Емоционалното усилие през първата фаза от експеримента намалява способността им да устоят на болката от издържането на свития мускул и затова хората с изтощено его се поддават по-бързо на порива да прекратят усилието. В друг експеримент хората първо биват изтощени от задача, при която ядат полезни храни, като например репички и маруля, докато устояват на изкушението да си позволят шоколадови и високомаслени бисквити. По-късно тези хора се отказват по-рано от нормалното, когато са изправени пред трудна когнитивна задача. Списъкът от ситуации и задачи, за които сега знаем, че изтощават самоконтрола, е дълъг и разнообразен. Всички те включват конфликт и необходимостта да потиснеш някаква естествена склонност. Тук спадат: да избягваш мисълта за бели бради; да си забраниш емоционалната реакция спрямо вълнуващ филм; да направиш серия от избори, които включват конфликт; да се опиташ да впечатлиш другите; да реагираш мило на лошо поведение на партньора ти; да общуваш с личност от друга раса (за индивиди с предубеждения). Списъкът с признаци на изтощение е също много разнообразен: да се отклониш от диетата си; да изхарчиш прекалено много за импулсивни покупки; да реагираш агресивно на провокация; да издържиш по-малко време на задача, при която трябва да стискаш ръката си; да се справиш зле с когнитивни задачи и вземане на логично решение. Данните са убедителни: дейности, които поставят високи изисквания пред Система 2, изискват самоконтрол, а упражняването на самоконтрол39 е изтощително и неприятно. След като човек е упражнявал самоконтрол в една задача, не му е приятно да полага усилие в друга, макар че може да го направи, ако е наистина необходимо. В няколко експеримента хората са способни да устоят на ефектите на изтощението на егото40, когато им е даден силен стимул да го направят. Увеличаването на усилието обаче не е възможно, когато трябва да задържиш шест цифри в краткосрочната си памет, докато в същото време изпълняваш някаква задача. Изтощението на егото не е същото умствено състояние както когнитивната работа. Най-изненадващото откритие, направено от групата на Бомайстър, показва, както се изразява той, че идеята за умствената енергия е нещо повече от гола метафора.41 Нервната система консумира повече гликоза, отколкото повечето останали части на тялото, и усилената умствена дейност е, изглежда, особено скъпоструваща във валутата на гликозата. Когато човек е активно въвлечен в трудно когнитивно разсъждаване или е зает със задача, която изисква самоконтрол, нивото на гликоза в кръвта му пада. Ефектът е аналогичен на бегача, в мускулите на когото гликозата намалява по време на спринт. Ясният извод от тази идея е, че ефектите от изтощението на егото могат да се премахнат с поемане на гликоза, и Бомайстър и неговите колеги потвърждават тази хипотеза в няколко експеримента. Доброволци в едно от техните изследвания наблюдават кратък ням филм на жена, която интервюират. Молят ги да изтълкуват нейния телесен език. Докато изпълняват задачата, серия от думи пресичат екрана в бавна последователност. Участниците са специално инструктирани да игнорират думите и ако открият, че вниманието им се отклонява, трябва да фокусират отново концентрацията си върху поведението на жената. Известно е, че този акт на самоконтрол причинява изтощение на егото.42 Всички доброволци пият лимонада, преди да участват във втората задача. Лимонадата е подсладена с гликоза при половината от тях и с подсладител спленда при останалите. После на всички участници се дава задача, при която те трябва да превъзмогнат интуитивната си реакция, за да получат верния отговор. Нормално, интуитивните грешки са много по-чести сред хората с изтощено его и пилите спленда показват очаквания ефект на изтощение. От друга страна, пилите гликоза не са изтощени. Възстановяването на нивото на налична захар в мозъка ги предпазва от влошаване на изпълнението. Ще е необходимо известно време и още изследвания, за да се установи дали задачите, които причиняват намаляване на гликозата, не предизвикват и моментната възбуда, която се отразява в увеличението на размерите на зениците и ускоряването на пулса. Неотдавна „Протоколите на Националната академия на науките“ съобщиха за смущаваща демонстрация на ефекти на изтощение при преценката.43 Без да знаят, участници в изследването са осем съдии в Израел. Те прекарват цели дни в преглеждане на молби за условно освобождаване. Случаите им се представят на случаен принцип и съдиите изразходват малко време за всеки отделен случай – средно по 6 минути. (Опцията по подразбиране е отказът за условно освобождаване; само 35% от молбите са удовлетворени. Отбелязано е точното време на всяко решение, както и трите почивки на съдиите за храна – сутрешна закуска, обяд и следобедна закуска.) Авторите на изследването правят диаграма на процента одобрени молби спрямо времето, минало от последната почивка за хранене. Процентът се покачва след всяко хранене, когато са одобрени около 65% от молбите. По време на двата часа до следващото хранене нивото на одобрение непрекъснато пада и стига близо до нулата точно преди храненето. Както може да се очаква, това е нежелан резултат и авторите грижливо избират множество алтернативни обяснения. Най-доброто възможно обяснение на данните ни носи лоша новина: уморените и гладни съдии са склонни да се върнат към по-лесната опция и да откажат условно освобождаване. Както умората, така и гладът вероятно играят някаква роля. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|