Монахът, който продаде своето ферари

__МЪДРОСТ__

Себевладеенето е ДНК-то на овладяването на живота.

Успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния.

Просветлението се постига с упорито култивиране на ума, тялото и душата.

__ТЕХНИКИ__

Върши нещата, от които се страхуваш.

10-те древни ритуала за лъчезарен живот.

__ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ__

_Вселената помага на храбрите. Когато решиш твърдо да издигнеш живота си до най-високото му ниво, силата на душата ти ще те отведе на вълшебно място с великолепни богатства._

Глава 10

Силата на дисциплината

„Сигурен съм, че днес ние сме господари на съдбата си, че задачата, пред която сме изправени, не е непосилна; че можем да издържим на всички мъки и изпитания. Докато имаме вяра в каузата си и непоколебима воля да спечелим, победата няма да ни убегне“.

Уинстън Чърчил

Джулиан продължи да използва мистичната притча на Йоги Раман като крайъгълен камък за мъдростта, която споделяше с мен. Вече научих, че моят ум прилича на градина и е хранилище на сила и възможности. Чрез фара като символ разбрах първостепенното значение на мисията в живота и колко важно е да си поставяш цели. Чрез примера с триметровия четиристотин и петдесет килограмов борец по сумо получих представа за вечните идеи на _кайдзен_ и огромната полза от себевладеенето. Но все още не знаех, че най-хубавото предстои.

— Сигурно си спомняш, че нашият приятел, борецът по сумо, беше чисто гол.

— Като се изключи розовото стоманено въже около слабините му — вметнах смело аз.

— Точно така — похвали ме Джулиан. — Целта на розовото стоманено въже е да ти напомня за силата на контрола и дисциплината при изграждането на по-богат, по-щастлив и по-просветлен живот. Моите учители в Шивана несъмнено бяха най-здравите, най-доволните и най-спокойните хора, които съм виждал. Освен това те бяха и най-дисциплинираните. Мъдреците ме научиха, че способността за самодисциплина е като стоманено въже. Вглеждал ли си се някога как всъщност е направено стоманеното въже, Джон?

— Признавам, че устройството на стоманеното въже никога не е било високо в списъка на приоритетите ми — казах аз и се усмихнах.

— Е, някой път се вгледай. Ще видиш, че то се състои от много тънки нишки, усукани една около друга. Всяка поотделно е слаба и се къса лесно. Но взети заедно те създават нещо много по-силно от съставните му части и въжето става по-яко от желязо. Самоконтролът и силата на волята са нещо подобно. Изграждането на желязна воля изисква да извършваш дребни действия, с цел да развиваш способността за лична дисциплина. Ако правиш това редовно, дребните действия се натрупват и накрая ще ти донесат огромна вътрешна сила. Може би една стара африканска поговорка най-добре сумира това: „Ако събереш много паяжини в едно, ще вържеш с тях и лъв“.

Ако освободиш силата на волята си, ставаш господар на личния си свят. Ако практикуваш непрестанно древното изкуство на самоуправлението, никоя преграда няма да е толкова висока, че да не можеш да я превъзмогнеш, никое предизвикателство толкова трудно, че да не можеш да го преодолееш и никоя криза толкова страшна, че да не можеш да се справиш спокойно с нея. Самодисциплината ще ти даде вътрешните резерви, необходими да продължаваш напред, когато животът те изправи пред поредното препятствие…

Джулиан замълча и после неочаквано добави:

— Трябва да ти обърна внимание и на факта, че липсата на силна воля е психическо заболяване. Ако страдаш от тази слабост, бързо се заеми да я отстраниш. Запасът от воля и дисциплина е основно качество на всички хора със силен характер и прекрасен живот. Силата на волята ще ти позволи да направиш онова, което си казал, че ще направиш, когато си казал, че ще го направиш. Именно силата на волята прави възможно да станеш в пет часа сутринта, за да изграждаш ума си чрез медитация, или да подхранваш духа си с разходка в гората, когато в някой студен зимен ден топлото легло ти се струва толкова примамливо. Именно силата на волята ти позволява да замълчиш, когато някой по-малко осъществен човек те обиди или направи нещо, с което не си съгласен. Силата на волята те тласка да следваш мечтите си, когато пречките изглеждат непреодолими. И пак волята ти дава вътрешна сила, за да изпълняваш задълженията си към другите и — което е още по-важно — към себе си.

— Наистина ли волята има толкова голямо значение?

— Наистина, приятелю. Тя е основна добродетел на всеки човек, който е създал живот, богат на чувства, възможности и спокойствие.

Джулиан бръкна в робата си и извади блестящ сребърен медальон, какъвто може да се види в някой музей, посветен на древен Египет.

— Моля ти се, не беше нужно — пошегувах се аз.

— Мъдреците от Шивана ми го подариха през последната вечер, прекарана с тях. Това беше празник, изпълнен с радост и любов, на членовете на едно семейство, които живееха живота си в най-пълна степен. Това беше една от най-хубавите и най-тъжните вечери в живота ми. Не исках да напускам нирваната на Шивана. Тя беше моето убежище, оазис, събрал всичко най-хубаво в света. Мъдреците се бяха превърнали в мои духовни братя и сестри. През онази вечер оставих част от себе си високо в Хималаите — каза Джулиан с много тих глас.

— Виждам, че на медальона са гравирани някакви думи. Какво пише?

— Ще ти ги прочета. Никога не ги забравяй, Джон. Тези думи ми помагаха много в трудни моменти. Моля се да изпълват и теб със спокойствие, когато се изправиш пред трудности. Ето какво пише:

— Отлично сравнение. Тренираш волята си, точно както синът ти тренира тялото си в салона за фитнес. Всеки, независимо колко слаб или летаргичен е в момента, може да изгради дисциплина за относително кратко време. Добър пример за това е Махатма Ганди. При споменаването на този съвременен светец в съзнанието на повечето хора изниква образът на човек, който е гладувал седмици наред в името на своята кауза и е понасял огромна болка заради убежденията си. Но ако се запознаеш с живота на Ганди, ще видиш, че той невинаги е бил пълен господар на себе си.

— Да не би да ми кажеш, че Ганди е изпитвал неудържимо влечение към шоколад?

— Не чак дотам, Джон. Но като млад адвокат в Южна Африка, той често имал гневни изблици, а дисциплината на постенето и медитацията му били толкова чужди, колкото скромната бяла превръзка около бедрата, която през по-късните му години постепенно се превърнала в негова лична запазена марка.

— Искаш да кажеш, че с подходяща комбинация от тренировки и подготовка, бих могъл да постигна същата сила на волята като Махатма Ганди?

— Всеки човек е различен. Един от фундаменталните принципи, които научих от Йоги Раман, е, че истински просветлените хора никога не се стремят да бъдат като другите. Вместо това те се стремят да се издигнат над предишния си аз. Не се състезавай с другите. Състезавай се със себе си — отговори Джулиан. — Ако имаш самоконтрол, ще имаш и нужната решителност да вършиш онова, което винаги си искал. В твоя случай то може да е да тренираш за маратон, да овладееш изкуството да управляваш сал в планински реки и дори да се откажеш от правото и да станеш художник. За каквото и да си мечтаеш, независимо дали за материални или духовни богатства, няма да бъда твой съдник. Казвам само, че ако култивираш спящите в теб резерви от воля, ще постигнеш всички тези неща.

Джулиан замълча и после добави:

— Изграждайки самоконтрол и дисциплина в живота си, ще изпиташ и много силно чувство за свобода. То само по себе си ще промени всичко.

— Какво искаш да кажеш?

— Повечето хора са свободни. Те могат да отидат там, където поискат и да правят нещата, които желаят да правят. Но прекалено много хора са и роби на импулсите си. Поведението им се свежда по-скоро до това да реагират на събитията, вместо да предприемат активни действия — те са също като морската пяна, която се разбива в крайбрежните скали и поема натам, накъдето я запратят вълните. Ако са вкъщи със семейството си и някой колега им се обади да се явят спешно на работа, те хукват, без да се замислят кое е по-важно за цялостното им благосъстояние и за мисията на живота им. Ето защо, след всичко, което съм видял през живота си тук на Запад, а и на Изток, твърдя, че такива хора имат свобода, но не са свободни. Липсва им една ключова съставка, за да водят смислен, просветлен живот: свободата да виждат очевидното, свободата да изберат правилното пред привидно неотложното.

Не можех да не се съглася с Джулиан. Аз наистина нямаше от какво да се оплача. Имах прекрасно семейство, удобно жилище и процъфтяваща адвокатска практика. Но не бих могъл категорично да кажа, че съм постигнал свободата. Мобилният телефон се беше превърнал в част от тялото ми — също като дясната ми ръка. Винаги тичах за някъде. Все не ми оставаше време да си поговоря по-дълго с Джени, а да отделя време за себе си в близкото бъдеще беше толкова вероятно, колкото да спечеля Бостънския маратон. Колкото повече си мислех за това, толкова повече осъзнавах, че не съм вкусил сладостта на истински безграничната свобода дори когато бях по-млад. Сигурно наистина ми липсваше воля и се поддавах на импулси. Винаги правех онова, което някой друг казваше, че трябва да правя.

— И изграждането на волята ще ми донесе повече свобода, така ли?

— Свободата е като къща: градиш я тухла по тухла. Първата тухла, която трябва да положиш, е волята. Това качество те вдъхновява да вършиш правилното нещо във всеки даден момент. То ти дава енергията да действаш смело. Дава ти нужния контрол да живееш живота, за който мечтаеш, вместо да приемаш живота, който имаш.

Джулиан изреди и множеството практически ползи, които би ми донесло изграждането на дисциплина.

— Колкото и да е невероятно, когато развиеш силата на волята си, ще можеш да изкорениш навика постоянно да се тревожиш за нещо, ще бъдеш винаги здрав и ще разполагаш с много повече енергия, отколкото някога си имал. Както виждаш, Джон, самоконтролът не е нищо друго, освен контрол на ума. Волята е господар на умствените способности. Когато овладееш ума си, овладяваш живота си. Овладяването на ума започва от способността да контролираш всяка мисъл, която си помислиш. Когато развиеш способността да отхвърляш слабите мисли и да се фокусираш само върху онези, които са позитивни и добри, ще последват позитивни и добри действия. Скоро ще започнеш да привличаш само позитивни и добри неща в живота си.

Ето един пример. Да речем, че една от целите на личното ти развитие е да ставаш всяка сутрин в шест часа и да тичаш в парка. Представи си, че навън е зима и будилникът те събужда от дълбок, спокоен сън. Първият ти импулс е да натиснеш копчето и да поспиш още малко. Може пък утре да събереш сили и да изпълниш решението си да тичаш в парка. Този модел продължава няколко дни, докато накрая решаваш, че си прекалено стар, за да се промениш и придобиването на добра физическа форма е прекалено нереалистична цел.

— Сега нека разгледаме един алтернативен сценарий. Нека навън пак да е люта зима. Будилникът звъни и започваш да си мислиш дали да не останеш в леглото. Но вместо да робуваш на навиците си, ти им се противопоставяш с по-силни мисли. Започваш да си представяш как ще изглеждаш, как ще се чувстваш и как ще действаш, когато си във върховна физическа форма. Вътрешно чуваш как колегите в офиса те обсипват с комплименти, докато минаваш край тях със стройна атлетична фигура, фокусираш се върху всичко, което можеш да постигнеш с по-голямата енергия, която ще ти донесе една програма за редовни физически упражнения. Край на вечерите пред телевизора, защото си много изморен и не си в състояние да правиш нищо друго след дългия ден, прекаран в съда. Дните ти ще са изпълнени с жизненост, ентусиазъм и смисъл.

— Но да допуснем, че си представя всички тези неща и въпреки това пак искам да си поспя още малко, вместо да отида да тичам?

— През първите няколко дни ще ти бъде трудно и ще изпитваш желание да се върнеш към старите навици. Но Йоги Раман вярваше много силно в един вечен принцип: позитивното винаги побеждава негативното. Затова ако продължиш да воюваш срещу по-слабите мисли, които през годините неусетно са се промъкнали в двореца на ума ти, постепенно ще ги накараш да разберат, че са нежелани и те ще си тръгнат като неканени гости.

— Искаш да ми кажеш, че мислите са физически неща?

— Да. И те са изцяло в твой контрол. Да мислиш позитивни мисли е точно толкова лесно, колкото да мислиш негативни.

— Тогава защо толкова много хора се тревожат и мислят само за негативната информация в нашия свят?

— Защото не са постигнали изкуството на самоконтрола и дисциплинираното мислене. Повечето хора, с които съм разговарял, нямат представа, че притежават силата да контролират всяка конкретна мисъл в ума си всяка секунда от всяка минута на всеки ден. Те вярват, че мислите се случват от само себе си и не осъзнават, че ако не отделиш време, за да започнеш ти да контролираш мислите си, ще бъдеш контролиран от тях. Когато започнеш да се съсредоточаваш само върху добрите мисли и отблъскваш лошите мисли чрез силата на волята си, ще видиш, че те много бързо ще изчезнат.

— Значи, ако искам да придобия вътрешната сила да ставам по-рано, да ям по-малко, да чета повече, да не се тревожа, да бъда по-търпелив и по-приятен за околните, не е нужно нищо друго, освен да пречистя мислите си чрез волята?

— Когато контролираш мислите си, контролираш ума си. Когато контролираш ума си, контролираш живота си. А след като веднъж постигнеш пълен контрол върху живота си, ставаш господар на съдбата си.

Имах нужда да чуя това. През цялата тази странна, но вдъхновяваща вечер от скептичен адвокат, който внимателно наблюдава някога блестящия си колега и сегашен йогин, малко по малко се превръщах във вярващ, който за пръв път от много години насам отваря очи. Искаше ми се Джени да беше чула всичко това. Всъщност искаше ми се и децата ми да бяха чули тези мъдри думи. Знаех, че те щяха да ги развълнуват така, както развълнуваха мен. Вечно правех планове да стана по-добър съпруг и баща и да живея по-пълноценно, и накрая винаги се оказваше, че съм прекалено зает да решавам всички онези безкрайни житейски проблеми, които изглеждаха толкова неотложни. Може би това беше слабост, липса на самоконтрол. Вероятно неспособност да видя очевидното. Животът минаваше толкова бързо. Струваше ми се, че вчера бях млад студент по право, изпълнен с енергия и ентусиазъм. По онова време мечтаех да стана политически лидер или дори съдия от Върховния съд. Но с течение на времето потънах в рутината на всекидневието. Дори когато беше нахакан адвокат, Джулиан все ми повтаряше, че самодоволството е смъртоносно. Колкото повече си мислех за това, толкова повече осъзнавах, че съм загубил желание. Не ставаше дума за желанието за по-голяма къща или по-бърза кола, а нещо много по-дълбоко: желание да живея с повече смисъл, повече празничност и повече удовлетворение.

Джулиан продължаваше да говори, но вече не чувах какво казва, защото потънах във фантазии. Представих си как ще изглеждам първо на петдесет, а после на шейсет години. Дали и в тази точка от живота си ще си остана все същият адвокат, ще работя с все същите хора и ще се изправям пред все същите борби? При самата мисъл изтръпнах от ужас. Винаги съм искал по някакъв начин да дам своя принос за другите, а със сигурност не бях направил нищо. Струва ми се, че точно в този момент, докато Джулиан седеше до мен на пода в хола през онази гореща юлска нощ, аз се промених завинаги. Японците го наричат _сатори_, което означава _внезапно пробуждане_, и то беше точно това. Твърдо реших да осъществя мечтите си и да направя нещо повече от живота си. Тогава за пръв път вкусих истинската свобода, свободата, която идва, когато веднъж завинаги решиш да вземеш в ръце живота си и всичките му съставни части.

— Ще ти дам формулата за изграждане на волята — каза Джулиан, който нямаше представа каква вътрешна трансформация току-що бях преживял. — Мъдростта без съответните средства за прилагането й не е никаква мъдрост. Искам всеки ден, докато отиваш на работа, да повтаряш няколко прости думи.

— Сигурно някоя от мантрите, за които ми спомена? — попитах аз.

— Да, точно така. Тази мантра съществува повече от пет хиляди години, макар че е известна само на неколцината шивански монаси. Йоги Раман ми каза, че ако я повтарям, не след дълго ще развия самоконтрол и непоколебима воля. Не забравяй, че думите имат огромно въздействие. Те са словесното въплъщение на силата. Ако изпълниш ума си с думи за надежда, ще получиш надежда. Ако изпълниш ума си с думи за доброта, ще станеш добър. Ако изпълниш ума си с мисли за смелост, ще станеш смел. Думите притежават сила — отбеляза Джулиан.

— Добре, целият съм в слух.

— Ето мантрата, която ти препоръчвам да повтаряш поне трийсет пъти на ден: „Аз съм повече, отколкото изглеждам, цялата сила и енергия на света са скрити в мен“. Тя ще предизвика дълбоки промени в твоя свят. За да постигнеш още по-бързи резултати, комбинирай тази мантра с практиката на креативна визуализация, която вече ти описах. Например намери някое спокойно място. Седни и затвори очи. Не позволявай ума ти да блуждае. Не прави никакви движения с тялото си, тъй като най-сигурният признак за слаб ум е неспособността да останеш неподвижен. Сега повтаряй мантрата на глас отново и отново. Докато я изричаш, си представяй, че си дисциплиниран, уверен човек, който напълно контролира ума, тялото и духа си. Представи си как в трудна ситуация действаш така, както биха действали Ганди или майка Тереза. Със сигурност ще постигнеш изумителни резултати — обеща ми Джулиан.

— Това ли е всичко? — попитах, изненадан от очевидната простота на тази формула. — С това просто упражнение мога да използвам целия си резерв от воля?

— Духовните учители от Изтока преподават тази техника от векове. Причината, че тя все още съществува, е само една: тя действа. Както винаги, съди по резултатите. Стига да ти е интересно, има и други упражнения, които мога да ти предложа, за да освободиш силата на волята си и да изградиш вътрешна дисциплина. Но трябва да те предупредя, че отначало може да ти се сторят особени.

— Джулиан, страшно ми е интересно това, което говориш. Тъкмо си загрял, затова недей да спираш точно сега.

— Добре. Първото упражнение е да почнеш да правиш нещата, които не обичаш да правиш. Възможно е в твоя случай те да са нещо съвсем просто — да си оправяш леглото сутрин или да ходиш на работа пеш, вместо с кола. Когато свикнеш да упражняваш волята си, ще престанеш да бъдеш роб на по-слабите си импулси.

— Защото ако не я упражнявам, ще закърнее?

— Точно така. За да изградиш волята и вътрешната си сила, преди всичко трябва да ги използваш. Колкото повече упражняваш и подхранваш зародиша на самодисциплината, толкова по-бързо той ще узрее и ще ти донесе желаните резултати. Второто упражнение беше любимо на Йоги Раман. Той обичаше да прекарва един цял ден в пълно мълчание, освен когато се налагаше да отговори на директен въпрос.

— Нещо като обет за мълчание?

— Да, точно за това става дума, Джон. Тибетските монаси, които изпълняват тази практика, вярват, че ако прекарваш дълго време в мълчание, ще изградиш самодисциплина.

— Но как?

— Най-общо, ако прекараш един ден в мълчание, тренираш волята си да ти се подчинява. Всеки път, щом те обземе желание да кажеш нещо, активно потискаш този импулс и запазваш мълчание. Волята ти няма свой собствен ум. За да предприеме някакво действие, тя очаква инструкции от теб. Колкото повече контрол упражняваш върху нея, толкова по-силна ще стане. Проблемът е, че повечето хора не използват силата на волята си.

— Защо е така? — попитах.

— Вероятно защото повечето хора са убедени, че нямат воля. Те обвиняват за тази привидна слабост всеки и всичко, освен самите себе си. Онези, които имат неприятен характер, обикновено казват: „Нищо не зависи от мен, баща ми беше същият“. Онези, които се тревожат прекалено много, обикновено казват: „Не съм аз виновен, работата ми е много напрегната“. Онези, които спят прекалено много, обикновено казват: „Какво да направя, организмът ми се нуждае от десет часа сън на денонощие“. В такива хора липсва личната отговорност, а тя възниква, когато разбереш какъв изключителен потенциал се крие дълбоко във всеки от нас и чака да бъде задвижен. Когато научиш вечните закони на природата, законите, които управляват функционирането на тази Вселена и на всички живи същества в нея, също така ще разбереш, че твое неотменно право е да бъдеш всичко, на което си способен. Ти имаш способността да бъдеш нещо повече от твоята среда. По същия начин имаш възможност да бъдеш нещо повече от пленник на миналото си. За да го постигнеш, трябва да станеш господар на волята си.

— Изглежда трудна работа.

— В действителност, идеята е много практична. Представи си какво би могъл да постигнеш, ако удвоиш или утроиш количеството воля, което имаш в момента. Би могъл да влезеш в този режим на физически упражнения, който все си мечтаеш да почнеш; би могъл да използваш много по-добре времето си; би могъл да се справиш с навика да се тревожиш веднъж завинаги; или би могъл да станеш идеалният съпруг. Използването на волята ще ти позволи да си възвърнеш енергията и желанието за живот, които сега твърдиш, че си загубил. Много важно е да се съсредоточиш върху тази област.

— Значи основното е да започна да използвам редовно волята си?

— Да. Решаваш да вършиш нещата, които знаеш, че трябва да вършиш, вместо да следваш пътя на най-малкото съпротивление. Започваш да се бориш с гравитационната сила на лошите навици и слабости, точно както ракетата се изтръгва от силата на земното притегляне и се издига в космоса. Насили се. И само гледай какво ще се случи след няколко седмици.

— А мантрата ще помогне ли?

— Да. Повтарянето на мантрата, която ти дадох, заедно с ежедневната практика да виждаш себе си такъв, какъвто се надяваш да станеш, ще ти помогне много, за да изградиш дисциплиниран и основан на принципи живот, в който да осъществиш мечтите си. Не е нужно да промениш целия си свят само за един ден. Тръгни от нещо малко. И най-дългото пътешествие започва с първата стъпка. Растежът винаги се извършва постепенно. Дори нещо съвсем просто, например прекрасният навик да ставаш един час по-рано и да се придържаш към него, ще допринесе за самочувствието то и ще те вдъхнови да опиташ още по-трудни неща.

— Не виждам връзката — признах аз.

— Малките победи водят до големи победи. Трябва да градиш върху малкото, за да постигнеш голямото. Като изпълниш решението си да постигнеш нещо толкова просто като навика да ставаш по-рано всеки ден, ще изпиташ удоволствието и удовлетворението, които носи всяко постижение. Поставяй си цел и я осъществявай. Това е много приятно чувство. Важното е да си поставяш все по-високи цели и непрестанно да издигаш стандартите си. Това на свой ред ще задейства вълшебното качество на увличащата те напред сила и тя ще те мотивира да продължиш да изследваш безкрайния си потенциал. Обичаш ли да караш ски? — изведнъж попита Джулиан.

— Много обичам — признах аз. — Двамата с Джени водим децата на планина, когато можем, но за нейно голямо съжаление това не е много често.

— Добре. Само си помисли какво изпитваш, когато започнеш да се спускаш от върха на пистата. Първо потегляш бавно. Но след миг вече летиш надолу и не те интересува нищо друго. Така ли е?

— Кача ли се на ски, ставам истински нинджа. Скоростта ме опиянява!

— Какво те подтиква да караш бързо?

— Може би аеродинамично оформената ми физика — подхвърлих аз.

— Добре казано — засмя се Джулиан, — но верният отговор е движещата сила. Движещата сила е също така тайната съставка за изграждане на самодисциплина. Както ти казах, започваш от нещо дребно, независимо дали това ще бъде да ставаш малко по-рано, да излизаш всяка вечер на кратка разходка или дори да се научиш да изключваш телевизора, когато знаеш, че ти е омръзнало да гледаш. Тези малки победи създават движещата сила, която ще те тласне да направиш още по-големи стъпки по пътя към висшия аз. Скоро ще вършиш неща, на които не си знаел, че си способен, при това с енергичност и жизненост, които не си знаел, че притежаваш. Това е прекрасен процес, Джон, наистина е така. А розовото стоманено въже от вълшебната притча на Йоги Раман винаги ще ти напомня за силата на твоята воля.