Молитвата не само произвежда обща сила, но тя произвежда и индивидуална сила

Хората идват постоянно в моя офис за молитва. Виждал съм куците да ходят, слепите да виждат и парализирани да скачат от инвалидните си колички от силата на Бога. Специален човек ли съм? Казах в предговора, че Бог няма специални хора. Ние всички можем да притежаваме сила в молитва, ако пожелаем да платим цената. За да придобием тази сила в молитва, ние трябва да променим нашия начин на мислене. В Евангелието на Матей Исус прави революционно изказване, което касае начина на мислене, необходим за получаване на Божията сила: „Истина, истина ви казвам: Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче по-малкият в небесното царство е по-голям от него” (Мат. 11:11). Как би могло дете на Бога, което е в царството небесно, да стане по-велико от Йоан Кръстител? В следващия стих Исус е разкрил начина на мислене, необходим да произведе духовна сила. „А от дните на Йоан Кръстител до сега, небесното царство насила се грабва и които се насилят го грабват” (Мат. 11:12). Ще е необходимо ревностно отдаване на молитва; да внесем силата на Бога в нашия живот. За това се изисква много време. По тази причина, ние трябва да отделим най-важните въпроси за нашето време. Много неща ще се натрупат около нас, които ще искат да ни отнемат времето, необходимо за развиване на сила в молитвата. С Божията милост и нашата решителност, и постоянство, това е напълно възможно. Молитвата носи резултати (изобличава за грях).

През изминалите 25 години научих, че Бог не може да използва човек, ако не е напълно отдаден на Него. Когато Исус срещнал Петър в рибарската лодка, Петър имал една единствена реакция - той бил осъден в сърцето си. чувствал се твърде недостоен да бъде в една лодка с Исус. Когато се отрича от Исус три пъти, той бил покрусен от милостта и опрощението на Христос, който му дал да проповядва първото Слово в историята на църквата. Като резултат от Петровата проповед, 3000 дошли при Исус в деня на Петдесятница. Петър също бил използван, да отвори врата за езичници и тяхното спасение.

Днес съм срещал много хора, които са се отказали от служение, поради минал грях в техния живот. Те обвиняват пастора или някой друг християнин, но в сърцето си знаят, че те са виновни и отговорни, че не служат на Бога. Когато един християнин прави грешка, винаги се опитвам да му помогна, да започне живота си отново. Аз обяснявам, че тази грешка може да бъде причина, да се научи да бъде смирен и покорен на Бог. Липсата на смирение кара човек, който е използван от Бог, да стане горд и арогантен. Когато човек е смирен, неговото сърце се съпротивлява на гордостта. Следователно, той може да бъде използван 60 или 100 %. Как това става в молитвата?

Когато ти влезеш в контакт с Бога по време на молитва, първото нещо, което чувстваш в сърцето си, е чувството за грях. Никой не може да бъде горд в присъствието на Святия Бог. Веднъж, когато усетиш липсата на Неговото Свято присъствие, ще започнеш да изповядваш греховете си и смиряваш себе си пред Бога. Това не означава, че мястото ти не е пред Трона на милостта. Всъщност, свободният достъп е платен с кръвта на Исус. Когато се намериш там, ти си покрусен. Покруса и гордост са несъвместими. Учудващо е, че когато започнеш общуването със Святия Дух, започваш да внимаваш на всяка реакция и държание. Точно, както Петър не можа да понесе Христос в своята лодка, заради разпознаването на греха му, така също и ти разбираш своята нужда от общение със Святия Дух. Следващата естествена реакция на твоя дух е желанието му за прошка на греховете. Това вече си го разбрал от собствен опит. Може да си правил някои грехове, без да осъзнаваш, обаче щом започнеш да се молиш, Святият Дух ще ти посочи това нещо и ти ще се покаеш и ще бъдеш свободен. Може да кажете, че това е трудно, но трябва да помните, че сега имате ново изгарящо желание за молитва в Святия Дух. Вие имате вече ново желание за борба с плътта и гордостта. Вие се научавате как да стоите спокойно в присъствието на Святия Дух. По-късно в тази книга ще научите много повече за това. Трябва да повторя важността на живота ни със Святия Дух, защото Той е джентълмен. Когато живееш в присъствието на Святия Дух в спокойствие, ще свикнеш с невидимото присъствие на Бога. Постоянното Негово присъствие ще донесе две много важни промени. Първата е покруса, тоест смирение, а втората е отдаване! Преди да погледнем в Святото Писание и да видим Библейските примери за смирение и отдаване, трябва да споделя с вас моя собствен опит, който се отнася до тези две становища. Бог никога не използва идеални хора, поради причината, че те не могат да изпълнят Неговия идеален план.

Това е очевидно в Неговия избор на Яков и цар Давид. Очевидно е също, че е избрал мен. Моята собствена склонност е да живея моя собствен живот. Обаче, често пътищата Господни не са мои пътища. Така че, трябва някой да се отдаде. Следователно моята роля е да се отдавам напълно на Святия Дух, който ми е даден, за да ме напътства във всяка истина. Святият Дух е Утешителят. Той е още и Учителят, който те поставя в неудобна ситуация, ако не следваш пътищата на Бога.

Въпреки, че Давид платил за своите грехове и все още плаща, заради това, как хората гледат на тях, той е бил смирен за покаяние и покорен в Божия път. Това не означава, че някой от нас трябва да извърши грях, за да бъде смирен. Ние трябва да вкусваме милостта на Бог, обаче Святият Дух, с Когото живеем, ще ни държи сметка за греховете ни. Ако имаме намерение да живеем в Божието присъствие, ние трябва да ходим далеч от греха, да се смирим в покорност на Святия Дух и да бъдем скромни пред човеците. Трябва да сме честни пред Бога и Неговото паство. В нашия ориенталски обичай водачът никога не трябва да бъде объркан пред своето паство. Хората не искат това. Това е, както го наричаме, да загубиш лицето си. Обаче, Святият Дух е разбил нашите обичаи и ми е помогнал да бъда открит и искрен с моето паство. Спомням си, че си казах: „По-добре да умра, отколкото да споделя с хората нещо, която бях направил и което не бях изповядал пред Бог.” Обаче тази искреност заздрави доверието на хората към мен, което продължава вече повече от 25 години. В Яков 4:6 ние ясно виждаме този принцип. И Петър също изпита този принцип (І Петрово 5:5-6). Ако живеем надменно, тогава ще се отдалечим от Бога. Ако сме смирени и се покаем пред Него, Той ни дава повече милост. Ние не можем да направим нищо успешно, като наша собствена заслуга, но с Неговата Божествена милост, можем да направим много неща.

Обучението на смирение не е популярно днес. Хората искат да узнаят само как да успеят. Аз уча, че успехът не идва с научаването наизуст на определени принципи и формули. Ние можем да научим тайната на смирението, която ни дава повече любов. Това е тази милост, която ни дава крайният успех. Йов е човек, който е научил този урок (Йов 16:12). Давид, изповядвайки своето състояние, помолил Бога за спасение (Псалм 31:12). Целта на Бога е да смири, а не да съкруши. Ако попаднем в състояние на смирение пред Бог, ние няма да бъдем разбити на части. В Матей Исус направи ясна разлика между това, да бъдеш смирен и да бъдеш съкрушен (Матей 21:42-44).

За да разбереш смирението пред Бог, трябва да разбереш природата на сравнението. Христос е описан като най-важната част на сградата, в която другите вярващи са камъните. Крайъгълният камък, на който се крепи цялата сграда, е Исус. Желанието на Бога е, да има духовен храм, в който наистина да присъства Неговата слава. Като отхвърля Месията, Израел се е лишил от правото да бъде тази духовна сграда. Следователно, Бог твори ново здание в църквата. Всеки от нас е духовен камък на Неговия Свят Храм. Когато биваме отнети от света за спасение, ние ставаме камъни, които трябва да бъдат обработени, така че да функционираме според желанието на Бога. Когато създателят строи сградата, Той оформя всеки камък поотделно. Ако този камък не се поддава на обработка, тогава е неподходящ и просто се строшава на прах. Исус тогава би казал: „Падни от скалата и бъди натрошен!” Разбиването не е, да ни унищожи, а да ни направи годни за употреба. Ако ние се противопоставяме на Божията цел, резултатът е съкрушителен и ще бъдем безполезни за Божията вечна цел. Следователно, много е важно за нас, да живеем в смирение пред Бога.

Аз трябва да повторя, че това не означава, да живеем в неуспех или да имаме лошо мнение за себе си. Помни, че Бог ни е избрал, ние сме важни. Обаче само, ако се вместим в Святия Дух с молитва, резултатът ще бъде смирението, което ще допусне Исус Христос - Главният Строител, да извърши това Божествено дело в нашия живот. Каква радост е за нас, да разберем, че Бог моделира нашия живот, да бъде използван за Неговата вечна цел. Каква хармония е, да узнаем, че всички неща отиват към вечна съвършеност. Всичко става за наше вечно добро. Хвалете Живия Бог!

След смирението идва отдаването. След безусловното отдаване, идва пълното отдаване на желанието на Бога. Аз трябва да подчертая, че това не ни прави пасивни. Да се откажем означава, че ние се отказваме от нашето естествено право, да правим каквото искаме.

Трябва да осъзнаем също, че смирението и отдаването не са край за самите тях. Те са просто средства за постигане на определена цел в ръцете на Бога, за да бъдат използвани за съживлението и растежа на църквата. В миналото проблемът е бил в това, че хората са се подготвяли за смирение и отдаване, като крайна фаза на усъвършенстване във вярата, а не като средство за по-нататъшно развитие. Това е довело много хора до манастирите, където изживявали жалко живота си, като не променяли обстоятелствата. Набожността не трябва да ни отделя от света, а трябва да ни дава сили, така че да можем да променим света. Най-лесното е да се отделим от света, от предизвикателството, което той носи на църквата днес. Обаче целта на Бога за смирение е, ние да се отдадем, да бъдем въоръжени, да се противопоставим на тези предизвикателства. Нашата църква е много близо до конгресната зала. Там съм канен да говоря по много въпроси, които касаят цялата нация. Аз също не съм избавен от социалните и икономически обстоятелства, които Бог поставя пред мен. Обаче се стремя да бъда смирен. Поради това, аз знам промисъла на Бог за всяка една такава ситуация.

По този начин моята, предимно нехристиянска страна, може да узнае промисъла на Бог.
Молитва и преодоляване атаките на сатана

Ние живеем в една епоха, в която сатана, поддържан от падналите ангели и демони, е готов да граби и унищожава. Без да зависим от силата на молитвата, ние не можем да победим силата на сатана. Дяволът никога не са го притеснявали църковните ритуали и конституции, но той изпитва смъртен страх от една жива и истинска молитва. Когато започнеш своя истински молитвен живот, бъди готов да се изправиш и преодолееш силата на сатана.

Един човек от моята църква беше алкохолик. Въпреки, че имаше успешен бизнес, той се държеше отвратително със своето семейство и съпруга. Една вечер купил много пиене, довел приятели и започнали парти. Въпреки, че жена му обичала семейството си и до момента търпяла всичко това, тя извикала съпруга си настрана и му казала: „Скъпи, обичам те, но не понасям, когато пиеш. Сега носиш това пиене вкъщи и аз няма да търпя това. Събирам си багажа и заминавам. Утре, когато се събудиш, аз няма да бъда тук. Сбогом!” Изведнъж шокът, че ще изгуби семейството си, го накарал да заплаче. Той знаел, че тя е вярваща християнка. Коленичил до нея и започнал да плаче. „Господи, моля Те, освободи ме от този дух на алкохола!” Той се опитвал толкова често да се избави от алкохола, но без успех. Сега, когато неговата жена го заплашила, че ще го напусне, той принесъл една истинска молитва към Бога. Когато заплакал, чул вътрешен глас в сърцето си: „Ти ще бъдеш освободен до сутринта.” „Аз зная, че до сутринта ще бъда наистина свободен” - извикал той пред жена си. Тя му повярвала, но останала наистина учудена, когато сутринта видяла своя съпруг да изхвърля всичкия алкохол и цигари на боклука.

„Би ли могло това да е действителност?” - се запитала тя. След това се качила в колата си и отишла на работа, където казала на всички, че мъжът й е освободен от алкохола и цигарите. Другите хора във фабриката не посмели да се изсмеят открито, но насаме си казали, че това е само една поредна история. Но в последствие те видели променен неговия начин на живот. Сега цялото им семейство е вярващо, а той е настоятел в нашата църква. Сатана е искал да разбие семейството, но чрез упорство и молитва съпругата удържала пълна победа. Сатана е лъжец и на лъжата баща. Той обича да граби и разрушава, но нашата църква е стъпила на врата му чрез молитва и пост. За да разберем, как молитвата може да срази силата на сатана, която действа върху нашите приятели и любими, ние трябва да разберем, какво Евангелието казва по този въпрос. Сатана е имал достъп до Бога като водач на Небесното хваление (Исая 14:12-15, Езекил 28:13-19). Отминалата известност на сатана става ясна от миналия пасаж. Но защо иска той да граби и унищожава. Бог сътвори човека по свой образ. Той му е дал преимущество. Сатана ревнува човека за мястото му пред Бог и се опитва още от самото му съществуване, да го унищожи. След като Адам и Ева умрели заради своя грях, Бог им обещал, че чрез човешкия род ще му строши главата. Следователно сатана е знаел, че чрез човечеството той претърпи крайното си поражение. През цялата история на човечеството сатана дебне и се стреми този план на Бог да не бъде изпълнен. Опитал се е да опошли човешката раса. Първо се опитал да опетни жената, за да не се роди Исус от девица, но в това си начинание, е претърпял загуба. Бог е имал един човек, който е бил искрен; едно семейство, което спечелило любовта Му, така че Ной бил средството, чрез което човешката раса била запазена от унищожение.

Сатана се опитал да се противопоставя, като се е стремил да унищожи еврейския народ. След това се е опитал да унищожи Самия Исус. Накрая той провесил Сина на Бога на кръста, обаче кръстът не беше краят, а чрез смъртта на нашия велик Исус, сатана беше тотално разгромен. Заради смъртта и възкресението на Исус, на нас също ни е дадена власт над сатана и неговите дела. Значи чрез Исус Христос ние сме повече от победители.
Как властта над сатана се упражнява в молитва

Както казах по-напред, сатана се противопоставя на мотивите на Божието паство повече от всичко друго. Това разбираме от книгата на Даниил. Той бил все още млад, когато бил пленен от вавилонците през 605 г. пр. н. е. Бог допуснал това пленничество да бъде средство, с което на Даниил да бъде дадена ключова позиция в най-голямата империя в онези дни. Тъй, както Йосиф намерил покровителство в Египет, докато преживявал временни успехи, то Даниил бил използван от Бог заради способността му да тълкува сънища. Тази дарба била използвана по-късно да нарисува такъв точен образ на бъдещето, че много учени се съмняват в автентичността на книгата. През 1-та година от царуването на Дарий, бъдещият господар на Средния Изток, тъй като Даниил разбрал пророчеството за Израел, той започнал своята известна непрекъсната молитва за своето паство.

1. Той започнал с изповядването на своите грехове, въпреки че неговата непоколебима вяра била позната на всички евреи, които са били в плен.

2. След това, започнал да моли прошка за целия народ (Даниил 9:16-17). Когато продължил да се моли, молитвите станали по-горещи. Тъй като Даниил продължил в молитва, Бог изпратил ангел Гавраил да го посети. Тогава Гавраил разкрил начина, по който сатана се противопоставя на молитвите на Божието паство (Даниил 10:12-13).

По-късно в тази глава Гавраил показва битката, в която влезе, когато замина от Данаил. В Кителовото тълкувание на Библията на Стария Завет, в един от най-сериозните коментари е направено изложението, че принцът на Персия бил духовната сила, която направлявала успехите на следващото световно управление. Гавраил бил изпратен от Бога, но сатанинските принцове или падналите ангели, повели война срещу Гавраил, за да не бъде отговорено на молитвата на Данаил.

Архангел Михаил бил изпратен да помогне на Гавраил в битката. Данаил се молил 24 дни. Това било времето, необходимо за Божиите духовни сили, да победят падналите ангели. В Захария 3 глава, ние виждаме Божия ангел да говори на сатана. Павел разбрал духовната битка, която сме призвани да водим, като казал: „Нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Ефесяни 6:12). За да поставим всичко това в ясна перспектива, ние трябва да разберем духовната реалност или това, което наричаме „четвърто измерение”.

Сатана бил изхвърлен от рая, където държал висока позиция. Ние сме създадени като по-висши от ангелите, затова сме способни да разберем духовните неща. Сатана е разбрал, че неговото място в рая е заето от човека. Бог му дава наименованието „господар на мрака”: „в когото сте ходили някога, според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството” (Ефесяни 2:2). Тъй като е могъл да упражни реално власт над земната атмосфера, той е могъл да въздейства върху народите.

Бог е дал на човека също и власт, но той я е изгубил в падението, чрез греха на Адам. Обаче Бог не е оставал без свидетел в света. Неговото паство е могло да упражни власт в молитва и застъпничество. Когато Христос е бил на земята, Той е позволил на хората да Го осъдят и бият, обаче чрез Неговия безгрешен живот, изкупвайки смъртта на кръста и великото възкресение, Исус взел ключовете на смъртта и гроба и получил цялата власт. „Тогава Исус се приближи при тях и каза: Даде ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18). На основание на този стих, на нас ни се заповядва да отидем по целия свят и да прогласим царството Божие. Тъй като ние се учим да се молим в Святия Дух, като получим Рема, че ни е дадена властта, можем да стегнем в клещи силата на сатана у хората, нациите и дори народите. Тъй като сатана е лъжец и баща на лъжците, се опитва да ни убеди, че той управлява. Но, като се учим да постим и да се молим, ние можем да упражним нашата вяра и правилна власт. Сатана и неговите сили ще отстъпят пред плана на Бога. Колко важно е за нас, да разберем нуждата от молитвата. Няма друг начин, по който можем да разберем плана на Бога за нашия живот, ако първо не се научим да се молим.

И така, както казах преди, ние трябва първо да желаем да се молим. Нашият проблем е, че ние сме мислили за молитвата, чели сме за нея и дори сме били обучавани върху този предмет, но не сме се молили. Сега е времето да разберем, че молитвата е източник на сила. Сега е времето да позволим на Святия Дух да донесе смирение и отдаване. Сега е времето да се научим как да използваме нашата духовна власт, да се научим как да използваме делото на сатана.

Сега е време за молитва и пост!
ВТОРА ЧАСТ

МОЛИТВАТА И СВЯТИЯТ ДУХ
Сега е времето на Святия Дух. Исус казал на учениците Си, че е задължително за Него да замине, за да дойде Святият Дух. В деня на Петдесятница, Святият Дух дошъл неочаквано и изпълнил 120 вярващи, които чакали в Ерусалим. Това било изпълняване на пророчеството на Йоан Кръстител. При кръщаването на Исус, Святият Дух дойде под формата на гълъб. Целта на гълъба като символ е, да изобрази личността на Святия Дух. Гълъбът е кротък, както и Святият Дух. Вие трябва наистина да знаете природата на Святия Дух, като започнете да общувате с Него. В Стария Завет ние не виждаме Святия Дух като личност. В Новия Завет, Той така говори за Христос, че някой може да пропусне Личността на Третия член на Троицата.
Как да разпознаваме Святия Дух?

Святият Дух може да те благослови, когато четеш Святото Писание. Святият Дух ще те води, когато свидетелстваш. Святият Дух може да те помаже, когато ти проповядваш или поучаваш върху Словото. Но, ако искаш да имаш близко общение с Него, ти е необходимо да се молиш. Аз разбрах тази истина, още в първите дни на моята духовна служба. Опитвах се много упорито да водя хората от църквата, но резултатите бяха нищожни. Когато се молех, Бог проговори в сърцето ми: „Колко пъдпъдъци са щели да уловят израилтяните, ако бяха отишли в пустинята на лов?” Бог продължи да ме пита. Тогава разбрах, че Господ е изпратил вятър, който донесъл пъдпъдъците. Той искаше да ми покаже разликата между преследване на души без стратегията на Святия Дух и работата в съюз с Него. Тогава Бог ми каза нещо, което напълно промени живота ми: „Ти трябва да общуваш и работиш със Святия Дух!”

Знаех, че съм роден отново. Знаех, че имам Святия Дух в мен. Обаче си представях Святия Дух като преживяване, а не като Личност. Преди да заспя вечерта, Святият Дух искаше да разговаря с мен. Това другарство с Него ме доведе до съвършено нова промяна в духовната ми дейност. Разгръщането на клетъчната система произлезе от другарството ми със Святия Дух в молитва. Всъщност, всеки принцип или метод, които проповядвам в Корея, и в целия свят, не са произлезли от теологична книга, но донякъде от истинско и интимно общение със Святия Дух в молитва.

В моя личен живот другарството ми със Святия Дух е променило отношението ми към света. Не бих могъл да живея без тази връзка. Сутринта мога да почувствам Неговата свежест, която освежава моето сърце и имам сила да преминавам през предизвикателствата на деня, като зная, че във всяка ситуация, заедно със Святия Дух, ще бъдем абсолютни победители. Открих също, че не съм достатъчно умен, да реша хилядите проблеми, които възникват редовно. Мога само да кажа на Святия Дух: „Благословени Душе, позволи ми да Ти кажа за проблемите, които имам. Зная, че ти знаеш промисъла на Бога и вече имаш отговора.” Със сигурност тогава чакам отговор от Святия Дух. Като открих, че през тези години Той възобновява моите умствени, духовни и физически сили, аз разбрах, че ежедневното общуване със Святия Дух е необходимост. Повече от един час прекарване в молитва сутрин, е прекарване в приятелство със Святия Дух. Всеки път, когато Бог ми дава нещо, аз знам, че то идва чрез Святия Дух, Който живее в мен. Точно, както Святият Дух е накарал Мария да зачне, така Той може да зачне нещо у нас, което в последствие ще бъде родено.

Думата убива, но Духът дава живот. Затова толкова много хора се редят пред нашата църква в неделя за всяка една от нашите седем служби. Затова нашата служба по телевизията е една от най-гледаните програми. Хората не се интересуват дали ще получат знание, но те желаят истината, която е помазана от Святия Дух. Павел е обучавал своите ученици не с думи, а със Святия Дух. Той е говорел на църквата в Коринт и Солун (І Коринтяни 2:4, І Солунци 2:12-13). Святият Дух ни помазва, не само да проповядваме Божието Слово със сила и власт, но Той ни пази и от атаките на сатана. Макар и пастир на най-голямата църква в света, не съм избавен от атаките на хората и дявола. Атаките, които идват от света, не ме тревожат, но ме тревожат атаките на паството, които имат силата да нараняват. Обаче ежедневното общение със Святия Дух ни предпазва не от атаките, но от ефекта на атаките. Стефан проповядвал, изпълнен със Святия Дух и със сила. Павел завършва писмото си до църквата в Коринт така: „Милостта на Господ Исус Христос и любовта на Бог и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. Амин.” (ІІ Коринтяни 13:14). Ако молитви ви са празни и безрезултатни, това е, защото не се подчинявате на Божиите принципи и не общувате със Святия Дух. Святият Дух ще ви донесе същата радост и мир, които толкова желаете в сърцето си.

Помнете, че царството Божие не е ядене и пиене, а мир, радост и правда в Святия Дух. Молитвата усилва присъствието Му. В първото си писмо до коринтяните, апостол Павел пише: „При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби” (І Коринтяни 12:1). Този стих може да бъде написан и днес. Голяма част от паството е неосведомено за дарбите и проявите на Святия Дух. От тези, които знаят за тези дарове и прояви, мнозина не знаят кой и кого управляват.

Първо, Святият Дух влиза в човека, когато той се роди отново. След това ние сме задължени да общуваме с Него. Аз наричам това цялостно получаване на Святия Дух. Ние научаваме как да упражняваме нашите духовни дарби чрез молитва.