Да не отхвърляме техния бизнес-проект заради това, че се чете трудно. Склонни сме да повярваме в това, защото то се повтаряше много често; нека го премислим отново. Познатостта поражда харесване. Това е ефектът на чистата експонация.
Днес съм в много добро настроение и моята Система 2 е по-зле от обикновено. Би следвало да съм извънредно внимателен.
Глава 6
Норми, изненади и причини
Запознах ви с основните характерни черти и функции на Система 1 и Система 2, като се спрях по-подробно на Система 1. Ако свободно си послужа с една метафора, ние имаме в главите си по един забележително мощен компютър, не бърз по обичайните стандарти за хардуеър, но способен да репрезентира структурата на нашия свят чрез различни типове асоциативни връзки в една огромна мрежа от различни типове представи. Разпространението на активацията в асоциативната машина е автоматично, но ние (Система 2) притежаваме известна способност да контролираме търсенето в паметта и освен това да го програмираме така, че откриването на дадено събитие в средата да може да привлече вниманието ни. По-нататък ще разгледаме по-подробно чудесата и ограничението на онова, което може да върши Система 1.
Оценяване на нормалността
Главната функция на Система 1 е да поддържа и актуализира един моделна нашия персонален свят, който репрезентира какво е нормално в него. Този модел е изграден от асоциации, които свързват представи за обстоятелства, събития, действия и резултати, които се явяват съвместно с известна регулярност, било по едно и също време, било с относително кратък интервал помежду им. След като тези връзки се формират и заздравят, моделът на асоциираните представи започва да репрезентира структурата на събитията в нашия свят и определя нашата интерпретация на настоящето, както и нашите очаквания от бъдещето. Способността за изненада е важен аспект от нашия умствен живот, а самата изненада е най-чувствителният показател за това как разбираме своя свят и какво очакваме от него. Съществуват два основни вида изненада. Някои очаквания са активни и съзнателни – знаем, че очакваме да се случи определено събитие. Когато наближи часът, може би очаквате звука на вратата, когато детето ви се връща от училище; когато вратата се отвори, очаквате звука на познат глас. Ще бъдете изненадани, ако едно активно очаквано събитие не се случи. Съществува обаче една много по-голяма категория събития, които очаквате пасивно; не ги чакате, но не сте изненадани, когато се случат; не ги искате, но не сте изненадани, когато се случат. Това са събития, които са нормални в дадена ситуация, макар да не са достатъчно вероятни, за да ги очакваме активно. Един-единствен случай може да направи повторението по-малко изненадващо. Преди няколко години жена ми и аз бяхме на почивка на курорт на малък остров на Големия бариерен риф. На острова имаше само четиридесет стаи за гости. Когато отидохме на вечеря, с изненада се натъкнахме на един наш познат, психолог на име Джон. Поздравихме се сърдечно и коментирахме съвпадението. Джон си тръгна от курорта на следващия ден. След около две седмици бяхме на театър в Лондон. Закъснял зрител седна на мястото до мен, след като лампите бяха угасени. Когато за антракта запалиха осветлението, видях, че съседът ми е Джон. Жена ми и аз коментирахме по-късно, че едновременно осъзнахме два факта: първо, това съвпадение беше по-малко забележително от първата среща; второ, ние бяхме определено по-малко изненадани да срещнем Джон втория път, отколкото първия. Сега той беше „психологът, който се появява, когато пътуваме в чужбина“. Ние (Система 2) знаехме, че това е абсурдна идея, но нашата Система 1 беше направила да ни изглежда почти нормално да срещаме Джон на странни места. Бихме изпитали по-голяма изненада, ако бяхме срещнали някой друг познат, а не Джон, на мястото до нас в лондонски театър. По всеки критерий за вероятност да срещнем Джон в театъра беше много по-малко вероятно, отколкото да срещнем всеки друг от стотиците свои познати – и все пак срещата с Джон ни се струваше по-нормална. При известни обстоятелства пасивните очаквания бързо се превръщат в активни, както открихме при друго съвпадение. Една неделна вечер преди няколко години пътувахме с кола от Ню Йорк за Принстън, както правехме всяка седмица в продължение на дълго време. Видяхме необичайна гледка: една кола гореше край пътя. Когато следващата неделя стигнахме до същата отсечка от пътя, на мястото гореше друга кола. Тук отново открихме, че определено бяхме по-малко изненадани при втория случай, отколкото при първия. Сега това беше „мястото, където се запалват коли“. Понеже обстоятелствата при повторението бяха същите, вторият случай бе достатъчен, за да създаде активно очакване: в продължение на месеци и може би на години след случая ние си спомняхме за горящите коли винаги, когато стигнехме до това място и бяхме доста готови да видим още една (но, разбира се, никога повече не видяхме). Психологът Дейл Милър и аз написахме есе, в което се опитахме да обясним как става така, че възприемаме събитията като нормални или анормални. Ще използвам един пример от нашето описание на „теорията за нормата“, макар че моята интерпретация на нормата леко се промени:
