Наслаждаване на Божието присъствие чрез размишление

Един от аспектите на размишлението, който аз особено харесвам, е така наречената от мен „духовна разходка”. Точно, както се наслаждавам на редките възможности да изляза на обикновена разходка, без да съм се отправил в определена посока, така обичам да размишлявам и да чакам пред Господа, без някаква специална преднамерена цел. Просто стоя в Божието присъствие и Му се наслаждавам. Не желая нищо друго, освен Него. Така че, усамотявам се, сядам в удобен стол, затварям очи и чакам пред Господа. Може да не чуя нищо. Може да не усетя нищо. Но винаги се чувствам освежен, след духовната си разходка с моя скъпоценен Господ. Открил съм, че този вид духовно освежаване може да трае с часове. К. Остин Майлс написа химн, чийто припев изразява това, което аз често преживявам: „И Той ходи с мен, и Той ходи с мен, и ми казва, че съм Негов, и радостта, която споделяме, докато сме там никой друг не може да познае.” Енох е описан в Юда: „За тях пророкува Енох, седмият от Адама, като рече: Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против него” (Юда 14-15). Но Битие казва само: „А откак роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходи по Бога, и не се намираше вече, защото Бог го взе” (Битие 5:22-24). Какво стана с Енох? Енох беше пророк през най-ранните дни от човешкото обитаване на земята. По това време хората все още знаеха разказите за градината, тоест Адамовия опит с Господа при вечерния ветрец в Едемската градина. Енох пророкува за един бъдещ ден - второто идване на Христа, да извърши съд на земята. Но при своето служение, Енох се научи да ходи с Бога. Бог толкова много се наслаждаваше на неговата симпатия, че Библията казва: „Той не се намираше вече.” Бог го взе на небето, за да може да му се радва постоянно. Той също очаква второто идване на Христос - когато Енох ще бъде един от десетките хиляди (или безброй много) светии, които ще се завърнат с Христос - Праведния Съдия.

Аз съм развил близко общение с Господа, което е изострило моя дух и ми помага да преодолявам атаките на сатана. Нищо не е по-важно и приятно за мен от неограниченото време за общение. Много от членовете на моята църква обичат да ходят на Молитвената планина за подобно общение и размишление. Други имат специално място в своя дом, което е тихо. Не е толкова важно къде размишляваш. Въпросът е да го правиш!
ПЕТА ЧАСТ

МЕТОДИ НА МОЛИТВА
Въведение

В тази част моята цел е да дам на вас, читателите, библейски обосновани и практически методи, които да ви помогнат във вашия молитвен живот. Тъй като съм пътувал по света в продължение на много години, аз съм добре запознат с въпросите относно молитвата, които са били задавани навсякъде, където съм бил. Всяка област в света има свой собствен език, култура и традиции, но ние всички сме части на едно тяло - Тялото на Исус Христос.

Независимо, че методите от единия край на света до другия може да се различават, съществуват универсални библейски принципи, които са приложими във всички области. Например, определени култури, поради специфичните климатични условия са по-склонни към съзерцателност, отколкото другите. Но на всички ни е дадена благодат, за да преодолеем всякакви възможни, естествени тенденции, да бъдем верни на Божието Слово. Сред християните откривам, също така и универсално желание за съживление. Като вярвам, че ключът към съживлението е молитвата, желая да споделя методи, които ще ни помогнат в тази насока.
Развиване на настойчивост в молитвата. Как да се молим по-дълго?

„Как мога да се моля повече от един или два часа?” - наскоро ме попита един пастир. След като слушал моя лекция за молитвата, в него се породило желание да се моли повече. Той и преди усещал подобно желание. Започнал нова практика, която продължила няколко седмици, след което пастирът отново се върнал към краткото време за молитва, под нарастващия натиск на пасторството.

Отговорът на този въпрос, задаван ми от много служители и редови християни, ме накара да включа настоящата глава върху развиването на настойчивост в молитвата. Обикновено повечето християни се молят между тридесет и шестдесет минути дневно. Тъй като по-голямата част от тях водят забързан живот. Натискът от модерния век ги е накарал да желаят незабавни отговори на бързи молитви. Ето защо аз виждам мнозина да си купуват книги и да слушат аудио касети, даващи формули и лесни пътища за получаване отговор на молитвите. Сега хората са свикнали с бързо кафе, с бързо лечение; да получават утрешния вестник предната вечер и да научават световните новини за десет минути. Днес нещата се поставят в капсули - било то витамини или проповеди. Вместо да излязат на спокойна вечеря със семейството си, все повече хора спират до някой щанд за бърза храна и ядат в колата. Християните също са повлияни от това съвременно социологично явление. Преди в нашите църкви бяха разпространени чудни химни, заявяващи величието на Бога. Сега много църкви са захвърлили своите книги с химни и използват само листи с текста на песните. Не, че песните са лоши, но би трябвало да имаме и двете неща. Преди пеехме „Сладък час за молитва”, а сега приканваме хората към „Слово на молитва”. Навярно причината за липса на съживление в по-голямата част на света днес е, че не желаем да се молим по-дълго! Като се учим как да се молим, ние не бива да бързаме. Казано е, че Бог е вездесъщ (навсякъде по едно и също време), но никога не бърза. Затова трябва да се научим как да дисциплинираме себе си, да отделяме по-дълго време за молитва. Трябва да се научим как да чакаме в молитва, докато Бог говори.

Като зает пастир, аз съм под изключителен натиск по отношение на времето. Ако тази книга бе написана от човек, чието единствено задължение бе, да се моли, навярно тя щеше да бъде предизвикателство за малцина. Но аз съм пастир на 370000 членна църква. Президент съм на Чърч Гроут Интернешънъл. Трябва редовно да говоря по телевизията и по радиото за два континента. И въпреки всичко, трябва да се моля! Методите, които използвам, наистина ги използвам ежедневно. Не пиша теории, за които не вярвам, че ще проработят. Нещата, които описвам, работят всеки ден в моя живот, като ме карат да се моля по-дълго. Както вече споделих, ставането рано всяка сутрин ми помага да имам нужното време за молитва. Обикновено ставам към пет часа сутринта, физически ставам от леглото. Ако се моля в леглото, може отново да заспя. Затова е важно да променя своето физическо положение. Премествам се в своя кабинет, сядам пред Господа и започвам да Го хваля и да Му благодаря за Неговата доброта. Давид практикуваше влизане през Божиите порти по този начин: „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление. Славословете Го и благословете името Му” (Псалм 100:4). След като съм благодарил, хвалил и съм се покланял на Бога, аз мога да моля за Неговото благословение върху моите помощници (имам над триста помощник-пастири); мисионерите ни, които са в четиридесет страни; и моите презвитери и дякони.

След като развием лични и интимни взаимоотношения с нашия Господ, той може да ни насочва тихо и простичко: „Ще те съветвам, като върху тебе бъде окото Ми” (Псалм 32:8). Но това не става за една нощ, а изисква време. В зависимост от силата на желанието ни да бъдем водени, ние ще отделяме нужното време за молитва. След като се моля за всеки отдел в моята църква, за всеки правителствен служител и за националната ни защита, аз се моля за своето семейство, като назовавам техните нужди ясно и специфично пред нашия Господ. Тогава, с помощта на въображението си, пътувам до Япония, където имаме голямо служение. Моля се за телевизионното ни предаване там, което води все повече японци до Христос. Ориенталци като нас, японците приемат служението ми с много по-голяма готовност, отколкото американските програми. Затова нашите програми оказват влияние върху Япония. Но необходимите ресурси за продължаване на това служение са ограничени. Ето защо моля Бога да посрещне всяка финансова нужда в японския ни офис. Бог ми е обещал десет милиона японски души до края на това столетие. Аз продължавам да Му напомням за Неговото обещание и моля за Неговата сила и водителство за осъществяване на целта. Толкова силно вярвам, че десет милиона японци ще преклонят коляно пред Исус Христос, че буквално мога да ги видя в ума си. Като напускам бреговете на Япония, аз пътувам над големия Тих океан към Америка. Имаме офис в Ню Йорк и те също се нуждаят от молитва. Моля се за президента, Конгреса и останалите институции в Съединените щати. Моля се за християните в Америка, да преживеят съживление в своите църкви. Моля се за телевизионното ни предаване в Америка, като вярвам, че Бог ще го използва, за да бъде за съживление. Тогава се моля за хилядите, които изпращат своите молитвени нужди до нашия нюйоркски офис. Тези нужди ми се препращат в Корея. И Съединените щати, и Канада са ключови държави в предстоящото голямо световно съживление. Затова Бог ми е дал да видя съживление там. Отправям се на юг и се моля за Латинска Америка. След като съм пропътувал част от Латинска Америка, аз съм дълбоко развълнуван и благословен от чудните хора в този район. Бог се движи в някои страни, но комунистите са решили да установят господството си над тази област от света. Затова трябва да се принасят молитви за мир в споменатия район, за да може да се проповядва Евангелието и грешници да се спасяват преди свършека. Тогава преминавам над Атлантическия океан и се моля за Европа. Поучавал съм в Европа от петнадесет години. Обичам всяка страна, в която съм проповядвал. Европа е гнездото на Евангелието на Запад, но в по-голямата част от континента няма признаци на съживление. Аз обаче знам,че Бог желае да се движи в Европа и ходатайствам за тях в Святия Дух.

Особено съм загрижен за Източна Европа, поради подтисничеството и опозицията, които съществуват. Бог е изключително заинтересуван от всички християни от Източна Европа, които се събират тайно и аз трябва да се моля за тяхната сигурност и успех. Африка, Австралия и Нова Зеландия са също области, където Бог желае да се движи. Изпитвам специално отношение към тези области, защото те са в духа ми в молитва. Тогава идва родният ми континент Азия. По отношение на Евангелието Азия е най-нуждаещото се място в света. От всички места, които никога не са приемали Евангелието, Азия има над 80%. Затова съм особено загрижен за родния си континент. Имам служение в Китай, за което не мога да пиша по обясними причини - молитвата ми се насочва към тях. Както можете да видите, само ежедневната молитва на всичките големи нужди в Тялото Христово по света, отнема поне половината от молитвеното ми време рано сутрин. Най-накрая отделям време да се моля за себе си. Преди да усетя, вече е седем часа сутринта и аз трябва да се приготвя да отида в офиса си. През утринните часове чувствам силата, която съм получил от ранната сутрешна молитва. Мога да проповядвам, като усещам Неговото Божествено помазание.

Мога да съветвам, виждайки мъдростта Му. Мога да поучавам, като изпитвам Неговото знание. Затова не аз, но Бог работи чрез мен, за да осъществи Своята цел. На обяд, след обяда, аз отново притихвам пред Господа. Защо? Защото, като Негов посланик, се нуждая от изключително точни инструкции за моето управление. Давид каза: „Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе гласът ми” (Псалм 55:17). Един от най-големите проблеми, които хората имат по отношение на удължаването на своя молитвен живот е, че те не желаят да повтарят молитвата за едно и също нещо всеки ден. Мислят, че да се помолиш за нещо веднъж е достатъчно. Но Бог ежедневно даваше манна на Израел в пустинята. Вчерашната манна не изтрайваше повече от двадесет и четири часа. Така и ние се нуждаем от ежедневно общение с нашия Спасител. Както ядем, спим и дишаме всеки ден. Храната, която сме имали вчера, няма да задоволи днешната нужда. Вземането на дъх трябва да се повтаря отново и отново всяка секунда, иначе ще умрем.

Исус каза: „Дай ни днес ежедневния хляб”. Той не каза, че трябва да си вземем хляб, за да няма нужда да ядем повече. Вечерта моят ден завършва с молитва. Аз имам да Му благодаря за толкова много неща, защото Той ежедневно доказва верността си към мен. Утрешният ден ще донесе нови предизвикателства, с които ще се справя, чрез Божията благодат. Ако съм се провалил по някакъв начин, моля Бога за повече благодат и мъдрост; ако съм успял, Му отдавам хвала.

Животът ми не би бил същият без ежедневните часове на молитва. Никой не знае пред какви проблеми бих се изправил, ако не се молих всеки ден. Като пастир на най-голямата църква в света, аз знам, че сатана всеки ден се опитва да ме унищожи. Ако можеше да ме изкуши, да съхраня молитвения си живот, бих станал уязвим към неговите атаки. Затова не мога да си позволя да пропусна и един час от молитвеното си време, защото знам, че това е източникът на моята вътрешна сила. Няма ли да се молиш с мен, за да ти се даде по-голямо желание, сила и дисциплина, да се молиш по-дълго? Помисли за по-голямата ефективност на твоя живот в служението, бизнеса или училището, ако решиш да удължиш молитвеното си време!
Молитва в Святия Дух

Тогава що? „Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си” (І Кор. 14:15). Павел свидетелства: „Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви” (І Кор. 14:18). Той каза това на църква, която коригираше относно прекаленото използване на духовни проявления. Затова Павел практикуваше молитва на своя молитвен език повече от всеки друг в Коринтската църква, но той бе мотивиран от Божията любов. Защо трябва да се молим в Святия Дух? „Който говори на непознат език, назидава себе си…” (І Кор. 14:4). Юда също посочва този принцип: „А вие, любезни, като назидавате себе си на вашата пресвета вяра и се молите в Святия Дух…” (Юда 20). Ето защо молитвата на вашия молитвен език е средството, чрез което можете да назидавате себе си духовно. Аз откривам, че молитвеният ми език е голямо духовно благословение за мен. Ако не можехме да се облагодетелстваме от молитвата в Святия Дух, Бог никога не би ни дал този безценен дар. Преди да се възнесе на небето, Исус Христос каза: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят…” (Марк 16:17). Като млад християнин аз не можех да видя важността на езиците в моя християнски живот. Но колкото се увеличава времето на повярването ми в Исус Христос, толкова повече усещам огромната значимост на езиците в личния ми християнски живот. Водя голяма част от молитвата си на своя молитвен език. Както Павел, аз се моля в духа, но се моля и с разбирането си. на публично място предпочитам да се моля на език, който всички ще могат да разберат. Но през личното си време за молитва използвам много своя духовен молитвен език. Словото казва: „Защото който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си той говори тайни” (І Кор. 14:2). След като Павел казва, че никой, освен Бог не може да разбере твоя молитвен език, няма как молитвата ти да бъде спирана от противопоставящи се духовни сили, подобно на Данииловото преживяване. Твоят дух може безпрепятствено да общува директно с Отец чрез Святия Дух. Понякога е възможно да усетя нужда да се моля, но може да не знам точно за какво трябва да се моля; или да нямам необходимите думи да изразя това, което чувствам. Това е времето, когато навлизам в духовния си език и съм в състояние, въпреки своята естествена неспособност, да изразя пред Бога това, което изпитвам. Мога да отида право в присъствието на моя Баща в Святия Дух. Думата, използвана за изграждане в оригиналния гръцки език е „oikodomew” или „поставяне на един блок върху друг”. Както при изграждането на сграда, ти можеш буквално да почувстваш как вратата ти се изгражда, докато се молиш в Святия Дух.

Като знам, че е важно моите послания да изграждат вяра и надежда в сърцата на хиляди хора, аз прекарвам доста време, изграждайки нивото на собствената си вяра, чрез молитвата в Святия Дух. Разбирам, че много от моите християнски приятели евангелисти, не са използвали тази важна духовна дарба, но това не ги прави да бъдат християни от втора класа. Всъщност вярвам, че днес Святият Дух кара всички християни да се сближават духовно. Може всички да не сме съгласни, може всички да не виждаме важността от използването на духовния молитвен език, но не можем да отречем неговото използване в Новия Завет. Не бих написал книга за молитвата, без честно да споделя с вас това, което за мен е от голяма духовна помощ в молитвата. В живота на всеки християнин се води вътрешна борба. Духът постоянно воюва срещу плътта, но като изграждаш себе си духовно, ще намерите сила да победите плътта, която се опитва да ви завлече надолу.

Получих писмо от един корейски строителен техник в Сингапур. Той се оплаква колко е слаб и как много пъти е решавал да не пуши, да не използва лоши думи и да не извършва зли дела. Толкова често, след като е станал християнин, се опитвал, но продължавал да се проваля. Какво би могъл да направи, за да се укрепи духовно до такава степен, че да може да побеждава всички изкушения на плътта. „Така също и Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римл. 8:26). Както току що цитирах, Павел казва, че сам Святият Дух ходатайства за нас. Тъй като молитвата в Святия Дух е използване на нашия молитвен език, начинът да бъдем укрепени, да преодолеем своите немощи е, да се молим на молитвения си език. Святият Дух знае нашата духовна нужда по-добре от нас, но Той ще използва собствения ни език, за да се моли за нея. Слава на Бога!

Една от моите водачки на ядра имаше необикновено преживяване в молитва, което подкрепя това, което споделям с вас. След като заключила вратата на своя апартамент, тя тръгнала към дома, където се провеждали събранията на ядрото. Щом се отдалечила на разстояние от два блока, усетила нещо необичайно в сърцето си. Била дълбоко обременена. Паднала на колене и започнала да се моли. Скоро преминала от своя естествен език към молитвения си език. След малко бремето започнало да се вдига и тя знаела, че молитвата е чута и отговорът е на път.

На събранието проповядвала своето послание под силното помазание на Святия Дух. Като се прибрала вкъщи, открила, че някой е влизал с взлом. Търсейки ценни неща, крадецът бил разпръснал дрехи по целия под. Но се било случило нещо странно. Нейните бижута и пари, които не били скрити, стояли непокътнати. По някакъв начин крадецът е бил заслепен от откритите ценни неща в апартамента й. Вярваме, че Святият Дух е ходатайствал за нея, крадецът е бил възпрепятстван да открадне нещо с голяма стойност. Бог е видял и е отговорил!

По време на войната във Виетнам, много от младите хора от нашата църква отидоха да се бият със своите американски съюзници в джунглите на тази страна. Доста от техните родители идваха при мен и казваха: „Пастирю, не знаем как и за какво да се молим. Молим те, помогни ни, защото не знаем състоянието на нашите синове!” Отговорът ми към тях бе: „Защо не помолим Бог да използва нашия молитвен език, след като не знаем за какво да се молим?” Затова се молехме: „Скъпи Небесни отче, използвай молитвения ни език и се моли чрез нас за нашите деца. Молим Те, посрещни техните нужди днес. Ти знаеш къде са. Ти знаеш състоянието им.” Скоро всички започнахме да се молим на нашия молитвен език и не спирахме, докато бремето не се вдигнеше. Понякога някои от родителите се молеха с дни до вдигането на бремето. Свидетелствам за хвала и слава на Бога, че по време на войната във Виетнам, нито едно от нашите момчета от църквата не умря. Куршумите може да са летели, но синовете ни са били пазени от Святия Дух! Ето защо, аз не пренебрегвам това, което Бог толкова щедро ни е дал. Добре ще е, да се молите за този важен вид молитва. Помолете Бога да ви покаже как можете да бъдете защитавани, назидавани и укрепявани чрез Святия Дух по нов начин. Защото вие, които се молите в Святия Дух, моля ви, не угасвайте Духа в живота си! „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса. Не угасвайте Духа! Пророчества не презирайте! Всичко изпитвайте! Дръжте доброто!” (І Сол. 5:18-21). За да бъдем духовни ходатаи, ние трябва да имаме желание да застанем в пролома.

„Ходатай” буквално означава, „да застанеш помежду”. Трябва да сме готови, да застанем между нуждата и Бога. Нужно е също така, да желаем, да бъдем използвани в молитва от Святия Дух в неочаквани моменти, на неочаквани места. Трябва да сме готови, да бъдем използвани от Святия Дух, да се молим за нужди, за които няма как да знаем по естествен начин. Нуждата може да е в другия край на света, но Святият Дух да желае да ни използва, за да посрещне тази нужда в молитва. Бог търси хора, които искат да бъдат използвани от Него. За да бъдеш успешен ходатай, ти също така, трябва да си готов, да се молиш в Святия Дух.

Вярата е специалната съставка, която изпълва молитвата със сила и резултатност. Ако се молим без вяра, ние просто издаваме звуци във въздуха. Словото казва: „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят” (Евреи 11:6). С други думи, когато идваме при Бога в молитва, трябва да го правим с вяра. Бог не прави вярата в молитвата да бъде по избор. Ние трябва да се молим с вяра, за да чуе молитвата ни. Затова Бог няма да послуша молитва, отправена със съмнение. Той ще чуе само молитвата с вяра.

За да ви помогна да развиете вяра в молитвата, искам да споделя с вас три основни стъпки, които да използвате:

Както вече споменах относно молитвата, вярата ни трябва да бъде съсредоточена върху определена и сигурна цел. Точно както изстреляната ракета е насочена към точна цел, така и нашите молитви на вяра трябва да бъдат целенасочени. Един човек ме запита: „Пастир Чо, би ли се молил Бог да ме благослови?” Моят отговор беше: „Какъв вид благословение желаеш? В Библията има хиляди благословения. Трябва да бъдеш конкретен, за да получиш отговор. В противен случай как ще разбереш кога Бог ти е отговорил?” Ако имаш финансова нужда, не се моли само: „Господи, нуждая се от малко пари, моля Те, помогни ми!” Трябва да се молим: „Господи, нуждая се от 10000 долара за неизплатените си дългове. Моля Те, да ми изпратиш тази сума, за да изплатя тези сметки и слугата Ти да не се посрами.” Затова, ако се нуждаеш от 10000 долара, моли се конкретно за тази сума! Ако ти трябват 589,50 долара, не искай около 600 долара; моли се за точната сума, която ти е нужна! Бог винаги е отговарял на конкретни молитви. Всичко, което Той прави има план и цел.

В Битие 1 и 2 се казва, че Бог създаде за точно определено време, интервали, наречени дни. Когато каза на Мойсей да изгради Скиния, Той му даде ясни насоки. Мойсей не беше оставен да решава, дали скинията да бъде дълга двадесет лакти (дължината между лакътя и върха на пръста). Не! Беше му казана точната дължина и ширина. Бог е точен Бог и очаква ние да се молим точно.

Вярата е държането на нещата! Тя не е държането на неопределености, но на определени неща, за които се надяваме отново много конкретно (Виж Евреи 11:1).

Така е и с молитвата на вяра. Трябва да се научим да си представяме резултатите, преди Бог да ги доведе, извиквайки в съществуване несъществуващото. Ако копнееш за дете, което да донесе щастие в празния ти дом, започни да виждаш това дете в своите видения и сънища. Ти и съпругът ти трябва не само да се молите и да искате дете, но започнете да виждате едно новородено момче или момиче, будно и здраво, изпълващо вашия дом с щастие. През нощта изпълвайте сърцата си с тази мечта. Нека на сутринта това да бъде видението ви. Точно, както Авраам и Сара можаха да видят своите деца чрез вяра, без да зачитат факта, че и двамата бяха доста надхвърлили възрастта за раждане на деца, вие също можете да видите детето на вашата молитва на вяра - родено.

Бог каза на Авраам да погледне звездите през нощта и да ги преброи. Толкова щеше да бъде неговото потомство. Въображението му бе завладяно от вяра за осъществяване на чутото, тъй като Божието обещание бе зачнало в него. През деня бе казано на Авраам да се качи на върха на една планина и да погледне на изток, на запад, на север и на юг - всичко, което можеше да види, щеше да бъде негово притежание. Затова въображението му отново зачна, чрез Божието обещание, като неговото видение беше използвано от Бога за изграждане на вяра. Все още човек знае малко за това, как работят неговият ум и тяло. Той е пътувал в извънземното пространство, но знае толкова малко за своето вътрешно пространство. Ако знанието на човека за неговите ум и тяло е тъй ограничено, то той знае дори по-малко за действието на своя дух. Хората говорят за зрителната представа, като за ново откритие, но Бог е разкрил този принцип в цялото Слово.

Бог е обещал да даде желанията на сърцето ти. Както споменах това във втората част, „молитвата е искане”. Твоите желания трябва да бъдат в хармония с Божието Слово - Библията. Например, ако християнка се моли за младеж, за когото да се омъжи и срещне човек, който не е християнин, той не е отговорът на нейната молитва. Защо? Божието Слово вече казва: „Не се впрягайте заедно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?” (ІІ Кор. 6:14). Затова, независимо как тя се моли, този млад човек да бъде неин съпруг, Божието Слово е определило факта, че Бог няма да чуе молитвата. Момичето може да се моли конкретно; може да използва видения и мечти в своето въображение; може да заявява всичките обещания, но Бог отговаря само на тези молитви, които са в съответствие с разкритото Божие Слово - Библията! Бог е Богът на вечното сега! Той вижда края от началото. Вярата, на която Бог отговаря е „сега” - вярата, спомената в първия стих на Евреи 11.

Когато се молим с вяра, ние се придвижваме в сферата на Божието четвърто измерение на „сега” - вярата. Виждаме резултатите от Божието обещание към нас вече постигнати. Не отслабваме, поради обстоятелствата, които може да изглеждат невъзможни, но идваме в почивката на Бога, т. е. стоим твърди, непоколебими, като знаем, че Бог е верен да извърши много повече, отколкото можем да поискаме или помислим. Не отлагайте Божия отговор за бъдещето: „Някой ден Бог ще ми отговори!” Не! Трябва да назоваваме нещата, които не са, като че ли съществуват. Аврамовото име бе променено в Авраам (баща на множество), преди да се бе родил първият му син от неговата съпруга Сара. Можете ли да си представите реакцията на всички, които познаваха този човек?! Те трябва да са поклатили глави, като са се чудили защо старецът трябва да променя името си, без да има резултатите от обещанието за него. Но Авраамовата вяра не се поклати. Той се бе научил да се движи в „сега” - вярата на Бога, и да назовава нещата, които не са, като че ли те вече съществуват.

Авраам е наречен баща на вярата, защото упражни такава динамична вяра, която стана пример за всички нас: „Това пък, че му се вмени (на Авраам) за правда, не се написа само за него, но и за нас…” (Римл. 4:23-24). Трябва да се научим от Авраам относно молитвата на вяра!