Не всички психопати са в затвора. Някои са в заседателните зали.
Р. Д. Хеър441
Роб Лъстиг твърди, че ендокринолозите са най-нещастните доктори и най-често страдат от професионално прегаряне. Вероятно знае какво говори, защото и той е от тях. Ендокринолозите са специалисти по заболявания на метаболизма и жлезите с вътрешна секреция (надбъбречни, щитовидна, хипофиза, панкреас и др.) Стана ми любопитно защо мисли така.
– Все по-често се грижим за хора, които не се подобряват – отвърна той. – Сякаш гребем вода от пробита лодка с чаена лъжичка, докато продължава да се пълни от дупката на дъното.
Безплодните усилия го натъжават особено много, защото работи предимно с деца, при които затлъстяването, диабетът и други подобни състояния непрекъснато зачестяват през последните десетилетия. Все повече деца показват и белези на сърдечносъдови заболявания, които доскоро се откриваха само у възрастни442.
– Водата, която продължава да пълни лодката, извира от култура, в която много от големите корпорации, нерегулирани от правителствата, целенасочено и умело използват мозъчните вериги на удоволствие и възнаграждение, за да зарибят потребителите. Затова наемат невроучени и купуват апарати за функционален магнитен резонанс – споделя той.
Невронауката, която по идея трябва да разгадае загадките на съзнанието и мозъка, се е превърнала в поредната прислужница на печалбарството. Съществува дори сфера – не си измислям, наречена невромаркетинг.
– Целта им е да продават щастие в бутилка – добавя Лъстиг. – Или в хамбургер, или в нов смартфон, или в поредното приложение за него.
Накратко казано, корпорациите действат като безскрупулни дилъри на неприкрития, съвършено законен и масов пазар за наркотици.
Това, което системата ни пробутва като щастие, всъщност е удоволствие; философската и икономическата разлика между двете е огромна и от нея зависят печалбите и загубите. Удоволствието, по думите на Лъстиг, ни кара да мислим: Хубаво е. Искам още. А щастието: Хубаво е. Удовлетворен съм. Нищо повече не ми е нужно. И отговаря точно на собственото ми разбиране за зависимостите и мозъчната химия. Макар в някои отношения да си приличат, удоволствието и щастието се захранват с различни неврохимични горива: удоволствието използва допамин и опиати, които постъпват на краткосрочни приливи, докато щастието разчита на по-стабилния и бавно действащ серотонинов апарат. Много трудно можем да се пристрастим към серотонинергични вещества и поведение. Всички зависимости обаче са свързани с допаминовата и/или опиатната мозъчна система (отговарящи съответно за подтика/мотивацията и/или удоволствието/възнаграждението). Удоволствието – при липсата на удовлетворение, особено когато се търси наслада на мига, води до зависимост, поради което носи и печалба. Удовлетворението не продава – освен когато е краткотрайно, но тогава пак не можем да говорим за истинско удовлетворение, а за фалшиво щастие като онова, за което говори Дон Дрейпър в сериала Момчетата от Медисън авеню443: Какво е щастието? Кратък миг, преди да поискаш още щастие. Истинското щастие не е стока и не се изчерпва.
Невромаркетингът е стратегическа инвазия в човешкото съзнание, преднамерено насочена към хиперактивация и постоянна възбуда на допаминовите и ендорфинните функции на мозъка. Тя е подробно описана в книгата на разследващия журналист Майкъл Мос Сол, захар, мазнина: как ни зарибява хранителната индустрия от 2013 г. – едно от най-четените издания на годината. Той също документира целенасочената корпоративна инвазия за зарибяване на потребителите без оглед на здравословните последици. Вложени са неимоверни усилия и са впрегнати умовете на куп учени и маркетингови факири, за да се постигне точката на блаженство: съвършената комбинация от захар, сол и мазнини444, която най-ефективно ще възбуди мозъчните центрове на удоволствието. Хакването на ума. казано на днешен език, с цел масово пристрастяване действа в пряк ущърб на свободната воля, при това чисто неврохимично. Способността на префронталния кортекс да подчинява импулсите се потиска, а тази на по-низшите емоционални вериги да заобикалят рационалната мисъл се засилва. Стряскащ пример за начина, по който необузданият материализъм слага ръка на неврофизиологията, за да дерегулира мозъка също както дерегулира финансовите пазари.
Определянето на подобни дейности като конспирация не е хипербола, макар и думата да е изгубила част от смисъла си поради свръхупотреба, особено след 11 септември и пандемията от коронавирус. Но ако глупавите конспиративни теории бързо намират почва сред наивните и разгневените, то и страхът от манипулация е повече от осезаем. Историята на нередности от страна на корпорациите, включително преки вреди за здравето на клиентите им, може да послужи за наръчник от схеми с цел измама. И всяка от тях остава тайна... докато не бъде разкрита. Не можем да ги оправдаем като отклонения, защото стриктно следват логиката на системата, водена от интереси. Вредни, но изгодни измами са били неведнъж разкривани във всички сфери и в най-престижни компании – от фармацията до добива на суровини, от въздушния транспорт до производството на автомобили и храни. Няма нужда да задълбаваме; стига само да си напомним, че отговорните лица са силни и уважавани личности, дори филантропи, в чието съзнание отричането на социалните ценности е нещо приемливо – по-скоро добродетел, отколкото грях, и при всички положения – задължително изискване.
Вече не се учудвам, че дори когато бъдат разобличени, манипулациите им не предизвикват дълготраен отпор от обществеността. Тя се оказва прекалено обръгнала, за да протестира, или твърде примирена, за да търси смислени алтернативи. Гневът на хората, дори да избухне за кратко в пламъци, не води до структурна промяна. Мащабни посегателства срещу човешкото здраве и етика биват напълно нормализирани, поради липсата на по-точна дума.
– Най-големите конспирации са открити и прословути – казва Едуард Сноудън пред британския водещ и комик Ръсел Бранд през 2021 г. – Това не са теории, а практики: практики, прокарвани в законите, политиките и системите на държавното управление, технологиите, финансите... Свикнали сме с тях. Затова е трудно да осмислим баналните им конспиративни методи на фона на хищните им амбиции445.
Това не е конспиративна теория, а конспиративен реализъм. фактът, че повсеместните машинации по върховете се игнорират, или в най-добрия случай се толерират от голяма част от населението, говори за ефективността на контрола на елитите и пасивността на социалния характер, възпитан от нашата култура446.
* * *
Роб Лъстиг нарича Съединените щати световна столица на дрогата и няма предвид кокаин, хероин, метамфетамини и дори масови опиоиди като оксиконтин. Всъщност говори за захарта, която през 2013 г. здравните власти в Нидерландия обявиха за пристрастяващо вещество и най-опасния наркотик на всички времена. Не мисля, че думата пристрастяващ е твърде силна за случая. Изследване на Харвардския университет установява, че хората, консумиращи храни с висок гликемичен индекс, които рязко повишават нивото на кръвната захар, огладняват по-бързо. Образните изследвания с функционална магнитно-резонансна томография показват активиране на същите области в мозъка по подобие на стимулацията от наркотици като кокаин или хероин447. Верни на острия си нюх за печалба, мултинационални компании упорито пробутват захаросани боклуци на децата и дебнат хора, които вследствие на травма, бедност или трудна житейска ситуация са уязвими за действието на пристрастяващите вещества. Сред тях са бедните чернокожи в САЩ и жителите на бразилските гета (фавели). В много от развиващите се страни (термин, който някак успява да бъде едновременно снизходителен и евфемистичен) се наемат цели армии от бедни жени, чиято работа е да обикалят от врата на врата и да продават джънк на бездруго недохранените си сънародници.
Последиците за здравето и продължителността на живота са много по-големи и от най-мрачните изчисления за жертвите на пандемията от COVID-19. Доклад, публикуван в Lancet, показва, че през 2017 г. смъртта на около 11 милиона души по света може да се отдаде на хранителни режими, бедни на зеленчуци, семена и ядки, но съдържащи твърде много сол, мазнини и захар448. Според друго изследване, представено пред Американската сърдечна асоциация, консумацията на подсладени безалкохолни напитки сама по себе си би могла да е виновна за смъртта на 180 000 души по света449. Появи се дори термин: кокаколонизация.
В резултат на корпоративното окрупняване на земеделието – неминуем ефект от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA)450, днес Мексико се конкурира със САЩ за първото място по затлъстяване и свързани с него заболявания в света. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие около 73% от мексиканското население е с наднормено тегло, в сравнение с една пета през 1996 г. – съобщава Би Би Си през август 2020 г.451 А Си Би Ес информира: Затлъстяването в детска възраст е нараснало три пъти за едно десетилетие, а една трета от тийнейджърите са с наднормено тегло. Според специалисти 4 от 5 деца с високо тегло ще го запазят до края на живота си452. Всяка година в Мексико се откриват над 400 000 нови случаи на диабет, а смъртността от заболяването надвишава загиналите в бруталната война с наркокартелите453.
Канада бързо ги настига, следвана от Австралия, Нова Зеландия и Азия. В Китай затлъстяването при възрастните се удвоява в рамките на 20 години (от 1991 до 2011 г.), като от 20,5% достига 42,3%. Там Кока-Кола също играе значителна роля за прокарването на правителствени политики, които да гарантират високите ѝ печалби454.
Британският премиер Борис Джонсън, който се славеше с широката си обиколка, стана заклет привърженик на отслабването след близката си среща с новия коронавирус и неколкодневния си престой в интензивно отделение през 2020 г.
– По принцип не вярвам в покровителственото отношение в политиката – заяви той след оздравяването си. – Но истината е, че затлъстяването е едно от сериозните съпътстващи заболявания. Откровено казано, отслабването е един от начините да намалите собствения си риск от COVID.
Той инициира правителствени политики за насърчаване на здравословното хранене и регулиране на рекламите и продажбите на вредни храни. Браво на него – биха казали някои. Но ако беше подходил научно, Джонсън вероятно щеше да установи и други сериозни рискови фактори за тежкото протичане и смъртност от COVID като бедност и принадлежност към расово или етническо малцинство. Щеше може би да разбере още, че затлъстяването само по себе си е социално обусловено явление, което се разраства драстично по целия свят с налагането на свободната търговия, която собствената му партия проповядва от близо половин век. Почти две трети от възрастните и една трета от децата на 6 години в страната му са с наднормено тегло или затлъстяване. Според Националната здравна служба през статистическата 2018-2019 г. са регистрирани 876 000 хоспитализации, свързани по един или друг начин със затлъстяването – близо 25% повече от предишната455.
Не всички здравословни проблеми, свързани с храна и тютюнопушене, могат да бъдат пряко приписани на хакването на общественото съзнание заради търговски интереси, също както епидемията от смъртни случаи вследствие употреба на медикаменти по лекарско предписание не се дължи единствено на корпоративни манипулации. По-вярно би било да кажем, че манипулацията става възможна в резултат на стреса, липсата на връзка и дислокацията на живота, характерни за глобализирания капитализъм. Тед Шрекър и Клер Бамбра – професори съответно по здравни политики и география на общественото здраве в Университета Дърам, изследват здравните ефекти от съвременните икономически тенденции. В страните с най-силен неолиберализъм към момента и най-голям подем в неолиберализма в периода 1980-2008 г... се отчитат по-високи нива на затлъстяване и наднормено тегло – пишат те. – Това показва, че хронологичното и световното разпространение на епидемията от затлъстяване отразява възхода и разпространението на неолиберализма456. Но Борис Джонсън нямаше желание да се впуска в този проблем, докато убеждаваше хората да отслабнат.
Световната епидемия от затлъстяване е белег на световната епидемия от стрес, за която говорихме в предишните глави, и за съпътстващите промени в начина на живот, ендемични за съвременната епоха: липса на време, липса на физическа активност, нарастваща несигурност, липса на семейни връзки, загуба на общност, ерозия на социалната мрежа. Много неща тласкат хората към нездравословно хранене и вредни навици – най-вече емоционалната болка, стресът и социалната дислокация. А както видяхме, компулсивното преяждане – подобно на всяка друга зависимост – е реакция на стреса и средство за облекчаване на последствията от травмата. Не е въпросът какво ядеш, а какво те яде отвътре – както остроумно бе отбелязал някой. Стресът ни кара да избираме нездравословни храни и да пълнеем, ставайки по-уязвими за редица заболявания. Едновременно с това той нарушава веригите на серотонина и удовлетворението, насочвайки мозъка към по-краткосрочните допаминови механизми на удоволствието.
Корпоративните елити, обслужвани от щедро заплатени лакеи в науката и психологията, добре знаят как да извличат печалба от стреса, генериран от същата система, която им е дала неимоверна власт. Иначе нямаше да се занимават с тази работа.
* * *
Хранителната промишленост не е единствената, която мами обществото, фармацевтичната индустрия системно манипулира цялата страна вече 25 години – пише Никълъс Кристоф в Ню Йорк Таймс през 2017 г., – а нейните лидери са отговорни за много от 64 000-те смъртни случаи в САЩ вследствие употреба на лекарства през изминалата година – повече от загиналите във войните във Виетнам и Ирак, взети заедно. Опиоидната криза се разрасна, защото алчни хора – латиноамерикански нарколордове и американски шефове на фармацевтични компании – изгубиха всичко човешко у себе си, щом съзряха впечатляващите възможности за печалба. А реакцията на правителството? Нашата политика беше: ако зарибите 15 души с опиати, вие сте престъпник, който заслужава да гние в затвора; ако зарибите 150 000, значи сте гений на маркетинга, който заслужава грамаден бонус457. Отдавна се знае, че гиганти от Биг фарма като Purdue (собственост на фамилия Саклър) рекламират опиати от типа на OxyContin като относително безопасни аналгетици и го правят с ясното съзнание за пристрастяващия потенциал на медикаментите си. А това струва живота на стотици хиляди хора.
През цялото време Саклър се загръщат с плаща на нравствени благодетели: добре известно явление в света на висшата филантропия. Щедрите им дарения – и имената им, изписани с елегантни букви – красят болници, медицински университети и музеи по целия свят от Северна Америка до Европа и Израел.
Идеята на Кристоф за различните последствия е много близка до собствения ми опит. Когато мой пациент в Даунтаун ийстсайд бъдеше арестуван за продажбата на няколко грама кокаин – както мнозина правеха в отчаян опит да подсигурят навиците си, произволно поставени извън закона – чакаше го затвор. А ето че докато пиша тези редове, беше оповестено съдебно споразумение, което вбеси много хора: срещу глоба от 4,5 милиарда долара фамилия Саклър запази богатството си и се изплъзна от наказателни обвинения. Напуснаха съда, волни като птички... лешояди, стиснали милиарди в клюновете си458.
В интерес на истината, фармацевтичните компании само следват примера на тютюневата индустрия, която със същото неуважение към човешкия живот от десетилетия отрича и крие здравните рискове от продуктите си и продължава да се противопоставя на опитите за регулация459. Цигарите убиват около 45 000 канадци всяка година – 10 пъти повече от жертвите на свръхдози, да не говорим за стотиците хиляди заболели. По света броят на починалите заради употребата на тютюн е над 7 милиона души годишно460, а пациентите с хронични заболявания са 30 пъти по толкова.
Тютюневите корпорации майсторски се целят в най-уязвимите. От десетки години се прилага агресивна реклама на ментолови цигари сред чернокожото население в Съединените щати – съобщава Ню Йорк Таймс. – По данни на Агенцията по храните и лекарствата около 85% от чернокожите пушачи употребяват ментолови продукти като Newport и Kool. Изследванията сочат, че те по-лесно предизвикват зависимост и отказването от тях е по-трудно в сравнение с обикновените тютюневи изделия461. Тъй като маркетингът им в по-богатите държави вече е ограничен, макар и не забранен, мултинационалните търговци на тютюн, алкохол, подсладени напитки и вредни храни обръщат поглед към т.нар. развиващи се страни, където правилата са по-хлабави, а властите – по-податливи на влияние. Милиони ще се разболеят, милиони ще загинат... и всъщност вече се случва.
Що за хора съзнателно биха причинили болест и смърт на милиони свои събратя? Професорът по право Джоел Бейкън462, чиято книга Корпорацията: патологичното преследване на печалба и власт послужи за основа на едноименния документален филм, се заема да анализира корпорациите в светлината на стандартните критерии за психично здраве, прилагани към отделните личности. Напълно легитимно начинание, като се има предвид, че от XIX в. за американските закони фирмите са лица.
– Погледнато така – сподели той, – много корпорации отговарят на критериите за социопатия, тъй като действат без съвест: не се интересуват какво причиняват действията им на другите, не чувстват потребност да се съобразяват с обществени и правни норми, не изпитват чувство на вина и разкаяние.
Няма какво да се добави: как иначе бихме определили лица с неограничена власт, които безогледно крият истината, разпространяват лъжи и сеят болести и смърт?
Ако някой реши да потърси второ мнение, нюйоркският психоаналитик Стивън Рейснър веднага предлага такова463:
– Нарцисизмът и социопатията са характерни за корпоративна Америка – каза ми той. – Но би било крайно погрешно през двайсет и първи век да мислим, че нарцисизмът и социопатията са заболявания. В днешна Америка те са стратегии. При това много успешни, особено в бизнеса, политиката и развлекателната индустрия.
Наречете го мит за абнормното: ако на теория смятаме, че тези качества противоречат на добрите нрави, на практика се оказват част от общоприетите.
Защо някой би следвал подобни стратегии? Светецът покровител на идеологията за неограничения световен пазар – икономистът Милтън Фридман, носител на Нобелова награда, не си прави труда да придава фино звучене – или да поставя етични спирачки – на вижданията си.
– Преди всичко, кажете ми, чували ли сте за общество, което не се води от алчността? – пита той в интервю. – Да не мислите, че Русия не се води от алчност? Или пък Китай?... Светът се води от личности, преследващи собствените си интереси464.
Фридман формулира желязното правило, че бизнесът има само една социална отговорност: да използва ресурсите си и да реализира дейности, насочени към увеличение на печалбитe465. Обърнете внимание на израза социална отговорност: Фридман вярва до мозъка на костите си, че ръководеният от собствените си интереси, минимално регулиран корпоративен капитализъм е най-добър за всички. Това не са думи на филмов злодей със засукани мустаци, сам съзнаващ коварството си, който до финалните надписи неминуемо ще получи възмездие, а на теоретик, чиито възгледи още се тачат в нормалните политическо-икономически кръгове. А това говори много за обществото ни.
Бейкън сподели, че макар в началото да е възприемал корпорациите като нездрави форми на живот, разяждащи едно като цяло здраво, демократично общество, вече не смята така:
– Патологията е метастазирала; патогенът е заразил гостоприемника.
* * *
Най-тежкото и значимо предизвикателство, пред което е изправено човечеството, е климатичната криза, която вече покосява много части от света и е заплаха за живота на планетата изобщо. За мен няма по-ярък пример за социопатното поведение на хората във висшите корпоративни и правителствени кръгове, които въпреки множеството предупреждения омаловажаваха или отричаха опасността в името на повече печалби и власт.
През 1800 г. големият германски естественик и географ Александър фон Хумболт пръв обръща внимание на ефектите от човешката дейност върху климата, след като забелязва щетите, нанесени от колониалните плантации във Венецуела върху околната средата. Той предрича, че намесата ни в природата може да има непредвидими последици за бъдещите поколения466. Повече от два века след това над 11 000 водещи учени от 153 държави намират за нужно да отправят спешно предупреждение. Заявяваме ясно и недвусмислено, че планетата Земя е изправена пред непосредствена климатична заплаха – пишат те. – За да си осигурим устойчиво бъдеще, трябва да променим начина си на живот. Това включва съществени трансформации във функционирането на глобалното общество и взаимодействието му с природните екосистеми467. Четири десетилетия преди това в Женева се състоя първата международна конференция по въпросите на климата, но мина почти незабелязано. Оттогава насам учени, активисти и здравни работници от цял свят бият тревога. През 1992 г., много преди Грета Тунберг да порицае световните лидери за неуспеха им да защитят климата – всъщност още преди нейното раждане – канадската активистка Севърн Кълис-Суздуки, едва на 12, се обърна към делегатите на първата Конференция за Земята на ООН в Рио де Жанейро:
– Идвам тук без скрити намерения. Аз се боря за бъдещето си. Да изгубиш бъдещето си, не е същото като да изгубиш изборите или няколко пункта на борсата. Идвам, за да говоря от името на идните поколения.
Знаем какво последва – или по-точно, не последва – въпреки надвисналата катастрофа, която днес засяга качеството на живот по целия свят и застрашава самото ни съществувание.
Сподели с приятели: |
