Монахът, който продаде своето ферари

— Не се ли познавам вече достатъчно?

— Повечето хора изобщо не познават себе си. Те никога не са отделили време да познаят силните си страни, слабостите си, надеждите си, мечтите си. Китайците описват образа за себе си по следния начин: има три огледала, които оформят отражението на всеки човек; първото показва как ти самият виждаш себе си, второто как те виждат другите, а третото показва истината. Познай себе си, Джон. Познай истината.

Раздели Книгата на мечтите си на отделни части за целите, свързани с различни области от живота ти. Например, може да направиш отделни части за целите, свързани с физическата ти форма, финансовите ти цели, вътрешното ти развитие, целите, свързани с личните и обществените ти отношения и може би, най-важно от всичко, духовните ти цели.

— Хей, това звучи много забавно! Не ми е хрумвало, че мога да направя за себе си нещо толкова креативно. Наистина е време да стана по-взискателен към себе си.

— Съгласен съм. Друга особено ефективна техника, която научих, е да напълниш Книгата на мечтите си с картини на нещата, които желаеш, и със снимки на хората, които са изградили способностите, талантите и качествата, към които се стремиш. Да се върнем към твоя случай и „резервната гума“ — щом искаш да свалиш килограми и да бъдеш в прекрасна физическа форма, залепи в Книгата на мечтите си снимка на маратонец или елитен атлет. Ако искаш да станеш най-добрия съпруг на света, намери снимка на човек, който е олицетворение на това, например баща ти, и я постави в раздела „Лични отношения“. Ако мечтаеш за къща край морето или спортна кола, намери подходящи снимки на тези предмети и ги включи в Книгата на мечтите си. После всеки ден поглеждай в нея, дори само за няколко минути. Нека тя стане твой приятел. Ще останеш изненадан от резултатите.

— Това звучи доста революционно, Джулиан. Възможно е тези идеи да са известни от векове, но всички хора, които познавам, биха могли да подобрят качеството на ежедневието си, ако приложат дори съвсем малка част от тях. На жена ми много ще й хареса да има Книга на мечтите. Сигурно ще я напълни с мои снимки, на които нямам този ужасен корем.

— Е, не е чак толкова голям — отвърна успокоително Джулиан.

— Тогава защо Джени ми вика „Мистър Поничка“? — казах аз, без да успея да сдържа усмивката си.

Джулиан се разсмя и аз го последвах. След малко и двамата се заливахме от смях и се търкаляхме по пода.

— Ако не можеш да се смееш на себе си, на кого да се смееш, нали? — казах аз, като продължавах да се смея неудържимо.

— Абсолютно вярно е, приятелю. Когато бях окован към предишния си живот, един от основните ми проблеми беше, че приемах всичко много сериозно. Сега гледам много по-весело и детински на нещата. Радвам се на даровете, които ми поднася животът, колкото и да са дребни. Само че се отклоних от темата. Имам да ти разкажа толкова много неща и не знам откъде да започна. Да се върнем към метода и петте стъпки за постигане на целите и осъществяване на мисията в живота си. Щом формираш ясна вътрешна картина за крайния резултат и я подкрепиш с малко натиск, щом си поставиш определен срок и го запишеш на хартия, следващата стъпка е да приложиш нещо, което Йоги Раман наричаше Магическо правило „21“. Ерудираните мъже и жени от неговия свят вярват, че за да може новият тип поведение да изкристализира в навик, трябва да изпълняваш новото действие в продължение на двайсет и един дни.

— Защо точно 21 дни?

— Мъдреците бяха абсолютни майстори в създаването на нови, по-полезни навици, с които да контролират хода на живота си. Йоги Раман ми каза, че след като един лош навик веднъж бъде създаден, той никога вече не може да бъде изличен.

— Но ти цяла вечер ме подтикваш да променя начина, по който живея. Как бих могъл да го направя, ако не мога да излича нито един от лошите си навици?

— Казах, че лошите навици не могат да бъдат изличени. Но не и че негативните навици не могат да бъдат заменени — уточни Джулиан.

— Ах, Джулиан, ти винаги си бил цар на семантиката. Все пак струва ми се, че разбирам какво ми казваш.

— Единственият начин да изградиш веднъж завинаги един нов навик е да насочиш толкова много енергия към него, че да принудиш старият да си тръгне като нежелан гост. Изграждането на навика изисква двайсет и един дни.

— Да речем, че искам да започна да практикувам техниката Сърцето на Розата, за да излича навика да се тревожа и да живея с по-спокоен ритъм. Длъжен ли съм да правя упражнението всеки ден в точно определен час?

— Добър въпрос. Преди всичко ще ти кажа, че никога не си длъжен да правиш нищо. Всичко, което споделям тази вечер с теб, ти предлагам като приятел, който искрено се интересува от твоя растеж и развитие. Всички стратегии, средства и техники са изпитани от времето и ефективността и измеримите резултати са безспорно доказани. Това ти гарантирам. И макар сърцето да ми казва, че трябва настойчиво да те моля да пробваш всички методи на мъдреците, съвестта ми казва само да изпълня дълга си и да споделя мъдростта с теб, като оставя на теб да я осъществиш на практика. Имам предвид следното — никога не прави нещо по задължение. Единствената причина да правиш нещо е, защото искаш и знаеш, че е правилно да го правиш.

— Звучи логично, Джулиан. Не се тревожи, не съм си помислил нито за миг, че ме караш насила да погълна тази информация. Всъщност единственото, което някой може да ме накара да погълна насила, е порция понички, но едва ли ще се наложи да ме увещава дълго — пошегувах се аз.

Джулиан леко се усмихна.

— Благодаря, приятелю. Сега да отговоря на въпроса ти. Препоръчвам ти да пробваш метода на Сърцето на розата всеки ден в един и същ час и на едно и също място. Във всеки ритуал се крие огромна сила. Спортните звезди, които се придържат към една и съща диета или връзват маратонките си по един и същ начин преди голямо състезание, черпят от силата на ритуала. Привържениците на някоя религия, които изпълняват едни и същи обреди и носят едни и същи дрехи, използват силата на ритуала. Дори бизнесмените, които се движат по един и същ маршрут или говорят едни и същи неща преди важна презентация, прилагат силата на ритуала. Нали разбираш, когато вмъкнеш някаква дейност в ежедневието си, като я вършиш по един и същ начин и по едно и също време всеки ден, тя бързо се превръща в навик.

Например повечето хора правят едно и също нещо, като се събудят, без изобщо да се замислят. Отварят очи, стават от леглото, отиват в банята и си измиват зъбите. И така, ако се придържаш към целта си в продължение на 21 дни и всеки ден по едно и също време извършваш новата дейност, ти ще я превърнеш в част от ежедневието си. Скоро ще извършваш новия навик, независимо дали е медитация, ставане призори или един час, прекаран в четене всеки ден, със същата лекота, с която си миеш зъбите.

— А каква е последната стъпка за постигане на целите и напредване по пътя към осъществяване на мисията на живота?

— Последната стъпка от метода на мъдреците е също толкова лесна.

— Чашата ми все още е празна… — казах почтително.

— Наслаждавай се на самия процес. Мъдреците от Шивана често говореха за тази философия. Те бяха дълбоко убедени, че ден без смях и ден без любов е ден без живот.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Казвам само, че непременно трябва да се забавляваш, докато напредваш по пътя към целите и мисията си. Никога не забравяй колко важно е да живееш, като се радваш на всичко. Никога не пропускай да видиш изключителната красота на всички живи същества. Днешният ден и точно този момент, който сега споделяме двамата с теб, са дар. Поддържай духа, радостта и любопитството си. Нека винаги в центъра на съзнанието си бъде делото на живота ти и безкористната служба в полза на другите. Вселената ще се погрижи за всичко останало. Това е един от най-великите природни закони.

— И никога да не съжалявам за случилото се в миналото?

— Точно така. В тази Вселена няма хаос. Зад всичко, което някога ти се е случило и зад всичко, което някога ще ти се случи, има някаква цел. Помни какво ти казах, Джон. Всяко преживяване носи поуки. Затова престани да преувеличаваш дребните неща. Наслаждавай се на живота.

— Това ли е всичко?

— Остават още много мъдрости, които трябва да споделя с теб. Изморен ли си?

— Ни най-малко. Всъщност чувствам се много приповдигнат. Ти си голям мотиватор, Джулиан. Мислил ли си някога за кариера в рекламата?

— Не разбирам — отвърна кротко той.

— Няма значение. Поредният ми несполучлив опит да се пошегувам.

— Добре. Преди да продължим с притчата на Йоги Раман, бих искал да запомниш едно последно нещо относно постигането на целите и осъществяването на мечтите.

— Какво е то?

— Имаше една дума, за която мъдреците говореха с почти страхопочитание.

— Коя е тя?

— Тази проста дума като че ли за тях съдържаше огромно значение и непрекъснато се явяваше в разговорите им. Въпросната дума е страст и именно нея трябва непрекъснато да държиш в центъра на съзнанието си, докато следваш мисията си и постигаш целите си. Изгарящата страст е най-мощното гориво за мечтите ти. Тук, в нашето общество, ние сме загубили тази страст. Ние не правим нещата, защото обичаме да ги правим. Правим ги, защото смятаме, че трябва да ги правим. Това е рецепта за нещастие. Не говоря за романтичната страст, макар тя също да е необходима съставка за успешното, вдъхновено съществуване. Онова, за което говоря, е страстта за живот. Изпитай отново радостта всяка сутрин да се будиш с енергия и очакване. Вдъхни огъня на страстта във всичко, което правиш. Бързо ще пожънеш големи материални и духовни награди.

— Като те слушам да ми говориш, всичко изглежда много лесно.

— То е лесно. От тази вечер нататък поеми пълен контрол върху живота си. Вземи решение веднъж завинаги да бъдеш господар на съдбата си. Живей така, както искаш. Открий призванието си и ще изпиташ възторга от вдъхновения живот. И накрая, винаги помни, че онова, което се намира зад теб, и онова, което се намира пред теб, е нищо в сравнение с онова, което се намира вътре в теб.

— Благодаря ти, Джулиан. Наистина имах нужда да чуя всичко това. Досега не съзнавах колко много неща липсват в живота ми. Движех се през него безцелно, без истинска цел. Нещата ще се променят. Обещавам ти. И ти благодаря.

— Няма защо, приятелю. Аз просто изпълнявам моята мисия.

Глава 8: План за действие. Мъдростта на Джулиан в резюме

__СИМВОЛ__

{img:monahyt_kojto_prodade_svoeto_ferari_far.png}

__ДОБРОДЕТЕЛ__

Следвай своята цел.

Целта на живота е живот с цел.

__МЪДРОСТ__

Да откриеш каква е мисията на живота ти и после да я изпълниш ти носи трайно щастие.

Поставяй си ясно определени лични, професионални и духовни цели и после имай куража да ги осъществиш.

__ТЕХНИКИ__

Сърцето на Розата.

Противоположно мислене.

Тайната на Езерото.

__ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ__

_Никога не забравяй колко важно е да живееш с безгранична радост. Никога не пропускай да видиш изключителната красота на всички живи същества. Днешният ден и този конкретен момент са дар. Бъди фокусиран върху целта си. Вселената ще се погрижи за всичко останало._

Глава 9

„Добрите хора непрестанно увеличават силата си.“

Конфуций

— Времето минава бързо — каза Джулиан и си наля още една чаша чай. — Скоро ще съмне. Искаш ли да продължавам или ти стига за една вечер?

По никакъв начин не бях в състояние да поискам от този човек, който притежаваше такива съкровища на мъдростта, да спре, преди да е свършил разказа си. Отначало думите му ми звучаха фантастично. Но колкото повече го слушах, колкото повече поглъщах вечната философия, която му беше разкрита, толкова по-дълбоко вярвах в онова, което ми казваше. Това не бяха повърхностните, користни псевдоразмишления на някой дребен шарлатан. В Джулиан нямаше никакъв фалш. Беше ясно, че не говори празни приказки и посланието му звучеше правдиво. Вярвах му.

— Моля те продължавай, Джулиан. Имам предостатъчно време. Децата са на гости при баба си и дядо си, а Джени ще спи още няколко часа.

Джулиан усети, че съм искрен и продължи със символичната притча, която Йоги Раман му беше предал, за да илюстрира философията си за изграждане на по-богат и по-лъчезарен живот.

— Вече ти казах, че градината символизира плодородната градина на ума, градина, пълна с прекрасни съкровища и безброй богатства. Казах ти и за фара — той символизира силата на целите и колко важно е да откриеш призванието си. Ще ти припомня, че по-нататък в притчата вратата на фара бавно се отваря и отвътре излиза триметров, четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо.

— Прилича ми на посредствен филм за Годзила.

— Като дете обичах тези филми.

— И аз. Но нека не те отклонявам от разказа ти — отвърнах аз.

— Борецът по сумо символизира много важен елемент в системата за промяна на живота на мъдреците от Шивана. Йоги Раман ми разказа, че преди много векове Великите учители от древния Изток създали и усъвършенствали една философия, наречена _кайдзен_. Тази японска дума означава постоянно, безкрайно усъвършенстване и е отличителният знак на всеки човек, който води издигащо се нагоре, напълно будно съществуване.

— И как кайдзен обогатява живота на мъдреците? — попитах аз.

— Както вече ти казах, Джон, успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния. Ако действително искаш да подобриш външния си свят, независимо дали това означава да подобриш здравето, личните отношения или финансите си, трябва първо да подобриш вътрешния си свят. Най-ефективният начин да постигнеш това е като практикуваш непрекъснато самоусъвършенстване. Себевладеенето е ДНК-то на изкуството да управляваш живота си.

— Дано не ми се разсърдиш, Джулиан, но всички тези приказки за „вътрешния свят“ ми звучат много езотерично. Не забравяй, че аз съм средно преуспяващ адвокат, който живее в приятна къща извън града, с миниван, паркиран пред нея, и моторна сенокосачка в гаража. Разбираш ли, всичко, което ми каза дотук, звуча логично. Всъщност голяма част от това, което сподели с мен, не противоречи на здравия разум, макар да знам, че въпросният здрав разум се среща много рядко в наши дни. Трябва да ти кажа обаче, че малко се затруднявам от идеи като _кайдзен_ и усъвършенстване на вътрешния свят. За какво точно говорим тук?

Джулиан не закъсня с отговора си.

— В нашето общество много често възприемаме невежеството като слабост. Но онези, които не крият, че им липсва познание и търсят учители, намират пътя към просветлението преди всички други. Въпросите ти са искрени и показват, че си отворен за нови идеи. Днес промяната е най-могъщата сила в нашето общество. Повечето хора се страхуват от нея, но мъдрите я приветстват. В дзен-традицията се говори за съзнанието на начинаещия: онези, които отварят съзнанието си за нови идеи — онези, чиито чаши са винаги празни — винаги вървят нагоре към по-високи нива на постижение и реализация. Никога не се колебай да задаваш дори най-елементарните въпроси. Въпросите са най-сигурният начин да получиш познание.

— Благодаря ти. Но този _кайдзен_ все още ми е неясен.

— Под усъвършенстване на вътрешния свят имам предвид просто самоусъвършенстване и разширяване на съзнанието и за теб няма нищо по-полезно от тези неща. Може би си казваш, че си прекалено зает и нямаш време за работа върху себе си. Това би било много голяма грешка. Всъщност, когато отделиш време, за да изградиш силен характер, изпълнен с дисциплина, енергия, сила и оптимизъм, ще можеш да имаш всичко и да правиш всичко във външния си свят. Когато култивираш дълбоко чувство на вяра в способностите и непобедимия си дух, нищо не може да те спре да постигнеш успех във всичките си стремежи и да бъдеш възнаграден в живота си. Ако отделиш време за овладяване на ума, грижа за тялото и подхранване на душата, ще бъдеш в състояние да създадеш повече богатство и жизненост в живота си. Точно така е казал преди много години Епиктет: „Никой не е свободен, ако не е господар на себе си“.

— Значи _кайдзен_ е всъщност много практична идея?

— Да, много. Само си помисли, Джон. Как би могъл някой да управлява цяла корпорация, ако не може да управлява самия себе си? Как би могъл да се грижиш за семейството си, ако не си се научил да се грижиш за себе си? Как изобщо би могъл да правиш добро, ако самият ти не се чувстваш добре? Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Кимнах в знак на пълно съгласие. За пръв път се замислих сериозно за това колко е важно да се самоусъвършенствам. Винаги бях смятал, че всички онези, които виждам в метрото да четат книги със заглавия като „Силата на позитивното мислене“ и „Мега-Живот!“, са затормозени хора, отчаяно търсещи някакво лекарство, за да намерят отново пътя си. Сега осъзнах, че хората, които отделят време, за да работят върху себе си, са най-силните и че единствено чрез самоусъвършенстване човек би могъл изобщо да храни някаква надежда да подобри съдбата на другите. После започнах да размишлявам за всички неща, които бих могъл да подобря. Допълнителната енергия и доброто здраве, които сигурно биха ми донесли упражненията, наистина щяха да са ми от полза. Ако можех да променя неприятния си характер и навика да прекъсвам другите, вероятно щях да постигна фантастично подобрение в отношенията си с жена ми и децата ми. Ако можех да се отърва от навика да се тревожа, бих намерил онова вътрешно спокойствие и дълбоко щастие, които търсех. Колкото повече се замислях, толкова повече възможности за подобрение виждах.

Прехвърлях в главата си всички позитивни неща, които биха навлезли в живота ми чрез изграждането на добри навици и ме обхвана вълнение. Но после осъзнах, че Джулиан говори за нещо много повече от значението на ежедневните упражнения, здравословното хранене и балансирания начин на живот. Онова, което беше научил в Хималаите, имаше много по-дълбок смисъл. Той говореше за това колко е важно да изградиш силен характер, да развиеш психическа издръжливост и да живееш с кураж. Каза ми, че тези три качества водят не само до добродетелен живот, но и до живот, изпълнен с постижения, удовлетворение и вътрешно спокойствие. Смелостта е качество, което всеки би могъл да изгради, при това качество, което в крайна сметка носи огромни дивиденти.

— Какво общо има смелостта с умението да бъдеш лидер на самия себе си и с личното развитие? — изразих недоумението си на глас.

— Смелостта ти позволява да следваш собствения си жизнен път. Смелостта ти позволява да правиш каквото искаш, защото знаеш, че то е правилно. Смелостта ти дава самоконтрол, за да упорстваш там, където другите се провалят. В крайна сметка степента на смелост в живота ти определя каква степен на реализация ще постигнеш. Чрез нея наистина можеш да осъществиш всички прекрасни чудеса на епичното произведение, което е твоят живот. А хората, които станат господари на самите себе си, разполагат с предостатъчно смелост.

— Добре. Започвам да разбирам силата на самоусъвършенстването. Откъде да започна?

Джулиан се върна към разговора си с Йоги Раман през онази, по думите му, забележително звездна и невероятно красива нощ високо в планината.

— Отначало и на мен ми беше трудно да възприема идеята за самоусъвършенстване. В края на краищата бях закоравял харвардски адвокат, съдебен каубой, който няма време за окултни теории, натрапвани — както си мислех — от зле подстригани проповедници, които те спират на улицата. Грешах. Именно това тесногръдие ми пречеше в живота през всички тези години. Колкото повече слушах Йоги Раман и колкото повече размишлявах за болката и страданието в предишния ми свят, толкова повече приемах философията на _кайдзен_, постоянното и безкрайно обогатяване на ума, тялото и душата в новия си живот — каза убедено Джулиан.

— Защо напоследък непрекъснато все чувам да се говори за „ума, тялото и душата“? Струва ми се, че не може да пуснеш телевизора, без някой да почне да говори за тях.

— Това са трите съставки, които те правят човек. Да усъвършенстваш ума си, без да изградиш физическите си способности, би било съвсем празна победа. А да издигнеш ума и тялото си до най-високото им ниво, без да подхранваш ума и душата си, ще ти донесе единствено чувство на празнота и неудовлетвореност. Но ако насочиш цялата си енергия към освобождаването на пълния потенциал и на трите човешки съставки в тебе, ще вкусиш божествения възторг на просветления живот.

— Направо ме побъркваш, приятелю.

— Що се отнася до въпроса ти откъде да почнеш, обещавам след малко да те науча на няколко стари, но мощни техники. Първо обаче, трябва да ти дам един нагледен пример. Заеми положение за лицеви опори.

„Помощ, Джулиан се е превърнал във фелдфебел!“ — помислих си аз, но се подчиних, воден от любопитство и желание чашата ми да остава празна.

— Сега направи толкова лицеви опори, колкото можеш. Не спирай, преди да си напълно сигурен, че не си в състояние да направиш нито една повече.

Никак не ми беше лесно, тъй като най-изтощителното упражнение, на което бях подлагал моите сто и седем килограма, беше да заведа децата в най-близкия „Макдоналдс“ или да се помотая на игрището за голф с колегите си! Първите петнайсет лицеви опори бяха истинска агония. Горещината на лятната нощ допринасяше за страданията ми. Облях се в пот. Но бях твърдо решен да не показвам признаци на слабост, затова продължих, докато останах без сили и гордостта ми се стопи. Предадох се на двайсет и третата лицева опора.

— Не мога повече, Джулиан. Ще умра. Какво искаш да ми покажеш?

— Сигурен ли си, че не можеш повече?

— Сигурен съм. Хайде стига толкова! Единственият урок, който ще получа от това, е как да си докарам инфаркт.

— Направи още десет. После може да си починеш — заповяда Джулиан.

— Майтапиш ли се?

Все пак продължих. Една. Две. Пет. Осем. И най-после десет. Отпуснах се на пода напълно изтощен.

— Минах през съвсем същото преживяване с Йоги Раман онази нощ, когато ми разказа любимата си притча — каза Джулиан. — Според него болката е велик учител.

— Какво би могъл да научи човек от подобно преживяване? — попитах, останал без дъх.

— Йоги Раман, както и всички мъдреци от Шивана, вярваха, че хората израстват най-много, когато навлязат в зоната на неизвестното.

— Чудесно. Само че какво общо има това с лицевите опори?

— Ти направи двайсет и три и ми каза, че не можеш повече. Каза, че това е абсолютният ти предел. И все пак, когато те предизвиках, успя да направиш още десет. В теб имаше скрита сила и когато я потърси, тя се появи. Йоги Раман ми обясни една фундаментална истина, когато бях негов ученик: „Единствените граници в живота ти са тези, които си поставяш сам“. Когато се осмелиш да излезеш от кръга на собственото си удобство и да изследваш неизвестното, започваш да освобождаваш истинския си човешки потенциал. Това е първата стъпка към себевладеенето и овладяването на всички други неща в живота ти. Когато се стремиш да надхвърлиш собствените си ограничения, точно както направи ти в тази малка демонстрация, отключваш умствени и физически резерви, които не си подозирал, че притежаваш.

„Страхотно!“ — помислих си аз. Дойде ми на ум нещо, което неотдавна бях прочел в някаква книга — средният човек използва съвсем малка част от възможностите си. Какво ли бихме могли да постигнем, ако почнем да използваме пълните си възможности?

Джулиан усети, че постига желания ефект.

— Практикуваш изкуството на _кайдзен_, като всеки ден надхвърляш собствените си граници. Работи с всички сили, за да усъвършенстваш ума и тялото. Подхранвай духа. Прави нещата, от които се страхуваш. Започни да живееш, като освободиш цялата си енергия и не ограничаваш ентусиазма си. Гледай как слънцето изгрява. Танцувай под дъжда. Стани такъв, какъвто си мечтал да станеш. Направи нещата, които винаги си искал да направиш, но не си направил, защото си успял да измамиш самия себе си, че си прекалено млад, прекалено стар, прекалено богат или прекалено беден. Бъди готов да живееш стремително и докрай. Според една източна мъдрост щастието се усмихва на подготвения ум. Според мен целият живот се усмихва на подготвения ум.

Джулиан продължи разпалената си реч: