Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Нагаждане и закотвянеВ много ситуации хората правят оценки, като тръгват от начална стойност, която е пригодена да даде финалния отговор. Началната стойност, или изходната точка, може да се внуши от формулировката на задачата или може да е резултат от частично изчисляване. И в единия, и в другия случай нагажданията са типично недостатъчни436. Тоест различни изходни точки дават различни оценки, които са деформирани в посока към началните стойности. Този феномен наричаме закотвяне. Недостатъчно нагаждане. В една демонстрация на ефекта на закотвянето участващите бяха помолени да оценят различни количества, посочени в проценти (например процентът африкански страни в ООН). За всяко количество колело на късмета в присъствието на участващите, се определяше число между 0 и 100. Участващите бяха инструктирани да посочат първо дали това число е по-високо или по-ниско от стойността на количеството и после да оценят стойността на количеството, премествайки се нагоре или надолу от даденото число. На различни групи бяха дадени различни числа за всяко количество и тези произволни числа имаха подчертан ефект върху оценките. Например средните оценки на процента африкански страни в ООН бяха 25 и 45 при групи, които бяха получили 10 и респективно 65 като изходни точки. Награди за точност не намалиха ефекта на закотвянето. Закотвянето се случва не само когато изходната точка е дадена на субекта, но и когато субектът базира своята оценка на резултата от някакво незавършено изчисление. Едно изследване на интуитивното пресмятане на числа илюстрира този ефект. Две групи студенти оценяваха в рамките на 5 секунди цифровия израз, който беше написан на черната дъска. Едната група оценяваше продукта: 8х7х6х5х4х3х2х1, докато другата група оценяваше продукта 1х2х3х4х5х6х7х8. За да отговорят бързо на такива въпроси, хората могат да изпълнят няколко стъпки от пресмятането и да оценят продукта чрез екстраполиране или нагаждане. Тъй като нагажданията са в типичния случай недостатъчни, тази процедура би трябвало да доведе до подценяване. По-нататък, тъй като резултатът от първите няколко стъпки от умножението (изпълнявано отляво надясно) е по-висок в намаляващата серия, отколкото в нарастващата, горният израз би трябвало да се оценява като по-голям от долния. Двете предсказания бяха потвърдени. Средната оценка при нарастващата серия беше 512, докато средната оценка при намаляващата серия беше 2250. Верният отговор е 40 320. Деформации в оценката на конюнктивни и дизюнктивни събития. В едно скорошно изследване на Бар-Хилел437 на участващите се дава възможността да се обзаложат за едното от две събития. Използват се три типа събития: (I) прости събития, като например изтеглянето на червена топка от чувал, съдържащ 50% червени топки и 50% бели топки; (II) конюнктивни събития, като например изтеглянето на червена топка седем пъти поред, като топката се връща обратно, от чувал, съдържащ 90% червени топки и 10% бели топки; и (III) дизюнктивни събития, като например изтеглянето на червена топка поне един път в седем последователни опита, като топката се връща обратно, от чувал, съдържащ 10% червени топки и 90% бели топки. При тази задача повечето участващи предпочитат да заложат на конюнктивното събитие (вероятността на което е 0,48), отколкото на простото събитие (вероятността на което е 0,50). Освен това предпочитат да заложат на простото събитие, отколкото на дизюнктивното събитие, което има вероятност 0,52. Следователно повечето от тях залагат на по-малко вероятното събитие и в двете сравнения. Този модел на изборите илюстрира едно по-общо откритие. Изследванията на изборите при облози и на оценките на вероятността показват, че хората са склонни да надценяват вероятността за конюнктивни събития438 и да подценяват вероятността за дизюнктивни събития. Тези деформации лесно се обясняват като ефекти на закотвяне. Обявената вероятност на елементарното събитие (успех на всеки етап) осигурява естествена изходна точка за оценката на вероятностите както на конюнктивните, така и на дизюнктивните събития. Тъй като нагаждането от изходната точка е в типичния случай недостатъчно, финалните оценки остават твърде близко до вероятностите за елементарните събития и в двата случая. Забележете, че общата вероятност за едно конюнктивно събитие е по-ниска от вероятността за всяко елементарно събитие, докато общата вероятност за едно дизюнктивно събитие е по-висока от вероятността за всяко елементарно събитие. Вследствие на закотвянето общата вероятност ще бъде надценявана в конюнктивните задачи и подценявана в дизюнктивните задачи. Деформациите в оценяването на сложни събития са особено важни в контекста на планирането. Успешното изпълнение на дадено начинание, например разработването на нов продукт, има в типичния случай конюнктивен характер: за да има успех начинанието, трябва да се случат всяко едно от серия събития. Дори когато всяко от тези събития е много вероятно, общата вероятност за успех може да е доста ниска, ако броят събития е голям. Общата ни склонност да надценяваме вероятността на конюнктивните събития води до необоснован оптимизъм в оценяването на вероятността, че даден план ще има успех или че даден проект ще бъде изпълнен навреме. Обратно, дизюнктивните структури се срещат по типичен начин в оценяването на риска. Една комплексна система, като например ядреният реактор или човешкото тяло, ще функционира зле, ако кой да е от нейните изключително важни компоненти се повреди. Дори когато вероятността за повреда във всеки компонент е слаба, вероятността за обща повреда може да бъде висока, ако са включени много компоненти. Заради закотвянето хората са склонни да подценяват вероятностите за провал в комплексните системи. Следователно посоката на деформацията, възникваща от закотвянето, понякога може да бъде подсказана от структурата на събитието. Подобната на верига структура на конюнкциите води до надценяване, а подобната на фуния структура на дизюнкциите води до подценяване. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|