Учителите и медиците са най-тежко засегнати от стреса

Учителите и медиците са най-тежко засегнати от стреса

В последните години много се говори за бърнаут, но по-малко за професионалните болести. Последната им класификация у нас беше през 1986 г. Тогава са 1500, като бройката е получена по една доста стройна система, която имаше по онова време. Те се регистрираха, но и се предприемаха по-строги мерки за недопускането им. За съжаление трябва да говоря в минало време.

Оттогава досега са включени още 17. Отнасят се до нарушения на опорно-двигателния апарат, периферната нервна и мускулната система, както и на дихателната система. При дихателната система става дума за емисиите в производствената среда, която е наситена не само със специфичен прах, но е комбинирано и с други негативни фактори, създаващи увреждания. В последните години обаче се регистрират малко случаи на работещи, засегнати от тях. Това съвсем не означава, че хората са станали по-здрави.

Случаите са толкова малко заради нестройната система на регистрация, откриването на съмнителни и утвърждаването на вече заболели. Към 2000 г. беше създаден Национален регистър на професионалната заболеваемост, който просъществува до 2008 година. Той подаваше официалните данни на България за Евростат, системата беше много стройна. По онова време той беше към Националния център за обществено здраве и анализи, но премина към Националния осигурителен институт, като връзката между органите, установяващи професионалните болести, и тези, които ги регистрират и утвърждават, вече беше много по-неангажираща. Работещите хора в страната не боледуват по-малко. Ако съдим по бройката, ще кажем, че като условия на труд всичко е наред. Но не е така.

Като цяло условията на труд не са добри. Не само в новите фирми с нови технологични и организационни моменти, но и в традиционните, класическите производства и икономически дейности. Условията не са добри особено при частните работодатели. Заболеваемостта с временна нетрудоспособност, т.е. отсъствието от работа с болнични листове, става все по-висока. В никакъв случай не може да се твърди, че работещите хора боледуват по-малко. Не случайно Световната здравна организация ни критикува, че в това отношение не сме на дъното, а под нивото на дъното по отношение на професионалните болести.

Рисковите професии не са никак малко. Противно на разбирането, че от професионални заболявания са засегнати хората най вече в производството, се оказва, че картината е доста по-различна. Например никак не са малко заболяванията сред работещите в системата на образованието. Учителите са засегнати приоритетно от стреса, социални и други фактори. Информационно натоварената среда, в която те работят, води до заболявания на централната нервна система - неврози, тревожност, стрес, бърнаут. Те са причинени предимно от психо-социалните фактори, както от голямото ментално и емоционално натоварване в работната среда. Заетите в сферата на здравеопазването - лекари, медицински сестри, фелдшери, акушерки, също развиват заболяванията, породени от постоянното напрежение и стрес.

При тях обаче в по-висока степен има пренапрежение, тъй като отговорностите са огромни, както и умственият труд, за да бъде спасен човешки живот. Към това се прибавя и преумората в резултат дефицита на кадри и невъзможността работещият да се откъсне от служебните въпроси, след като изтече работното му време.

В производството се оказва, че най-уязвими от професионални заболявания са хората, които са заети в добива и преработката на суровини и материали: металурзите, миньорите и енергетиците. В системата на производствените предприятия са уязвими шивачките, работещите в хранително-вкусовата промишленост, както и в някои административни дейности.

IT специалистите масово са с очни заболявания, имат и костно-ставни проблеми. Те обаче не подлежат на очни прегледи ежегодно, които се осигуряват по месторабота, защото тази професия е сравнително нова. По подобен начин стои въпросът и с всички, които работят предимно с компютър.

Това е нова рискова среда, която е съчетана с т. нар. информационна зависимост на работещия от машината отсреща. Освен това тези хора страдат от пренапрежение на централната нервна система в резултат от задълженията и отговорностите, с които са натоварени. Това важи особено за операторите.

Вече има и работодатели, които се съобразяват с препоръките на фирмите по трудова медицина - създават фитнес салони на територията на предприятието, осигуряват безплатни спортни занимания и танци, за да се разтоварят работниците и служителите им. Прави обаче впечатление, че това са предимно чуждестранни фирми. Твърде малко са тези, които изпращат хората си на очен лекар и те отново са чуждестранни компании. Причината е и това, че наредбата, според която работодателите задължително трябва да осигуряват на работниците и служителите си всяка година или през година, предвид спецификата на работата, е твърде стара. Тя е от 1987 година и в нея не са включени новите професии и здравословните рискове, които те крият. В нея не фигурират и диагнози като бърнаут например, които бяха класифицирани като заболявания от Световната здравна организация през 1998 година.

За да е пълноценна, оттпуската ни трябва да е 25 дни. По-добре е наведнъж, но ако не е възможно, да се раздели на два пъти, но не на по-малко дни. Иначе ефект от почивката няма да има. Дългият уикенд, който навлезе като мода от Европа и САЩ, не върши работа, колкото пълноценната отпуска от 20 - 25 дни. Освен това отпускарят трябва да си осигури смяна на климатичните условия, пълен релакс и никакви мисли за работата, за да се върне работоспособен и креативен на работното място.

Не водете деца под 1 година в чужбина

Проф. д-р Тодор КАНТАРДЖИЕВ*

Политика стр. 19

От началото на годината до момента в Европа са регистрирани 41 000 случая на заболели от морбили. Това е ръст с повече от 170 хиляди случая в сравнение с миналата година.

В момента има епидемично разпространение на морбили в няколко държави. Такова се наблюдава в Украйна, Русия, Румъния, Италия, Германия и някои страни членки на Европейския съюз. Въпреки това не може да се говори за епидемия, защото значителна част от европейското население вече е ваксинирано. Взривовете на болни, които се появяват в момента, говорят за недостатъчно имунизационно покритие, а не за липсата му. В държавите, в които се провежда насочена имунизационна политика, не може да настъпи масова епидемия. При пропуски в тази политика обаче тези епидемични взривове могат да засегнат десетки хиляди души.

Нека припомним, че България е единствената европейска държава, която през 2017 г. успя да пребори вносен взрив на морбили. Регистрираните случаи достигнаха 164, като 140 от тях бяха в квартал "Столипиново" и околностите на Пловдив. Тогава ликвидирахме разпространението на заболяването. В момента можем да кажем, че няма епидемично разпространение у нас. За да се предпазим от епидемия, е особено важно е децата, навършили едногодишна възраст, в следващия месец да бъдат имунизирани. Също така съветвам хората да не водят деца, които не са имунизирани, на екскурзии, защото има вероятност да бъдат заразени. Важно е и хората между 25 и 40 г., които са посещавали туристическа дестинация в страна с морбили, да не контактуват с неваксинирани деца в продължение на поне една седмица.

За да бъдем спокойни, че няма да се сблъскаме с морбили, е важно да спазваме три основни правила. Първо, децата подлежащи на имунизация на 13-месечна възраст и 13 години, трябва да бъдат ваксинирани. Второ, деца, които са на по-малко от годинка и не са имунизирани, не бива да се водят в чужбина и в страни с бум на морбили като Северна Гърция например. И на трето място е проветряването и чистият въздух, който пречи на разпространението на всички инфекции, предавани по въздушно-капков път. В същото време имунизацията е жизненоважна. И като ваксинопредотвратимо заболяване можем да кажем, че здравните власти препоръчват горещо родителите да не пренебрегват тази препоръка. За това заболяване лечение с медикаменти няма. От 1000 болни се отчита един смъртен случай, но в Румъния например смъртните случаи са много повече, отколкото едно на хиляда. Последно, но не на последно място, е важно да се внимава с комарите. Тези насекоми биха могли да пренасят болести.

* Проф. д-р Тодор Кантарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и епидемиолог.

Изказването е направено пред Агенция "Фокус". Заглавието е на редакцията.
30.08.2018
Национални телевизии

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.53 Mb.

Сподели с приятели: