Мисленето
Предубеждението да вярваш и да потвърждаваш
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Предубеждението да вярваш и да потвърждавашПсихологът Даниъл Гилбърт, широко известен като автора на „Какво е нужно да си щастлив"103, написа веднъж статия, озаглавена „Как вярват умствените системи“. В нея той развива теория за вярването и невярването, в която стига до философа от седемнадесети век Барух Спиноза. Гилбърт предполага, че разбирането на едно твърдение трябва да започва с опит да му повярваш: първо трябва да знаеш какво би означавала идеята, ако би била вярна. Само тогава можеш да решиш дали да не и повярваш. Първоначалният опит да ѝ повярваш е автоматично действие на Система 1, което включва изграждането на най-добрата възможна интерпретация на ситуацията. Дори едно безсмислено твърдение, твърди Гилбърт, ще събужда в началото вяра. Разгледайте неговия пример: „белите риби ядат бонбони.“ Вероятно съзнавате неясни впечатления за риба и бонбони като автоматичен процес на асоциативната памет, търсеща връзки между двете представи, които биха намерили смисъл в безсмислицата. Гилбърт смята, че невярването е операция на Система 2, и в подкрепа на схващането си съобщава за един елегантен експеримент104. Участниците виждат безсмислени твърдения, като например „динката е пламък“, няколко секунди след които се появява само една дума – „вярно“ или „грешно“. По-късно те минават през тест, за да се провери дали помнят кои изречения са били означени с „вярно“. При едни условия на експеримента от субектите се иска да запомнят цифри по време на задачата. Разцеплението на Система 2 е имало селективен ефект: то е затруднило хората да „не повярват“ на грешните изречения. При по-късен тест на паметта изморените участници започват да мислят, че много от грешните изречения са верни. Поуката е забележителна: когато Система 2 е ангажирана другояче, ние ще повярваме в почти всичко. Система 1 е лековерна и деформирана да вярва, а Система 2 отговаря за съмнението и невярването, но Система 2 е понякога заета, а често пъти и мързелива. Всъщност има данни, че е по-вероятно хората да се повлияят от празни убеждаващи изречения – като например тези в рекламите, – когато са уморени и изтощени. Операциите на асоциативната памет допринасят за създаването на едно общо предубеждение на потвърждението. Когато ни запитат: „Сам приятелски ли се държи?“, наум ще ни дойдат по-различни примери за поведението на Сам, отколкото ако ни запитат: „Сам неприятелски ли се държи?“ Съзнателното търсене на потвърждаващи данни, известно като стратегия на позитивната проверка, е и начин, по който Система 2 проверява дадена хипотеза. Противоположно на правилата на философите на науката, които ни съветват да проверяваме хипотезите, като се опитаме да ги опровергаем, хората (а доста често и учените) търсят данни, които е вероятно да са съчетаеми с вярванията, които те понастоящем застъпват. Предубеждението на потвърждението, свойствено за Система 1, улеснява безкритичното приемане на предположения и преувеличения на вероятността за изключителни и невероятни събития. Ако ви попитат за вероятността цунами да удари Калифорния през следващите тридесет години, образите, които ви идват наум, вероятно ще бъдат образи на цунамита по начина, по който Гилбърт предлага безсмислени твърдения като „белите риби ядат бонбони“. Ще бъдете склонни да надценявате вероятността да се случи природно бедствие. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|