Монахът, който продаде своето ферари

— Благодаря ти за тази важна информация.

— Повярвай ми, Джон, мъдреците не бяха хора на крайностите. Цялата им мъдрост се основава на вечния принцип, че трябва да водиш умерен живот, без да изпадаш в никакви крайности. Затова, ако обичаш месо, спокойно можеш да продължиш да ядеш месо. Просто помни, че поглъщаш мъртва храна. Ако можеш, намали количеството червено месо, което приемаш. То се преработва трудно и тъй като храносмилателната ти система е един от процесите, които изискват най-много енергия, този вид храни те лишават ненужно от ценни енергийни запаси. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Просто сравни как се чувстваш, след като си изял една пържола и какво е енергийното ти ниво, след като си изял една салата. Ако не искаш да станеш пълен вегетарианец, най-малкото яж винаги салата с всяко хранене и плодове за десерт. Дори само това ще промени в огромна степен качеството на физическия ти живот.

— Струва ми се, че няма да ми е много трудно — отвърнах аз. — Непрекъснато слушам за ползата от предимно вегетарианското хранене. Миналата седмица Джени ми разказа за някакво проучване във Финландия, според което 38 от новите вегетарианци заявили, че изпитват много по-малко умора и съзнанието им е много по-будно след само седем месеца от този нов начин на живот. Трябва да опитам да ям салата с всяко ядене. Като те гледам, Джулиан, може би ще почна да ям само салата.

— Опитай един месец и сам виж какви са резултатите. Ще се почувстваш феноменално.

— Хубаво. Щом е полезно за мъдреците, сигурно ще е полезно и за мен. Обещавам ти, че ще направя опит. Едва ли изисква толкова голямо усилие, пък и ми е омръзнало всяка вечер да се занимавам с барбекюто.

— Ако съм те запалил по ритуала на живото хранене, сигурно четвъртият ритуал много ще ти хареса.

— Чашата на ученика ти е все още празна.

— Четвъртият ритуал е известен като Ритуал на Изобилното знание. Той се основава на идеята да продължаваш да учиш и да разширяваш кръга на познанията си до края на живота си в името на собственото си благо и благото на всички около теб.

— Идеята ми е позната — знанието е сила.

— Тук става дума за нещо много повече, Джон. Знанието е само потенциална сила. За да се прояви силата, трябва да го приложиш. Повечето хора знаят какво трябва да направят във всяка ситуация, както и в живота си изобщо. Проблемът е, че те не предприемат ежедневни последователни действия, за да прилагат знанието и да реализират мечтите си. Ритуалът на Изобилното знание изисква да станеш ученик на живота. И нещо по-важно, той изисква да използваш наученото в класната стая на собственото си съществуване.

— Как Йоги Раман и другите мъдреци прилагаха този ритуал в живота си?

— Те имаха много подритуали, които изпълняваха всеки ден като част от Ритуала на Изобилното знание. Една от най-важните стратегии е и една от най-лесните. Можеш да почнеш да я прилагаш още днес.

— Много време ли е нужно за нея?

Джулиан се усмихна:

— Всички тези техники, средства и съвети, които споделям с теб, ще те направят по-продуктивен и по-ефективен, отколкото някога си бил. Недей да се скъпиш за няколко минути. Помисли си за хората, които казват, че все не смогват да направят резервно копие на информацията от компютъра си, защото през цялото време работят на него. Само че когато компютърът рухне и месеци важна работа бъдат загубени, почват да съжаляват, че не са отделяли няколко минути на ден, за да я съхранят. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Трябва да подредя приоритетите си?

— Точно така. Помъчи се да не живееш в оковите на графика си. Фокусирай усилията си върху нещата, които съвестта и сърцето ти казват да направиш. Когато инвестираш в себе си и се посветиш на издигането на ума, тялото и характера си до най-високото им ниво, ще усетиш, че вътре в себе си имаш личен навигатор, който ти казва какво трябва да направиш, за да постигнеш най-големи и най-удовлетворителни резултати. Ще престанеш да се тревожиш за това колко е часът и ще почнеш да живееш живота си.

— Разбрах. И какъв е този прост подритуал, на който щеше да ме научиш? — попитах аз.

— Чети редовно. Ако всеки ден четеш половин час, ще постигнеш чудеса. Но трябва да те предупредя нещо. Недей да четеш безразборно. Бъди избирателен какво слагаш в плодородната градина на ума си. То трябва да е много хранително. Избирай такива неща, които ще донесат подобрение както за теб, така и за качеството на живота ти.

— Какво четяха мъдреците?

— Те прекарваха голяма част от времето си в четене и препрочитане на древните учения на предците си. Те жадно поглъщаха тази философска литература. Още си спомням как тези прекрасни хора седяха на бамбуковите си столчета и четяха странно подвързаните си книги, а по лицата им играеше леката усмивка на просветлението. Точно в Шивана разбрах истинската сила на книгата и на правилото, че книгата е най-добрият приятел на мъдрите.

— Значи трябва да почна да чета всяка хубава книга, която ми попадне?

— Да и не — отвърна Джулиан. — Никога не бих ти казал да не прочетеш толкова книги, колкото можеш. Но помни, че някои книги са предназначени да бъдат вкусени, други да бъдат сдъвкани и накрая има книги, които трябва да погълнеш цели. С което стигаме до следващото важно нещо…

— Сигурно си огладнял?

— Не, Джон — засмя се Джулиан. — Искам само да ти кажа, че за да извлечеш наистина най-доброто от хубавата книга, трябва не просто да я прочетеш, а да я изучаваш. Чети я така, както четеш договорите, които твоите важни клиенти ти дават за юридическа консултация. Помисли истински върху книгата, работи с нея, слей се с нея. Жителите на Шивана често препрочитаха много от мъдрите книги в голямата си библиотека по десет-петнайсет пъти. Те се отнасяха към великите книги като към свети писания, свещени документи с божествен произход.

— Ужас! Наистина ли четенето е толкова важно?

— Трийсет минути на ден ще внесат прекрасна промяна в живота ти, защото бързо ще почнеш да виждаш какви огромни запаси от знания имаш пред себе си. В книгите ще намериш отговор на всеки проблем, пред който си се изправил. Ако искаш да бъдеш по-добър адвокат, баща, приятел или любовник, ще намериш книги, които да те изстрелят право нагоре към тези цели. Всички грешки, които си направил в живота си, вече са били направени от хората, минали по този път преди теб. Да не би да мислиш, че никой преди теб не се е изправял пред подобни трудности?

— Изобщо не съм се замислял върху това, Джулиан, но разбирам какво ми казваш и знам, че си прав.

— Всички проблеми, пред които някой се е изправял или ще се изправи през живота си, са вече известни — заяви Джулиан. — И нещо по-важно, всички отговори и решения са записани на страниците на книгите. Чети подходящите книги. Научи как онези преди теб са се справяли с трудностите, пред които си изправен сега. Прилагай тези стратегии за успех и ще останеш учуден от забележимите подобрения в живота си.

— Кои по-точно са „подходящите книги“? — попитах аз, защото веднага разбрах, че Джулиан ми дава отличен съвет.

— Оставям това на собствената ти преценка, приятелю. Лично аз, откакто се върнах от Индия, прекарвам по-голяма част от времето си в четене на биографиите на мъжете и жените, от които се възхищавам. Чета и много книги, посветени на мъдростта.

— Би ли могъл да препоръчаш някои заглавия на един изпълнен с ентусиазъм младеж като мен? — казах аз с широка усмивка.

— Разбира се. Ще се обогатиш с биографията на великия американец Бенджамин Франклин. Мисля, че ще намериш силен стимул за растеж в автобиографията на Махатма Ганди, озаглавена „Историята на моите експерименти с истината“. Препоръчвам ти да прочетеш „Сидхарта“ от Херман Хесе, изключително практичната философия на Марк Аврелий и някои трудове на Сенека. Би могъл да прочетеш дори „Мисли и забогатявай“ от Наполеон Хил. Прочетох я миналата седмица и ми се стори много съдържателна.

— „Мисли и забогатявай“! — възкликнах аз. — Мислех си, че след инфаркта си се отказал от всичко това. Направо не мога да понасям всички тези ръководства за бързо забогатяване, които разни мазни търгаши пробутват на наивниците.

— По-полека, момчето ми. Напълно съгласен съм с теб — каза Джулиан с цялата топлота и търпение на мъдър, любящ дядо. — И аз искам да възстановя етичните норми на нашето общество. Тази книжка не е за това как да спечелиш много пари, а как да спечелиш повече живот. Аз пръв ще ти кажа, че между истинското и материалното благополучие има голяма разлика. Преживял съм го и познавам болката от живота, в който най-важното са парите. „Мисли и забогатявай“ е за изобилието, включително духовното изобилие и как да привлечеш в живота си добрите неща. Няма да сбъркаш, ако я прочетеш. Но не те насилвам.

— Прости ми, Джулиан, не исках да вляза в ролята на агресивен адвокат — извиних се аз. — Понякога не мога да се сдържам. Това е друго, с което трябва да се преборя. Наистина съм благодарен за всичко, което споделяш с мен.

— Няма нищо. Вече е забравено. Важното е просто да четеш и да продължаваш да четеш. Искаш ли да ти кажа нещо интересно?

— Какво?

— Наистина ли?

— Наистина. Книгите просто ще ти помогнат да видиш онова, което вече е в теб. Точно в това се състои просветлението. След всичките си пътувания и изследвания, установих, че всъщност съм се върнал в точката, от която започнах като дете. Но сега познавам себе си и всичко, което съм и мога да бъда.

— Значи Ритуалът на Изобилното знание се състои в това да четеш и да изследваш морето от информация в света?

— Отчасти. Засега чети по половин час на ден. Останалото ще дойде естествено — каза Джулиан с леко загадъчен глас.

— Добре. Какво представлява петият ритуал за лъчезарен живот?

— Това е Ритуалът на Личната медитация. Мъдреците бяха твърдо убедени в силата на вътрешното съзерцание. Времето, посветено на това да познаеш себе си, ще те свърже с едно измерение на твоята същност, което не си и подозирал, че притежаваш.

— Звучи много сложно.

— Всъщност идеята е съвсем практична. Всички ние крием дълбоко в себе си много способности. Ако отделим нужното време да ги познаем, ще ги разпалим. Но мълчаливото съзерцание ще ти донесе и нещо повече. Тази практика ще те направи по-силен, по-мъдър и ще ти даде повече вътрешно спокойствие. Този начин на употреба на ума носи големи награди.

— Идеята все още ми е малко неясна, Джулиан.

— Няма нищо страшно. Когато я чух за пръв път, и на мен ми беше чужда. По същността си личната медитация не е нищо друго, освен навика да мислиш.

— Но нали всички ние мислим? Не е ли това част от човешката ни същност?

— Е, повечето от нас наистина мислят. Проблемът е, че повечето хора мислят само колкото да оцелеят. Онова, за което става дума при този ритуал, е да мислиш, за да процъфтяваш. Когато прочетеш биографията на Бен Франклин, ще разбереш какво имам предвид. Всяка вечер, след ден, прекаран в продуктивна работа, той се усамотявал в някой спокоен ъгъл и размишлявал върху събитията от деня. Разглеждал всичките си действия и преценявал дали са позитивни и конструктивни, или негативни и съответно трябва да бъдат коригирани. Като знаел ясно къде е сбъркал през деня, той можел да предприеме незабавни мерки, за да се усъвършенства и да напредва по пътя към себевладеенето. Мъдреците правеха същото. Всяка вечер те се усамотяваха в колибите, покрити с ароматни розови цветове и потъваха в дълбока медитация. Йоги Раман дори записваше всички събития от деня на хартия.

— Какво по-точно записваше? — попитах аз.

— Първо, правеше списък на всичките си действия — утринния си тоалет, взаимодействията си с другите мъдреци, обиколките из гората в търсене на дърва за горене и прясна храна. Интересното е, че записваше и всичко, което си е мислил през деня.

— Не е ли много трудно? Аз не мога да си спомня какво съм си помислил преди пет минути, да не говорим какво съм си помислил преди дванайсет часа.

— Не е трудно, ако практикуваш този ритуал ежедневно. Разбираш ли, всеки може да постигне резултатите, които постигнах аз. Всеки. Истинският проблем е, че прекалено много хора страдат от ужасната болест, известна като „търсене на извинение“.

— Струва ми се, че и аз отдавна съм се заразил от нея — казах, като много добре разбирах за какво ми говори моят мъдър приятел.

— Престани да търсиш извинения и просто го направи! — възкликна Джулиан и в гласа му усетих дълбоко убеждение.

— Какво да направя?

— Отдели време да мислиш. Създай си навика редовно да се самоанализираш. Йоги Раман записваше всичките си действия и мисли в една колонка, а срещу нея оценката си за всяко действие и всяка мисъл. Той се изправяше пред собствените си действия и мисли, записани на хартия, и си задаваше въпроса дали те в основата си са позитивни. Ако бяха позитивни, решаваше, че трябва да продължи да им отделя скъпоценната си енергия, тъй като след време ще му донесат огромни дивиденти.

— А ако са били негативни?

— В такъв случай разработваше ясен план на действие, за да се освободи от тях.

— Струва ми се, че един пример би ми помогнал.

— Може ли да е нещо лично? — попита Джулиан.

— Разбира се. С удоволствие ще науча някоя от най-съкровените ти мисли — отвърнах аз.

— Всъщност имах предвид твоите най-съкровени мисли.

Двамата се захилихме като ученици в двора на училището.

— Е, добре, така да бъде. Ти винаги успяваш да се наложиш.

— Добре. Хайде да разгледаме част от нещата, които си направил днес. Вземи онзи лист на масичката и пиши — нареди Джулиан.

Имах чувството, че сега ще се случи нещо важно. За пръв път от години отделях време, през което да не правя нищо друго, освен да разсъждавам върху собствените си мисли и действия. Всичко това беше толкова странно и в същото време толкова интелигентно. В края на краищата как бих могъл да се надявам, че ще подобря себе си и живота си, ако не отделя време да помисля какво точно да подобря?

— Откъде да започна? — попитах аз.

— Започни от сутринта и премини през целия ден. Отбележи само най-важните моменти, защото трябва да ти разкажа още много неща, а и искам след малко да се върна към притчата на Йоги Раман.

— Добре. В 6.30 електронният ми петел изкукурига и ме събуди — пошегувах се аз.

— Бъди сериозен и продължавай нататък — каза твърдо Джулиан.

— Добре. Взех душ и се избръснах, закусих набързо и хукнах на работа.

— Какво правеше семейството ти?

— Всички спяха. Както и да е, щом стигнах в офиса, заварих клиента с час за седем и половина да ме чака от седем, и — о, ужас! — беше много ядосан!

— Каква беше твоята реакция?

— Не му се дадох. Какво друго можех да направя — да го оставя да ме малтретира?

— Хм. Добре. Какво се случи после?

— Ами ситуацията ставаше все по-лоша. Обадиха се от съда и ми казаха, че съдията Уайлдъбест иска да ме види в кабинета си и ако не съм там до десет минути, „ще хвърчат глави“. Спомняш си Уайлдъбест, нали? Точно ти му лепна прякора Звяра, след като те арестува за неуважение към съда, защото беше паркирал ферарито си на неговото място! — спомних си аз и избухнах в смях.

— Много ти се искаше да вмъкнеш и това в историята, нали? — отвърна Джулиан и в очите му за миг проблесна онова игриво пламъче, с което навремето толкова се славеше.

— Така или иначе, тръгнах към съда и там пак се скарах, този път с една чиновничка. Върнах се в офиса, където ме чакаха двайсет и седем телефонни съобщения, всички отбелязани като „спешни“. Да продължавам ли нататък?

— Да, моля те.

— На път за вкъщи Джени ми се обади по мобилния телефон и ме помоли да се отбия при майка й и да взема един от онези забележителни сладкиши, които са гордостта на тъща ми. Проблемът беше, че когато излязох от магистралата, попаднах в най-голямото задръстване, което съм виждал. И докато седях в колата на температура 40 градуса, се разтреперих от напрежение и от раздразнението, че губя още време.

— Каква беше реакцията ти?

— Почнах да сипя ругатни — казах аз напълно искрено. — Истината е, че крещях с пълен глас в колата. Искаш ли да знаеш какво точно?

— Струва ми се, че едва ли ще е нещо, което би подхранило градината на ума ми — отговори Джулиан с лека усмивка.

— Но може би ще послужи добре за наторяването й.

— Не, благодаря. Най-добре да спрем дотук. Сега само за миг разгледай как е минал денят ти. Очевидно в ретроспекция има поне няколко неща, които би направил по различен начин, ако имаше възможност.

— Очевидно.

— Например кои?

— Хм. Ами, първо, в един идеален свят щях да стана по-рано. За мен едва ли е много полезно непрекъснато да тичам. Бих искал сутрин да имам малко спокойствие и да започна деня без напрежение. Струва ми се, че техниката Сърцето на Розата, за която ми разказа, би била приятна. Също така наистина бих искал семейството ми да е на масата за закуска, дори само за купичка мюсли. Това би ме балансирало малко повече. Винаги имам чувството, че не прекарвам достатъчно време с Джени и децата.

— Но този свят наистина е идеален, както е идеален и животът ти. Ти наистина притежаваш способността да контролираш деня си. Притежаваш способността да мислиш добри мисли. Притежаваш способността да изживееш мечтите си! — отбеляза Джулиан, повишавайки глас.

— Съзнавам това. Започвам да усещам, че мога да се променя.

— Чудесно. Продължавай да размишляваш за деня си — нареди той.

— Е, иска ми се да не бях се разкрещял на клиента. Иска ми се да не се бях скарал с чиновничката в съда. И ми се иска да не бях сипал тези ругатни в задръстването.

— На задръстването не му пука, нали?

— Задръстването продължава най-невъзмутимо да си е задръстване — отбелязах аз.

— Струва ми се, сега вече разбираш силата на Ритуала на Личната медитация. Когато разгледаш как е минал денят и какви са били действията и мислите ти, поставяш критерий, с който да измерваш подобрението. Единственият начин да подобриш утрешния ден е като знаеш какво си сбъркал днес.

— И да си направиш ясен план, за да не се повтаря, нали така? — добавих аз.

— Точно така. Няма нищо лошо в това да правиш грешки. Грешките са част от живота и са от основно значение за растежа. Както гласи една мъдрост: „Щастието идва чрез добрата преценка, добрата преценка идва чрез опита, а опитът идва чрез лошата преценка“.

Има обаче нещо много лошо в непрекъснатото повтаряне на едни и същи грешки ден след ден. То показва пълно отсъствие на самопреценка — именно онова качество, което отделя хората от животните.

— Ето нещо, което не съм чувал.

— Да, но е вярно. Само човешкото същество може да излезе извън себе си и да анализира кои негови постъпки са правилни и кои неправилни. Кучето не може да го прави. Птицата не може да го прави. Дори маймуната не може. Но ти можеш. Ето това е смисълът на Ритуала на Личната медитация. Осъзнай какво е правилно и какво е неправилно в твоите дни и в твоя живот. После се заеми с незабавни подобрения.

— За много неща трябва да се замисля, Джулиан. За много неща… — поклатих глава аз.

— Защо не започнеш с шестия ритуал за лъчезарен живот: Ритуала на Ранното пробуждане.

— Аха, струва ми се знам какво следва.

— Един от най-добрите съвети, които получих в онзи далечен оазис Шивана, беше да ставам със слънцето и да започвам деня си добре. Повечето от нас спят много повече, отколкото им е нужно. Нормалният човек може да спи шест часа, без това да се отрази на здравето му или да се чувства недоспал. Сънят е просто навик и като при всеки друг навик можеш да се тренираш така, че да получиш желания резултат; в този случай да спиш по-малко.

— Но ако стана прекалено рано, през целия ден се чувствам съсипан — казах аз.

— През първите няколко дни ще изпитваш силна умора — няма спор по въпроса. Възможно е това да продължи през цялата първа седмица. Моля те разглеждай го като малка доза временно страдание, с цел да получиш голяма доза постоянно подобрение. Създаването на нов навик винаги е свързано с известно неудобство. Все едно, че разработваш нови обувки — отначало малко ти стягат, но скоро започват да ти прилягат като ръкавица. Както вече ти казах, болката често е предвестник на личния растеж. Не се страхувай от нея. Вместо това я посрещни с радост.

— Добре. Харесва ми идеята да се науча да ставам рано. Първо обаче искам да те попитам какво имаш пред вид под „рано“?

— Още един добър въпрос. Няма идеален час. Както при другите техники, прави онова, което е най-подходящо за теб. Помни предупрежденията на Йоги Раман: „Не изпадай в крайности. Прави всичко умерено“.

— Да ставам призори ми се вижда крайност.

— Обаче не е. Няма нищо по-естествено от това да се пробуждаш с красотата на първите лъчи на започващия ден. Мъдреците вярваха, че слънчевата светлина е небесен дар. Внимаваха да не прекаляват, но редовно правеха слънчеви бани и често весело танцуваха под лъчите на ранното утринно слънце. Дълбоко съм убеден, че това беше още една от тайните на изключителното им дълголетие.

— Ти печеш ли се на слънце? — попитах аз.

— Разбира се. Слънцето ме подмладява. Когато се изморя, то поддържа доброто ми настроение. Хората го боготворят, защото подхранва не само реколтата, но и духа им. Слънчевите лъчи ще събудят жизнеността ти и ще ти възвърнат емоционалното и физическото здраве. Слънцето е прекрасен лечител, когато го използваш умерено. Но ето, че пак се отклонявам. Говорехме за ранното ставане всеки ден…

— Хм. Как да впиша този ритуал във всекидневието си?

— Веднага ще ти дам няколко полезни съвета. Първо, никога не забравяй, че е важно не количеството, а качеството на съня. Шест часа дълбок, непрекъснат сън са по-полезни от десет часа неспокоен сън. Целта е да дадеш на тялото си почивка, така че естествено извършващите се в него процеси да възстановят физическото тяло до естественото му състояние на здраве — състояние, влошено поради стреса и борбите при ежедневната му употреба. Много от навиците на мъдреците се основават на принципа, че човек трябва да се стреми не към количествен сън, а към качествена почивка. Например Йоги Раман никога не ядеше след осем часа вечерта. Твърдеше, че процесът на храносмилане ще влоши качеството на съня му. Още нещо — мъдреците имаха навик да медитират под нежните звуци на арфа малко преди да си легнат.

— Защо го правеха?

— Нека да те попитам нещо, Джон. Ти какво правиш всяка вечер, преди да си легнеш?

— Гледам новините с Джени, както постъпват повечето ми познати.

— Така си и знаех — отвърна Джулиан със загадъчно пламъче в очите.

— Не разбирам. Какво лошо би могло да има в това да погледаш малко новини, преди да си легнеш?

— Десетте минути преди сън и десетте минути след събуждане оказват дълбоко влияние върху подсъзнанието ти. През тези десет минути трябва да програмираш в ума си само най-вдъхновяващи и най-лъчезарни мисли.

— Говориш така, сякаш умът е компютър.

— Това е доста подходящо сравнение — каквото вкараш в него, това ще получиш обратно. Още по-важен е фактът, че ти си единственият програмист. Като избираш какви мисли да вкараш в ума си, избираш и какво точно ще получиш обратно. Затова преди да си легнеш не гледай новините, не спори с никого и дори не прекарвай през ума си събитията от деня. Отпусни се. Ако искаш, изпий чаша билков чай. Послушай някаква нежна класическа музика и се подготви да потънеш в дълбок обновяващ сън.

— Звучи логично. Колкото по-добре спя, толкова по-малко сън ще ми е нужен.

— Точно така. И помни древното правило „21“ — ако правиш нещо в продължение на двайсет и един последователни дни, то се превръща в навик. Затова упорствай и ставай рано поне три седмици, преди да се откажеш, само защото ти е много неприятно. След три седмици то ще е част от живота ти. Скоро след това ще си способен с лекота да ставаш в пет и половина и дори в пет часа, готов да вкусиш красотата на още един прекрасен ден.

— Добре. Да кажем, че почна да ставам всеки ден в пет и половина. После какво?