Монахът, който продаде своето ферари

— Открий кои неща те дърпат назад. Дали те е страх да говориш или имаш неприятности в личните си отношения? Дали ти липсва позитивна нагласа, или ти е нужна повече енергия? Напиши всичките си слабости на един лист. Удовлетворените хора са много по-склонни към размисъл от останалите. Отдели време да помислиш какво ти пречи да постигнеш живота, който наистина искаш и дълбоко в себе си знаеш, че можеш да имаш. След като веднъж определиш какви са слабостите ти, следващата стъпка е да се изправиш с лице към тях и да атакуваш страховете си.

Ако се страхуваш да говориш пред хора, поеми ангажимент да изнесеш двайсет речи. Ако се страхуваш да започнеш нов бизнес или да излезеш от неудовлетворителна връзка, мобилизирай вътрешните си сили докрай и го направи. Така може би за пръв път от много години ще изпиташ вкуса на истинската свобода. Страхът не е нищо друго, освен умствено чудовище, създадено от самия теб, негативен поток на съзнанието.

— Страхът не е нищо друго, освен негативен поток на съзнанието, така ли? Това ми харесва. Според теб всичките ми страхове са само въображаеми дяволчета, които през годините са се прокраднали в съзнанието ми?

— Точно така, Джон. Всеки път, когато те са ти попречили да предприемеш нещо, ти си добавял гориво към огъня им. Но ако победиш страховете си, ще победиш и в живота си.

— Нужен ми е пример.

— Веднага. Да вземем говоренето пред публика. Ето нещо, от което повечето хора се страхуват до смърт. Когато бях адвокат, познавах колеги, които се страхуваха да влязат в съда. Те бяха готови на всичко, включително на извънсъдебно споразумение по дела, които иначе биха спечелили, само и само да не влязат в съдебната зала и да не се подложат на толкова мъчително изживяване.

— И аз познавам такива хора.

— Според теб наистина ли са родени с този страх?

— Едва ли.

— Погледни някое бебе. То не се чувства ограничено. Съзнанието му е пейзаж, изпъстрен с перспективи и възможности. Ако бъде правилно отгледано, то ще постигне велики неща. Ако бъде изпълнено с негативност, в най-добрия случай ще стане посредствен човек. Искам да кажа следното: никое преживяване, независимо дали се налага да говориш публично, да поискаш увеличение на заплатата от шефа си, да плуваш в езеро под слънчевите лъчи или да се разхождаш по плажа в лунна нощ, не е само по себе си приятно или неприятно. Такова го прави начинът ти на мислене.

— Интересно.

— Може да научиш бебето да приема и най-прекрасния слънчев ден като потискащ. Може да научиш детето да вижда в малкото кученце свиреп звяр. Може да научиш възрастния да възприема наркотика като приятно средство за освобождаване. Всичко е въпрос на кондициониране, нали така?

— Естествено.

— Същото важи и за страха. Страхът е условен рефлекс: навик, който изцежда живота и, ако не внимаваш, лесно може да погълне енергията, креативността и духа ти. Усетиш ли, че страхът надига грозната си глава, моментално го смачкай. Най-добрият начин е да вършиш точно това, от което се страхуваш. Разбери анатомията на страха. Той е твое собствено творение. И като всяко друго творение можеш да го разрушиш също толкова лесно, колкото си го създал. Методично търси и унищожавай всеки страх, който тайно се е промъкнал в крепостта на ума ти. Само това ще ти даде огромна увереност, щастие и вътрешно спокойствие.

— Възможно ли е напълно да се освободиш от страховете си? — попитах.

— Много хубав въпрос. Отговорът е категорично и несъмнено „Да!“ Всички мъдреци от Шивана бяха абсолютно безстрашни. Това личеше в начина, по който ходеха, личеше в начина, по който говореха, личеше, когато ги погледнеш право в очите и ще ти кажа още нещо, Джон…

— Какво? — попитах, омагьосан от думите му.

— И аз съм безстрашен. Познавам себе си и вече знам, че непоколебимата сила и безкрайният потенциал са моето естествено състояние. Пречеха ми само дългите години на небрежност към себе си и неуравновесеното мислене. Ще ти кажа и друго. Когато изличиш страха от съзнанието си, започваш да изглеждаш по-млад и здравето ти се подобрява.

— Аха, небезизвестната връзка между ума и тялото — казах аз, като се надявах да прикрия невежеството си.

— Да. На мъдреците от Изтока тя е известна от пет хиляди години. Едва ли може да се нарече „Нова епоха“ — отвърна той и жизнерадостното му лице разцъфна в широка усмивка. — Мъдреците споделиха с мен и друг мощен принцип, за който често си мисля. Според мен той ще е безценен и за теб, когато тръгнеш по този път, станеш свой собствен лидер и постигнеш себевладеене. Той често ме е мотивирал, когато ми се е искало да не си давам много труд. Тази философия може да се изрази съвсем сбито: разликата между хората, постигнали висока реализация и онези, които не познават вдъхновения живот, е, че първите — дори да не им е приятно — вършат нещата, които по-малко развитите хора не обичат да вършат. Действително просветлените хора, онези, които всеки ден изживяват дълбоко щастие, са готови да отложат непосредственото удоволствие за сметка на дългосрочната цел. Ето защо те се справят смело със слабостите и страховете си, дори потапянето в зоната на неизвестното да носи със себе си известни неприятности. Те са твърдо решени да живеят, следвайки мъдростта на _кайдзен_ и да усъвършенстват всеки аспект от себе си неуморно и непрестанно. С течение на времето нещата, които преди са им били трудни, стават лесни. Страховете, които преди са им пречили да постигнат цялото щастие, здраве и благополучие, което заслужават, се разпиляват като къщички от карти, отнесени от ураган.

— С други думи, трябва да променя себе си, преди да променя живота си?

— Да. Напомня ми една история, която разказваше моят любим професор в Харвард. Една вечер след дълъг работен ден бащата седнал да чете вестник. Детето, което искало да играе, не му давало спокойствие.

Накрая бащата се ядосал, откъснал от вестника една снимка на земното кълбо и я накъсал на стотици парченца. „Хайде, синко, сглоби пак картинката от тези парченца“ — казал той, като се надявал, че така ще намери работа на детето за достатъчно дълго време и ще си дочете спокойно вестника. За негово учудване детето се върнало само след минута с идеално сглобената снимка на земното кълбо. Слисаният баща го попитал как е успяло да извърши този подвиг, а то се усмихнало и казало: „Татко, от другата страна на земното кълбо имаше снимка на един човек и след като сглобих човека, светът си дойде на мястото“.

— Каква хубава история.

— Най-мъдрите хора, които познавам — от мъдреците от Шивана до професорите ми в Харвард — като че ли до един знаеха ключовата формула на щастието.

— Моля те, продължавай — подканих го малко нетърпеливо аз.

— Тя се състои точно в онова, което вече споменах: щастието идва чрез непрекъснатото осъществяване на някаква достойна цел. Когато вършиш онова, което наистина обичаш, непременно ще намериш дълбоко удовлетворение.

— Ако щастието идва при всеки, който просто върши любимото си нещо, защо толкова много хора са нещастни?

— Логичен въпрос, Джон. Да правиш каквото обичаш, независимо дали това означава да се откажеш от сегашната си работа, за да станеш актьор, или да отделяш по-малко време за несъществените неща, за да имаш време за други, които са по-важни, е нужна много смелост. Налага се да излезеш от зоната на личното удобство, а всяка промяна отначало е малко неудобна. Тя крие и известни рискове. Но като оставим тези неща настрана, това е най-сигурният начин да живееш щастливо.

— И как по-точно човек изгражда смелостта си?

— По същия начин, както в историята, която ти разказах: щом веднъж сглобиш себе си, твоят свят отива на мястото си. Щом овладееш ума, тялото и характера си, щастието и изобилието по някакъв магически начин влизат в живота ти. Но трябва да отделяш известно време всеки ден за работа върху себе си, дори да е само десет-петнайсет минути.

— А какво символизира триметровият четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо от притчата на Йоги Раман?

— Нашият едър приятел ще ти напомня непрестанно за силата на _кайдзен_, което на японски означава постоянно развитие и разширяване на съзнанието.

Само за няколко часа Джулиан разкри пред мен най-могъщата — и най-изумителната — информация, която бях чувал през живота си. Научих за магията на собствения си ум и заровеното в него съкровище от потенциални възможности. Научих изключително практични техники за успокояване на ума и фокусиране на силата му върху постигането на желанията и мечтите. Научих колко е важно да имам определена мисия в живота, както и да си поставям ясни цели във всеки аспект на моя личен, професионален и духовен свят. А ето, че сега ми показа и вечния принцип на себевладеенето: _кайдзен_.

— Как мога да практикувам изкуството на кайдзен?

— Ще ти дам десет древни, но високоефективни ритуали, които ще те отведат далече по пътя на себевладеенето. Ако ги прилагаш ежедневно и с вяра в ползата от тях, ще забележиш учудващи резултати само след месец. Ако продължаваш да ги прилагаш и те станат част от нормалния ти живот, за да се превърнат постепенно в навици, непременно ще постигнеш състояние на съвършено здраве, безгранична енергия, неотслабващо щастие и вътрешно спокойствие. В крайна сметка ще постигнеш божествената си съдба — защото това е твое рождено право.

Йоги Раман ми подари десетте ритуала с дълбоко убеждение в тяхната, както се изрази, „изключителност“, и сигурно ще се съгласиш, че аз съм живо доказателство за силата им. Просто те моля да чуеш какво имам да кажа и сам да прецениш резултатите.

— Резултати, които ще променят живота ми само за трийсет дни? — попитах недоверчиво.

— Да. Quid pro quo, или цената, която трябва да платиш, е да отделяш поне един час дневно в продължение на трийсет дни, за да практикуваш стратегиите, които ще ти дам. Това е всичко — да инвестираш в себе си. И моля те, не ми казвай, че нямаш време.

— Наистина нямам — отвърнах искрено аз. — Практиката ми процъфтява. Не мога да отделя десет минути за себе си, какво остава за цял час, Джулиан.

— Вече ти казах: да твърдиш, че нямаш време да работиш върху себе си, независимо дали това означава да усъвършенстваш ума си или да подхранваш духа си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш за бензин, защото си много зает да караш. В крайна сметка ще си получиш заслуженото.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Как така?

— Нека ти го обясня по друг начин. Ти много приличаш на технически съвършена спортна кола, която струва милиони долари; добре регулирана, свръхмодерна машина.

— О, благодаря ти, Джулиан.

— Умът ти е най-голямото чудо във Вселената, а тялото ти е способно на изумителни подвизи.

— Приемам го.

— Като знаеш стойността на тази технически съвършена спортна машина, струваща милиони долари, разумно ли е да я караш с пълна газ всяка минута ден след ден, без да направиш почивка, за да може двигателят да изстине?

— Не, разбира се.

— Е, защо тогава да не отделяш малко време всеки ден, за да направиш почивка или да си отдъхнеш? Защо да не отделиш необходимото време, за да охладиш един такъв свръхсъвършен двигател като ума си? Разбираш ли какво искам да кажа? Няма нищо по-важно от това да отделиш необходимото време, за да обновиш самия себе си. И колкото и да е иронично, ако в напрегнатия си график намериш време за самоусъвършенстване и лично обогатяване, ефективността ти драматично ще се подобри, когато пак се върнеш към него.

— Един час дневно в продължение на трийсет дни, това ли е всичко?

— Това е магическата формула, която търсех през цялото време. Когато бях на върха на славата си, сигурно бих платил няколко милиона долара, за да я науча. Нямах представа, че тя е безплатна, както е безплатно всяко безценно познание. Но наред с това трябва да бъдеш дисциплиниран и ежедневно да прилагаш стратегиите, от които се състои формулата, с дълбоко убеждение в стойността им. Те не са средство да позакърпиш набързо нещата. Заемеш ли се веднъж с тях, трябва да си готов да ги следваш дълго време.

— Какво имаш предвид?

— Ако прекарваш един час на ден, за да се погрижиш за себе си, със сигурност ще постигнеш драматични резултати след трийсет дни — стига да правиш нещата така, както трябва. За изграждането на един нов навик е нужен около месец. След този период стратегиите и техниките, които ще научиш, се превръщат във втора природа. Ключът е, че трябва да продължаваш да ги практикуваш всеки ден, ако искаш да запазиш резултатите.

— Звучи ми логично — съгласих се аз. Джулиан несъмнено беше открил извора на личната жизненост и вътрешно спокойствие в собствения си живот. Всъщност трансформацията му от болен стар адвокат в лъчезарен енергичен философ беше истинско чудо. В този момент реших да посветя един час на ден, за да изпълнявам техниките и правилата, които ми предстоеше да чуя. Реших да се опитам да поработя върху себе си, преди да се мъча да променям другите, какъвто навик имах. Може би и аз щях да претърпя „Мантълоподобна трансформация“. Струваше си да опитам.

През тази нощ научих нещо, което Джулиан наричаше „десетте ритуала за лъчезарен живот“. Някои от тях изискваха известно съсредоточаване от моя страна. Други можеха да се изпълняват без усилие. Всички звучаха интригуващо и многообещаващо за изключителните неща, които ме очакваха.

— Мъдреците наричат първата стратегия „Ритуал на Уединението“. Той не изисква нищо друго, освен да включиш в ежедневния си график задължителен период на спокойствие.

— И какво по-точно представлява този период на спокойствие?

— Това е някакъв период от време — от петнайсет до петдесет минути — през който изследваш лечебната сила на мълчанието и постепенно разбираш кой точно си ти — обясни Джулиан.

— Нещо като задължителна почивка за прегрелия ми двигател? — попитах аз с лека усмивка.

— Съвсем точно определение. Бил ли си някога на дълъг път със семейството си?

— Разбира се. Всяко лято пътуваме с кола до къщата на родителите на Джени.

— Хубаво. Спирате ли за почивка по пътя?

— Да. За да хапнем или, ако ми се приспи, дремвам за малко, след като в продължение на шест часа съм слушал как децата се карат на задната седалка.

— Добре. Разглеждай Ритуала на Уединението като един вид спиране по пътя за почивка на душата. Целта му е самообновяване, а това се постига, като прекараш известно време сам и се обгърнеш с красивото наметало на мълчанието.

— Какво толкова особено има в мълчанието?

— Уединението и спокойствието те свързват с твоя източник на креативна енергия и освобождават безграничната интелигентност на вселената. Разбираш ли, Джон, умът е като езеро. В нашия хаотичен свят умовете на повечето хора никога не намират спокойствие. Ние вечно сме обзети от някакви вътрешни вълнения. Но ако просто спреш за малко и прекараш спокойно известно време всеки ден, езерото на ума става гладко като стъкло. Това вътрешно спокойствие носи със себе си истински богатства, включително дълбоко чувство за благополучие, вътрешен мир и безгранична енергия. Дори ще спиш по-добре и ще си възвърнеш чувството за равновесие в ежедневната си работа.

— Нужно ли е да отида на някакво специално място за този период на спокойствие?

— На теория би могъл да го правиш навсякъде, като се почне от спалнята и се стигне до офиса. Важното е да намериш място, което е наистина спокойно и красиво.

— Защо трябва непременно да е красиво?

— Красивите образи носят спокойствие на измъчената душа — отбеляза Джулиан с дълбока въздишка. — Букет рози и дори най-обикновен минзухар действат изключително полезно върху сетивата и те изпълват с безкрайно спокойствие. В идеалния случай би трябвало да вкусваш такава красота на място, което да ти служи като Убежище за Аза.

— Това пък какво е?

— Общо взето, някакво място, което да стане твое скривалище за умствено и духовно развитие. Може да е неизползвана стая в къщата ти или спокойно кътче в малък апартамент. Важното е да определиш конкретно място за ритуала на самообновление, място, което спокойно очаква пристигането ти.

— Това описание звучи много приятно. Струва ми се, че ако имам някое тихо кътче, където да си почина след работа, всичко ще е съвсем различно. Бих могъл да се поотпусна и да се освободя от напрежението. То сигурно би ме превърнало в много по-приятен човек за околните.

— Така стигаме до друго важно нещо. Ритуалът на Уединението действа най-добре, ако го практикуваш по едно и също време всеки ден.

— Защо?

— Защото тогава се интегрира в ежедневието ти като ритуал. Като го практикуваш по едно и също време всеки ден, ежедневната доза мълчание скоро се превръща в навик, който никога няма да изоставиш. А позитивните житейски навици неизбежно те водят към съдбата ти.

— Да. Използвай всяка възможност да общуваш с природата. Не пропускай нито ден. Бързата разходка през гората или дори няколко минути за прекопаване на лехата с домати в задния двор ще възстановят връзката ти с извора на спокойствие, който сега е скрит някъде в теб. Общуването с природата ти позволява да се настроиш към безкрайната мъдрост на висшия аз. Такова самопознание ще те отведе в неизследваните измерения на вътрешната ти сила. Никога не забравяй това — възторжено завърши тирадата си Джулиан.

— А на теб добре ли ти подейства този ритуал, Джулиан?

— Абсолютно. Ставах със слънцето и веднага се отправях към тайното си убежище. Там наблюдавах Сърцето на Розата толкова дълго, колкото ми беше нужно. Понякога прекарвах цели часове в спокойно съзерцание. Друг път ми бяха достатъчни само десет минути. Резултатът е горе-долу един и същ: дълбоко усещане за вътрешна хармония и прилив на физическа енергия. И с това стигаме до втория ритуал. Ритуалът на физичността.

— Звучи интересно. Какво представлява?

— Свързан е със силата на грижите за тялото.

— Какво?

— Много просто. Ритуалът на физичността е основан на принципа, според който както се грижиш за тялото, така се грижиш и за ума. Както подготвяш тялото си, така подготвяш и ума си. Както тренираш тялото си, така тренираш и ума си. Отделяй известно време всеки ден, за да подхранваш храма на тялото си с енергични упражнения. Раздвижи кръвта си и разкърши тялото си. Знаеш ли, че в една седмица има сто шейсет и осем часа?

— Не. Никога не съм се замислял.

— Но е така. Поне пет от тези 168 часа трябва да се инвестират в някакъв вид физическа дейност. Мъдреците от Шивана практикуваха древната дисциплина йога, за да разбудят физическия си потенциал и да водят силно, динамично съществуване. Да наблюдаваш как тези хора в прекрасна физическа форма, успели да се преборят с остаряването, стоят изправени на главата си насред своето селце, беше изключителна гледка.

— Пробвал ли си йога, Джулиан? Джени започна да практикува йога миналото лято и твърди, че е удължила живота си с пет години.

— Нека първо ти кажа нещо друго, Джон. Няма една-единствена стратегия, която магически да преобрази живота ти. Трайната и дълбока промяна идва с непрекъснатото използване на различните методи, които споделих с тебе. Но йога е изключително полезен начин да отключиш запасите си от жизненост. Всяка сутрин изпълнявам упражнения по йога и те са едно от най-полезните неща, които правя за себе си. Йога не само подмладява тялото ми, но и фокусира ума ми. Тя дори ми възвърна креативността. Йога е прекрасна дисциплина.

— Какво друго правеха мъдреците, за да се грижат за тялото си?

— Йоги Раман и неговите братя и сестри бяха убедени, че енергичното ходене сред природата, както по високите планински пътеки, така и сред гъстите гори в низините, прави чудеса за премахването на умората и възстановяването на тялото в естественото му състояние на лъчезарно здраве. Когато времето беше прекалено лошо за разходки, те изпълняваха упражненията си в колибите. Бяха готови да пропуснат обеда или вечерята, но никога не пропускаха ежедневните си упражнения.

— Какво криеха в колибите? Сигурно машини за фитнес „Нордик Трак“? — пошегувах се аз.

— Не съвсем. Понякога практикуваха пози от йога. Друг път ги виждах как правят една-две серии лицеви опори само с една ръка. Според мен за тях не беше особено важно какви точно ще са упражненията. Важното беше да движат тялото си и да поемат в дробовете си чистия въздух на изумителната природа, сред която живееха.

— Какво общо има дишането на чист въздух с тези неща?

— Ще отговоря на въпроса ти с една от любимите сентенции на Йоги Раман: „Да дишаш правилно, означава да живееш правилно“.

— Толкова важно ли е дишането? — попитах учудено.

— Още в началото на престоя ми в Шивана мъдреците ме научиха, че най-бързият начин да удвоя и дори да утроя количеството енергия, което притежавам, е като усвоя изкуството на ефективното дишане.

— Но нали ние всички знаем как да дишаме, дори новородените?

— Това не е точно така, Джон. Знаем как да дишаме, за да оцеляваме, но никога не сме се научили да дишаме, за да процъфтяваме. Повечето хора дишат прекалено плитко и поради това не приемат достатъчно кислород, за да поддържат работата на тялото си на оптимално ниво.

— Изглежда правилното дишане е цяла наука.

— Така е. И мъдреците се отнасяха към него точно по този начин, философията им беше проста: поемай повече кислород чрез правилно дишане, за да освободиш запасите си от енергия и да възвърнеш естествената си жизненост.

— Добре, откъде да започна?

— Това всъщност е много лесно. Два-три пъти на ден отделяй една-две минути, за да дишаш по-дълбоко и по-ефективно.

— По какво ще позная, че дишам ефективно?

— Първо изпълваш корема с въздух, докато излезе леко напред. Това показва, че дишаш от корема, което е хубаво. Йоги Раман ме научи на един трик. Сключваш ръце на корема и ако при вдишването те се разтворят, техниката ти на дишане е правилна.

— Колко интересно!

— Щом това ти харесва, то третият ритуал за лъчезарен живот ще ти хареса още повече.

— Който е?

— Ритуалът на Живото хранене. Навремето, когато бях адвокат, непрекъснато се хранех с пържоли, пържени картофи и най-различни други боклуци. Ходех в най-хубавите ресторанти, но все пак се тъпчех с боклуци. Това беше един от основните източници на моето хронично недоволство, въпреки че по онова време не го знаех.

— Наистина ли?

— Да. Лошото хранене се отразява силно върху живота ти. То изцежда умствената и физическата ти енергия, влияе върху настроението и те лишава от яснота на ума. Йоги Раман казваше: „Както храниш тялото си, така храниш ума си“.

— Сигурно си променил диетата си?

— Коренно. Сега се чувствам и изглеждам по съвсем различен начин. Преди все си мислех, че съм толкова съсипан поради стреса и напрежението, както и защото старостта вече протягаше сбръчканите си пръсти към мен. В Шивана научих, че летаргията ми в голяма степен се дължи на нискооктановото гориво, което наливам в тялото си.

— С какво се хранеха мъдреците от Шивана, за да остават толкова млади и умни?

— Живи храни — отвърна светкавично Джулиан.

— Какво?

— Казах ти, живи храни. Живите храни са храни, които не са мъртви.

— Стига, Джулиан! Какви са тези живи храни? — попитах нетърпеливо.

— По принцип живите храни са създадени чрез естественото взаимодействие на слънцето, въздуха, почвата и водата. Става дума за вегетарианска диета. Напълни чинията си с пресни зеленчуци, плодове и зърна и нищо чудно да живееш вечно.

— Възможно ли е това?

— Повечето мъдреци бяха прехвърлили сто години и не показваха признаци на остаряване. Миналата седмица прочетох във вестника за жителите на един малък остров — Окинава в Източнокитайско море. Учените се стичат на цели тълпи на този остров, силно озадачени от факта, че там има най-голяма концентрация на столетници в света.

— Открили ли са нещо?

— Открили са, че вегетарианската диета е една от най-важните тайни за дълголетието им.

— Само че здравословна ли е такава диета? Според мен едва ли ще ти даде много енергия. Да не забравяме, Джулиан, че все още съм един претрупан с работа адвокат.

— Това е диетата, която природата е предопределила за нас. Тя е жива, витална и изключително здравословна. Мъдреците живеят с такава диета от хилядолетия. Наричат я сатвична, или чиста диета. А що се отнася до тревогите ти дали ще получиш достатъчно енергия, най-силните животни на планетата, като почнеш от горилите и стигнеш до слоновете, гордо развяват знамето на вегетарианството. Знаеш ли, че горилата е около трийсет пъти по-силна от човека?