Молитвата път към съживление пол Йонги Чо

Постът е доброволно, умишлено лишаване от храна с цел концентрирана молитва. Обикновено става въздържане само от храна, но в редки случаи и за кратко време не се приема и вода. В Христовата проповед на планината Той говори на Своите ученици за поста. Никога не бива да постим, за да впечатлим останалите. Исус очаква учениците Му да постят и казва: „когато постите…”, а не „ако постите”. Исус беше примерът в постенето: „А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, се водеше от Духа в пустинята четиридесет дена, където се изкушаваше от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня” (Лука 4:1-2). След Христовия пост Лука записва: „А Исус се върна със силата на Духа…” (ст. 14).

От току що цитирания пасаж може да заключим следното: Изпълването със Святия Дух не винаги прави човека да ходи в силата на Духа! Вярвам, че пътят към сила, особено в молитвата е, да постиш и да се молиш. Павловото служение също започна с пост и молитва (виж Деяния 9:9). Павел свидетелства пред Коринтската църква, че е доказал служението си чрез своята духовна дисциплина: „…чрез неспане, чрез неядене” (ІІ Коринтяни 6:5). Затова Павел беше свикнал да се моли и да пости. „Неспане” е в смисъл - прекарване на нощта в молитва. При публични събрания ранната църква постеше и се молеше, за да узнае волята на Бога. В Деяния 13 Святият Дух можа ясно да насочи църквата: „А в Антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, Киринееца Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха” (Деяния 13:1-3). Когато двамата апостоли Варнава и Павел основаха нови църкви, те учеха вярващите на същия принцип - на пост и молитва, който бяха изпитали в Антиохия: „И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господ, в когото бяха повярвали” (ДА 14:21-23).

Горният стих показва, че молитвата и постът играеха важна роля за получаването на водителство от Святия Дух, преди ръкополагането на църковни водачи. Постът, съчетан с молитва спомогна ранната църква да има яснота на ума и на духа, нужни за поставянето на нейните основи.

Постът, съчетан с молитва носи не само яснота на ума и на духа за разпознаване гласа на Святия Дух, даващ насока, но постът също така е важен и за спечелването на духовни и материални победи. Виждаме съвършен пример за това в Стария Завет. Йосафат, царят на Юда, беше получил съобщение, че голяма армия се събира за атака. Армията, която се събираше при границите на Юда, идваше от Моав и Амон. Ние в Южна Корея знаем какво е да има събрана вражеска армия на границата ни. Вместо да се опитва да се бие с въоръжението, което нямаше, царят използва своите духовни ресурси и прогласи национален пост. Всички се събраха заедно - мъже и жени, момчета и момичета; те постеха и търсеха Божията намеса. В резултат на тази национална молитва и пост, Бог спечели славна победа. Той даде напътствия на царя, как да се бие срещу врага. Сигурен съм, че нито една друга битка не е била водена като тази. Йосафат определи певци, които да славят Бога пред армията. Когато враговете видяха това, в техния лагер дойде объркване и те започнаха да се бият един срещу друг. За събиране на користите от битката, бяха нужни три дни, след като Бог бе дал победа на Юда, без прибягване до физически оръжия (виж ІІ Летописи 20:1-30).

Когато започваме да постим, трябва да имаме правилно умствено отношение. Не бива да виждаме поста като наказание, макар телата ни често да се противят в началото. Нужно е да гледаме на поста като на ценна възможност да се приближим по-близо до Господа, без да сме отвличани от ежедневната грижа за граната. Също така трябва да виждаме поста като средство, чрез което молитвите ни могат да бъдат по-добре фокусирани. Това ще накара Бог да ни чуе и да действа в наша полза. постът, когато на него се гледа по този начин, ще бъде много по-лесен.

Обикновено уча хората си да започнат да постят по три дни. Щом веднъж са свикнали с тридневни постове, те ще могат да постят и за период от седем дни; тогава ще се придвижат към десетдневен пост. някои дори са постили по четиридесет дни, но това твърде не се препоръчва.

Видяхме, че постът и молитвата правят човека много по-чувствителен в духовно отношение към нашия Господ, при което се придобива повече сила за противопоставяне на сатана. Как действа това? Желанието за храна е присъщо на всички живи същества. То е една от най-силните мотивиращи сили, действащи в човешкото тяло, дори преди раждането. Бебетата се раждат с естествения инстинкт да се протягат към майчините гърди. Ако можем да комбинираме това интензивно, естествено желание с нашето естествено духовно желание за общение с духовния ни източник, ще бъде постигната много по-голяма интензивност - това е целта на поста и молитвата. Като комбинираме нашите естествени и духовни желания, ние можем да направим спешността на молбата ни да се издигне пред Трона на Бога с такава интензивност, че Той да чуе и да отговори.

Основното при молитвата е желанието: „Весели се тъй също в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти” (Псалм 37:4). „Затова ви казвам, всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марк 11:24). Затова, колкото по-силно е желанието, толкова по-ефективна е молитвата! От опит знам, че през първия ден от поста не се забелязва особен ефект върху тялото. На втория ден гладът нараства по-драматично. На третия и на четвъртия ден тялото започва да изисква храна и ти чувстваш пълния физически ефект от въздържанието. След петия и шестия ден то се наглася към новите обстоятелства и състоянието ти се подобрява. Тялото е станало по-ефективно в разграждането на телесните мазнини, които са се натрупали. След седмия ден болките на глада изчезват, макар тялото да е много по-изтощено. Идва обаче яснота на мисълта и необикновена свобода в молитвата.
Бог отговаря на искреността

Когато постим Бог отговаря на нашата искреност в доброволното ни смиряване. Неговата милост и благодат са освободени чрез доброволното смиряване и измъчване на душата от страна на индивида, обществото и нацията. Както виждаме в много примери от Стария Завет, Бог се биеше за израилтяните, когато те се смиряваха пред Него. Сатана винаги се опитва да ни досегне, когато се отдадем на плътските си страсти; той не може да проникне през кръвта на Христос, но ние можем да му дадем достъп чрез някой грях. Павел нарича сатана „княза на въздушната власт” или на атмосферата около земята. Посланието на Юда казва: „При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества. Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече, Господ да те смъмри. Тия обаче, хулят всичко, което не знаят, а което знаят, естествено като животните без разум, в това развращават себе си” (Юда 8-10). Току що цитираните стихове разкриват нещо много съществено относно нашия враг дявола. Сатана е княз със значителна сила. Юда също така заявява, че не можем да се отнасяме към дявола нехайно, както някои християни са свикнали да правят. Макар силата му над Божията собственост да е унищожена, той все още представлява огромен опонент. Исус каза: „…идва князът на този свят и той няма нищо в Мен”. С други думи сатана нямаше поле за приземяване в Христос, от което да може да осъществи атака срещу Него. Ние също трябва да водим такъв живот, че князът на този свят да няма почва, която да приеме дяволска атака.

Преди Втората Световна война Германия разви мрежа от верни агенти в много страни. Хитлер знаеше, че ще има нужда от предани сътрудници, за да успее неговият план за завладяване на света. Той наричаше тази група от мъже и жени „петата колона”. Трябва да внимаваме, да не би сред нас да има пета колона, предана на сатана. Как правим това? Чрез молитва и пост! Чрез пост и молитва ти можеш така да концентрираш силата на молитвата над собствените си страсти - страстта на плътта, страстта на очите и гордостта на живота, че да можеш да живееш свят и чист живот в Божието присъствие. Чрез молитва и пост предмостието на сатана, което сравних с петата колона, може да бъде унищожено. Затова, когато князът на този свят дойде, не ще намери място в теб. Практическите резултати от поста и молитвата ще се изразят в чиста, неосквернена вяра, станала част от живота ти: „Не това ли е постът, който Аз Съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?” (Исая 58:6-7). Постът може да разчупи оковите на нечестието; да пусне на свобода угнетените; да донесе пълно освобождение. Заповядано ни е да „…разхлабваме връзките на ярема”. Когато виждаме тежки бремена в себе си и в останалите, можем да ги освобождаваме чрез пост и молитва. Независимо дали бремето е свързано със здравето, бизнеса или семейните отношения, то може да се вдигне.
Пост и молитва за другите

Както вече споменах, Молитвената планина е предназначена за молитва и пост. Но тази молитва не е само за нуждите на присъстващите. Концентрирана молитва бива отправяна и за хилядите, които пишат до нашия офис в Ню Йорк. Щом веднъж молитвените нужди, които пристигат ежедневно, напускат бюрото ми и нашата църква се е молила за тях, те се изпращат на Молитвената планина. Някой от ходатаите пости и се моли за нуждата, която вече е преведена на корейски, докато получи увереност в сърцето си, че Бог е чул и отговорът е на път. Чрез поста нашите молещи се ходатаи придобиват изострена чувствителност към спешността на нуждата. Затова те могат да си представят нуждата и да видят отговора. Свидетелствата за отговорени молитви са твърде много, за да бъдат включени тук. Но ние сме открили, че Бог отговаря на молитвата и поста, съчетани заедно. Хора от целия свят идват да се молят и постят на Молитвената планина и да получат чудо. Преди няколко години една жена, жертва на детски паралич, посети Молитвената планина. Жената бе чувала за чудесата, които стават тук и бе решена да дойде, независимо от физическите трудности, свързани с пътуването. След като бе пътувала пет дни с параход, един от нашите членове я посрещна на пристанището и я настани във влак.

Младата жена, само двадесет и три годишна, пристигна с очакване, че ще може да ходи отново. Според естествените обстоятелства, това изглеждаше невъзможно - тя е била жестоко осакатена от три годишна възраст. Но чрез Бога всичко е възможно! След като се настани, жената незабавно започна да изгражда своята вяра чрез четене на Словото и търсене на всички Божии обещания. Тъй като планираше да остане за три месеца, тя реши всяка седмица да отделя по два дни за пост. По време на престоя си, младата жена бе особено впечатлена от свидетелствата, които чуваше. Всеки път, когато чуеше някой да свидетелства за чудотворната сила на Бог, вярата й нарастваше. След първия месец нямаше видими признаци на изцеление. Нейните крака бяха все още осакатени от парализата - нещо, с което вече бе свикнала. През втория месец тя се почувства обновена в своите душа и дух, но без промяна в тялото. Но през третия месец нещо започна да се случва! За пръв път от много години жената можеше да усеща краката си.

В очакване на чудо, тя извика: „Помогнете ми да стана! Моля ви, нека някой да ми помогне да се изправя на краката си! Знам, че съм изцелена!” Като видяха сълзите и усетиха нейното вълнение, двама от нашите членове, зарадвани, я хванаха за ръцете и я изправиха на крака. Но макар и да усещаше протичането на кръв по артериите и вените на краката си, тя нямаше сили да стои права. Без да изразява някакво разочарование, жената позволи да я сложат бавно да седне и отново продължи да се моли. Знаеше, че е необходимо творческо чудо, за да използва отново атрофираните си крайници. Така че, тя търпеливо чакаше и продължаваше да се моли и да пости.

След като трите месеца изтекоха, жената все още беше в инвалидна количка, но нещо беше станало вътре в нея - тя знаеше, че е изцелена! Изминаха няколко месеца, преди да получа едно чудесно писмо от тази млада жена. В него тя пишеше, че се изисквало настояване, но чудото най-после дошло. „Да, д-р Чо, сега мога да ходя!” - пишеше ми тя. - „Все още леко понакуцвам, но ходя. Знам, че дори куцането скоро ще изчезне!” - заявяваше тя с пълна вяра. Това е само едно от многото чудеса, които са ставали на Молитвената планина.

Всеки ли ще бъде изцелен на Молитвената планина, ако пости и се моли? Явно изцелението не е толкова просто. Някои хора биват изцелявани незабавно, докато за други минава време. Но аз съм открил, че когато изцелението на хората не става и не става, те навярно имат непростителност в сърцата си.

„Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Небесният ви Отец ще прости на вас. Но, ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и Самият Отец няма да прости вашите съгрешения” (Матей 6:14-15). Много хора са били наранявани от своите семейства, съдружници в бизнеса или от приятелите си. Затова са търсели справедливост, според своите схващания за нея. Ако тя не е отдадена в ограждащите ги обстоятелства, хората се изпълват с омраза и огорчение. Много от тях развиват физически симптоми, пряко свързани с тяхното непростително отношение. Те развиват корен на горчивина, който отделя отрови в системите им и причинява както умствена, така и физическа болка. „Но, аз съм права!” - ми каза веднъж една жена, когато споделих с нея току що споделеното с вас. - „Съпругът ми е виновен! Мразя го!” „Да, сестро - отговорих, - но ти си тази, която страдаш от артритно осакатяване.” Ще довърша този разказ по-късно.

Ако сме били засегнати, трябва да простим! Дори да не чувстваме желание за това, трябва да го направим! Дори, ако засегналата ни страна не си е поискала прошка, ние трябва да простим! Исус е съвършеният пример за това. Докато Той висеше на кръста, никой не молеше за Христовото прощение; всъщност, те Му се присмиваха и Го измъчваха. Но Исус каза: „Отче, прости им!” Затова простителността не е по избор. Тя е задължителна! Това не е рядко проявяващо се действие, а начин на живот! Да простиш на човека, който те е засегнал, освобождава Святия Дух да изобличи този, който ти е причинил проблема. Нищо не убягва от погледа на нашия Небесен Баща. Той знае намеренията или мотивите на сърцата ни. Святият Дух може да изобличи за грях, правда и за съдба.

А сега, да се върнем на нашия разказ. Жената в моя кабинет бе омъжена от дълги години. Съпругът й я беше напуснал и живееше с друга жена. Натоварена с грижата за себе си и за своето семейство, тя бе поставена под трудни финансови обстоятелства. Сега стоеше в моя кабинет и се молеше за изцеление на своята парализа. Святият Дух ме накара да я попитам: „Простила ли си на своя съпруг?” „Не! Не мога! Мразя го!” - проплака тя, без да може да задържи сълзите си. „Трябва да му простиш!” - продължих. - „Това ще изчисти твоя дух на горчивина, който може би пречи на изцелението ти. Ще освободи също така и ръката на Святия Дух в неговия живот.” След малко тя се съгласи да прости на своя съпруг и се върна да се моли и пости на Молитвената планина.

Следващата неделя, на една от нашите служби, чух почукване по вратата на кабинета си. Поканих човека. Пръв влезе някакъв много навъсен мъж, следван от една жена. „Пастирю, това е моят съпруг, за когото се молихме.” Тя едва можеше да сдържа радостните си сълзи, когато се обърна към съпруга си и каза: „Моля те, кажи на пастира, какво се случи.” „Пастир Чо, мислиш ли, че Бог може да ми прости? Аз съм голям грешник.” Тогава той разказа своята история: „Преди една седмица, докато си стоях вкъщи с другата жена, започнах да се чувствам много виновен. Не можех да издържа на болката, която усещах в себе си. Изведнъж започнах да си мисля за своята съпруга и за децата си, които бях изоставил. Като не можех да се освободя от това чувство за вина, в мен дойде мисъл за самоубийство. Когато наближи неделята, реших да дойда на църква с надежда, че ще ми бъде простено и ще се чувствам по-добре. Тогава забелязах съпругата си да стои в другия край на залата. Реших да помоля нея и Бога за прошка. Може ли Бог да ми прости?” „Да, Той може да ти прости” - отговорих. Тогава го поведох в молитвата на грешника и той прие Исус Христос за свой Спасител. Каква радост бе, да видя двамата свързани отново в Исус Христос. По-късно, като продължаваше да пости и да се моли, жената можа да стане от своята инвалидна количка и беше изцелена. Тя обаче, вече беше изцелена вътрешно, чрез простителност, преди да бъде изцелена външно с Божествено изцеление. Не искам да кажа, че всеки сакат или болен от някаква болест страда, поради непростителност, но мнозина ще бъдат изцелени, ако се научат как да прощават.

Ако ти, читателю, имаш проблем с това, да простиш на някого, не позволявай гордостта да надделее и пречи да се подчиниш на Божието Слово. Вземи решение да извървиш допълнителната миля, като отхвърлиш своето отношение на себеправедност и простиш на този човек! Тогава ще преживееш освобождение от своята враждебност и ще се почувстваш много по-добре. Бог се противи на гордите, но дава повече благодат на смирените. Затова, ако усещаш липса на достатъчно благодат в живота си, навярно си стъпил върху своята гордост, а не върху благодатта на Бога. Какво можеш да изгубиш, освен горчивина, негодуване и вероятно недобро здраве? „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят. И тъй, изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:15-16). Психолозите, докторите и психиатрите са съгласни, че умствената настройка на техните пациенти определя до голяма степен успешното им оздравяване. Сега е време за Тялото Христово, църквата - да бъде изцелена! Божието отношение е показано в ІІІ Йоан 2 „Любезни, молитствам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти”. Ключът към духовно и материално благоуспяване е свързан с нашето душевно (умствено) благоуспяване, чрез простителност. Ето защо, постът и молитвата, съчетани с простителност, ще донесат по-голяма степен на здраве в църквата. Това ще направи средството, с което Бог е избрал да доведе съживление, здрав и полезен инструмент в ръцете на Святия Дух.

В края на ХХ век ние имаме голямо предизвикателство. Същевременно това е голяма възможност. Нужни са по-смели хора, готови да прощават, да жертват, да се подчиняват и да се посвещават. Аз съм се предоставил на Святия Дух, да прави с мен всичко, което е възможно, за да бъда инструмент на съживление и църковен растеж. Ще се присъединиш ли към мен?
ЧАКАНЕ ПРЕД ГОСПОДА

Размишление и молитва

Размишлението е актът на разсъждаване или мислене за нещо или някого. Това изисква дисциплина, тъй като умът е склонен да се лута между много различни неща. Това е съществена и важна форма на молитва. Тъй като нашите действия се влияят от волята ни, а нашата воля до голяма степен се влияе от мисленето ни, то ако можем да насочваме своето мислене (размишление), ние ще бъдем в състояние да контролираме действията си. Давид се моли: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека са угодни пред Тебе, Господи, Канаро моя и Избавителю мой ” (Псалм 19:14). Бог даде на Исус Навин тайната за този успех и благоуспяване: „Тая книга на Закона да се не отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех” (ИН 1:8). От този стих става ясно, че Бог очакваше от Исус Навин да размишлява върху нещо определено. Той трябваше да размишлява върху Божието Слово. Казано му беше, не просто да размишлява върху каквото и да е, но силата на неговия ум, да бъде насочена към нещо конкретно! Когато размишляваш, ти трябва да фокусираш ясно своя ум върху предмета, за който желаеш да размишляваш. Толкова често християните започват да размишляват за Господа, но позволяват умовете им да се лутат без контрол. В крайна сметка заспиват или се отегчават. Причината за това е, че Бог очаква от нас, да размишляваме върху нещо специфично, а не неопределено. За да съсредоточиш ума си върху специфичен предмет за по-дълъг период от време, това нещо трябва да ти носи наслада. „Но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия Закон се поучава ден и нощ” (Пс. 1:2). Ето защо, за да разсъждаваш успешно върху нещо, трябва да имаш мотив. Трябва да видиш ползата, която ще извлечеш от това. Ако се наслаждаваш в Божието Слово, с радост ще размишляваш върху Него и ще получиш по-голямо знание и разбиране.

„Устата ми ще говорят мъдрост и размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща” (Псалм 49:3). Давид беше настроен постоянно да хвали Господа в Псалмите, защото беше решил да размишлява за Божията доброта в своя живот: „Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; и с радостни устни ще те славословят устата ми. Когато си спомням за Тебе на постелката си, размишлявам за Тебе в нощните стражи, понеже Ти си бил помощ на мене и под сянката на Твоите крила ще се радвам” (Псалм 63:5-7). И отново: „Моето размишление за Него ще бъде сладко; аз ще се веселя в Господа” (Псалм 104:34). Апостол Павел също видя важността на размишляването. В писмо към своя ученик Тимотей той казва: „Не пренебрегвай дарбата, която имаш… В това прилежавай (размишлявай върху тези неща), на това се и предавай, за да стане явен на всички твоят напредък” (І Тим. 4:14-15). Тимотей бе инструктиран да предаде себе си изцяло на призива за служение, даден му чрез Святия Дух. Начинът, по който той можеше да извърши това пълно посвещение беше, чрез размишление. Но отново на Тимотей бе наредено да размишлява върху нещо специфично, а не просто неопределено, върху каквото и да е.

Пророк Исая пророкува, че начинът да спазиш съвършен мир, е, да размишляваш за Господ: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава” (Исая 26:3). Когато подготвям своите проповеди, аз моля Бог да просветли моя ум, да позная ума на Святия Дух, който е написал Божието Слово. След като завърша написването на плана си, размишлявам върху посланието, което ще представя пред Божиите хора. От увода до заключението през всяка от моите точки, Святият Дух ми дава свежо разбиране за Словото и за Неговото приложение към нуждите на хилядите, които ще чуят посланието. Макар в неделя да идват стотици хиляди хора; макар посланието да е предавано по телевизията в няколко страни, аз вярвам, че Святият Дух знае нуждата на всеки поотделно и ще посрещне тази нужда, чрез помазаното от Духа Слово. Чрез размишление ще знам какво да кажа и кога да го кажа. По-късно научавам, че нещо казано, е посрещнало специфичната нужда на някой от слушателите. Знаел ли съм какво точно да кажа? Не съм. Но Святият Дух е знаел и го е предал в ума ми, докато съм размишлявал върху своята проповед. И не само размишлявам върху посланията си, но и върху всяка нова насока или възможност, които са пред мен. Някоя нова възможност за служение може да изглежда много привлекателна за естествения ум, но е възможно по пътя да има клопки и спънки, за които да не знам, но аз се ръководя от Божия мир, който поддържам в сърцето си. Когато размишлявам върху някое важно решение, Святият Дух ме насочва. Щом се движа в Божията воля, получавам този мир, който надхвърля разбирането и след като надхвърля разбирането, той не подлежи на много обяснения. Когато има нещо, което ще нарани мен или работата на Господа, аз знам за него, тъй като Святият Дух ми го показва - чрез вдигането на мира. За да има плодотворно размишление, човек трябва най-напред да утихне пред Бог.

Щом застанеш в покой, объркването, обкръжаващо всички забързани хора, изчезва, и ти си готов да размишляваш. Открил съм, че са необходими поне 30 минути, за да утихнеш пред Господа. Ето защо дисциплината е толкова важна, ако искаш да бъдеш успешен молитвен войник. Човек не може да позволи на вътрешните конфликти да безпокоят неговия дух, а трябва да държи сърцето си утихнало пред Бога, ако иска да размишлява истински.

В Исая има много рязка промяна след тридесет и деветата глава. Тя идва в резултат на новата насока, в която пророкът изразява Божието Слово. След като Бог завършва Своите съдби в глава 39, Той започва да успокоява Израел в четиридесета глава. Тя завършва с Божествени принципи: „Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят и отбраните момци съвсем ще паднат, но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:29-31).

Налагащият се принцип в току що цитираният стих е, че естествената сила не е достатъчна пред Божиите хора, за да извърши работата. Нужна е сила, която надминава младост и естествени способности. Всеки, който е готов да чака пред Господа, може да бъде квалифициран, да извърши великото поръчение, защото източникът на неговата сила не е естествен, а духовен.

Днес много хора са толкова заети, че им остава съвсем ограничено време за молитва, а да не говорим за чакане пред Господа, за размишление. Ето защо, те не могат да чуят тихия, вътрешен глас на Святия Дух. Илия научи това: „И там влезе (Илия) в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното Слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие? А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. И Словото му каза: Излез, та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?” (ІІ Царе 19:9-13). Илия научи, че неговото упътване не дойде в силните изяви на земетресение, огън или вятър, но Бог го насочи чрез „тихия и тънък глас”.

Начинът, по който можеш да чуеш Божия глас, е, да утихнеш и да размишляваш. Ако сме погълнати в размишление, ние ще бъдем погълнати в слушане на Неговия глас! Трябва обаче, да бъдем предпазливи относно чуването на гласа на Господа. Не бива да забравяме, че всичко, което Бог някога ще каже, вече доктринално го е казал в Словото. Никога няма да чуем нещо от Бога, което да противоречи на откритата и вдъхновена Библия, Канонът на Писанието бе завършен с последната глава на Откровение, която включва и предупреждението: „Ако някой притури на тях (тези неща - бълг. превод), Бог ще притури на него язвите, написани в тая книга” (Откр. 22:18).