Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
3. Хипнотична пасивностЗа разлика от обитателите на дистопичното бъдеще на Хъксли, ние не сме автомати, създадени в епруветки, за да изпълняваме точно определени функции. Като граждани на, общо взето, демократични страни, имаме свободна воля – поне до известна степен, макар че на практика тя рядко се простира отвъд социално приемливите граници. В страха си да не разклатим лодката рискуваме да потънем заедно с нея. Себеотчуждението, заложено в социалния характер, ни прави пасивни дори пред конкретни заплахи за съществуването ни като вид. Здравите хора, свързани с истинските си емоции и автентични потребности, не биха се поддавали на прилъгванията, създаващи изкуствени нужди, и продуктите, предназначени да ги задоволят, независимо от хитроумните опаковки. Нямаше да приемат и неприемливото – освен може би под заплаха със сила, и дори тогава не биха го интернализирали сякаш точно така трябва да бъде. Децата постоянно питат „защо“ – отбелязва великият интелектуалец Ноам Чомски. – Те търсят обяснение, искат да разберат. Но скоро, казва той, тръгват на училище и влизат в строя. Учат ги, че трябва да се държат по определен начин, не по друг. Обществените институции имат за цел да намаляват, да видоизменят, да ограничават усилията и контрола над собствената ни съдба315. Проблемът започва още в лоното на съвременното семейство – микрокосмоса на нашата култура. Както посочва Ерих Фром, функция на семейството е да пренесе върху детето главните черти на желаната от обществото структура на характера. Прави го по всички възможни начини, които разгледахме в главите, посветени на детското развитие. Социалният характер се посява с лишаването на кърмачето от майчината гърда; с разочароването на очакванията, заложени у него от Природата; с оставянето на бебето да се наплаче; със заставянето му да потиска чувствата си; с програмирането да се вписва в очакванията на другите; с отнемането на свободната игра; с налагането на дисциплина с наказания и техники за почивка, съдържащи заплаха от загубата на това, за което копнее най-силно – безусловно, позитивно приемане; с отричането на връзката с Природата. Всичко това допринася за отварянето на вътрешна празнина, която по-късно, когато независимият дух бъде подчинен на небалансираната материалистична култура, ще се опита да запълни със зависимости и компулсии. Колко хубаво би било, ако демократичният идеал, според който ние, хората, творим обществото, в което искаме да живеем, беше истина. Със сигурност е мечта, която си струва да следваме. Ала не е достатъчно да вярваме в нея. Тя не може и няма да се осъществи, докато не си дадем честна сметка за днешното положение: всъщност ние сме тези, които биват сътворени по образ и подобие на изкривения, объркан, неестествен свят, в който живеем и който всячески се стремим да поддържаме дори когато ни смазва и погребва. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|