Бестселърът на Малкълм Гладуел „Проблясък" се появи, докато Клайн и аз работехме по проекта, и обстоятелството, че бяхме съгласни с него, ни вдъхна увереност. Книгата на Гладуел започва с незабравимата история за експертите изкуствоведи, изправени пред обект, който е великолепен екземпляр на курос,232 скулптура на крачещо момче. Няколко от експертите реагират силно интуитивно: те усещат „с червата си“, че статуята е фалшификат, но не са способни да кажат кое ги кара да се чувстват несигурни. Всички, които са чели книгата – а те са милиони, – си спомнят тази история като триумф на интуицията. Експертите се съгласяват, че знаят, че скулптурата е фалшификат, без да знаят откъде го знаят – това е самата дефиниция на интуицията. Историята, изглежда, води до извода, че едно системно търсене на признака, по който са се водили експертите, би завършило с провал, но Клайн и аз отхвърлихме този извод. Според нашето виждане подобно търсене е било необходимо и ако е било проведено както трябва (което Клайн знае как се прави), вероятно би имало успех.
Макар че много читатели на примера за куроса сигурно са били привлечени от почти магическото виждане за експертната интуиция, самият Гладуел не застъпва това становище. По-нататък той описва един огромен провал на интуицията: американците избират президента Хардинг, чиято единствена квалификация за този пост е, че изглежда перфектно за ролята. Висок, с квадратни челюсти, той е перфектният образ на силен и решителен лидер. Хората гласуват за човек, който изглежда силен и решителен, без никакво друго основание за вярата, че той е такъв. От подмяната на един въпрос с друг възниква интуитивното предсказание за това как ще действа Хардинг като президент. Читателят на настоящата книга би трябвало да очаква, че подобна интуиция хората поддържат уверено.
Сподели с приятели: |