Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно
Викторина Истинско име: Викторина Тайфер
Изтегляне 56.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Черти на характера
- История на Викторина
| Викторина
Истинско име: Викторина Тайфер Физическа характеристика: болнаво бледа, каквито са всички малокръвни девойки, макар че по обикновената си тъга, по свенливата си въздържаност, по своята слаба и хилава външност тя отговаря на общото страдание, което съставя фона на тая картина на дома „Воке” , все пак лицето й не е старо, движенията й и гласът й са живи. Тази млада нещастница прилича на неотдавна посадена в неподходяща почва фиданка с пожълтели листа. Жълтеникавото й лице, бледочервеникавата й коса, много тънката й талия изразяват оная прелест, която съвременните поети намират в статуйките на Средновековието. Черти на характера: Викторина прилича на една от онези наивни средновековни картини, в която художникът е пренебрегнал всички подробности, а е запазил обаянието на една спокойна и горда четка за жълтеникавото лице, но в която небето сякаш се отразява със златистите си багри. История на Викторина: На нея липсва това, което създава за втори път жената — дрипите и любовните писма. Историята й би могла да даде сюжет за цяла книга. Баща й мисли, че има причини да не я признава за своя законна дъщеря, отказва да я вземе при себе си, отпуска й само шестстотин франка годишно, бе превърнал в ценности имота си, за да може да го остави изцяло на сина си. Далечна роднина на майката на Викторина, която някога бе отишла да умре от отчаяние при нея, госпожа Кутюр се грижи за сирачето като за свое собствено дете. За нещастие вдовицата на военния комисар на републиката има на тоя свят само своя вдовишки дял от наследството на мъжа си и своята пенсия. Тя може да остави един ден клетото момиче без опит в живота и без средства, на произвола на съдбата. Добрата жена води Викторина на черква през неделните дни, на изповед всеки две седмици, за да направи за всеки случай от нея благочестива девойка. И тя има право. Религиозните чувства откриват едно бъдеще на това отхвърлено дете, което обича баща си и всяка година отивава при него, за да му занесе прошката на майка си, но всяка година се сблъсква с неумолимо затворената врата на бащината къща. Брат й, нейният едничък посредник, не дойде да я види нито веднъж в продължение на четири години и не й праща никаква помощ. Тя моли Бога да отвори очите на баща й, да смекчи сърцето на брат й и се моли за тях, без да ги обвинява. Госпожа Кутюр и госпожа Воке не намират достатъчно оскърбителни думи в своя речник, за да окачествят това варварско поведение. Когато те проклинат безчестния милионер, Викторина говори за него с кротки думи, прилични на песента на ранен гълъб, чийто болезнен вик все още изразява любов. Изтегляне 56.85 Kb. Сподели с приятели:
|