Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
2. Глад за консумацияЕдно от големите постижения на днешната култура на масово потребление бе да ни убеди, че имаме нужда от това, което сме приучени трескаво да желаем. Както казва френско-българският психоаналитик Юлия Кръстева: Желанията се произвеждат по същия начин, както и стоките, които трябва да ги задоволят. Ние консумираме потребностите си, без да съзнаваме, че онова, което приемаме за „потребност“, в действителност е изкуствено създадено312. Спомням си и реакцията на младия Боб Дилън към двама отчаяни колекционери на автографи по време на турнето му в Англия през 1965 г. – Нужен ни е вашият автограф – примолил се единият през задния прозорец на лимузината. – Не, не ви е нужен – сухо възразил певецът. – Ако ви беше нужен, щях да ви го дам. Точно там е работата: социалният характер, измътен от потребителското общество, бърка желанията с потребностите до такава степен, че нервната ни система се дразни, когато ни се отнемат желани вещи. А търсенето определя предлагането. Живеем в общество, чиято единствена политика е да възбужда всички нерви в човешкото тяло и да ги държи в състояние на най-високо изкуствено напрежение; да опъва до краен предел всяко човешко желание и да създава колкото може повече нови желания и синтетични страсти, та да може след туй да ги поглези с продуктите на фабриките, печатните преси, киностудиата и прочее – с горест пише Томас Мъртън през 1948 г.313 Животът в състояние на най-високо изкуствено напрежение много често води до неудовлетворение, нервност, тревожност и в крайна сметка до пълно завладяване от една зависимост, която ни отчуждава от истинските ни потребности, емоции и грижи; от истинския живот. Невъзможността да постигнем това, което желаем, се преживява като личен провал дори когато социалните условия са срещу нас и всячески възпрепятстват успеха ни. – Помня, че когато бях малък, обожавах да гледам рекламите на Тайд – разказа ми американският актьор, режисьор и политически активист Дани Глоувър. – Едва ли е било, защото съм хранел някакви симпатии към препарата. Гледал съм ги с очите на дете, което иска такава кухня, такава пералня, всички тези неща... Обградени сме от неща, които в деветдесет и девет процента от случаите никога няма да имаме, и това поражда чувство на малоценност, защото не можем да ги притежаваме. Думите на Глоувър чудесно илюстрират наблюдението на социалния критик Нийл Поустман от 1985 г. Във великолепната си културна критика Да се забавляваме до смърт той пише, че рекламите, пълни с щастливи хора, не ни говорят нищо за продуктите, които продават. Но говорят много за страховете, въжделенията и мечтите на онези, които биха ги купили. Създателят на реклами трябва да познава не силните страни на продукта, а слабите страни на купувача314. Водени от вярата в недостатъчността, подхранвана от цялата ни култура, ние се пристрастяваме към консумацията. – Консумацията е средство за заглушаване на болката – каза Глоувър в разговора си с мен. – Познавам хора, които разполагат с достатъчно ресурси да отклоняват болката с покупката на ненужни неща... Структурата на капитализма създава ситуация, в която ценността на човека зависи от капацитета му за консумация. Не ми пука дали консумира от Уолмарт или Сакс Пето авеню. Когато говорим за зависимост – било към наркотици или други форми на поведение, всички символизират усещането, че нямаш стойност като човешко същество в рамките на някаква система. В крайна сметка за това става въпрос: за чувството на отчуждение в системата. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|