Монахът, който продаде своето ферари

Колкото повече мислех за тези неща, толкова по-ясно разбирах какво се е случило. Училищните концерти, коледните пиеси, футболните мачове — всичко беше пожертвано в името на напредъка ми в кариерата.

„Какво правя?“ — помислих си аз. Сигурно наистина бях тръгнал надолу по хлъзгавия път, който Джулиан описваше. И в същия този момент твърдо реших да се променя.

— Щастието е пътуване — продължи Джулиан и в гласа му отново прозвуча същата дълбока увереност.

— То е и избор, който ти правиш. Можеш да се наслаждаваш на диамантите по пътя или да продължиш да тичаш до края на живота си в преследване на вечно изплъзващото се гърне със злато, което накрая се оказва празно. Радвай се на специалните моменти, които всеки ден предлага, защото днешният ден е всичко, което имаш.

— Всеки ли може да се научи да живее в настоящето?

— Абсолютно. Каквито и да са обстоятелствата в момента, животът е дар и трябва да се научиш да му се радваш и да изпълниш съществуването си със скъпоценните камъни на ежедневието.

— Но не е ли това малко прекалено оптимистично? Какво ще кажеш например за човек, който поради неуспешна сделка току-що е загубил всичко, което има? Да речем, понесъл е не само финансов, но и емоционален банкрут.

— Размерът на банковата ти сметка и размерът на къщата ти нямат нищо общо със способността да се радваш и наслаждаваш на живота. Светът е пълен с нещастни милионери. Мислиш ли, че мъдреците, които срещнах в Шивана, бяха особено загрижени как по-добре да балансират финансовото си портфолио и как да си купят вила в Южна Франция? — попита Джулиан с лека ирония.

— Естествено, че не.

— Има огромна разлика между печеленето на много пари и печеленето на много живот. Когато почнеш да прекарваш поне пет минути на ден, за да практикуваш изкуството на благодарността, ще изградиш онзи богат живот, който търсиш. Дори човекът от твоя пример може да намери хиляди неща, за които да бъде благодарен, независимо от трагичното си финансово положение. Попитай го дали все още е здрав, дали все още има любящо семейство и дали е запазил доброто си име сред хората. Задай му въпроса дали е щастлив, че е гражданин на тази велика страна и че все още има покрив над главата си. Възможно е да не притежава нищо друго, освен способността да работи усилено и способността да мечтае за прекрасни неща. Това също са ценни качества, за които трябва да е благодарен. Ние всички притежаваме много неща, за които да бъдем благодарни. Дори птиците, чиято песен долита отвън, в този, както се очертава, прекрасен летен ден, са дар за мъдрия човек. Помни, Джон, животът невинаги ти дава каквото искаш, но винаги ти дава каквото ти е нужно.

— Значи, ако всеки ден отдавам благодарност за всичко, което имам, независимо дали е материално или духовно, ще изградя навика да живея в настоящия момент?

— Да. Това е ефективен метод да внесеш много повече живот в живота си. Когато се наслаждаваш на настоящия момент, разпалваш огъня на живота, който ще ти позволи да отгледаш съдбата си.

— Да отгледам съдбата си?

— Да. Вече ти казах, че на всеки от нас са дадени определени дарби. Всеки човек на планетата е гений.

— Говориш така, защото не познаваш някои адвокати, с които работя — засмях се аз.

— Всеки, без изключение — заяви категорично Джулиан. — Всеки от нас има нещо, което му е предопределено да извърши. Гениалността ти ще изгрее и животът ти ще се изпълни с щастие в мига, в който откриеш висшата си цел и насочиш цялата си енергия към нея. След като веднъж осъзнаеш тази мисия, все едно дали тя е да станеш прекрасен учител или вдъхновен художник, всичките ти желания ще се сбъднат. Изобщо не е нужно да полагаш усилия. Всъщност колкото повече усилия полагаш, толкова по-дълго време ще е нужно, за да постигнеш целите си. Вместо това само следвай пътя към мечтите си и бъди сигурен, че ще си богато възнаграден. Той ще те отведе до божественото ти предназначение. Ето какво имам предвид, като казвам, че трябва да „отгледаш съдбата си“.

Когато бях малък, баща ми обичаше да ми чете една приказка. Казваше се „Питър и вълшебната нишка“.

„Питър бил много весело момченце. Всички го обичали: и родителите, и учителите, и приятелите му. Но имал един недостатък…

— Какъв бил той?

— Питър не можел да живее в момента. Не се бил научил да се радва на нещата, които се случват в настоящето. Когато бил на училище, си мислел колко хубаво би било да си играе на двора. Когато играел на двора, си мислел за лятната ваканция. Все си мислел за нещо друго и никога не отделял време да се наслади на специалните моменти, които изпълвали дните му. Една сутрин той се разхождал в гората недалеч от дома си. Почувствал умора, решил да си почине на една полянка и след малко заспал. Дълбоко в съня си чул как някой го вика по име. «Питър! Питър!» — повтарял някакъв писклив глас над него. Той бавно отворил очи и с изненада видял стара жена с поразителна външност. Изглеждала на повече от сто години, а снежнобялата коса покривала раменете й като сплъстено вълнено одеяло. В сбръчканата си ръка старицата държала вълшебно топче с дупчица в средата, а от дупчицата се подавала дълга златна нишка.

«Това е нишката на твоя живот, Питър — казала тя. — Ако я дръпнеш съвсем лекичко, цял час ще отлети за секунди. Ако дръпнеш малко по-силно, цели дни ще отлетят за минути. А ако дръпнеш с цялата си сила, месеци, дори години ще изминат само за няколко дни».

Питър много се развълнувал от това откритие.

«Може ли да ми го дадеш?» — помолил той.

Старата жена бързо протегнала ръка и дала топчето с вълшебната нишка на момчето.

На другия ден Питър седял в класната стая, но му било много скучно и не го свъртало на едно място. Изведнъж си спомнил за новата си играчка. Подръпнал лекичко златната нишка, в същия миг се озовал вкъщи и започнал да си играе в градината. Питър осъзнал силата на вълшебната нишка. Скоро му омръзнало да бъде ученик и закопнял да бъде тийнейджър с всички вълнуващи неща, които носи тази фаза от живота. Затова пак извадил топчето и този път дръпнал златната нишка по-силно.

Изведнъж Питър се превърнал в тийнейджър и сега си имал много красива приятелка — казвала се Елизе. Но той пак не бил доволен, защото не се бил научил да се наслаждава на момента и да изследва простите чудеса на всеки етап от живота си. Вместо това почнал да си мисли колко хубаво ще е да бъде възрастен. Затова пак дръпнал нишката и много години се изнизали само за миг. Този път видял, че се е превърнал в мъж на средна възраст. Елизе вече била негова жена и двамата били заобиколени от много деца. Забелязал обаче и друго. Някога черната му коса вече почнала да побелява. А някога младата му майка, която обичал толкова много, сега била стара и немощна. Но Питър пак не можел да живее в момента. Той така и не се научил да живее в настоящето. Затова отново дръпнал вълшебната нишка и зачакал промяната.

Този път видял, че е деветдесетгодишен старец. Косата му била бяла като сняг, а красивата му млада жена Елизе била умряла преди няколко години. Прекрасните му деца били пораснали и напуснали дома си, за да водят свой собствен живот. За пръв път Питър осъзнал, че не е имал време да се порадва на чудесата на живота. Той така и не отишъл на риба с децата си и нито една вечер не излязъл с Елизе на разходка под лунната светлина. Не успял да засади нито едно цвете, нито да прочете онези прекрасни книги, които майка му толкова обичала. Вместо всичко това, той препускал през живота, без да спре и да погледне всички онези хубави неща по пътя.

При това откритие Питър много се натъжил. Той решил да отиде в гората, където като малко момче обичал да се разхожда, за да се поразведри и да проясни ума си. Когато стигнал там, видял, че дръвчетата, които помнел от детството си, се били превърнали във величествени дъбове. Сега гората била приказно красива. Той легнал на една полянка и потънал в дълбок сън. Само след минута чул, че някой го вика: «Питър! Питър!». Отворил очи, погледнал нагоре и с изненада видял, че това е същата старица, която преди много години му дала топчето с вълшебната златна нишка.

«Хареса ли ти моят специален подарък?» — попитала го тя.

Питър й казал истината:

«Отначало беше забавно, но сега много съжалявам. Целият живот мина пред очите ми, без да мога да му се порадвам. Сигурно е имало и тъжни, и прекрасни моменти, но нямах възможност да изпитам нито едното, нито другото. Чувствам се празен. Пропуснах да живея живота, който ми беше даден».

«Ти си много неблагодарен — казала старицата. — Все пак ще изпълня едно твое последно желание».

Питър се позамислил за секунда и бързо казал:

«Искам пак да съм ученик и да изживея живота си още веднъж».

После той пак потънал в дълбок сън и пак чул, че някой го вика и отворил очи. «Кой ли може да е този път?» — зачудил се той. Когато отворил очи, с огромна радост видял, че до леглото стои майка му. Тя била млада, здрава и лъчезарна. Питър разбрал, че необикновената жена от гората е изпълнила желанието му и се е върнал към предишния си живот.

«Побързай, Питър. Спиш прекалено много. Ако не станеш в същата минута, ще закъснееш за училище» — казала строго майка му. Питър веднага скочил от леглото и от този ден започнал да живее така, както искал. Изживял живот, пълен с удоволствия, радости и победи. А всичко това почнало, когато престанал да жертва настоящето в полза на бъдещето и заживял в настоящия момент.“

— Страхотна приказка — казах тихо аз.

— За съжаление, Джон, „Питър и вълшебната нишка“ е точно това — само приказка. За нас тук, в реалния свят, няма втори шанс за пълноценен живот. Днес е твоят шанс да се пробудиш и да осъзнаеш какъв дар е животът — преди да е станало много късно. Времето изтича през пръстите ти като ситен пясък. Нека днешният ден бъде решаващият момент в твоя живот, денят, когато веднъж завинаги си решил да насочиш цялото си внимание върху наистина важните за теб неща. Вземи решение да прекарваш повече време с онези, които придават смисъл на живота ти. Наслаждавай се на специалните моменти, на тяхната сила. Прави нещата, които винаги си искал да правиш. Изкачи планината, която винаги си искал да изкачиш, или се научи да свириш на тромпет. Танцувай под дъжда. Научи се да обичаш музиката, научи чужд език и разпали отново детския си възторг. Престани да отлагаш щастието за сметка на постижението. Наслаждавай се на пътуването. Защо не? Съживи духа си и започни да се грижиш за душата си. Това е пътят към Нирвана.

— Нирвана?

— Мъдреците от Шивана вярваха, че крайната точка в пътуването на истински просветлените души е една страна, наречена Нирвана. Всъщност тя не е страна в географския смисъл. Мъдреците вярваха, че Нирвана е състояние — състояние, надхвърлящо всичко, което са познали до този момент. В Нирвана всички неща са възможни. Там няма страдание, а танцът на живота се изпълнява с божествено съвършенство. Мъдреците смятаха, че когато стигнат до Нирвана, ще влязат в рая на Земята. Това беше крайната цел на живота им — отбеляза Джулиан и на лицето му се изписа сияйно, почти ангелско спокойствие.

— Всички ние сме тук поради някаква специална причина — продължи той с глас на пророк. — Отдай се на размисъл, открий какво е истинското ти призвание и как можеш да дадеш част от себе си на другите. Престани да бъдеш пленник на гравитацията. Запали днес искрата на живота си и нека тя гори с ярък пламък. Започни да прилагаш принципите и стратегиите, които споделих с теб. Бъди всичко, което можеш да бъдеш. Ще дойде време, когато и ти ще вкусиш плодовете на онази страна, наречена Нирвана.

— По какво ще позная, че съм достигнал състояние на просветление?

— Ще се появят дребни признаци, потвърждаващи приближаването му. Ще започнеш да забелязваш колко свещено е всичко около тебе — колко божествена е лунната светлина, колко примамливо е ясното синьо небе в горещ летен ден, как ухаят цветята и колко прекрасен е смехът на палавите малки деца в градината.

— Джулиан, обещавам ти, че времето, което прекара с мен, няма да е загубено. Ще посветя всички сили, за да живея според правилата на мъдреците от Шивана и ще изпълня обещанието си да споделя с други хора всичко, на което ме научи, за да имат и те полза от твоето учение. Говоря най-чистосърдечно. Честна дума — казах искрено аз и почувствах, че силно се вълнувам.

— Разпространявай богатото наследство на мъдреците сред хората около теб. Те бързо ще усетят ползата от него и ще подобрят качеството на живота си, както и ти ще подобриш качеството на своя. И помни, че трябва да се наслаждаваш на пътуването. Пътят е не по-малко приятен от целта.

Не казах нищо и Джулиан продължи:

— Йоги Раман беше голям разказвач, но има една история, която ми направи особено впечатление. Искаш ли да ти я разкажа?

— Абсолютно.

— Преди много години, в древна Индия, един махараджа искал да построи величествен паметник на жена си в знак на дълбоката си любов и признателност към нея. Този човек искал да издигне такава сграда, каквато дотогава никой в света не бил виждал, творение, което да трепти на лунната светлина и хората завинаги да му се възхищават. И така, всеки ден, тухла по тухла, работниците му се трудели под палещото индийско слънце. И с всеки изминат ден сградата придобивала форма и започвала малко по малко да прилича на паметник, на фар на любовта, издигащ се на фона на лазурното индийско небе. Всеки ден строежът напредвал по малко и накрая, след двайсет и две години, този дворец от чист мрамор бил завършен. Сещаш ли се за какво говоря?

— Нямам представа.

— Тадж Махал. Едно от седемте чудеса на света — отвърна Джулиан. — Искам да ти кажа нещо съвсем просто. Всеки човек на тази планета е едно от чудесата на света. Всеки от нас по един или друг начин е герой. Всеки от нас има потенциал за необикновени постижения, за щастие и реализация. Необходимо е само да правим малки стъпки към осъществяването на мечтите си. Също като Тадж Махал, животът, преливащ от чудеса, трябва да се гради ден след ден, тухла по тухла. Малките победи водят до големи победи. Дребните промени, дребните подобрения, като тези, за които ти разказах, създават позитивни навици. Позитивните навици носят резултати. А резултатите те вдъхновяват да извършваш още по-големи лични промени. Започни да живееш всеки ден така, сякаш е последен. Започни още днес, научи повече, смей се повече и прави това, което най-много обичаш да правиш. Не се отричай от съдбата си. Защото онова, което е зад теб и онова, което е пред теб, не означава нищо в сравнение с онова, което е в теб.

Без да каже повече нито дума, Джулиан Мантъл, адвокатът милионер, превърнал се в просветлен монах, стана, прегърна ме като роден брат, излезе от къщата и си тръгна в утрото на този горещ летен ден. Останах сам, като се мъчех да събера мислите си. Изведнъж забелязах, че единственото доказателство за необикновеното посещение на този пратеник на мъдреците стои безмълвно на масичката пред мен. Беше празната му чаша.

Глава 13: План за действие. Мъдростта на Джулиан в резюме

__СИМВОЛ__

{img:monahyt_kojto_prodade_svoeto_ferari_svetlini.png}

__ДОБРОДЕТЕЛ__

Прегърни настоящето.

__МЪДРОСТ__

Живей в сегашния момент. Усети какъв дар е настоящето.

Никога не жертвай щастието заради постиженията.

Наслаждавай се на пътуването и живей всеки ден така, сякаш е последен.

__ТЕХНИКИ__

Изживей детството на децата си.

Практикувай благодарност.

Отгледай съдбата си.

__ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ__

_Всички ние сме тук поради някаква специална причина. Престани да бъдеш пленник на миналото си. Стани архитект на своето бъдеще._

За Робин Шарма

Личната мисия на Робин е да помогне на хората да преоткрият истинската си същност и да живеят по начин, който създава стойност за другите. Чрез своята Фондация за децата той помага на децата в неравностойно положение да се боят за осъществяване на мечтите си.