Молитвата път към съживление пол Йонги Чо

Бог е казал: „И Господ каза на Мойсей: Когато се завърнеш в Египет, внимавай, да вършиш пред фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти.” Човек е създаден да желае общение с Бога. Съществува празнина, която не може да бъде запълнена с нищо друго, освен с истинско общение с Бог. Без значение е, какво е постигнал човек в живота си, той не може да бъде удовлетворен, ако не запълни тази същност на човешкото битие. Това е, което дава цел в живота, подхранва сърцевината на душата му. Бог създаде Адам и му даде дъха на живота. Той е бил физическо същество, преди да стане духовно. Духовното измерение му е дало способност за общуване и приятелство с Бог в средата на градината, при вечерната хладина. Човек е изгубил тази си способност, поради греха. Но Бог желае да общува с човека и пое инициативата с Аврам, бащата на нашата вяра. Той разкрива Своето физическо присъствие при Мойсей. Но само първосвещеникът е имал право да влезе в пресвятото място и да общува лично с Бога. Обаче сега е по-различно.

Когато Давид бил издигнат за цар, първото нещо, което трябвало да направи, е, да донесе ковчега на Завета в светилището на Израел. Бог даде за задача построяването на Храма, но това е все още пътуване към нещо по-добро. Личността на Исус Христос заема важно място в историята на човечеството или по-точно, това е една от най-важните личности за човека, ако разбира се, се възползваме от това. Това е началото. В последствие ние вече приемаме Святия Дух, който ни въвежда в едно интимно общение (приятелство) със Създателя. Исус казва: „Той ще Ме прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява.” (Йоан 16:14-15). Исус по-нататък допълва: „И в оня ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.” (Йоан 16:23). „Ако човек Ме обича, той ще съхрани Моите думи; и Моят Баща ще го обича и ще влезе в него, и ще живее в него”; „Търсете и ще намерите!” Бог е не само Източникът, от Който ние можем да получим всичко, от което се нуждаем, макар и благородни да са нашите мотиви, Той е живо същество, Личност, която търси нашето приятелство.

„Но идва час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Отца с Дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.” (Йоан 4:23). Следователно, следващото ниво на молитвата е търсенето. Това по никакъв начин не обезценява моленето. По-голямото не обезценява по-малкото, по-малкото винаги е включено в по-голямото.

Апостол Павел е имал жива връзка с църквите. Към църквата във Филипи той казва: „Но това, което беше за мен придобивка, като загуба го счетох заради Христа.” (Филипяни 3:7). Как би могъл Павел да спечели Христос? Помнете, че спасението е чрез вяра, по милост.

Това, което Павел обяснява в 3 глава на Филипяни, е повече от това, да приемем Христос само като Спасител. Павел има предвид едни по-дълбоки, приятелски отношения с Исус. Този вид молитва не е толкова свободна като първия вид. Към нея трябва да се стремим, въпреки че тя изисква усилие. Какво е получил Павел от този вид молитва? Отговорът е: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя - като забравям задното, се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на Божието отгоре призвание в Христа Исуса.” (Фил. 3:13-14). Със следващия стих Павел ни предизвиква: „И така, ние, които сме зрели, нека мислим така, и ако мислите вие по друг начин, Бог ще ви открие и него.” (ст. 15). В този стих Павел ни казва да се стремим към духовна зрялост, към едно добро и живо общение с Христос. Бог е любов. Любовта изисква общение, приятелство или по-точно казано, дружелюбен разговор.

Следователно, Божията същинска природа изисква да дадем общуване. Преди 5:00 часа сутринта не ми трябва будилник, за да ме събужда. Просто чувам чукането на вратата на моето сърце и това автоматично ме събужда. След това чувам Бог да ми казва: „Чо, това е нашето време! Аз желая да общувам с теб сега!” Следователно, това постоянно общение с Бога, не е само една проста молба. Това е и усилие на волята, ума и тялото. Това е стремеж. Това е търсене на горното.

Трябва да търсим Бога, защото в Него са скрити всички ценни неща. „В Когото са скрити всички скъпоценности на мъдростта и знанията” (Колосяни 2:3). В посланието до Колосяните, Павел рисува църквата като скъпоценно поле, в което е скрито голямо съкровище. Съкровището разбира се, не е материално, то е духовно - мъдрост и знание. Когато млади християни се молят, те нормално се приближават до Трона на Бога във време на нужда. Това е добре и е важно. Бог иска от нас да се молим. Много хора имат Христос като Някой магазинер, при Когото, като отидат и си платят, ще получат желаната стока. Обаче всичко това не е определен закон. Това е любов. То е като едно скрито съкровище. Онези, които са мъдри, ще продадат всичко, за да имат достъп до това съкровище. „Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всички думи на тоя Закон” (Второзаконие 29:29).

Това е, което всеки може да види в Евангелията. Но Бог иска да ни въведе в такова близко общение със Себе Си, че да може да сподели Своите най-ценни неща в мъдрост и знание.

Съкровището не би било съкровище, ако беше лесно достъпно. Следователно, Божието духовно съкровище трябва да бъде търсено с молитва. Аз научих преди много години, че се изисква усилие, за да получа това съкровище, което Бог желае да ми даде. „Аз любя ония, които любят Мене и ония, които Ме търсят ревностно, ще ме намерят. Богатството и славата са с Мене. Да, трайният имот и правдата. Плодовете Ми са по-добри от злато и приходът от Мене от отбрано сребро” (Притчи 8:17-19). Мързеливият християнин не може да търси. Той никога не навлиза в съвършенството на благословенията, които Бог желае да му даде. Изисква се дисциплина и усилие, за да живееш близко до Бога. Аз сега управлявам най-голямата църква в света, с над 370 000 члена (вече 1 200 000 - 1993 г.). Изключително съм зает, защото толкова много хора идват в моята църква. Само заради домашната система ли? Въпреки, че домашната система е най-ефикасното средство, с което повечето наши членове бяха привлечени при Христа, това не е основната причина, хиляди да чакат в неделя, за да получат място в една от нашите служби. Те идват, да бъдат нахранени с Божието Слово или по-точно казано - с храната, която е Исус Христос.

От къде получавам моите послания? Получавам ги от моя Бог в молитва, интимно общение и приятелство. Това е задължение за всички християни. „Послушайте поука. Не я отхвърляйте и станете мъдри. Блажен тоя човек, който Ме слуша, като бди всеки ден при Моите порти и чака при стълбовете на вратите Ми. Защото който Ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа” (Притчи 8:33-35). Ако твоят живот като християнин не е жив, ти няма да се научиш да търсиш Бога. Ако изучаването на Божието Слово не носи свежа проницателност в духовната реалност, тогава никога няма да можеш да достигнеш до втората фаза на молитвата.

Търси и ще намериш!

Въпреки че молитвата е обръщение към Бога, въпреки че е стремеж към тясно приятелство и общение, тя също е и застъпничество пред Бога, в името на Исус. Така че, посредническата е молитва трета степен, в която споделяме товара на Исус заради човек-общество-обстоятелство или нужда по света. Застъпничеството е степен на молитвата, където ние можем да станем съучастници на Христовите страдания. Когато се моля в Святия Дух, аз зная, че някои от моите молитви са за хора и обстоятелства в други части на света. Не зная точно каква е нуждата, но Святият Дух знае. Той ме използва да се моля чрез Него, докато узная, че Бог е удовлетворил тази нужда.

Един приятел мисионер ми разказа интересна история, която показва важността на посредничеството. Мисионерският екип бил в пустинята на Африка. Те били възпрепятствани поради буря, която ги отклонила от пътя. След два дни водата им свършила. Те се лутали безпомощно в пустинята, страдащи от обезводняване. Изведнъж се появил ручей и те били спасени. След време се върнали на същото място, но ручеят вече не съществувал. По време на тяхната нужда някой е посредничил в молитва и Бог е сторил чудо.

През 1964 година срещнах жена, която сподели с мен опита на посредничеството за нашата църква. След като основах моята първа църква извън Сеул (това беше в предградията на града), двадесет години преди да започна да работя с тази църква, жената видяла три видения за нея и след всяко видение е посредничила за нас в Святия Дух. Когато се е молила през 1944 година, бяхме още под японска окупация и изобщо не мислехме да основаваме църква. Обаче Святият Дух знаеше, че тази църква ще стане една жива църква, водена от Него. Бог е използвал тази вярваща жена като ходатай, за да накара Святият Дух да се спусне над тази област, още преди видението да се сбъдне. Точно както семето донесе бъдещия живот в областта на човешкото съществуване, така също и Святият Дух носи в Себе Си цялата динамика на живота, когато се спусне над определена област.

Този въпрос е толкова важен, че трябва да наблегна повече на него. При зачатието на дете, женската яйцеклетка и мъжката сперма имат сложен генетичен код, който определя фактическата схема на бъдещето. Така, когато Святият Дух произвежда живот, движещата сила на живота е до голяма степен определена от волята на Бога, осъществена чрез Него. През 1944 година никой в търговската част на Сеул не си е представял, че в бъдеще в същата тази област, Бог ще издигне средство, чрез което цялата корейска нация ще бъде повлияна от Евангелието. Но Святият Дух, познавайки ума на Бога, е знаел и затова е издигнал верен молитвен воин, който да ходатайства в Святия Дух двадесет години, преди реалността на това ходатайство да се изяви. Жената направо е видяла църквата като най-голямата църква в света. Тя е била като Симеон и Анна (Лука 2:25-39). Те и двамата знаеха, че детето пред тях, което беше само на осем дни, ще бъде Месията на Израел.
Какви са качествата на ходатая?

Симеон е съвършен пример за качествата, които един ходатай трябва да притежава:

Преди Христовото раждане, Святият Дух беше издигнал двама верни ходатаи. Те прекараха много години в пост и молитва за идването на Месията. Бог им даде да живеят достатъчно дълго, за да видят за какво са се молили. Затова тяхното служение на ходатайствена молитва е завинаги записано в Словото. Ходатайствената молитва е необходима за изпълнението на Божията Свята воля. Това не означава, че Бог е неспособен да осъществи волята Си, но Той е избрал да включи нас в тази реализация. Ето защо тези, които влизат в ходатайственото служение, фактически стават част от изпълнението на Божиите планове и намерения.

Преди да разберем необходимостта от ходатайстване, трябва да видим какво сме ние на земята, като последователи на Христос. „Ние сме солта на земята” (Матей 5:13). Солта придава вкус на това, с което влезе в контакт. Йов каза: „Яде ли се блудкаво без сол?” (Йов 6:6). Църквата трябва да функционира на тази земя като сол. Присъствието ни кара Бога да не унищожи грешната земя, както направи със Содом и Гомор. Той поставя върху нас отговорността за забавянето на последния съд, давайки на човека време или да приеме, или да отхвърли Исус като Спасител. Ние сме посланици за Христос (ІІ Кор. 5:20). Затова сме изпратени с официално правомощие от нашето правителство (Божието Царство), да представяме Неговите интереси на чужда земя. Обичайната практика на правителствата по време на война е, първо да оттеглят своите посланици. Ето защо, нашето оставане на тази земя означава, че Бог все още търпи греха на света и все още има време за проповядване на Евангелието. Също така солта възпира процеса на разваляне. Преди да бъде въведено замразяването, пътешествениците е трябвало да осоляват месото си, за да го съхранят.

Духът на антихриста работи от първото столетие. Йоан пише: „А никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света” (І Йоан 4:3-4). Духът на антихриста, който е духът на беззаконието работи с нарастващо влияние в света. В крайна сметка този дух ще произведе действителния антихрист. Святият Дух чрез църквата задържа противобожествените сили. В крайна сметка тази растяща сила ще се отмахне. С израстването ни като християни, ние съзнаваме, че да си християнин означава не само привилегия, но и отговорност. Трябва да видим важността на ходатайствената молитва, като основна бариера пред сатанинското влияние в този свят. Ако не осъзнаем ролята си като сол на тази земя и лениво позволим на злото да вземе контрол над естествените обстоятелства, които преобладават в нашите страни, то солта ще изгуби своя вкус. По онова време Исус каза: „Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13).

Ние сме призовани от Бог и като царство от свещеници. Като царско свещенство ни е дадена власт. Работата на старозаветния свещеник беше да ходатайства за хората пред умилостивилището на Бога. По същия начин в нашите ходатайствени молитви, ние функционираме в ролята си на новозаветни свещеници, стоящи в пролома за нуждите на Божиите хора. Бог е решил, че ще доведе Своите деца до съвместно управление с Исус Христос. Той не властва над нас, без да ни даде някаква отговорност, но ни е поверил Своята власт, за да помагаме в Неговото господство над тази земя. „И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички” (Ефес. 1:22-23). В Ефесяни 2 Павел обяснява нашата роля на управници: „И като ни съвъзкреси, тури ни да седнем с Него в небесни места в Христа Исуса” (ст. 6). Когато упражняваме духовна власт, ние сме приемници и на свръхестествено знание, което далеч надминава нашето естествено знание. Това знание ни е дадено от Святия Дух (виж І Коринтяни 2:7-10).

Най-често цитираният пасаж в Новия Завет е Псалм 110. За да разберем по-добре как нашата власт може да бъде използвана в ходатайствена молитва, за нас е важно да изучим този Псалм внимателно. Йехова рече на моя Господ „Седи отдясно Ми, докле положа враговете ти за твое подножие. Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си. В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората. Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века, според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно ти, ще порази царя в деня на гнева си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще вдигне глава високо.” В този важен Псалм Христос е представен и като върховен Владетел на земята, и като Първосвещеник, според духовния чин на Мелхиседек.

Евреи обяснява Христовата роля като духовен свещеник: „…понеже всякога живее, да ходатайства за тях” (Евреи 7:25). Господството на Христос е уникално в това, че Той управлява всред враговете Си. Като цар сред своите врагове, Давид имаше физически престол. Така и Христос е в пълен контрол, без видимото притежание на физически престоли на сила на тази земя. Скиптърът, който в Словото е белег на власт, идва от Сион - името, използвано за Божиите хора. Затова начинът, по който светът преживява господството на Исус в настоящия час, е чрез упражняването на властта на църквата, по-специално в ходатайстване. Сега, след като имаме разбиране относно нашето духовно положение на тази земя като сол, царски свещеници и хора, споделящи Христовия престол, можем да видим как действа ходатайството и защо то е необходимо.

Както видяхме в Давидовата молитва, сатана се съпротивлява на Божията воля не само като отнасяща се до църквата, но и до целия свят. Получил власт над този век (сатана е наречен „бога на този век”), всичката негова сила е насочена срещу Божиите хора, които, както видяхме са призовани да упражняват Христовата власт. Като знае, че църквата е главната пречка за неговите цели на земята, сатана обикаля като рикаещ лъв, да ни погълне. Но Евангелието на Христос трябва да бъде проповядвано и нации трябва да бъдат доведени до познаване на Бог. Това са два противоречащи си интереса. Както сме научили от историята, войните се водят поради противоречиви интереси между нациите. При ходатайстването християнинът навлиза в свещеническата функция, да осигури земна основа за Божиите небесни интереси. Този век е станал бойно поле за две противоположни сили, но Бог има група в чуждата земя, която е в състояние да оказва влияние върху настоящия век. Затова естественият свят може да бъде доведен под явния контрол на Божието царство. Мойсей издигаше ръцете си, когато Израел воюваше срещу своите врагове, но когато Мойсей отпускаше ръце, израилтяните страдаха. Това е ясен символ за ходатайстване в действие.
Цената на ходатайстването

Сега, преди да можем да разберем цената на ходатайствената молитва, трябва да разберем Христовото страдание. Когато Савел беше по пътя за Дамаск, той изведнъж видя ослепителна светлина. Докато придружаващите го чуха гръмотевица, той чу ясен глас от небето: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?” Павловият отговор беше: „Кой си Ти, Господи?” Бог отговори: „Аз Съм Исус, Когото ти преследваш.” Савел, по-късно наречен апостол Павел, никога не бе помислял, че преследва Господ Исус Христос. Той преследваше църквата, но Господ не го запита защо преследва Неговите хора, а го запита защо преследва Него. Ние сме Христовото тяло. Каквото чувстваме като Негови членове, това чувства и Той като глава на тялото. Никога не усещаме болка и страдание на повърхността на раната, без мозъкът, разположен в главата, да изпита истинската болка. Мозъкът може да предаде болката до наранената част от тялото, така че тази част да е в състояние да извърши съответната нагласа. Така е и с тялото Христово. Това, което чувстваме ние, го чувства и Той; това, което страдаме, страда и Той, но като Глава, страданието Му е много по-интензивно.

Вярно е, че тези, които имат потенциала да ни нараняват най-много, са най-близко стоящите до нас. За съжаление, някои християни се връщат в света, като отхвърлят скъпоценния Господ, който ги е спасил. В Евреи се казва: „…докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват” (Евреи 6:6). Ето защо, Христос изпитва болката, изстрадана на кръста всеки път, когато някой християнин се върне в света. При ходатайствената молитва, християнинът споделя страданията на Христос за определена нужда в Неговото тяло.

В Африка един мисионер проповядвал на голяма, открита евангелизация. През нощта той се събудил в сълзи. Когато започнал да се моли, чул себе си да изрича някакво странно име отново и отново. Като продължавал да се моли, болката, която изпитвал, била много силна. След няколко часа бремето се вдигнало и ходатайственото - завършено. На следващия ден вестниците разказали странна история. През нощта едно християнско село било избито. Името на селото било същото, над което служителят бил ридал предишната нощ. Христос е страдал с болката на Своите хора, но е могъл да намери някой, който е готов да сподели страданията Му и да ходатайства в Духа.

Павел казва: „...за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания” (Фил. 3:10). В този стих Павел показва, че е готов не само да се радва на възкресенската сила на Христос, но и да споделя Неговите страдания. В нашата църква ние сме се посветили, как да влезем в ходатайствено служение. Научили сме се да искаме в молитва и затова виждаме нуждите си посрещнати. Предали сме се на молитва с пълно посвещение, така че се наслаждаваме на общение с нашия скъпоценен Господ. Повече от всякога сме се захванали с ходатайствената молитва. Ето защо виждаме съживление в нашата страна и ще го видим и по целия свят. Няма друго място на земята, където от три до десет хиляди души да се молят и да постят постоянно. Ние сме сериозни по отношение на битката, която Бог ни е поверил да водим. Сериозни сме относно духовните оръжия, които ще осигурят нашата победа. Имаме увереността за крайната победа, която можем да споделим с Царя на славата.
През каква врата влизаме при ходатайствените молитви

Освен с обичайното си значение като вход към къща или сграда, думата врата е използвана метафорично като вход към някакво духовно преживяване или към някаква възможност. Затова Исус каза: „Аз Съм вратата.” Христос е средството, чрез което човек може да достигне Отца. Павел използва думата като вход към възможност. Той казва: „А когато дойдох в Троада, да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господното дело, духът ми не се успокои…” (ІІ Кор. 2:12-13). Йоан, когато пише до Филаделфийската църква, споделя следното откровение от Христос: „Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори…” (Откровение 3:8). Вратата е не само място на възможност да се проповядва Евангелието на Исус Христос на група хора; това е също и възможност за отделния човек, както Господ потвърждава: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откровение 3:20).

Има врати към нации и етнически групи, които могат да бъдат отворени. Щом веднъж вратата е отворена, хората са в състояние да приемат вярата. „И когато пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което бе извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват” (Деяния 14:27). Преминаването през врата на възможност означава, че се изправяме пред духовната опозиция на началствата и властите, които пазят нациите, да не чуят и да не се отзоват на Евангелието: „…защото ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници” (І Кор. 16:9). Само Господ Исус Христос може да отвори врата, която е била затворена за Евангелието: „Като дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господното дело” (ІІ Кор. 2:12). Как се отварят вратите на вярата и възможността? Видяхме, че Христос трябва да отвори вратата. Но Бог ни е направил членове на Неговото тяло. Това означава, че Главата е избрала да функционира чрез Своето тяло на земята. Така че, се изискват ходатайствени молитви, за да се изправим срещу духовните сили, държащи вратите затворени. Щом веднъж молитвите пробият, Христос може да отвори вратата и цял град, нация или раса да се спасят. Павел потвърждава това: „Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за Словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови; да я изявя така, както трябва да говоря” (Колосяни 4:3-4). Христос не само желае да отваря врати на възможности пред Своите хора, за да могат да проповядват Евангелието; трябва също да бъдат отваряни врати и на откровение, и на разбиране. Исус постоянно повтаря фразата: „Който има уши, нека слуша”. Това заявление, отправено към църквите във втора и трета глави на Откровение, показва, че ние често не разбираме това, което слушаме. За нашите умове трябва да бъде отворена врата на разбиране, за да схванем това, което Бог желае да ни открие: „След това видях, и ето, врата, отворена на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление на Духа” (Откр. 4:1-2). В Деяния виждаме как Бог може да отвори врата на възможност и да я държи отворена, за да сме в състояние да проповядваме Евангелието без духовни прегради.

Павел беше обвинен и откаран в Рим, град, който по онова време бе центъра на греха. Павел се молеше и искаше и други да ходатайстват за него. Най-после вратата към Рим бе отворена: „А Павел преседя цели две години в отделна, под наем къща, където приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше в Господа Исуса Христа, без да му забранява някой” (Деяния 28:30-31). И така приключва книгата Деяния. Важно е, че Святият Дух завършва тази книга с отворена врата. Разбира се, повечето от нас знаят, че Деяния няма правилен граматически завършек. С този граматически недостатък можем да докажем (Лука като лекар е владеел отлично гръцки), че книгата Деяния продължава да се пише, като църквата все още изпълнява „деянията” на Святия Дух. Макар да знаем, че в крайна сметка Павел беше екзекутиран, официалната история на ранната църква завършва в положителна насока.

Никой човек не е в състояние да забрани проповядването на Евангелието, щом веднъж Бог отвори вратата на духовна възможност! Бог може да спре и опозицията, която идва от собствените ни братя и сестри в Христа. За съжаление е фактът, че губим толкова много енергия, поради липса на единство в църквата. Вместо да се борят срещу истинския си враг - дявола, твърде много от Божиите хора се борят един срещу друг. Но отворената духовна борба може също така, да спре опозицията, идваща отвътре. Павел също преживява това в Деяния 28:21 „А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея (центърът на опозицията срещу Павел) за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе”. Ето защо става ясно, че това, което е нужно за християните по целия свят е, да разберат и да влязат в третото ниво на молитвата - ходатайстването. Чукайте и вратата ще се отвори!

Както казах преди, ние не можем да бъдем твърде категорични при разграничаването на трите вида молитва. Някой може да проси, да общува и да ходатайства в едно и също молитвено време. Трудно е да ходатайстваш без общуване (съпричастие) с Христос. Нашите искания ще бъдат по-ефективни чрез съпричастие. Ходатайстването включва искания, общение и съединение. Но, като разбираме трите вида молитва, можем да се молим по-успешно. Като нови християни, ние пристъпваме към молитва като към средството, чрез което можем да получим от Бог. В определен момент можем да израстваме и да желаем повече. Новите неща, които преживяваме, вече не са толкова силни и затова може да си мислим, че се подхлъзваме. Това, което става в действителност е, че ние биваме отбивани от своята детска рецепта и сме подготвяни за твърда храна. Тогава трябва да навлезем в духовно единение и общение с Христос чрез работата на Святия Дух. Щом веднъж сме започнали нашите лични взаимоотношения с Христос, ние започваме да изпитваме това, което Той изпитва. Вече не можем да позволим нещата да продължават по стария начин и доброволно се включваме в молитвената армия. Давид пророкува: „Хората ти ще бъдат доброволци в деня на Твоята сила.” Защо в Корея преживяваме постоянно съживление?

Доброволно сме решили да се молим, докато Евангелието не се проповядва по целия свят. Вратите ще бъдат отворени, когато духовните сили са свързани в името на Исус!
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ