Във всяко общество са възможни нещастия,
които предизвикват дислокация424 на отделни хора,
но само свободният пазар води до масова дислокация
в рамките на нормалното си функциониране
дори в периоди на благоденствие.
БРУС АЛЕКСАНДЪР,
Глобализация на зависимостта
В беседите, посветени на стреса и травмата, често ме питат какви уроци можем да извлечем от пандемията от COVID-19. Най-важният несъмнено е този за незаменимата роля на връзката помежду ни – качество, което глобализираният материализъм упорито изсмукваше от съвременната култура, докато принудителната изолация не ни напомни за духовната нищета, следваща от нейното отнемане. Трудно можем да оценим последиците за здравето.
Днес наблюдатели от всички политически цветове и философски убеждения се надпреварват да оплакват страховитата и разрастваща се липса на социалност. Липсва ни фундаменталното чувство за принадлежност към определена народност, към общо начинание и споделена съдба – пише проницателният консервативен автор Дейвид Брук в Ню Йорк Таймс425. Бих казал, че то ни липсва по подразбиране: качества, като любов, доверие, загриженост, социално съзнание и ангажимент, са неизбежните жертви на култура, която поставя придобивките над всичко останало.
Общество, което не цени общностното в себе си – потребността от принадлежност и загриженост, се е отвърнало от човешката си същност. Такава среда неминуемо ражда патология. Това не е морално съждение, а обективна оценка.
– Хората губят чувство за смисъл и връзка помежду си, а оттам идва болестта и сривът в здравето – психично, физическо и социално – казва психиатърът и невроучен Брус Пери.
Ако беше открит ген или вирус, който причинява същите ефекти върху населението, както прекъсването на връзката между хората, заглавията щяха да гръмнат. Но то е толкова повсеместно, че едва ли не го приемаме за даденост – като водата, в която плуваме. Тънем в нормализирания мит, че сме отделни индивиди, стремящи се към собствените си лични цели. Колкото по-упорито се дефинираме като такива, толкова повече се отчуждаваме от истинската си същност и здравословни нужди.
Сред психолозите има консенсус, макар и в широки граници, за основните човешки потребности, някои от които вече разгледахме. Ще се опитаме да ги изброим:
|
