Митът за нормалното
Обществено съзнание за травмата
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Съзнание за травмата в медицината
Обществено съзнание за травматаТрудно можем да си представим обществена сфера, в която съзнанието за травмата и познанието за същността на изцелението не биха довели до положителни промени. Бих искал на последните страници от книгата да се фокусирам върху някои от по-ключовите им аспекти. Ограмотяването на обществото по темата за травмата може да има невероятни ефекти. Тъй като в основата на влошеното здраве често се крие травма, като начало трябва да развием способност да я виждаме и чуваме. Някои съзират окуражаващи признаци, а колегата Бесел ван дер Колк дори твърди, че сме на прага да развием обществено съзнание за травмата626. Не споделям оптимизма му в краткосрочен план, защото това съзнание далеч не е проникнало във водещите институции на нашата култура. Но съм съгласен, че е налице промяна в разбирането на хората за присъствието и значението на травмата в живота ни. Мнозина, включително специалисти, полагат усилия да я разберат по-добре. Това личи и от популярността на книги като Тялото помни на Бесел ван дер Колк и Какво е станало с теб? на д-р Брус Пери в съавторство с Опра Уинфри, а ако позволите, и от масовия успех на филма Мъдростта на травмата, гледан от 4 милиона души в над 220 страни само за 2 седмици след излизането му през юни 2021 г.627 Съзнание за травмата в медицинатаИнформираността за травмата в системата на здравеопазването ще спомогне за изцелението и предотвратяването на страданието във вдъхновяващи отношения и мащаби. Тя би поправила недостатъците на днешните здравни грижи, подчинявайки се на съвременните научни открития. Макар да се публикуват почти ежеседмично във водещи специализирани издания, техните принципи още не са проникнали в конвенционалното медицинско мислене. В тази книга цитирахме много такива изследвания, но непрекъснато излизат нови и нови628. Все още е налице мощна съпротива срещу съзнанието за травмата от страна на медицинските работници, макар тя да е по-скоро подсъзнателна, отколкото нарочна, и повече пасивна, отколкото активна. Десетките интервюта, които проведох с колеги за тази книга, включително наскоро завършили университета, показаха, че практически никой не помни да е учил за единството на тялото и ума или за доказаната връзка между травмата и психичните разстройства и зависимостите (да не говорим за физическите заболявания). Ние, лекарите, се гордеем с тъй наречената доказателствено базирана практика, но всъщност игнорираме планини от доказателства, които биха подложили на съмнение догмите ни. Не можем да подминем и огромния стрес, емоционалните травми, а често и принудително развиваната безчувственост, които съпровождат медицинското образование. – В първи курс бях силно травмиран – споделя известен колега. – Насаждаха терор, използваха заплахи, за да ни накарат да учим, макар бездруго да бяхме силно мотивирани да го правим – разказва друг. – Насилствена, травмираща система! – добавя Уил Ван Дервиър, психиатър от Колорадо и мой приятел. – Стажанти се самоубиват. Това ме подсети за проучването, споменато в Глава 4, според което теломерите на студентите по медицина се увреждат по-бързо, отколкото у връстниците им. Освен че представлява риск за здравето на самите медици, пречи им да разпознаят и следите от болезнени житейски преживявания у пациентите си. По този начин неволно се подхранва система, която игнорира и дори увеличава реалния проблем. Напрежението и времевите ограничения, включително заради модела на заплащане на услугите, не позволяват на лекарите да вникнат в личната история на пациентите си дори когато имат желание. Чух потресаващи разкази от стажанти, които изслушват болните и забелязват почти незабавно подобрение на симптомите им, но впоследствие търпят упреци от шефовете си. Студентите са критикувани, че не работят достатъчно бързо. Разговарях с Памела Уибъл – лекар от Орегон, чийто собствен болезнен опит я кара да насочи професионалните си усилия към предотвратяване на самоубийствата сред медиците. – И в най-безумните си фантазии не съм допускала – сподели тя с мен, – че след всичките огнени обръчи на медицинското образование ще ме пуснат по фунията на седемминутни прегледи в кабинета, където ще се чувствам като заводски работник, отнасящ се с пациентите като с повредени уреди. Медицинска система, която разбира проблема за травмата, ще се грижи за емоционалното здраве на своите студенти и практикуващи. Все пак се наблюдават и положителни тенденции. Някои медицински факултети въвеждат елементи на развитие на емпатия, а в Канада има инициативи за запознаване на студентите с историята и традициите на коренното население. Педиатърът Надин Бърк Харис, известен застъпник на информираността за травмата, като ръководител на здравните власти в Калифорния от 2019 г. до 2022 г. включва скрининг за неблагоприятни събития в детството в програмите за обществено здравеопазване на щата. В интервю, отпреди да заеме поста, тя изрази оптимизъм, сходен с този на Бесел ван дер Колк: – Ако щете вярвайте, но нещата вървят по-добре, отколкото съм се надявала. Мисля, че виждаме крайъгълните камъни за следващите тридесет или четиридесет години и в момента се полагат много основи. Уил Ван Дервиър инициира популярно обучение по проблемите на травмата за психиатри, в което се включват негови колеги от цял свят. Пам Уибъл създава подход за работа в общността, който взема под внимание единството на тяло и ум, за да подпомогне активното участие на хората в опазването на здравето им. – Медицината е призвание и смисъл за душата – каза ми тя. И е намерила начин да го следва. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|