Винаги когато можем да заменим човешката оценка с формула, е необходимо най-малкото да обмислим добре тази възможност.
Мисли, че преценките му са комплексни и проницателни, но просто съчетание от други мнения би могло да е по-добро.
Нека решим предварително какво значение ще имат миналите постижения на кандидата; иначе ще натежат личните ни впечатления от интервюто.
Глава 22
Експертната интуиция: кога можем да ѝ вярваме?
Професионалните спорове изкарват наяве най-лошото в учените. Научните списания понякога публикуват спорове, като често започват с нечия критика на изследването на друг, след която следва отговор, после възражение. Винаги съм мислил, че тези спорове са пилеене на време. Особено когато първата критика се отличава с остри думи, отговорът и възражението често са упражнения по онова, което наричам сарказъм за начинаещи и сарказъм за напреднали. Отговорите рядко признават нещо на една язвителна критика и е почти нечувано едно възражение да признае, че първата критика е била заблудена или грешна по някакъв начин. В малко случаи съм отговарял на критики, за които съм смятал, че грубо подвеждат, защото пропускът да отговориш може да се тълкува като признание за грешка, но никога не съм смятал, че от враждебните спорове може да се научи нещо полезно. Търсейки друг начин да се справям с несъгласията, аз се включих в няколко „сътрудничества с противници", в които учени, които имат несъгласия по науката, са съгласни да напишат като съавтори статия по своите различия и понякога провеждат заедно и изследвания. В особено напрегнати ситуации изследването се ръководи от арбитър.230
Най-удовлетворително и най-продуктивно бе сътрудничеството ми с моя опонент Гари Клайн, интелектуалния лидер на асоциация от учени и практици, които не харесват вида работа, която върша. Те наричат себе си изследователи на Естественото вземане на решения, или ЕВР, и работят най-вече в организации, където често изучават начина, по който работят експертите. ЕВР непреклонно отхвърля фокуса върху деформациите в евристиката и подхода към деформациите. Те критикуват този модел, смятат, че той се занимава прекомерно с дефектите и че се движи от изкуствени експерименти, а не от изучаването на реалните хора, вършещи неща, които са от значение. Те са дълбоко скептични към стойността на приложението на твърди алгоритми с цел заместване на човешката оценка и Пол Мийл не е сред техните герои. Дълги години Гари Клайн красноречиво изразяваше тази позиция.231
Това едва ли е базата за прекрасно приятелство, но историята е по-широка. Аз никога не съм смятал, че интуицията е винаги погрешна. Бил съм и фен на изследванията на Клайн за експертизата при пожарникарите, след като прочетох черновата на негова статия, която той написа през 70-те години, и бях впечатлен от книгата му „Извори на сила“, голяма част от която анализира начина, по който опитни професионалисти развиват интуитивни умения. Поканих го да участва в един проект, целящ да определи границата, която разделя чудесата на интуицията от нейните дефекти. Той се заинтригува от идеята и започнахме да работим – без никаква сигурност, че ще имаме успех. Искахме да отговорим на един специфичен въпрос: кога можем да се доверим на един опитен професионалист, който твърди, че има интуиция? Очевидно беше, че Клайн ще е по-предразположен да му вярва, а аз ще съм по-скептичен. Но дали можехме да постигнем съгласие по принципите, за да отговорим на общия въпрос?
В продължение на седем или осем години водихме много спорове, разрешихме много несъгласия, често почти кипвахме, написахме много чернови, сприятелихме се и публикувахме съвместна статия, озаглавена „Условия за интуитивната експертиза: провал в несъгласието“. Ние наистина не срещнахме действителни проблеми, по които да имаме несъгласие – но реално не постигнахме и съгласие.
Сподели с приятели: |
