Млади лекари от школата на вма присадиха успешно черен дроб

Млади лекари от школата на ВМА присадиха успешно черен дроб

Втори шанс за живот дадоха за пореден път преди близо две седмици лекарите от Военномедицинска академия, след като присадиха черен дроб на 57-годишен мъж. За 10 години във ВМА са направили над 60 такива интервенции. Различнито сега е, че е направена напълно самостоятелно от младите лекари в Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия. Шефът им и пионер в трансплантациите на черен дроб у нас - проф. Никола Владов, е бил извън страната по това време.

Донорът е 53-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт в болницата във Велико Търново.

"Трансплантациите се случват винаги когато най-малко очакваш. Беше петък следобед, 17 август, и ни беше съобщено, че има потенциален донор. В събота сутрин доц. Ивелин Такоров и д-р Цонка Луканова тръгнаха с военния самолет "Спартан" да експлантират органа и след като се установи, че е годен за присаждане, подготвихме за операция и пациента тук, в София. Такава е процедурата", разказва доц. Васил Михайлов, който е ръководил трансплантация.

В екип с него са работили както доц. Такоров и д-р Луканова, така и доц. Иван Василевски. Съботният ден бил почивен за всички, но до един се отзовали - дължат го на пациентите си, казват те, без да мислят какво коства професията на тях или семействата им.

Хирурзите са част от екипа още от 2003 г. Участвали са във всички чернодробни трансплантации у нас досега. Неслучайно ги наричат и "отборът на проф. Владов".

Не без значение за успеха на сегашната трансплантация е и участието на д-р Радослав Костадинов, хепатолога доц. Мариета Симонова, анестезиолозите д-р Мария Абрашева и д-р Едлир Груда, както и медицинските сестри Ивелина Ефремова, Камелия Димитрова, Диляна Костадинова и Недялка Петришка.

Не е лесно да се организира подобна акция, при която се налага летене със самолет, пренасяне на орган и трансплантиране, признават лекарите. Процесът винаги отнема часове, докато всичко се съгласува между екипите. Въпреки това, при донорска ситуация, на 5-ата минута всеки от хирурзите на ВМА е готов и знае какво да прави, казва шефът им.

"Черният дроб, както и всеки друг орган, има ограничено време, в което трябва да се трансплантира. То не бива да надвишава 12 часа, след като е изваден. Колкото е по-кратко времето, толкова по-добре, и това налага използването на самолети, хеликоптери и т.н.", обяснява доц. Михайлов.

"Лети се в примитивни условия, не е комфортно, но това са рутинни неща по време на донорския процес", разказва доц. Такоров. Нито един от екипа не е броил колко пъти е участвал в трансплантация или се е налагало да се качи на самолета и да отиде да експлантира органите - имат график, редуват се и когато настъпи моментът, просто правят, каквото трябва.

"Държахме връзка през цялото време, но беше повече организационна, отколкото за самата трансплантация. Знаят какво да правят, участвали са и са присаждали десетки пъти под мое ръководство. Това е следващата стъпка на развитие, аз не мога до 100 години да правя трансплантации, бъдещето е за тях", доволен е учителят им проф. Владов.

Не са много доказаните специалисти, които създават школа, за да предадат занаята си и да оставят след себе си опитни кадри, но той е сред тях.

"Работим заедно от 2003 г. Тогава дойдох във ВМА и ми беше дадена възможност да си събера екип, което направих бавно и полека. Сегашният ръководител на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски също беше част от него -заедно сме направили първата трансплантация. Но тези "момчета" съм ги взел от студентската скамейка. Когато дойдоха при мен, бяха специализанти, току-що завършили. Богатство е, че работят тук и държавата трябва да направи всичко възможно да се чувстват оценени, иначе просто ще си тръгнат", казва професорът. Според него отношението на българите към донорството се е променило в положителна насока през последните години. Все още обаче страната ни е на едно от последните места по трансплантации, а причината вижда в организацията на този нелек процес.

"В Европа броят на донорите се изчислява като процент от населението. Средно за Европа е около 30, като в някои страни стига до 40 донора на 1 млн. население. В България са 1-2-ма за година, някой път клони към нула", обяснява доц. Михайлов.

Според проф. Владов е важно хората да знаят, че в България има подготвени екипи за трансплантации, които са на много добро ниво, а държавата трябва да прави всичко възможно, за да ги задържи.

"Доц. Василевски е специализирал година и половина в Кингс Колидж Хоспитал в Лондон, доц. Михайлов е бил година в Бирмингам, а доц. Такоров в Канада. Където и да отидат в чужбина, тези хора са добре конвертируеми. Там всеки един от тях ще взима много по-висока заплата, но те седят тук, което показва, че не парите са най-важното нещо", категоричен е проф. Владов.

Трансплантираният от младите лекари пациент все ще е в болницата, но се възстановява много добре. А щом приключихме разговора си, всеки един от лекарите пое към операционната зала - очакваха ги общо 7 операции за деня.

Д-р Еустакио Онорато: С безкръвна операция в Плевен спасиха мъж на 51 г. след усложнение от инфаркт

Български екип от специалисти заедно с италианския кардиолог д-р Еустакио Онорато оперираха безкръвно и върнаха към нормален живот 51-годишен мъж. Той е прекарал тежък инфаркт, а усложнения от него предизвикали поява на междукамерен дефект. След поставено устройство, поддържащо правилното кръвообращение, лекарите са отстранили проблема. Подобна операция се прави за първи път, тъй като имплантът се поставя при наличие на много манипулации преди това - поставяне на байпас, механична клапа, пластика на лява камера и междукамерна преграда.

Устройството е изработено специално за пациента от фирма Occlutech и доставено от българската фирма "БУЛМАР МЛ", представител на водещи европейски производители на оборудване, консумативи и продукти в областта на кардиологията, трансфузионната хематология и имунохематологичната диагностика. Над 15 години "БУЛМАР МЛ" работи в сътрудничество с лекари и институции, за да предостави най-доброто за българските пациенти. Техни клиенти са всички университетски и големите общински болници, Военномедицинска академия, Министерството на здравеопазването, Националният център по трансфузионна хематология. По покана на Дружеството на кардиолозите д-р Онорато ще присъства на предстоящия между 4 и 7 октомври XVI Национален конгрес по кардиология. На него той ще разкаже за операцията и постигнатите резултати.

- Д-р Онорато, в България сте, защото съдействахте за извършването на уникална за страната ни операция. Разкажете повече за нея.

- Оперирахме пациент на 51 г., който бе получил изключително тежък инфаркт. Това е довело до разкъсване на стената на двете сърдечни камери. Подобно състояние крие изключително висок риск от смърт не само при конкретния пациент, но и по принцип, защото позволява на кръвта от двете камери да се смесва, а това не трябва да се случва. Затова колегите в МБАЛ "Сърце и мозък" в Плевен, където бе извършена интервенцията, са взели първоначално решение да направят отворена операция, с която да затворят дефекта чрез т. нар. перикарден пач. Подменили са с изкуствена и митралната клапа, която също е била засегната от инфаркта, и са сложили байпас. Няколко дни след операцията се е получило усложнение на инфаркта, като един от конците, който задържа пача, е прорязал тъканта и отново се е появил отвор между двете камери. При подобно състояние рискът пациентът да бъде подложен на повторна отворена операция е много висок. В 9 от 10 случая пациентите умират още на операционната маса. За щастие, има начин този дефект да се затвори, без да се налага отворена хирургия. Това става чрез т. нар. транскатетърно поставяне на специални устройства, каквито Occlutech произвежда. Те са специално разработени от техните биоинженери точно за пациенти след прекаран тежък инфаркт. По този начин успяхме да спасим пациента и той се възстановява.

- Устройството е изключително малко и има формата на чадърче, което се разпъва, щом стигне до отвора. Вкарва се през големите кръвоносни съдове - вени и артерии. По-специалното на устройството, което поставихме сега, е, че то е изработено за конкретния пациент, според нуждите и състоянието му. Не се произвежда серийно и по тази причина не се сертифицира. "Булмар" като дистрибутор на Occlutech за България обаче успяха да го осигурят и така направихме операция, каквато се прави за първи път в България. Доброто стечение на обстоятелствата тук наистина е поставеният преди това пач на мястото на руптурата и на разкъсването. Това предпазва от появата на некротизирала тъкан, което обичайно се случва при подобно разкъсване на камерите, а ако има такава, вероятността устройството да бъде отхвърлено или да има усложнения е голяма. След поставянето му пациентът веднага се почувства по-добре, показателите му се подобриха значително. Излекувахме причината за сърдечната недостатъчност.

- Процедурата трае около час и половина и ако няма усложнения след това, пациентите се изписват след около седмица.

- Това не е рутинна операция и обикновено се прилага на пациенти с висок оперативен риск, при които се е получило усложнение след инфаркт. В по-голямата част от европейските страни има изключително добре изградена мрежа от центрове, които се грижат за хората, претърпели инфаркт, и рядко се допуска усложнение, тъй като имат подготовката в рамките на минути след получаването на инфаркта да реканализират запушения кръвоносен съд. В Италия пациентите, които получават усложнение, са 5% от всички претърпели инфаркт, но те са в изключително тежко състояние. Друга група пациенти, които също подлежат на подобна миниинвазивна интервенция, са тези с хипертрофия на десните кухини на сърцето (дясно предсърдие и дясна камера). Те често са в листата на чакащите за трансплантация на сърце. Occlutech са разработили и подлежи да пуснат на пазара устройство с иновативен дизайн, което ще промени изцяло качеството на живот на тези пациенти. Затова е важно българските лекари да имат достъп до новите технологии и фирми като "Булмар" могат да осигурят нужните устройства. Не е необходимо пациентите да ходят извън страната. Лекарите ви са достатъчно добри. По време на интервенцията в Плевен работата на целия екип беше отлична, а това е една от най-сложните процедури в кардиологията.