Светът на XXI век изисква да се фокусираме върху дейности, които сякаш се надпреварват за нашето време, внимание, енергия и всеотдайност – пише здравният министър на САЩ Вивек Мърти. – Много от тези дейности сами по себе си включват надпревара. Борим се за работа и обществено положение. Конкурираме се за вещи, пари и репутация. Мъчим се да се задържим на повърхността и да се движим напред. Междувременно често пренебрегваме връзките си, които плащат цената за всичко това439.
Лесно можем да пропуснем факта, че това, което д-р Мърти нарича света на XXI век, не е нещо абстрактно, а съвсем конкретно проявление на една социално-икономическа система, ясно очертан светоглед и определен начин на живот.
* * *
Възможно ли е въпреки всичко потребителската ни култура да изпълни обещанията си – и изобщо способна ли е да го направи? Има ли начин, ако бъде осъществена докрай, да ни донесе по-голямо удовлетворение в живота?
Когато зададох въпроса на известния психолог Тим Касер – професор емеритус по психология в колежа Нокс, отговорът му беше недвусмислен:
– Изследванията ясно сочат, че колкото повече хората гледат на материалистичните си стремежи като на цел, толкова по-ниски са нивата им на щастие, удовлетворение от живота и ежедневни приятни емоции. Онези, които държат на стандартите, наложени от консуматорското общество, по-често страдат от депресия, тревожност и злоупотреба с вещества.
Професор Касер изтъква 4 основни принципа на американския корпоративен капитализъм: подкрепа и насърчаване на ценности, базирани на личния интерес; силно желание за финансов успех; високи нива на консумация и междуличностна динамика, почиваща на конкуренция440. Той установява обратна пропорционалност между материалните приоритети и просоциалните ценности като емпатия, щедрост и сътрудничество: колкото повече се затвърждават първите, толкова повече отслабват вторите. Когато хората ценят високо парите, имиджа и статуса, толкова по-малка е вероятността да се ангажират с общополезни дейности и същевременно толкова по-несигурни и празни се чувстват. Нивото на междуличностните взаимоотношения също се влошава. Несигурността от своя страна ги тласка още повече към материални придобивки. Материализмът, макар да обещава удовлетворение, носи кухо неудовлетворение и поражда все по-силен глад. Тази мащабна, самовъзпроизвеждаща се спирала на зависимост е един от механизмите за поддържане на консуматорското общество, възползващ се от несигурностите, които самото то поражда.
Прекъснатата връзка във всичките ѝ форми – отчуждение, самота, загуба на смисъл и дислокация – се е превърнала в най-изобилния продукт на нашата култура. Нищо чудно, че страдаме от повече зависимости, хронични болести и психични разстройства от всякога, изтощени от недохранването на ума, тялото и душата си.
Сподели с приятели: |
