Молитвата път към съживление пол Йонги Чо

В нашия християнски живот молитвата приема различни форми. Желанието ми е да споделя с вас формите на молитва, които практикуваме в Църквата на Пълното Евангелие „Йоидо” в Сеул, Корея. Не, че сме изчерпали всичките видове молитва. Навярно знаете форма на молитва, каквато не съм включил този откъс. Но това, което смятам да споделя с вас е основано на опита и по много начини обяснява източника на нашия уникален църковен растеж.

За да гарантираме своя постоянен личен растеж като християни, трябва да имаме редовен личен живот на молитва. Ако спрем да се молим, започваме да забавяме ход, преминавайки от устрем към инерция, както обяснихме по-рано.

В много части на света християнството е станало традиционна религия - изпълнено с ритуали и почти лишено от пулсиращ живот. В днешния забързан век хората намират за трудно да установят и да поддържат редовен личен молитвен живот. Телевизията играе все по-голяма, доминираща роля в ежедневието ни. Това поглъща много важно време, което може да бъде посветено на молитва. Става така, че колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече стават нещата, които отвличат мъжете и жените да се молят всеки ден. Единственият начин да се предпазим от падане в тази клопка е да видим изключителната важност на ежедневните молитви. Има много причини, поради които трябва да се молим всеки ден. Ще спомена само две от тях:

1. Денят ни трябва да започва с молитва, защото тогава Бог отговаря. Бог обича да се движи в нашите сърца рано: „Има една река, чиито води веселят Божия град, святото място, където обитава Всевишният. Бог е всред него; Той няма да се поклати; Бог ще му помогне и то при зазоряване” (Псалм 46:4-5). „Събуди се, славо моя; събуди се псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина” (Псалм 57:8). Тези думи са повторени от Давид в Псалм 108:2. И двата стиха показват Давидовия навик да става рано всяка сутрин, за да хвали и да се покланя на Господа. Не случайно Бог свидетелства, че Давид е бил човек по сърцето Му. Но Давид не само хвалеше и се покланяше на Бога рано сутрин, но също така търсеше Господа през тези ценни, ранни часове.

„Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида в една пуста, изнурена и безводна земя. Така съм се взирал в Тебе от светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава. Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето име ще издигам ръцете си” (Псалм 63:1-4). Бог е обещал на тези, които с постоянство стават рано да Го търсят, че ще Го намерят: „Аз любя ония, които Ме любят и ония, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят” (Притчи 8:17).

2. Като започваме деня си с молитва, ще имаме духовната и физическа сила да извършваме задълженията си: „С душата си Те пожелах нощем; Да! С дълбочината на духа си Тебе търся в зори; защото, когато Твоите съдби се вършат на земята, жителите на света се учат на правда” (Исая 26:9). Исая научи съдбите на Бога в своя дух, когато търсеше Господа рано сутринта.

Разбрал съм, че мъдростта на Бога, която идва към мен по време на моите молитви рано сутринта, ме прави по-работоспособен. За няколко минути знам какво Бог иска във всяка ситуация. Не се налага да прекарвам дни в обсъждане на определен въпрос, защото имам ума на Христос.

Нашето молитвено време трябва да включва не само молитва, но и лично четене на Библията! Толкова често тези от нас, които са в пастирското служение, поглеждат в Библията само, за да намерят послание за проповед. Но ние трябва да четем Библията, за да бъдем духовно нахранени, заради собствените си сърца: „В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:11); „Изясняването на Твоето Слово просвещава, вразумява простите” (Пс. 119:130). Бог може да ни говори от Словото, ако Му дадем възможност. Сутрешните часове намират умовете ни чисти от всичките конфликти на деня; затова сме в състояние да приемаме Неговото водителство и инструкции, които могат да дойдат от Неговото свято Слово. Като служител на Евангелието, аз трябва да запомня, че моето поучаване и проповядване трябва да произтича от личното ми учене.

Божиите хора, които ме слушат, ще бъдат благословени само, ако аз съм подбуден. Мога да вдъхновявам само, ако аз съм вдъхновен от Святия Дух. Затова трябва да чета Библията като част от ежедневния си молитвен живот.
Вашите семейни молитви

Макар да е добре известен и често повтарян, следният израз не изгубва своята валидност: „Семействата, които се молят заедно, устояват заедно.” Не само в Америка, но и в по-голямата част от света, телевизията все повече и повече става център на семейните занимания. Между видео игрите, новините и различните предавания, семействата намират за все по-трудно да се хранят заедно, а камо ли да се молят заедно. Публикувани са статистики, показващи, че едно дете от Северна Америка прекарва четиридесет часа седмично в гледане на телевизия и с всяка година това време нараства. Степента на разводите се увеличава стремително. В някои области разводите са повече от женитбите. Сатана сякаш печели войната, която се води в дома. Какво ще попречи на битката, да не засегне нашите домове? Отговорът е - семейните молитви! Молитвеното време на семейството трябва да включва пеене, четене на Библията и молитва. През това време трябва да се допуска откровеност, особено за децата. Както споделих с вас това, което каза най-големият ми син по време на една от семейните молитви, така аз позволявам на всичките си деца да изразяват своите чувства, страхове и безпокойства. По този начин можем да държим отворен канала на общение по между си и да бъдем привличани по-близо в честни взаимоотношения.

Обезпокояващи статистики, които са публикувани сега показват, че много от самоубийствата се извършват в юношеската демографска група. Младите хора усещат нарастващия натиск на отчуждението от своите родители, наред с не по-малкия натиск от промените при израстването им. Затова много от младежите са се обърнали към наркотиците, непозволения секс и алкохола.

Щом тези изкуствени стимулиращи средства престанат да действат, младите хора изпадат в отчаяние и посягат на собствения си живот. Психолозите казват, че семейството е единственият бастион на надежда, останал за днешните младежи. Като поддържаме откровени взаимоотношения с нашите деца, те ще бъдат достатъчно силни да се съпротивят на дяволската атака. За да атакува нашите младежи, сатана използва също така и фалшива религия. Ние всички сме чували за религиозните култове, които предлагат на младите мъже и жени лъжлива атмосфера на дом и семейство. Най-силната ни защита срещу това е един стабилен молитвен живот в семейството.

Както Бог е избрал да споделя Своето бреме с нас, така и ние трябва да се научим да споделяме своите грижи с децата си. Защо трябва да ги оставяме да виждат резултатите от нашите притеснения, а да не им обясняваме причините? Как ще се научат да се справят с проблемите, отдавайки ги на Господа, ако не виждат нас да вършим същото?

В нашето семейство обикновено се събираме за молитва в кръг всеки ден. Хващаме се за ръце и започваме да се молим. Някой от синовете ми може да има проблеми с един от своите предмети в училище. Този проблем незабавно става проблем на цялото семейство и трябва да бъде представен в молитва пред Престола на благодатта. Примерно, моята молитва ще бъде: „Скъпи Господи, моля Те, помогни на най-големия ми син при изпита, който му предстои. Нека да си научи по този предмет толкова добре, че да получи висока бележка за Твоя слава. Амин.”

Моята съпруга има грижи, които също са важни. Грейс - съпругата ми е много важна част от моето служение. Но тя може да е загрижена за издателската компания, която ръководи, или за музикалната програма, в която е включена, или дори за новата рокля, от която навярно се нуждае за някакъв специален повод. Нейните грижи са грижи на всички ни. Това довежда семейството ни в единство, което не може да бъде лесно разрушено.
Молитвата в църковната служба

Едно от най-важните служения в Централната Църква на Пълното Евангелие е молитвата в единство, която имаме по време на всяка служба. Винаги започваме нашите служби, като всички присъстващи се молят едновременно. Може да се молим едновременно за спасението и защитата на нацията си. След дългогодишното японско подтисничество и инвазията от Комунистическа Северна Корея, като осъзнаваме, че свободата, особено духовната свобода, е твърде ценна и трябва да бъде защитавана, ние се молим усърдно за нашата страна. Също така се молим заедно и за водачите си. Бог ни е заповядал да правим това и ако не Му се подчиняваме, ще получим правителството, което заслужаваме. Ето защо се молим за нашия президент и за останалите водачи.

Поради тази причина, аз имам пълна свобода да проповядвам Евангелието в своята църква, по телевизията и по радиото. Мнозина, особено в Европа, нямат свободата да проповядват публично, чрез средствата за масова информация. В Корея ние ценим тази свобода и я пазим чрез молитва. Молим се в съгласие за хилядите прошения, които идват при нас от Америка, Япония и останалата част от света. При всяка служба аз заставам до нашия „подиум с молитвени нужди”, като поставям ръце върху нуждите и всички се молим заедно. Преди нуждите да бъдат изпратени на Молитвената планина, стотици хиляди хора се молят усърдно над тях във всяка една от седемте ни служби. Молим се особено много за световно съживление, което ще позволи всяка нация да чуе Евангелието, за да извършим мисията си до завръщането на Христос. Като най-голямата църква в света, ние осъзнаваме, че ни е дадена специална отговорност да се молим за църквата на Исус Христос във всяка нация. След моята проповед се молим отново заедно. Този път молим Святият Дух да вземе Словото и да Го вложи в нашите сърца, така че да можем да бъдем Негови изпълнители, а не само слушатели. Когато се молим заедно, ние го правим с решителност и увереност. Молитвата на моите хора звучи като мощен рев на голям водопад. Знаем, че Бог трябва да чуе искреността на молитвата ни, защото се молим в съгласие и единство! При нашата обща молитва силата на Бог се проявява помежду ни. При това мнозина биват изцелявани, освобождавани и изпълвани със Святия Дух. Ако един може да обърне в бяг хиляда, а двама да се справят с десет хиляди, можеш ли да си представиш стотици хиляди, обединени в молитва - силата е невъобразима!

„Величайте Господа с мене и заедно нека възвисим името Му” (Псалм 34:3).

Системата на ядра е самата основа на нашата църква. Открих този принцип по време на един от най-трудните моменти в служението си. Като пастир на църква с три хиляди члена, аз мислех, че ще мога да върша всичко и опитах. Проповядвах, посещавах болните и се молех за тях, но с нарастването на църквата, силите ми намаляха. Една неделя, докато превеждах за някакъв американски евангелизатор, припаднах. Като мислех, че се нуждая от по-голямо посвещение и сила на духа, аз опитах отново, но не можах да довърша службата. Бях бързо откаран в болницата на Червения кръст. „Пастир Чо, ще можеш да живееш, но ще трябва да изоставиш служението!” - ме поздрави с тези смущаващи думи моят доктор, след като дойдох в съзнание в болницата. „Какво друго бих могъл да правя, освен да проповядвам Евангелието?” - прошепнах тихичко на себе си. Осъзнаването на това, което ми бе казано току що, падна върху мен като тежък камък. Забелязал съм, че понякога Бог трябва да отиде до необичайни крайности, за да привлече вниманието ми. Но през този мрачен час аз открих основната съставка на неограничения потенциал за растеж в моята църква: системата на ядрата. Лука описва подобен случай в Деяния 6 глава. Докато броят на учениците бе все още малък, дванадесетте апостоли можеха да извършват цялата административна работа в църквата. Но, ако това състояние беше останало същото, църквата никога не би могла да нарасне над броя на членовете, който бе в Ерусалим. Бог промени мисленето на апостолите по такъв начин, че те да могат да посрещнат потенциално унищожителния проблем, описан в 6 глава.

Етническото разделение, което почти причини първото разцепление, трябваше да бъде разрешено. В резултат апостолите осъзнаха, че не биха могли сами да извършват цялото дело на служението. Затова те призоваха седем мъже и ги определиха за дякони. Дяконите се грижеха за администрацията на църквата, а апостолите се предадоха на първоначалното си призвание: „А ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на Словото” (Деяния 6:4). Проблемът, видян в тази глава, накара Божиите мъже да прегледат своето положение и да приемат мъдростта на Святия Дух. Тази мъдрост щеше да им помогне да предадат своята власт на други, като така се отваряше възможност за неограничен растеж. Забелязах, че на няколко места в Деяния учениците се срещаха в големи и малки групи. Следват няколко цитата от Деяния и Римляни, които отвориха очите ми за актуалността на системата на ядрата: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бог и печелеха благоволението на всичките хора. А Господ всеки ден прибавяше към тях ония, които се спасяваха” (Деяния 2:46-47). „Нито един ден не преставаха да учат и да благославят и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът” (Деяния 5:42). „Как не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно и да ви поучавам публично и по къщите” (Деяния 20:20). „Поздравете и домашната им църква!” (Римл. 16:4). Тези и други стихове ми дадоха насоката, от която се нуждаех. От тогава нашата система на ядрата се е разраснала толкова, че в момента имаме над 20.000 ядра в църквата. Ако всяко от тези ядра води при Исус само по две семейства годишно, това ни дава четиридесет хиляди нови семейства. Тъй като нормалното семейство се състои от четири члена, степента на годишен растеж е сто и шестдесет хиляди новоповярвали. Това не включва членовете, които са доведени до Христа чрез телевизията, радиото и нашите неделни хвалебствени служби. Ето защо постоянният растеж на църквата ни зависи предимно от системата на ядрата. На събиранията на ядрата присъстват от пет до десет семейства. Те може да се събират по домове, което е удобно за вечерни събирания или дневни женски събирания; в училища - най-доброто място за нашите ученически ядра; в заводи - за събиране на работнически ядра; или може да се срещат в ресторантска стая, което е доброто за бизнесменските събрания. Където и да се събират, те са църквата в действие. Нашата голяма църковна сграда е мястото, където хората се събират заедно, да споделят Божието Слово и да се наслаждават на хвалението на църквата ни, събрана заедно, но в действителност нашата църква се среща на хиляди места навсякъде в областта.

В тази система на ядрата, членовете се молят помежду си за своите нужди. Водачът на ядрото ги посещава, когато се разболеят и се моли за изцелението им. Нашите хора са получили обучение относно същността на молитвата, така че се молят за всичко. Те ревностно се молят за църквата, за нацията и за продължаване на съживлението в Корея и по целия свят. Също така се молят и за спасението на нови хора, за да продължи растежът на църквата.

При нашите конференции за водачи на ядрата, аз подчертавам, че ядрата трябва да имат ясна цел в своите молитви; затова те изграждат ясна картина на своята цел, когато се молят с вяра. Тъй като е много по-лесно да доведеш до Исус Христос някого, когото познаваш, членовете на ядрото свидетелстват на своите съседи, приятели или роднини. Когато Бог отвори вратата за спасението на този потенциален новоповярвал, съответният член ще сподели това с останалите от ядрото и те няма да престанат да се молят, докато този човек не дойде до Христос. Научили сме, че на тази земя сме във война срещу сатана. Наша опозиция са дяволът и неговите демонични духове.

Бойното поле са сърцата на всички мъже и жени. Целта ни е всички да познаят спасителната благодат на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ето защо планираме внимателно; имаме стратегия, план и изпълняваме този план като добре тренирана армия. Но най-важното е, че окъпваме своите планове с молитва, така че Бог да може да вдъхне живот на усилията ни и те да бъдат плодотворни. Аз не съм използвал тайна формула в мощния църковен растеж, който преживяваме. Просто съм погледнал сериозно на Божието Слово. Нямам никакво съмнение, че това, което е извършено в Корея, може да се повтори във всяка част на света. Ключът е молитва!

Така наречената от нас Молитвена планина в действителност е нещо много повече от почивна област, предназначена за молитва. Първоначално тази земя бе закупена за църковно гробище. Тъй като по традиция Корея е будистка страна, за нас беше много важно да имаме църковно място за погребване. Докато сегашната ни църква се строеше през 1973 г. доларът се обезцени. Поради това корейският уан (който е свързан по стойност с американския долар) пострада и ние навлязохме в дълбока рецесия. Тогава ни сполетя кризата с маслото, влошавайки нашата и без това разклатена икономика. Хората загубиха своята работа и доходът ни спадна. Тъй като бяхме подписали договори със строителната компания, а преживявахме безпрецедентно нарастване на строителните цени, аз страдах много при мисълта за възможна финансова катастрофа. Изпаднал в отчаяние, аз седнах в своята незавършена църковна сграда с желанието все още големите покривни греди да паднат върху мене. През това критично време за служението ми, една група от нашата църква отиде на закупената площ и започна да строи място за молитва - най-вече за своя страдащ пастир. Макар да виждах нуждата от това за църквата, аз бях загрижен за допълнителните разходи, които продължаваха да се трупат върху бюрото ми.

Като осъзнавах, че само чудотворна намеса от Бога ще ни освободи от катастрофата, събрах ходатаите на Молитвената планина. Една вечер на приземния етаж на нашата недовършена църква, се събраха няколко стотин души за молитва. Една възрастна жена бавно се отправи към мен. Когато наближи подиума, забелязах, че очите й бяха пълни със сълзи. Тя се наведе и каза: „Пастирю, искам да ти дам тези неща, да ги продадеш за няколко пени, за подкрепа на строежа ни.” Погледнах надолу и в ръцете й видях стара купичка за ориз и чифт клечки за ядене. Тогава се обърнах към нея: “Сестро, не мога да взема тези предмети от теб!” „Но, пастирю, аз съм стара жена. Нямам нищо ценно, което да дам на моя Господ, а Исус ме е спасил толкова благосклонно. Тези неща са единственото ми притежание!” - възкликна тя, като сега сълзите се стичаха свободно по набръчканите й бузи. - “Трябва да ми позволиш да дам това на Исус. Мога да слагам ориза си на стари вестници и да се храня с ръце. Знам, че ще умра скоро и не искам да срещна Исус, без да съм Му дала нещо на тази земя.” Когато свърши да говори, всички присъстващи започнаха да плачат открито. Присъствието на Святия Дух изпълни мястото и ние всички започнахме да се молим в Духа. Един бизнесмен от крайните редове бе дълбоко развълнуван и каза: „Пастирю, искам да купя оризената купичка и клечките за хиляда долара!” При това всички започнаха да залагат своите притежания. Моята съпруга и аз продадохме малкия си дом и дадохме парите на църквата. Този дух на даване ни спаси от финансова разруха. С годините Молитвената планина е прераснала в място, където хиляди хора отиват ежедневно да постят и да се молят за своите нужди. Прибавили сме зала с десет хиляди места, която вече е твърде малка, за да побира идващите тълпи.

Посещаемостта е различна, но обикновено всеки ден идват поне по три хиляди души да се молят, да постят, да се покланят и да хвалят нашия свят и скъпоценен Господ. В тази атмосфера на концентрирана молитва, чудесата и изцеленията са често срещано събитие. Миналата година над 300000 души се регистрираха в Молитвената планина. Ето кое прави това “пристанище на молитвата” преден фронт в нашата атака срещу дяволските сили на земята. Никъде по света няма толкова много хора, които да постят и да се молят. Бог чува нашите молитви и отговорите са твърде многобройни, за да се опишат всичките.

В следващата глава за поста и молитвата ще обърна по-голямо внимание на метода, чрез който практикуваме това библейско средство за посрещане на нуждите. Не мога обаче да наблегна достатъчно върху важността на поста и молитвата за започване и продължаване на съживлението.

Ние имаме не само колективна молитва на Молитвената планина, но имаме също така и индивидуална молитва в нашите „молитвени пещери”. Тези малки кабинки фактически са изсечени в склона на един хълм. Там хората могат да застанат в пълно спокойствие и тишина пред Бога. В моята собствена „молитвена стаичка” аз мога да затворя вратата и да общувам с Небесния си Баща в концентрирана и продължителна молитва. Още преди нарекох Молитвената планина „Убежище за молитва”. Причината за това е, че в момента се извършват приготовления за събирането под един покрив на хора не само от Корея, но и от всяко кътче на света.

Вярвам, че има много християни, копнеещи за място, където да могат да срещнат Бога по динамичен начин. Не, че Бог не може да бъде намерен навсякъде, където хората Го търсят в Дух и Истина, но на земята не съществува друго място, освен Молитвената планина, в което да се отправя по-концентрирана молитва. Християните не са задоволени да чуват само за движението на Бога; те желаят да видят какво Бог върши. Ето защо се строят пътища, изграждат се подходящи жилища и се разширяват постройки, за да се осигури място за това, което Бог е на път да извърши.

Давид писа: „Превръща пустиня във водни езера, и суха земя във водни извори; и там заселява гладните, за да си основат градове за живеене” (Псалм 107:35-36). И отново: „И тъй, народите ще се боят от името Господно, и всичките земни царе от Славата Ти, защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в Славата Си, погледнал е благосклонно на молитвата на лишените, и не е презрял молбата им. Това ще се напише за бъдещото поколение; и люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа” (Псалм 102:15-18).

Как хиляди души могат да прекарват всяка петъчна вечер в молитва? Много хора по целия свят са ми задавали този въпрос. Ако някои могат да прекарват по цели нощи в дискотеките, то защо ревностните християни да не се молят и да не хвалят Бога цяла нощ? Всичко зависи от това, какви и къде са нашите приоритети. Или ще бъдем сериозни по отношение на съживлението, или не.

Всеки петък нашите хора се събират в 22:30 часа вечерта и започват тихо да се молят. Тогава представям силно поучение от Божието Слово. Тъй като не съм притесняван от ограниченията на времето, аз мога да се отпусна и да поучавам два часа. Вече става ясно, че следваме определена програма. Хората не биха идвали толкова редовно, ако само трябваше да седят и да се молят цяла нощ. След библейския урок, ние започваме да се молим. Молим се за специфични нужди и проблеми в нашата църква, както и за лични нужди. След молитвата запяваме евангелски песни. След хвалебствената служба един от моите помощник пастири проповядва. Тогава пеем отново и се подготвяме да чуем лични свидетелства за това, какво Бог е направил в живота на членовете. Всяка седмица има толкова много чудеса на Божията милост, че няма начин всички желаещи да успеят да свидетелстват. Впечатляващите разкази за Божието снабдяване ни карат да пеем отново.

Преди да усетим, вече е станало 4:30 часа сутринта и е време да се подготвяме за съботното утринно молитвено събрание. След молитвата сме свободни и възрадвани си отиваме у дома.

Давид имаше навик да прекарва цели нощи в молитва. В Псалм 63 той нарича своите нощни молитви „нощни стражи” (Псалм 63:6 и 119:148). Исая пророкува: „У вас ще има песен, както в нощта на тържествен празник и сърдечна веселба, както, когато тръгват със свирки, за да отидат при канарата Израилева, в Господния хълм” (Исая 3:29). Когато учениците бяха в затвора, те не прекараха нощта в оплакване, а пяха и се молиха. Затова Бог ги чу и изпрати освобождение в лицето на ангел. Присъствието на Господа е от първостепенно значение.

Исус ни обеща, че когато се събираме в Негово име, Той ще е сред нас. Лесно е да изкараме нощта, щом сладкия аромат на Господното присъствие изпълва мястото, където сме събрани.

В много страни по света съботата е почивен ден за работниците, но в Корея това е нормален работен ден. Така че, много от хората, прекарващи цялата петъчна вечер в молитва, трябва да си отидат вкъщи и да се приготвят за работа. Но Давид заяви, че не може да даде на Бога това, което не му струва нищо. Макар да не е лесно да прекараш нощта в молитва, това е средството, чрез което сме могли да задържим съживлението.