За да се молим с вяра, ние трябва да отстраним всички пречки, които могат да обезсилят Божия отговор!

Изчисти всяко самосъжаление и започни да се движиш с вяра! Твоето отношение може да определи нивото на вяра, в което се молиш. Ако изповедта ти е негативна, тя разкрива, че твоето сърце също е негативно, защото устата ти говорят от това, което е в сърцето ти. Една положителна изповед ще те накара да прославяш Бога за отговора, дори преди да го видиш! Сутринта ще се събуждаш със съзнанието, че Бог те е чул и ще изповядаш с устата си хвала и благодарение. Това ще изгради твоята вяра и ще накара Божията ръка да се движи в твоя полза.

За да се движим в молитвата на вяра, трябва да изчистим всичкия грях от живота си! „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него” (І Йоан 3:21-22). Ако имаш грях в живота си, изповядай го бързо на Отец! Не чакай до сутринта! Направи го сега! Изчисти сърцето си пред Бога, така че да може да има чист канал на молитва между теб и Небесния ти Отец: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (І Йоан 1:9). Бог може да пази всяка пречка от грях, горчивина, омраза или страх, да не блокира мярката на вяра, която ни е дадена. Тази мярка на вяра може да нараства и да се развива, така че да се молим с вяра! Резултатите от този вид молитва ще бъдат чудотворни: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15).
Слушане на Божия глас

Молитвата е диалог, а не монолог. За да се молим ефективно, ние трябва, както да говорим, така и да слушаме Бога. Тъй като Бог ни е призовал в любящи взаимоотношения, трябва да видим важността на следствието от подобни взаимоотношения. Било да чуваме Божието Слово при по-добро разбиране на Писанието или да имаме Неговото Божествено ръководство за живота си.

Умението да слушаме Бог е изключително важно. За да чуваме Божия глас, трябва да имаме правилно отношение: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз от Себе Си говоря” (Йоан 7:17). С този стих Исус ни показва важността на вътрешната готовност. Защо Бог ще говори на някого, който не желае да се подчинява? Друг важен принцип при слушането на Бога е, да имаш „ухо, което чува”. В Лука Исус каза на Своите ученици: „Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце” (Лука 9:44). Учениците не разбраха какво им каза Исус, макар да Го чуха физически: „Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях, за да не я разберат, а бояха се да Го попитат за тая дума” (Лука 9:45). Защо учениците не разбраха това, което им беше ясно изговорено? Нямаха ухо, което да чува. Докато Исус извършваше чудеса и изявяваше мощта на бъдещото царство, те желаеха да разберат поне временните следствия от това, което Той учеше. Но когато научиха, че може да изгубят своя Месия и господ, учениците не искаха да чуят това, затова и не разбраха.

При изучаване на познавателните способности (умственият процес, чрез който се придобива знанието), педагозите са открили, че ученикът схваща и запомня най-добре това, от което е заинтересован. Ако е запознат с материята на предмета, той ще разбира по-добре, отколкото в противния случай. Ако ученикът смята, че това, което се казва, е важно за неговите нужди, той ще слуша по-внимателно. Учениците не бяха заинтересовани да слушат за възможността Исус да бъде взет от Своите врагове - затова и не слушаха. И така, да имаш ухо, което да чува и да притежаваш капацитета да разбираш казаното, чрез правилното отношение - покорство. Ако не желаем искрено да вършим Неговата воля, ние няма да имаме капацитета да слушаме Бога. „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите” (Откровение 5:6). Този стих е повторен няколко пъти във втора и трета глава на Откровение. Става ясно, че не можем да чуем това, което говори Духът, ако нямаме чуващо ухо. Нужно е не само да искаме да чуем, но и да имаме капацитета за това.

Когато слушаме гласа на Бога, Той често поправя нашите неправилни отношения. Съветва ни и ни дава ясна насока. Ако сме съгрешили, Святият Дух бързо ни изобличава за този грях и ни връща до мястото, където той е бил извършен. Как развиваме „чуващото ухо” към това, което ни говори Святият Дух? Трябва да развием покорство към нещата, за които вече знаем, че са Божията воля. Защо Бог да ни напътства, ако не сме се подчинили на това, което Той вече ни е наредил да извършим? Ако в живота ни има грях, който ни пречи да се подчиняваме на Бога, ние трябва бързо да го изповядаме и да го доведем под кръвта на Христос. Това заличава всякакви стари проблеми и ни връща към любящи взаимоотношения с Исус Христос, при което можем да чуваме Неговия глас. При слушането на Бог, избирането на точния момент е от най-голяма важност. Бог може да ни говори, но ние трябва да знаем Неговото точно време. Да знаем Божието време изисква дисциплина и търпение: „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения, всяка заран Той събужда ухото ми, за да слушам като учащите се” (Исая 50:4).

Контекстът на този важен стих е от голямо значение за научаването как да слушаме Бог и да се движим в Неговото време. Исая 50 започва с картина на тъжното състояние на Израел. Тогава Бог задава теоретичния въпрос - защо? Отговорът е, че когато Бог е искал да посети Израел с благословение, Той не е могъл да намери човек, готов да бъде използван. Тогава четем току що цитирания стих, който е пророчески свързан с идването на Месията. Но Божественият принцип остава в сила за всички, които желаят да чуват и да се подчиняват на Божия глас. Трябва да бъдем дисциплинирани (учащи се) и не само да знаем правилната дума, но да говорим и да се подчиняваме на точното време. Апостол Павел желаеше да проповядва в Азия. Той много искаше да сподели несравнимото Евангелие на Исус Христос в тази нуждаеща се част от света. Но Святият Дух не позволи на Павел да тръгне. Духът не позволи на апостола да пътува за Витания, така че той отиде в Троада. През нощта Господ го насочи към Европа. Това беше волята на Бог. Хиляди години по-късно Евангелието е проповядвано в Азия - точният момент е решаващ! Преди много години аз бях с един човек на вярата, който бе основал първата християнска телевизионна станция в Америка. Той вече говореше по радиото в Калифорния. Докато бях в неговия дом, този човек ме убеди в необходимостта от християнска радиостанция в Корея. Извършихме всички приготовления, като защитихме скъпата апаратура и наехме нужния персонал. Но не можех да получа изискващото се разрешение. Постоянно се молех на Бог, но без резултат. Не беше точното време. Днес моите телевизионни и радио служения покриват Корея. Дошло е точното време!

Затова бъди готов да се подчиняваш; поддържай правилно духовно отношение; подчинявай се на това, за което вече знаеш, че е Божията воля и започни да слушаш внимателно, докато се молиш. Точният момент за реализация на твоите мисли може да не е съвършен, но Бог ще те води по пътя, по който трябва да ходиш. Дори да изисква време, Неговата насока е сигурна.

„Така ще бъде Словото Ми, което излиза от устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11). Бог иска мъже и жени с уши, които чуват какво Святият Дух казва на църквата. Проблемът не е в това, че Бог е престанал да говори, но че ние не слушаме. Най-важното при слушането на Бог е осъзнаването, че Той е любящ Баща и ние сме Негови деца, чрез Исус Христос - нашия Господ.

Като баща на трима сина, аз особено ценя това важно взаимоотношение, което имаме с Бог. Макар и тримата ми сина да си приличат по външност, всеки един от тях има различен характер. Всеки от моите синове има определен начин, по който слуша и възприема. Тъй като тримата са в три различни възрастови групи, отношението към всеки от тях трябва да е различно. Моя отговорност е да общувам със синовете си така, че да ме разберат. Не говоря на своя най-малък син по същия начин, както говоря на най-големия. Нашият Небесен Отец върши същото. Той желае да общува с нас, дори повече, отколкото ние желаем да общуваме с Него. Бог знае духовното ниво на всеки от нас и ще ни говори, съобразявайки се с него. Неговото Слово е насочено към нас по различни начини. Еремия пророкува: „Не е ли Словото Ми като огън? - казва Господ. - И като чук, който строшава скалата?” (Еремия 23:29). Затова Божието Слово може да бъде насочено към нас - мощно като огън, който запалва отговор или като чук, разбиващ всяка опозиция. Словото на Бог може да бъде насочено не толкова към нашите емоции, колкото към умовете ни: „Дойдете сега, та да разискваме…” (Исая 1:18). По какъвто и начин Бог да избере да ни говори, ние трябва да се научим да слушаме, като не забравяме винаги да отсъждаме това, което чуваме, според откритото Божие Слово - Библията. Апостол Йоан е особено загрижен за това, което писа: „И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас - по Духа, който ни е дал. Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света” (І Йоан 3:24, 4:1).

От тук виждаме, че Святият Дух може да ни насочва в духовна чувствителност, чрез която да сме в състояние да изпитваме (отсъждаме) чутото, правейки разлика между Божията насока и човешките или сатанински гласове. Как биваме водени от Бога? Пребъдваме в Него, като пазим заповедите Му. Точно, както един банков специалист може да направи разлика между фалшивите и истинските банкноти, защото се занимава с истинските, така и ние сме в състояние да разпознаем гласа на Бог, защото пребъдваме в Него в подчинение. В Матей четем: „Тогава, ако някой ви каже: Ето тук е Христос или тук, не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса така, щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:23-24). Като наближаваме последните дни, в този свят ще има все повече и повече лъжливи пророчества. Сатана ще се опитва да мами църквата с много гласове. Но тези, които се научат да слушат Бога, няма да бъдат измамени, защото ще знаят разликата между Божият глас и фалшивите гласове. Щом се научат да чуват Божия глас, те не могат да бъдат заблудени от други гласове. Става все по-важно да се научим да изпитваме духовете, като сме в състояние да правим разлика между Бога и дявола. Исус продължава да описва положението в света в края на този век, като казва: „И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на човешкия Син, защото както и в ония дни, преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, до когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37-39). Времето преди второто идване на Исус Христос е наречено последните дни. Тези дни са описани в току що цитираните стихове. Последните дни ще бъдат подобни на дните, в които Ной построи своя ковчег. С наближаването на Съдния ден, хората продължаваха да се държат така, сякаш нищо не се случваше. Не осъзнаваха в какви времена живеят. По същия начин и хората днес се занимават с нормалната си работа, като не знаят, че краят на този век е близо. Те не слушат Божия глас и няма да бъдат готови, когато Господ дойде.

От каква значимост е, да бъдеш помазан със Святия Дух при наближаването на второто идване! Отговорът на този важен въпрос се намира в Матей: „Тогава небесното царство ще се оприличи на 10 девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде, излизайте да Го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. а неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна и готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори” (Матей 25:1-10). Като се научим да слушаме Бога, ние ще знаем какво Господ върши: „Наистина, Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” (Амос 3:7). Като се научим да слушаме Бога, няма да сме заварени неподготвени при Господното идване. Като се научим как да пребъдваме в Христос, чрез Святия Дух, ние няма да позволим нашето масло да свърши, но ще бъдем бдителни в очакване на второто идване на Господа. Живеем в ден, когато повечето християни по света не съзнават колко късен е часът. Затова е наложително да се научим да слушаме Божия глас ежедневно.
Важността на груповата молитва

Когато се моля сам, аз мога само да упражнявам индивидуалната си вяра. Но когато се моля в група със своите братя и сестри в Христа, силата на нашата вяра нараства геометрично. Мойсей каза на Израел, че един може да прогони хиляда, а двама да обърнат в бяг десет хиляди (Втор. 32:30). Тайната, за която той споменаваше - геометрично, а не аритметично нарастваше на двама, стоящи заедно, беше присъствието на Скалата посред тях. Исус изрази същото нещо, когато каза на Своите ученици, че където двама или трима са събрани в Негово име, Той ще бъде помежду им (Мат. 18:18).

Между 1969 и 1973 година аз преминах през най-лошото изпитание в живота си. Мислех, че сигурно ще се удавя във водите на силната болка, които ме обграждаха по онова време. Току що бяхме започнали да строим нашия храм с 10000 места и многоетажен блок, а нямахме достатъчно пари. Обезцененият долар предизвика моментална криза в Корея. Ембаргото на маслото ни повлече още по-надолу в рецесията. Хората в нашата църква губеха работата си и доходът ни рязко спадна. Посред всичко това цените на строежа рязко се повишиха, поради произтеклата инфлация. Със своите естествени очи аз можех да видя само едно - банкрут. Започнах да се моля в тъмното и влажно мазе на нашата нова църква. Скоро и други започнаха да се присъединяват към мен в молитва и нашите общи молитви достигнаха Небесния трон и ние бяхме избавени. Щом завършихме сградата, видяхме важността на груповата молитва. Хиляди обединиха своята вяра, за да се осъществи чудото, което сега се нарича най-голямата църква в историята на християнството.

Неотдавна се срещнахме с д-р Били Греъм, да се молим и да разговаряме относно достигането на Япония с Евангелието. В Амстердам, Холандия, д-р Греъм каза: „Християнството в Япония не се е разраснало значително през последните двеста години.” Той ми каза, че по време на неговата голяма евангелизация в Осака, един японски водач му казал, че Евангелието никога не е било ясно и разбрано представено на японците. Сега се моля за 10000000 японци - да преклонят коляно пред Исус Христос за спасение до края на века. Цялата ми църква се моли като един човек за постигането на това. Установили сме ясен образец, цел и метод. Вярваме, че сега е времето за Япония. От 120 милиона японци, има приблизително само 400000 католици и 300000 протестанти - християни. Японците са предимно светско общество, като тяхна цел са богатството и силата. Какво може да разруши съпротивата към Евангелието, която е съществувала в Япония стотици години? Отговорът е настоятелна и обединена молитва за тази нация. Исус обеща: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Матей 18:19-20). Миналата година на новогодишния ден прочетох, че 80 милиона японци посетили езически реликви, за да се кланят на идоли. Това ясно показва силата, която е връзвала нацията толкова много години. Когато в нашата църква се молим за японската нация, ние се молим за един от най-силните бастиони на сатана. Макар японците да са много възпитани и учтиви, те са държани в дяволската мрежа, без да знаят това. Но аз вярвам, че Бог е способен и имам пълна увереност, че каквото вържем в молитва на тази земя, също е вързано в духовния свят на небето. Нищо няма да ни спре да спечелим духовната победа в Япония чрез молитва! Моля ви, присъединете се към мен в молитва за съживление в Япония!

Ако геометричната прогресия на вяра си остава вярна, тоест ако един може да прогони хиляда, а двама да обърнат в бяг десет хиляди, то представяте ли си колко демона можем да изгоним с вяра, ако присъедините молитвите си и сатана да бъде вързан над японската нация от молитвите на нашите 370 хиляди вярващи в Корея! Победата е наша в Христа! Амин.
Какво може да пречи на груповата молитва?

Матей описва една важна случка, която подчертава единствената пречка пред вярата и силата: „Тогава Исус, като свърши тия притчи, замина си от там. И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им така, щото те се чудеха и думаха: От къде са на Този тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е прочее на Този всичко това? И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. И не извърши там много велики дела, поради неверието им” (Матей 13:53-58). Неверието попречи на цял град да види силата на Бога, чрез Божия Син, Исус Христос. Неверието е противоположно на вярата. То блокира действието й, така че, нужната вяра за ефективна молитва е възпряна. Учениците преживяха неверие, когато безуспешно се опитаха да изгонят демони: „Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можем да го изгоним? Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно” (Матей 17:19-20). Затова при съпротивление между силите на сатана, не може да присъства неверие. Неверието ще разруши силата на групата, ако се допусне по време на молитва. Словото ни учи, че Авраам получи силата да даде живот на Исаак, защото не допусна неверие в сърцето си (Римл. 4:20). Павел също казва, че поради неверие Израел бе отрязан от живото дърво на вяра (Римл. 11:20).

Евреи дава сериозно предупреждение относно неверието: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог, но увещавайте се един друг всеки ден, докле е още „днес”, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност” (Евреи 3:12-14). Неверието се промъква коварно в сърцето, като го прави нечестиво. Точно както вярата изгражда сила в молитвата, неверието разрушава тази сила. То е като болестта рак, който трябва да бъде изрязан напълно. Павел предупреждава коринтяните да не се свързват с невярващи (виж ІІ Коринтяни 6:14). Яир беше управител на синагогата, който повика Исус да дойде и да се помоли за неговата дъщеря. Докато Исус вървеше към Яировата къща, се насъбра голяма тълпа, да види какво ще се случи. Една жена, която бе изхарчила всичките си пари по доктори, се втурна към Исус, но само можа да докосне дрехата Му. Когато Го докосна, кръвотечението, което бе имала много години, се изцели. Исус, като усети, че от тялото Му изтича сила, запита: „Кой Ме докосна?” Случката в Марк 5 глава продължава да описва как Исус й каза: „Дъще, твоята вяра те изцели” (ст. 34). След тези думи един човек дойде да каже на управителя на синагогата, че дъщеря му е умряла. Исусовият отговор беше: „Не бой се, само вярвай” (ст. 36).

Връхната точка на случката е, когато Исус наближи къщата, където оплакваха мъртвото момиче: „И никому не позволи да Го придружи, освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. И като дохождаше до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето” (Марк 5:37-40). Трябва да забележим, че Исус беше много внимателен на кого да позволи да Го придружи в къщата. Когато върна мъртвото момиче към живота, Той искаше с Него да бъдат само учениците, които нямаха неверие. Също така Исус не позволи на професионалните оплаквачи да останат. Тяхното неверие също би могло да блокира вярата, необходима за извършване на това изцелително чудо. Така че, ако Исус внимаваше на кого позволява да се моли с Него, какво остава за нас? Затова е изключително важно, да блокираме проявата на всяко неверие в нашата групова молитва. Истината прогонва неверието, а Божието Слово е Истината! Груповата молитва може да бъде възпрепятствана от неверие, но това неверие може да бъде отстранено в името на Исус.

Макар Бог да слуша нашите индивидуални молитви, груповата молитва е важна особено, когато връзваме силите на сатана.
ШЕСТА ЧАСТ

МОЩНАТА МОЛИТВА Е ОСНОВАНА НА КРЪВНИЯ ЗАВЕТ В ИСУС ХРИСТОС
Мощна молитва

Молитвата, която мощно ще се сражава със силите на сатана, трябва да бъде основана на кръвния Завет на Исус Христос! Това е сигурна основа, върху която можем да изградим своята вяра, за да се молим резултатно. Не съществува друга библейска основа, даваща нужното разбиране, което да ни ръководи в моментите на изпитания и съмнения.

Божието Слово - Библията, основава нашето разбиране за същността на Завета и за неговата първостепенна важност за всеки християнин. Преди да разберем как този Завет на благодат е основата на побеждаващата молитва, ние трябва да схванем природата на Завета.
Що е завет?

Заветът е взаимно споразумение между индивиди, особено между царе и управници. Авраам сключи завет с Авимелех (Битие 21:27). Йонатан сключи завет с дома на Давид (І Царе 20:16). Ахав сключи завет с Венадад (ІІІ Царе 20:34). Ето защо, ние трябва да основем разбирането си за завет върху библейското описание на договори и споразумения, които са били в сила.

Божиите взаимоотношения с човека също са основани на завет. От взаимоотношенията на Бога с Адам в Едемската градина до Божиите взаимоотношения с църквата в Новия Завет, Бог винаги е уточнявал какви са отговорностите на всяка от страните при контакта Му с нас. Ако ние изпълняваме своята част от споразумението, то и Бог ще изпълнява Неговата. Ако нарушим споразумението, естествено ще последват съответните резултати от нашето нарушение. Затова, при Божиите завети с човека, винаги специфично са били назовавани Божии страни или принципи, взаимни спогодби или обещания, както и определени условия.