Монахът, който продаде своето ферари

Качеството на живота ти се определя от качеството на мислите ти.

Няма грешки — има само уроци. Приемай пораженията като възможности за разширяване на личността и духовен растеж.

__ТЕХНИКИ__

Сърцето на Розата.

Противоположно мислене.

Тайната на Езерото.

__ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ__

_Тайната на щастието е проста: открий какво наистина обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия към него. Щом го постигнеш, животът ти се изпълва с богатство и всичките ти желания се сбъдват лесно и елегантно._

Глава 8

Как да разпалиш вътрешния огън

Фостър К. Маклилън

— Денят, в който Йоги Раман сподели мистичната притча с мен високо в Хималаите, всъщност по много неща приличаше на днешния ден — каза Джулиан.

— Наистина ли?

— Разговорът ни започна вечерта и продължи до късно през нощта. Усещах колко силна е връзката между нас двамата и имах чувството, че във въздуха прескачат искри. Както вече ти казах, още в първия миг, в който видях Раман, го почувствах като мой роден брат. Тази вечер, като седя тук с теб и като виждам интереса, изписан на лицето ти, усещам същата енергия и същата дълбока връзка. Ще ти кажа и друго — винаги съм мислил за теб като за мой по-малък брат, още откакто станахме приятели. Искрено казано, виждах в теб много мои черти.

— Ти беше изключителен адвокат, Джулиан. Никога няма да забравя победите ти в съда.

Той очевидно не изпитваше желание да разглежда музея на миналото си.

— Джон, искам да продължа да споделям елементите от притчата на Йоги Раман с теб, но преди това трябва да проверя нещо. Ти вече научи няколко високоефективни стратегии за лична промяна и ако ги прилагаш последователно, с тях ще постигнеш чудеса. Тази вечер ще отворя сърцето си пред теб и ще ти разкрия всичко, което знам, както повелява моят дълг. Просто искам да съм сигурен, че напълно разбираш колко важно е и ти на свой ред да предадеш тази мъдрост на всички онези, които търсят такова напътствие. Живеем в много объркан свят. В него преобладава негативността и мнозина в нашето общество плават като кораби без кормило, а изморените им души търсят фар, за да не се разбият в скалистия бряг. Ти трябва да станеш, така да се каже, капитан. На теб възлагам надеждата си да разпространиш посланието на мъдреците от Шивана сред всички, които се нуждаят от него.

Помислих върху тези думи и обещах съвсем искрено на Джулиан, че приемам задачата. Той кимна и разпалено продължи:

— Красотата на цялото упражнение е, че като се стремиш да подобриш живота на другите, твоят собствен живот ще се издигне до най-високото си измерение. Тази истина се основава на една древна система за необикновен живот.

— Целият съм в слух.

— В основни линии мъдреците от Хималаите следват едно просто правило в живота си: онзи, който служи най-много на другите, ще пожъне най-много — емоционално, физически, умствено и духовно. Това е пътят към вътрешното спокойствие и външната реализация.

Някъде бях чел, че хората, които изучават другите, са мъдри, но онези, които изучават себе си, са просветлени. Сега може би за пръв път виждах човек, който наистина познава себе си, може би дори висшия си аз. С аскетичното си облекло, с полуусмивката на млад Буда и с изчистеното си от бръчки лице Джулиан Мантъл като че ли притежаваше всичко: идеално здраве, щастие и пълна сигурност за ролята си в калейдоскопа на Вселената. Въпреки че не притежаваше нищо.

— И така, стигаме до фара — продължи Джулиан, без да се отклонява от темата.

— Точно се чудех как се вписва фарът в притчата на Йоги Раман.

— Ще се опитам да обясня — отвърна той с глас по-скоро на ерудиран професор, отколкото бивш адвокат и настоящ монах, отхвърлил света на удоволствията. — Вече знаеш, че умът е като плодородна градина и за да процъфтява, трябва всеки ден да се грижиш за него. Никога не позволявай на нечистите мисли и действия да завладеят градината на ума ти. Стой на стража пред вратата на ума си. Поддържай го здрав и силен — той ще извърши чудеса в живота ти, ако само му позволиш.

Както ти казах, в средата на градината се издига прекрасен фар. Този символ трябва да ти напомни още един древен принцип за просветлен живот: _целта на живота е живот с цел_. Онези, които са наистина просветлени, знаят какво искат от живота емоционално, материално, физически и духовно. Ясно определените приоритети и цели за всеки аспект от живота ти ще изпълняват ролята на фара, който ти показва посоката и ти предлага убежище, когато морето е бурно. Разбери, Джон, всеки може да промени коренно живота си, ако промени коренно посоката, в която се движи. Но ако изобщо не знаеш накъде си тръгнал, по какво ще разбереш кога си пристигнал?

Джулиан ме върна към времето, когато Йоги Раман анализирал с него този принцип. Спомняше си точните думи на мъдреца. „Животът е чудно нещо — отбелязал Йоги Раман. — Човек би си помислил, че колкото по-малко работи, толкова по-щастлив ще се чувства. Но истинският източник на щастието може да се опише само с една дума: _постижение_. Постигаш трайно щастие чрез непрекъсната работа, за да изпълниш задачите, които сам си поставил пред себе си, и напредваш уверено към целта на живота си. Това е ключът, чрез който ще разпалиш вътрешния огън, скрит в теб. Разбирам — възможно е да ти се стори доста иронично да пропътуваш хиляди мили от твоето общество, където постижението се цени над всичко друго, за да говориш с неколцина мистични мъдреци, които живеят високо в Хималаите, само за да научиш, че другата вечна тайна на щастието се крие в постижението, но това е така“.

— Монаси работохолици? — пошегувах се аз.

— Точно обратното. Мъдреците бяха изключително продуктивни хора, но тяхната продуктивност не беше свързана с някаква трескава дейност. Тя по-скоро беше спокойна, фокусирана, дзен продуктивност.

— Как така?

— Те правеха всичко с цел. Въпреки че бяха откъснати от съвременния свят и водеха високо духовен живот, те бяха и високоефективни. Едни работеха върху философски трудове, други създаваха приказни многопластови поеми, които изправяха ума им пред интелектуални предизвикателства и стимулираха креативността им. Трети прекарваха времето си в мълчанието на пълното съзерцание и приличаха на осветени статуи, замръзнали в древната лотосова поза. Мъдреците от Шивана не губеха време. Колективното им съзнание им казваше, че животът им има цел и техен дълг е да я постигнат. Йоги Раман ми го обясни така: „Тук в Шивана, където времето като че ли е спряло, сигурно се чудиш от какво изобщо имат нужда група скромни мъдреци, които не притежават нищо, и какво се надяват да постигнат. Но постижението не трябва да бъде непременно материално. Моите лични цели са да постигна вътрешно спокойствие, себевладеене и просветление. Ако не успея да ги осъществя до края на живота си, в предсмъртния си час несъмнено ще се чувствам неудовлетворен и нереализиран“.

Джулиан добави, че тогава за пръв път чул някой от учителите си в Шивана да говори за собствената си смъртност:

— Йоги Раман усети това в израза на лицето ми и ме успокои: „Не се тревожи, приятелю. Отдавна навърших сто години и не планирам да си тръгна скоро от този свят. Искам само да ти кажа, че когато знаеш ясно какви цели желаеш да постигнеш през живота си, независимо дали са материални, емоционални, физически или духовни, и прекарваш дните си, за да ги осъществиш, в крайна сметка намираш вечно щастие. Животът ти ще стане не по-малко приятен от моя — и ще познаеш една прекрасна реалност. Но трябва да знаеш каква е целта на живота ти и да превърнеш визията си в действителност чрез последователни действия. Ние в Шивана наричаме това _дхарлга_, което на санскрит означава _цел на живота_“.

— И ще постигна удовлетворение за цял живот, ако постигна моята дхарма? — попитах аз.

— Абсолютно сигурно. От дхарма извира вътрешна хармония и трайно удовлетворение. Дхарма се основава на един древен принцип, според който всеки от нас, докато ходи по тази земя, има героична мисия. На всеки от нас е дадена уникална комбинация от дарби и таланти, с която лесно може да осъществи делото на живота си. Ключът е в това да ги откриеш и в този процес да откриеш и основната цел в живота си.

— Нещо като поемането на рискове, за което говори преди малко, нали? — прекъснах го аз.

— Може би да, може би не.

— Не разбирам…

— Да, защото понякога си принуден да поемеш известни рискове, за да откриеш какво правиш най-добре и каква е същността на житейската ти мисия. В момента, в който открият истинската цел на съществуването си, много хора напускат работата, която дотогава е пречила на развитието им. Очевидно самоанализът и опитът да вникнеш в душата си винаги са свързани с риск. Но, от друга страна, не е така, защото в откриването на себе си и мисията на своя живот няма никакъв риск. Самопознанието е ДНК-то на самопросветлението. То е много полезно нещо, всъщност най-важното.

— Каква е твоята дхарма, Джулиан? — попитах го, като се помъчих да прикрия изгарящото ме любопитство.

— Моята дхарма е проста: безкористно да служа на другите. Помни, че няма да намериш истинска радост в съня, в почивката или в това да прекарваш времето си в безделие. Както казва Бенджамин Дизрейли: „Тайната на успеха е в постоянството на целта“.

Щастието, което търсиш, идва чрез размишление върху достойните цели, на които си се посветил, и чрез ежедневни действия към постигането им. Това е непосредствен начин да прилагаш вечната философия, която предписва никога да не жертваш най-важните неща за сметка на най-маловажните, фарът от притчата на Йоги Раман винаги ще ти напомня колко е важно да си поставяш ясно определени, достойни цели и преди всичко да имаш волята да ги преследваш.

През следващите няколко часа научих от Джулиан, че всички високоразвити, напълно реализирали се хора разбират колко е важно да изследват способностите си, да разкрият личната си цел и после да използват човешките си дарби за постигане на призванието си. Едни безкористно служат на другите като лекари, други като художници. Други откриват, че притежават силна способност на комуникатори и стават прекрасни учители, докато трети осъзнават, че приносът им ще бъде в иновации в областта на бизнеса или науката. Ключът е да имаш необходимата дисциплина и визия, за да видиш каква е твоята собствена героична мисия и да се погрижиш тя да дава нещо на другите, докато се стремиш към постигането й.

— Това е един вид поставяне на цел?

— Поставянето на цел е изходната точка. Очертаването на целите освобождава творческите сокове, които ти дават сили да тръгнеш по пътя към постигането им. Колкото и да е невероятно, Йоги Раман и другите мъдреци много държаха на формулирането на ясни цели.

— Джон, винаги преценявай според резултатите. Ето ме мен. Понякога се поглеждам в огледалото и не мога да се позная. Замених някогашното си неудовлетворително съществуване с живот, богат на приключения, срещи с непознатото и приятни вълнения. Отново съм млад и се радвам на прекрасно здраве. Наистина съм щастлив. Мъдростта, която споделям с теб, е _толкова_ силна, _толкова_ важна и _толкова_ животворна, че трябва постоянно да държиш съзнанието си отворено за нея.

— Съзнанието ми е отворено, Джулиан. _Наистина._ Всичко, което казваш, звучи съвсем разумно, макар някои техники да ми изглеждат малко особени. Но вече ти обещах, че ще ги пробвам и ще удържа на думата си. Съгласен съм, че в тази информация се крие сила.
— Ако виждам по-далече от другите, то е просто защото съм стъпил на раменете на велики учители — отвърна скромно Джулиан. — Ето още един пример. Йоги Раман беше голям стрелец с лък, истински майстор. Като илюстрация на философията си, че най-важно е да си поставяш ясно определени цели във всеки аспект на живота си и да изпълняваш мисията си, той ми предложи една демонстрация, която няма никога да забравя.

Недалеч от мястото, където седяхме, се издигаше величествен дъб. Мъдрецът измъкна една роза от гирляндата, която винаги носеше, и я закрепи в средата на дънера. После извади три неща от голямата раница, която беше негов постоянен спътник в дългите му пътувания из планините. Едното беше любимият му лък, изработен от сандалово дърво, едновременно жилаво и с прекрасен аромат. Другото беше една стрела, а третото — снежнобяла кърпа, също като онези, които обичах да се подават от джоба на скъпите ми сака, за да впечатлявам съдиите и съдебните заседатели — добави Джулиан с нотка на извинение.

После Йоги Раман накарал Джулиан да върже кърпата върху очите му.

„Колко далече съм от розата?“ — попитал Йоги Раман ученика си.

„На трийсетина метра“ — отвърнал Джулиан.

„Наблюдавал си как всеки ден се упражнявам в този древен спорт, стрелбата с лък, нали?“ — попитал мъдрецът, като много добре знаел какъв ще е отговорът.

„Виждал съм как улучваш мишената в центъра от почти сто метра, а от толкова малко разстояние не си спомням някога да не си улучвал“ — отвърнал Джулиан, точно както се очаквало от него.

После, както бил с превързани очи, учителят стъпил здраво на земята, издърпал тетивата с цялата си сила, премерил се право в розата и пуснал стрелата. Тя се забила в големия дъб с глух удар, но много встрани от целта.

„Мислех, че ще ми покажеш повече от магическите си способности, Йоги Раман. Какво се случи?“

„Изминахме толкова дълъг път до това отдалечено място. Обещах да ти разкрия цялата мъдрост, която притежавам. Направих тази демонстрация, за да ти покажа колко важно е да си поставяш ясно определени цели в живота и да знаеш къде отиваш. Онова, което току-що видя, потвърждава най-важния принцип за всеки, който се стреми да постигне целите си и да изпълни мисията на живота си: _невъзможно е да улучиш мишена, която не виждаш_. Хората прекарват целия си живот в мечти да са по-щастливи, по-жизнени и да изпитват истински емоции.

Въпреки това те не разбират колко е важно да отделят поне десет минути месечно, за да запишат целите си и да помислят дълбоко върху смисъла на живота си, върху своята дхарма. Когато си поставиш цел, животът става прекрасен. Светът ти става по-богат, по-приятен и по-магически. Разбираш ли, Джулиан, предците ни учат, че поставянето на ясно определени цели за онова, което желаем в умствения, физическия и духовния свят, е от решаващо значение за осъществяването им. В света, от който идваш ти, хората си поставят финансови и материални цели. В това няма нищо лошо, ако тези неща имат стойност за теб. Но за да постигнеш себевладеене и вътрешно просветление, трябва да си поставиш конкретни цели и в други области. Ще се учудиш ли, ако ти кажа, че имам ясно определени цели по отношение на вътрешното спокойствие, което желая, енергията, с която започвам всеки ден и любовта, която давам на всички около мен? Поставянето на цели не е само за прочути адвокати като теб, които живеят сред свят, изпълнен с материални изкушения. Всеки, който желае да подобри качеството на външния и вътрешния си свят, няма да сбърка, ако вземе лист хартия и запише на него целите си в живота. В мига, в който го направи, ще се задействат природни сили, които почват да превръщат мечтите в реалност.“

Бях завладян от разказа на Джулиан. Когато играех футбол в училище, треньорът непрекъснато ни повтаряше колко важно е да знаем какво искаме от всеки мач. „Знай какъв ще е резултатът“ беше неговият девиз и отборът ни никога не излизаше на игрището без ясна стратегия за играта, която да ни донесе победа. Чудех се защо никога по-късно не бях намерил време да разработя стратегия за собствения си живот. Може би Джулиан и Йоги Раман имаха право.

— Какво толкова особено има да вземеш един лист и да запишеш на него целите си? Как едно съвсем просто действие може да има толкова голямо значение? — попитах аз.

Въпросът ми зарадва Джулиан.

— Виждам, че ти е интересно и това ме вдъхновява, Джон. Ентусиазмът е един от най-важните елементи на успешния живот и се радвам, че все още не си го изгубил в ни най-малка степен. Вече ти казах, че през главата на всеки от нас минават средно шейсет хиляди мисли на ден. Когато запишеш желанията и целите си на лист хартия, изпращаш червен сигнал на подсъзнанието си, че тези мисли са далеч по-важни от останалите 59,999. Тогава умът ти, също като управляема ракета, започва да търси всички възможности за осъществяване на съдбата ти. Всъщност това е съвсем научен процес. Повечето от нас обаче просто не го съзнават.

— Имам колеги, които много държат на поставянето на цели. Дори, като си помисля сега, те са финансово най-преуспелите хора, които познавам. Но едва ли са и най-балансираните — отбелязах аз.

— Може би не си поставят подходящи цели. Виждаш ли, Джон, животът ти дава в голяма степен онова, което искаш от него. Повечето хора искат да се чувстват по-добре, да имат повече енергия и да получават по-голямо удовлетворение. Въпреки това, ако ги попиташ какво точно искат, те нямат отговор. Променяш живота си в момента, в който си поставиш цели и започнеш да търсиш своята дхарма — каза Джулиан, а в очите му прочетох истината на тези думи. — Случвало ли ти се е да се запознаеш с човек със странно име и после да забележиш как същото име изведнъж започва да се появява навсякъде: във вестниците, по телевизията и в офиса? Или да развиеш интерес към нещо ново, например определена техника за риболов, и после да забележиш, че където и да отидеш, все ще чуеш нещо точно за тази техника. Това е само една илюстрация на вечния принцип, който Йоги Раман нарича джорики. По-късно научих, че думата означава „съсредоточен дух“. Насочи всеки грам умствена енергия върху задачата да откриеш самия себе си. Научи какво правиш най-добре и от какво си щастлив. Сега практикуваш право, но може би е трябвало да станеш учител, като знам колко търпелив си с децата и колко ги обичаш. Възможно е да си неосъществил се художник или скулптор. Намери твоята страст, каквато и да е тя, и я следвай.

— Като се замисля наистина върху тези неща, би било тъжно да си умра, без да разбера дали притежавам някакъв особен талант, който би отключил скритите ми способности и би помогнал на другите — дори да е съвсем малко — казах аз.

— Така е. Ето защо от този момент нататък трябва да съзнаваш ясно целта в живота си. Събуди съзнанието си за изобилието от възможности около теб. Радвай се повече на живота. Човешкият мозък е най-съвършеният филтър в света. Ако го използваш правилно, той отсява онова, което не е важно за теб, и ти дава само информацията, която ти е нужна в този момент. Дори сега, докато двамата с теб седим в тази стая, около нас се случват стотици, хиляди неща, на които не обръщаме внимание. Чуй смеха на влюбените, които се разхождат по кея, погледни златната рибка в аквариума зад теб, усети хладния въздух, излизащ от климатика, вслушай се в ударите на собственото си сърце. Щом реша да насоча вниманието върху ударите на сърцето си, започвам да забелязвам ритъма и особеностите му. По същия начин, ако решиш да съсредоточиш ума си върху основните цели в живота си, той ще започне да отсява маловажното и да се фокусира само върху важното.

— Право да ти кажа, струва ми се, че е време да открия каква е целта ми — отговорих аз. — Не ме разбирай погрешно, в живота ми има много хубави неща. Но той не ми носи толкова удовлетворение, колкото според мен е възможно да постигна. Ако днес напусна този свят, едва ли бих могъл да кажа, че съм допринесъл с нещо особено за него.

— И как се чувстваш?

— Потиснат — отвърнах съвсем искрено. — Знам, че имам талант. Всъщност на младини бях доста добър художник. Това беше преди адвокатската професия да ме примами с перспективата за по-голяма сигурност в живота.

— Искал ли си някога да се занимаваш професионално с рисуване?

— Не съм се замислял много по този въпрос. Но ще ти кажа нещо. Когато рисувах, се чувствах като в рая.

— Рисуването напълно те поглъщаше, нали?

— Абсолютно. Когато рисувах в студиото, губех представа за времето. Потъвах изцяло в платното. За мен това беше истинско освобождаване. Струваше ми се, че съм излязъл извън времето и се намирам в друго измерение.

— Джон, именно това е силата на концентрацията върху нещо, което обичаш. Гьоте твърди, че „онова, което обичаме, ни определя и оформя“. Може би твоята дхарма е да разведриш света с прекрасни картини. Започни всеки ден да прекарваш поне малко време в рисуване.

— А мога ли да приложа тази философия към други, не толкова езотерични неща, за да променя изцяло живота си? — попитах с усмивка.

— Няма да е лошо — отвърна Джулиан. — Например какво?

— Да речем, че една от целите ми, макар и по-дребна, е да стопя резервната гума, която нося около кръста си. Откъде трябва да почна?

— Няма защо да се чувстваш неудобно от това. Всеки притежава изкуството да си поставя и постига цели, като започне с нещо дребно.

— И най-дългото пътуване започва с първата стъпка, нали така?

— Точно така. Ако се научиш да постигаш дребните неща, ще се подготвиш за осъществяването на големите. Но за да отговоря директно на въпроса ти, няма нищо лошо да си набележиш различни по-дребни цели в процеса на планиране на по-големите.

Джулиан ми разказа, че мъдреците от Шивана са разработили метод, състоящ се от пет стъпки, за да постигат целите си и да осъществят мисията на живота си. Методът е прост, практичен и действен. Първата стъпка е да оформиш ясен вътрешен образ за крайния резултат. Ако например искаш да отслабнеш, всяка сутрин, още щом се събудиш, трябва да си представиш, че си слаб и строен, изпълнен с жизненост и безгранична енергия. Колкото по-ясна е тази картина в съзнанието ти толкова по-резултатен ще бъде процесът. Умът, добави Джулиан, е най-скъпоценният източник на енергия и простото действие да извикаш в съзнанието си картината на целта си открива пътя към осъществяването й. Втората стъпка е да приложиш известен позитивен натиск върху себе си.

— Основната причина, поради която хората не осъществяват взетите решения, е, че им е много по-лесно да се върнат към старите навици. Прилагането на натиск невинаги е лошо нещо, натискът може да те вдъхнови да постигнеш големи цели. Хората обикновено постигат забележителни неща, ако са изправени с гръб към стената и са принудени да потърсят сили в извора на своя човешкия потенциал.

— Как да създам този позитивен натиск върху себе си? — попитах го аз и си помислих за възможностите да прилагам този метод към всичко — от ранното ставане до това да бъда по-търпелив и добър баща.

— Има най-различни начини. Един от най-добрите е публичното обещание. Кажи на всички, които познаваш, че ще смъкнеш наднорменото тегло, ще напишеш роман или ще постигнеш каквато цел си си поставил. След като веднъж целта ти стане общоизвестна, веднага изпитваш натиск да работиш за осъществяването й, защото никой не обича да се проваля в очите на всички. Моите учители в Шивана си служеха с още по-крайни средства, за да създадат този позитивен натиск, за който говоря. Всеки заявяваше публично, че ако не изпълни поетите задължения, например да пости една седмица или да става всяка сутрин в четири часа, за да медитира, ще отиде при леденостудения водопад и ще остане под него, докато ръцете и краката му изтръпнат. Дори този пример да ти се вижда краен, той все пак показва силата, която натискът може да упражни върху изграждането на добри навици и постигането на целите.

— „Краен“ е много меко казано, Джулиан. Какъв ексцентричен ритуал!

— Но и изключително резултатен. Работата е просто в това, че когато обучиш ума си да свързва удоволствието с добрите навици, а наказанието с лошите, бързо ще се освободиш от слабостите си.

— Спомена, че за да осъществиш желанието си, трябва да изпълниш пет стъпки — казах нетърпеливо аз. — Кои са другите три?

— Така е, Джон. Първата стъпка е да имаш ясна визия за резултата. Втората стъпка е да създадеш позитивен натиск, който да те вдъхновява. Третата стъпка е съвсем проста: никога не си поставяй цел, без да определиш срок за постигането й. За да вдъхнеш живот на целта си, трябва да си поставиш точен срок. По същия начин подготвяш делата си за съда; винаги насочваш вниманието си към онези, които съдията е насрочил за утре, а не към делата, за които все още няма насрочена дата. О, и между другото, помни, че цел, която не е записана на хартия, не е никаква цел. Трябва да си купиш дневник, ще ти свърши работа и един евтин бележник. Наричаш го „Книга на мечтите“ и в него записваш всичките си желания, цели и мечти. Трябва да познаеш себе си и истинската си същност.